РЕШЕНИЕ
№1691
гр. Пловдив,07.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ- ХXVІІІ състав в открито заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретар Полина Цветкова, като разгледа административно дело
№ 613/2020 година по описа на съда, докладвано от председателя, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 145 и сл. от АПК вр чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на Е.Й.М., ЕГН********** ***
срещу Решение № 2153-15-30 от 06.02.2020г., издадено от Директор на ТП на
НОИ-гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх.№1012-15-18/23.01.2020г.
подадена против Разпореждане №**********, протокол №N01358/03.09.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП
на НОИ-Пловдив.
Жалбоподателят, в подадената до съда жалба счита, че издаденият
административен акт е съставен в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби и при съществено нарушение на административно производствените
правила. Излагат се подробни съображения
относно фактическите обстоятелства по форсмажорни обстоятелства, касаещи
невъзможността да се подаде в съответния
срок заявлението до ТП на НОИ-Пловдив за отпускане на лична пенсия за
ОСВ. Затова се моли да бъде отменен административният акт и преписката върната
за ново произнасяне с оглед зачитане на действителния начален период за
отпускане на пенсия за ОСВ от 01.09.2018г.. Редовно призован, в съдебно
заседание се представлява от адв. Х., която поддържа
жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество на спора счита, че
неправилно е направена преценка от административният орган, че липсват
основания да се приеме, че заявителят не е можел да спази изискуемият се в разпоредбата
на чл.94 ал.1 КСО двумесечен срок от придобиване правото на пенсия. Затова
излага съображенията си, че пенсионните органи не са преценили законосъобразно
събраните писмени доказателства, като неправомерно са игнорирали тези от тях,
които касаят наличието на форсмажорни обстоятелства. Моли съда да отмени
оспорения акт и върне преписката за ново произнасяне. Не се претендират разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ-Пловдив, редовно призован,
за него се явява процесуален представител юрисконсулт В., която оспорва жалбата
и ангажира писмени доказателства. По същество на спора в писмено становище дава
мнение, че атакувания административен акт е законосъобразен, издаден съобразно
доказателствата по административната преписка и административнопроизводствените
правила. Затова счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните, съобразно доказателствата по делото, приети по реда на съдебното
следствие, прие за установено следното от фактическа страна:
Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е Решение
№ 2153-15-30/06.02.2020г., издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с
което е оставена без уважение подадената жалба от М. срещу Разпореждане №**********
/протокол № 01358/03.09.2019г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ-Пловдив, с която
счита, че неправилно е посочен началния период за отпуснатата и лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от дата 03.05.2019година, а не от 01.09.2018година.
Установи се, че от името на жалбоподателят е подадено от лицето Л.Г.Заявление
вх.№2113-15-1674/03.05.2019г. за отпускане на лична пожизнена пенсия за ОСВ по чл.68 от КСО. Към което е приложено и пълномощно
да се представи заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ с нотариална заверка
на подписа. Причина за това обстоятелство било взетата спрямо жалбоподателят
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по висящо наказателно
производство- досъдебно производство №128/2018г. по опис на СлО при
СП- София с начало от 31.08.2018г.. Същевременно в хода на изпълнение на
взетата МНО „Задържане под стража“ с Решение №4455/19.12.2018г., постановено по
гр. Дело №14897/2018г. по опис на ПРС-3 бр. с., в сила от 19.02.2019г. бил
прекратен бракът между Е.Й. К. и Л.П.К., като тя върнала предбрачната
си фамилия М.. Към заявлението били приложени документи, доказващи
осигурителния стаж: трудова книжка №181/06.06.1980г.,
удостоверение за раждане на дете, удостоверение за банкова сметка,***.УП-2
№36/03.04.2013г на осигурител „Виктория туристик“ АД, удостоверение УП-2 №13/03.04.2013г. на
осигурител „Еко фрут 1“ ООД. В хода на
административното производство са представени и други писмени доказателства за
осигурителен стаж на заявителя. С писмо изх.№5506-15-777#1/21.05.2019г.
Е.М. /бивша К./ била уведомена за липса на документи относно осигурителя АЗ
„Искра –Пловдив“ /бившо ЗОТ „Искра“/. Уведомително
писмо до нея било изпратено и с изх.№2113-15-1674/11.06.2019г.. Саморъчни
декларации от нея били представени с дати 24.07.2019г и 30.05.2019г.. С
протоколно определение от 16.04.2019г., постановено по ЧНД №1427/2019г. на
Специализиран наказателен съд – IX нак. състав
била изменена взетата МНО „задържане под стража“ спрямо М. в по- лека „парична
гаранция в размер на 50000.00лева“. С Разпореждане №**********, протокол №N01233/13.06.2019г.
на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ-Пловдив
на жалбоподателят била отпусната лична пенсия в минимален размер на осн. чл.70 ал.12 КСО, считано от 03.05.2019година. След
допълнително извършена проверка на осигурителния стаж с Разпореждане №**********
/протокол № N01358/03.09.2019г. на осн.
чл.99 ал.1 т.2 б.д КСО бил изменен размерът на осигурителния стаж 3 каг тегория труд на 39г 04м 17
дни и бил отпуснат нов, по – висок размер на пожизнена лична пенсия за ОСВ,
отново считано от дата 03.05.2019година. Срещу така издаденото разпореждане била депозирана жалба
вх.№1012-15-18/17.01.2020г., в която жалбоподателят изложил съображения, в едно
с писмени доказателства за обективната невъзможност да подаде в двумесечен срок
от придобиване правото на пенсия документи за отпускане на пенсия за ОСВ. Със
своето Решение горестоящият административен орган
приел, че липсват основания, коеито да обективират изключителни, непредвидени обстоятелства,
водещи до невъзможност да бъде спазен двумесечният срок от страна на заявителя,
поради което оставил жалбата без уважение. Недоволен от това, жалбоподателят
инициирал настоящото съдебно производство, без да ангажира други доказателства,
освен тези, които касаят осигурителния му стаж.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, касаещи
материалите по административната преписка, получени с вх.№4163/02.03.2020година
и тези, представени с молба вх.№12641/13.08.2020г..
На база така изяснената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал.1 от КСО и от лице, което има
право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК., поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
Обжалваното решение представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от
страна с активна процесуална легитимация – участник в административното
производство, чийто права и интереси са пряко засегнати. Директорът на ТП на
НОИ- Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ законовото
правомощие да издава актове от вида на процесния по
силата на разпоредбата на чл. 117 ал.3 вр. ал.1 , т.
2 б. а от КСО. Оспореното решение е издадено
в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1
от АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването
му са посочени и обсъдени всички налични
доказателства. Липсват основания за неговата нищожност.
Така
мотивираните актове, оспорени в това производство, съдът намира за законосъобразни
и издадени в съответствие с административно производствените правила и с
изискванията на разпоредбата на чл.94 ал.1 от КСО. Безспорен е
между страните въпросът, че заявлението за отпускане на пожизнена, лична пенсия
за ОСВ на жалбоподателят е подаден след изтичане на двумесечният срок за
придобиване правото на пенсия. Основният спор е дали са били налице извънредни
обстоятелства, които обективно са водели до невъзможност за М. да депозира
заявление в двумесечният срок от настъпване правото да и бъде отпусната пенсия
за ОСВ. При така установените в хода на съдебното
производство факти, че спрямо заявителят е била взета МНО „Задържане под
стража“ за периода 31.08.2018г. до 23.04.2019година, то не са налице онези непреодолими
пречки за нея да подаде своето заявление за отпускане на пенсия в двумесечен
срок от придобиване правото на пенсия. Мотивите и изводите в тази връзка на
административният орган, посочени в обжалваното решение са напълно
законосъобразни. Правилно е отбелязано в него, че възможността за Е.М. при
наложена и мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по наказателно
производство не преклудира възможността да подаде
заявление чрез органите по ръководство на звеното, където се изпълнява
наложената мярка. В този смисъл е и нормата на чл.1 ал.1 от Наредба за пенсиите
и осигурителния стаж, която определя, че пенсиите и добавките към
тях се отпускат и изплащат въз основа на
писмено заявление по образец, утвърден от управителя на НОИ, към което се
прилагат всички необходими оригинални документи, а за случаите, при които заявление за
пенсия е от лице, изтърпяващо наказание
"лишаване от свобода" или задържано под стража, то може да се подава и чрез ръководителя на мястото за лишаване от свобода, съответно на мястото на
задържане под стража, който издава удостоверение, в което се вписват трите
имена по документ за самоличност на
лицето, единният граждански номер и
постоянният му адрес. Липсват доказателства, даващи основания да се приеме, че
спрямо М. са били налични обстоятелства, изключващи възможността да подаде
съответното заявление в двумесечен срок от настъпването на правото на пенсия. В
този смисъл тя изхожда от личните си емоционални преживявания към онзи момент,
които не съответстват на регламентирания законов ред и дадените възможности. Така
поддържаните доводи за неправилно прилагане на материалния закон са
неоснователни. Ето защо обжалваното Решение №2153-15-30/06.02.2020г. на Директор
на ТП НОИ-Пловдив като законосъборазно следва да бъде
отменено.
При
този изход на спора, разноски се дължат на ответника. Същият е направил искане
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което се явява
основателно и следва да му се присъдят. за осъществената юрисконсултска
защита следва да се присъди сумата в размер на 100.00 /сто/ лв. съгласно чл. 24 от НЗППрП, във връзка с чл. 37, ал. 1
от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
По
изложените съображения, на осн. чл.172 ал.2 от АПК
Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Й.М., ЕГН********** ***
срещу Решение № 2153-15-30 от 06.02.2020г., издадено от Директор на ТП на
НОИ-гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх.№1012-15-18/23.01.2020г.
подадена против Разпореждане №**********, протокол №N01358/03.09.2019г.
на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив.
ОСЪЖДА Е.Й.М., ЕГН ********** *** да заплати
на ТП на НОИ -Пловдив направените по
делото разноски в размер на 100.00 /сто/лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд по
реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението до страните за
неговото изготвяне.
СЪДИЯ: