№ 215
гр. Търговище, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20233530101009 по описа за 2023 година
Предявен е иск, с правно осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД, с цена 5000 лв.
Ищците твърдят в исковата молба, че по силата на договор за покупко-
продажба от 13.07.2018 год., сключен с ответниците, обективиран в
нотариален акт са придобили собствеността върху самостоятелен обект в
сграда-жилище с идентификатор № 73626.506.139.4.33, с площ от 132.54
кв.м., ведно с избено помещение № 11 и таванско помещение № 14, за сумата
от 61 000 лв., заплатена от тях чрез банков кредит. Твърдят в молбата, че
ответниците са се легитимирали като собственици на имота по наследство, а
за сключване на договора са ползвани услугите на агенция за недвижими
имоти Актив, като при огледа на имота ищците не са влизали в избеното и
таванското помещение, но им е било обяснено, че същите са част от сделката
и съответно оценката на банката за отпускане на кредита е включвала и тези
помещения. В молбата се твърди, че тъй като ищците живеят
преимуществено в чужбина при сключване на договора са били
представлявани от пълномощник, а след придобиване на собствеността са
влезли във владение на жилището и няколко години са извършвали ремонт на
същото, като не им се е налагало да ползват прилежащите помещения – изба и
таванско помещение, поради което едва през лятото на 2023 год., когато с
намерение да приберат багаж в таванското помещение са установили, че
такова не съществува, като няколко тавански помещения, включително и
това, което те са закупили са превърнати в жилищно помещение. Ищците са
потърсили продавачите, но не получили съдействие, а в последствие
установили, че с нотариален акт за продажба праводателите на ответниците
са продали на друго лице таванското помещение. Поради това, ищците
1
считайки, че ответниците не са били собственици на таванското помещение
към момента на сключване на договора за продажба и не са имали право да
прехвърлят собствеността върху нещо, което не притежават са получили без
основание част от продажната цена, в размер на 10 000 лв. и считайки, че със
същата сума ответниците са се обогатили за тяхна сметка, молят съда да
постанови решение, с което да ги осъди да им възстановя тази сума, ведно със
законната лихва от завеждане на иска и направените по делото разноски. В
съдебно заседание, чрез процесуален представител ищците поддържа
предявения иск по отношение на втората ответница за сумата от 5000 лв.,
като са направили искане делото да бъде прекратено по отношение на първата
ответница, поради отказ от иска.
В месечния срок по чл.131 от ГПК ответницата Д. Д. Г. е упражнила
правото си на отговор, като е изразила становище за основателност на
молбата. Заявила е, че едва след получаване на исковата молба е установила,
че нейните родители са продали през 2005 год. таванското помещение,
обстоятелство, което не и е било известно при сключване на договора, поради
което е признала иска.
В съдебно заседание ищците на осн. чл.233 от ГПК са направили искане
за отказ от иска по отношение на ответницата Д. Г. и производството по
делото в тази част е прекратено с влязло в сила определение.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Г. Д. Н. е подала отговор. В
отговора същата оспорва иска, като твърди, че ищците са били наясно при
сключване на договора, че таванското помещение не е собственост на
ответниците и не е част от сделката, не са били въвеждане в заблуждение от
продавачите, а договорената продажна цена е била за жилището и избеното
помещение, поради което не е на лице твърдяното неоснователно
обогатяване. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска. В
съдебно заседание поддържа доводите, изложени в отговора.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното: Видно от представения по делото нотариален акт № 78,
том VII, дело № 1523 / 2018 г. на СВ –Търговище на 13.07.2018 год. между
страните е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по
силата на който ответницата и Д. Д. Г. са прехвърлили на ищците,
представлявани от пълномощник А.Н.А. собствеността си върху
самостоятелен обект – жилище- апартамент № 6, с площ от 132.54 кв.м.,
който самостоятелен обект е с идентификатор 73626.506.139.4.33, ведно с
прилежащо избено помещение № 11 и таванско помещение № 14, ведно с
прилежащите части от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място, за сумата от 61 000 лв., заплатена от купувачите чрез банков
кредит. Безспорно е по делото, че ответницата и Д. Г. са били собственици на
имота, предмет на договора на основание наследство от техните родители
Д.Н.Д. и С.Й. Д.. От показанията на разпитания по делото св.А.И. – брокер в
агенцията за недвижими имоти, съдействала за сключване на договора за
2
продажба се установи, че параметрите на имота, който се обявява за продажба
се дават от продавачите, като процесния имот - жилище е бил обявен за
продажба, ведно с избено и таванско помещение, като продавачите не са
уведомявали, че таванското помещение описано в документите за
собственост не е собственост на техните праводатели, като при огледа ищците
са видели само жилището и не е правел оглед на прилежащите помещения –
изба и таван. От показанията на св.А.А. – пълномощник на ищците при
сключване на договора за продажба се установи, че тъй като ищците живеят
преимуществено в чужбина са го помолили да ги представлява при покупка
на имот, който са харесали, тъй като бил голям, с изба и таван. От
показанията на същия свидетел се установи, че докато продавачите и той са
чакали при нотариуса за сключване на сделката, едната от продавачките му е
казала, че таванското помещение се ползва от някакъв човек като наемател,
но без да заплаща наем, но бил добър човек и щели да се разберат, като по
никакъв начин не е станало известно, че таванското помещение не е
собственост на продавачите. От показанията на същия свидетел се установи,
че при сключване на договора нотариусът е прочел нотариалния акт,
съдържащ пълно описание на имота, ведно с прилежащите му помещения,
като никой от продавачите не е възразил, че таванското помещение не е тяхно
и не се продава. За това, че таванското помещение, предмет на договора за
продажба не е било собственост на ответниците, съответно, че правото на
собственост върху същото не е било прехвърлено ищците установили много
по-късно, като видно от показанията на св.А., който е извършвал ремонт в
жилището през първите години ищците са се заели с ремонта на самото
жилище, като едва през 2023 год. са решавайки да използват таванското
помещение са прибиране на багаж установили, че такова няма, като няколко
тавански помещения, включително и това закупено от тях са превърнати в
жилище, което се ползва от хора претендиращи, че са собственици. При
направена от ищците проверка се установило, че праводателите на
ответницата с нотариален акт № 140, том VI, дело № 1328 / 2005 год. на СВ –
Търговище ( приложен по делото) са прехвърлили собствеността на
самостоятелен обект - таванско помещение № 14 с договор за покупко-
продажба на трето лице Г.Б.. От заключението на съдебно-техническата
експертиза, възприето от съда и страните се установи, че пазарната оценка на
таванското помещение към момента на сключване на договора за покупко-
продажба през 2018 год. е в размер на 5000,00 лв. Твърденията на
ответницата, че ищците са знаели, че таванското помещение не е собственост
на продавачите и не е част от договора, поради което и продажната цена е
договорена без стойността на това помещение не се доказаха нито с писмени,
нито с гласни доказателства.
При така установеното съдът прави следните правни изводи :
Предявения иск е с правно осн. чл.55, ал.1, пр.второ от ЗЗД за връщане на
парична сума предадена на неосъществено основание. При фактическия
състав по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание,
3
неосъществено или отпаднало основание – ищецът следва да въведе като
твърдение и докаже факта на предаването на веща, респективно плащането на
парична сума, а ответника – основанието за получаването или за задържане на
полученото. В този смисъл е Решение № 189/04.02.2014 год. по дело №
141/2012 год. на ВКС, ТК, I т.о. Ищците се позовават на хипотезата на чл.55,
ал.1, пр.второ – неосъществено основание, като твърдят, че сумата от 5000 лв.
е дадена на ответницата, като част от продажната цена на имота, ведно с
избеното и таванско помещение, но тъй като таванското помещение към
момента на продажбата не е било собственост на ответника, той не е имал
право и да прехвърля собственост върху него, то тази сума е получена на
неосъществено основание и следва ответника да върне сумата. Безспорно е,
предвид събраните по делото доказателства, че между страните, ищците като
купувачи, представлявани от пълномощник и ответницата, заедно със Д. Г.,
като продавачи е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот в
гр.Търговище, представляващ жилище-апартамент, заедно с избено и
таванско помещение, като заплатената от купувачите цена е 61 000 лв. Няма
спор по делото, че цената е изплатена на продавачите, които са били носители
на правото на собственост на имота по наследство от техните родители.
Установи се по делото, че към момента на сключване на договора за
продажба през 2018 год. продавачите не са били носители на правото на
собственост върху таванското помещение, което техните родители през 2005
год. са прехвърлили на друго лице, с обективиран в нотариален акт договор за
продажба. От събраните гласни доказателства се установи по категоричен
начин, че факта, че продавачите не са собственици на таванското помещение
не е бил известен на купувачите към момента на сключване на договора и
същите са се съгласили да заплатят продажната цена за жилището, ведно с
избеното и таванско помещение, като едва в последствие при опит да ползват
таванското помещение те са установили, че то макар и предмет на договора е
собственост на трето лице. Установи се, че стойността на таванското
помещение към 2018 год. е възлизала на 5000 лв.
Поради всичко изложено съдът счита, че след като продавачите не са
били собственици на таванското помещение към момента на продажбата и не
са могли да прехвърлят собствеността върху него на купувачите, то
получената стойност на тавана, като част от продажната цена е получена на
неосъществено основание, при което продавачите са се обогатили за сметка
на ищците. Както беше посочено по-горе продавачите – ответницата и Д. Г. са
били собственици по наследство, поради което същите не отговарят
солидарно, а до размера на наследствената си част. Доколкото е безспорно по
делото, че те са единствени наследници на родителите си, то следва да
отговарят за по ½ ид.ч., или ответницата се е обогатила неоснователно със
сумата от 2500 лв. ( ½ от 5000 лв.), при което предявения иск се явява
основателен до този размер и следва да бъде уважен, като в останалата част и
до пълния размер от 5000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските : Ищците са направили искане за присъждане на
4
разноски в производството, като с оглед представените доказателства същите
са направили разноски в размер на 2100 лв. – адвокатско възнаграждение
1300 лв., държавна такса 400 лв. и разноски за вещо лице 400 лв. На осн.
чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска в
размер на 1050 лв.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. Н., ЕГН ********** от
************************************ да заплати на М. А. М., ЕГН
********** и Г. Н. М., ЕГН **********, двамата от
************************************, действащи чрез пълномощник адв.
Д. М. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Цар Иван Асен“ № 1 -
партер, сумата от 2500,00 лв., представляваща половината от пазарната
стойност на таванско помещение № 14, предмет на договор за продажба от
13.07.2018 год., заплатена на неосъществено основание, на осн. чл.55, ал.1,
пр.второ от ЗЗД, като отхвърля иска в останалата му част и до пълния размер
от 5000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Д. Н., ЕГН ********** от
************************************ да заплати на М. А. М., ЕГН
********** и Г. Н. М., ЕГН **********, двамата от
************************************, действащи чрез пълномощник адв.
Д. М. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Цар Иван Асен“ № 1 -
партер направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
иска, в размер на 1050,00 лв., на осн. чл.78, ал.1 във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5