РЕШЕНИЕ
№ 2261
гр. Варна, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110108631 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от П. П. Й., ЕГН **********, действаща
чрез адв. Г. В., против Община В., БУЛСТАТ *, процесуално представлявана от юрк. Л. Г.,
осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
- сумата в размер на 2 300.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищцата разходи за оперативна
интервенция, медицински консумативи и електро процедури за възстановяване;
- сумата в размер на 15 000.00 лева, частично от 30 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания и неблагоприятни психо-емоционални преживявания, причинени в резултат на
настъпила на 08.02.2024 г. злополука;
- сумата в размер на 133.84 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата от 2 300.00 лева за периода от 08.02.2024 г. до 08.07.2024 г.;
- сумата в размер на 872.83 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата от 15 000.00 лева за периода от 08.02.2024 г. до 08.07.2024 г.,
ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.07.2024 г. до окончателното погасяване на
задълженията.
Твърди се в исковата молба, че на 08.02.2024 г., около 13:40 часа в гр. В. движейки
се по тротоара на бул. “Ч.” в близост до кръстовището с ул “Ц. А. *” пред заведение “Т.-и. к.
и п.”, находящо се на бул. ”Ч.” № * кракът на ищцата пропаднал в разместена, хлътнала и
необозначена като такава плочка на тротоара, при което паднала и ударила силно лявата си
ръка. Ищцата излага, че след падането за секунди загубила съзнание от болката, минаващите
покрай нея хора са й помогнали да се изправи, като я сложили на близката пейка да легне и
извикали линейка. Изпитвала силна болка, ръката й за секунди се подула и движението й
станала невъзможно. Твърди, че освен силната болка, която изпитала, ищцата била и със
замъглено зрение и в шок. След пристигане на линейката в 13:54 ч. П. Й. била откарана в
1
спешния център на МБАЛ “С. А.”, където й била направена рентгенография, от която се
установило счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка, костите били
наместени, а ръката- гипсирана. Била й поставена диагноза съчетано счупване на долните
краища на лакътната и лъчевата кост, закрито вляво, като й била препоръчана незабавна
операция. Ищцата посочва още, че е левичарка. На 12.02.2024 г. в МБАЛ “М. д.-В.” й била
направена нужната операция, представляваща открита репозиция на фрактура с вътрешна
фиксация с титаниева заключваща плака с винтове. След два дена била изписана от
болницата с указания за сменяне на превръзката през три дни и сваляне на конците на 12.
ден от операцията. Посочва още, че след операцията се наложило да приема продължително
време медикаменти и болкоуспокояващи поради наличие на непоносими болки. На
14.03.2024 г. ищцата посетила специалист по мануална, физикална и рехабилитационна
медицина д-р Х. Й., който констатирал болезнена и ограничена биомеханика в лява гривнена
става, като назначил терапия от 10 бр. Импулсивно магнитно поле и 1 бр. Лечебна
физкултура, а при посещение на същия лекар на 25. 03.2024 г. на ищцата бил препоръчан и
втори курс лечение. В молбата се излага, че подобрение в биомеханиката на ръката било
установено за първи път едва в края на месец май 2024 г., както и че ищцата продължава да
изпитва силни болки и към настоящия момент. Твърди се още, че възстановяването е
допълнително затруднено във връзка с настъпило усложнение - синдром на Зудек, което
допълнително намалява шансовете за пълно възстановяване на ръката, която ищцата
приоритетно използвала цял живот и силно повлиява качеството й на живот тъй като усеща
парене и силни болки, а на моменти ръката отича, като съществува и риск от
декалцификация на костите на ръката.
В молбата се посочва още, че вследствие на падане на 02.01.2018 г. на непочистена
пешеходна зона, която е общинска собственост, ищцата получила фрактура и на лъчевата
кост на дясната си ръка, като към настоящия момент същата не е възстановена напълно, за
което ищцата получила диагноза 40% инвалидност, видно от представеното с настоящата
искова молба Експертно решение № 3943/25.10.2018 г., отделно от това видно от Експертно
решение № 3530/21.09.2021 г. същата има определен 75% СУ. Излага се още, че именно
поради горепосоченото увреждане на дясната ръка ищцата приоритетно използвала лявата
си ръка и тя била основната при изпълняване на ежедневните дейности. Посочва, че към
момента изпитва сериозни затруднения при изпълняване на прости дейности като
приготвяне на храна, не може да реже, да разбърква, да държи стабилно съдовете и да се
храни с нож и вилица, има проблеми със съня поради дискомфорта, който изпитва,
затруднява се при поддържане на личната си хигиена. Твърди, че процесната злополука се
отразила негативно и на психо-емоционалното й състояние, изпитвала страх да излиза сама
при мокро време заради опасение от падане, чувствала се зависима от близките си поради
невъзможността да се обслужва сама, била потисната, тъжна и се чувствала в тежест на
близките си. В молбата се сочи още, че е неясно, дали лявата ръка на ищцата ще бъде
повлияна от физиолечението и рехабилитацията до пълно възстановяване.
Ищцата твърди, че компроментирания участък от тротоара на бул. “Ч.” до номер * в
кв. “Ч.”, гр. В., по която е налице стара тротоарна настилка е със съществени изменения във
вертикално отношение, като на места е силно издигната вследствие на естествения растеж
на кореновата система на разположените на тротоара дървета, а на други места липсват
плочки или същите са разместени, което води до препятствия и опасност от злополуки.
Поддържа се, че във връзка с лечението ищцата е направила разходи в общ размер на
2 300.00 лева, за които представя писмени документи и твърди, че са формирани, както
следва: 1 700.00 лева –разход за ортопедичен консуматив – титаниева плака и винтове;
300.00 лева – разход за допълнителни медицински услуги; 50.00 лева – разход за елекрто
процедура; 10.00 лева – разход за електро процедура; 40.00 лева – разход за електро
процедура; 40.00 лева – разход за електро процедура; 40.00 лева – разход за електро
процедура; 40.00 лева – разход за електро процедура; 40.00 лева – разход за електро
процедура; 40.00 лева – разход за електро процедура.
С оглед претърпените имуществени и неимуществени вреди, по същество се моли
исковете да бъдат уважени предявените искове.
Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски.
2
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
исковете се оспорват изцяло. Оспорва се наличие на причинно-следствена връзка между
настъпилите вреди и състоянието на настилката на тротоара, като в частност се оспорва, че
на посочената дата на процесния участък е съществувала неравност, която да е довела до
настъпване на посочените в исковата молба увреждания. Твърди се, че поведението на
ищцата, изразяващо се в невнимание по време на ходене, е довело до настъпване на
злополуката. Посочва се, че от 10.12.2020 г. в близост до кръстовището, на което се е случил
инцидентът, са извършавани СМР-та, които включват и посочения в исковата молба
участък. В условията на евентуалност се моли за намаляване на размера на иска за
неимуществени вреди, като се излага, че ищцата е претендирала обезщетение и за вреди,
които са настъпили в резултат на претърпян на 02.01.2018 г. инцидент, които не са в
причинна връзка с твърдяната злополука.
По същество моли съдът да отхвърли предявените искове, а в условията на
евентуалност да намали размера на частично предявения иск, като редуцира размера на
търсеното обезщетение поради прекомерност и съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба, отговора на първоначалната искова
молба, обратния иск и отговора на обратния иск, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установени следните фактически положения:
От представения от ответника протокол за установяване завършването и заплащане
на натурални видове строителни и монтажни работи от 10.12.2020 г. e видно, че в
територията на район „П.“ е извършен текущ ремонт на пътната и улична мрежа, на пътните
съоръжения, паркове и елементи на техническата инфраструктура за нуждите на Община В..
Приобщен по делото е и тристранен протокол за установяване качеството на
извършените СМР и годност за ползване на строежа, подписан между представители на
Община В., „Х.“ АД и район „П.“ на 09.12.2020 г.
От представените по делото касови бонове е видно, че в периода от 14.02.2024 г. до
17.05.2024 г. ищцата е направила разходи за медицински услуги и консумативи в полза на
„М. Ц. – С. *“ ЕООД и МБАЛ „М. д.-В.“ ЕООД в общ размер на 2 300.00 лева.
От представените медицински документи и ангажираното експертно заключение чрез
назначената СМЕ, се установява по несъмнен начин, че на 08.02.2024 г. в следобедните
часове ищцата е посетила спешен травматологичен кабинет към МБАЛ „Св. А.“ ЕАД,
където след преглед и образно изследване е установено многофрагментно счупване на двете
кости на лява предмишница. В условията на спешност е поставена гипсова имобилизация,
като е препоръчано оперативно лечение, проведено на 12.02.2024 г. в отделението по
ортопедия на МБАЛ „М. д.-В.“. Констатира се по делото, че в конкретния случай се касае за
нискоенергийна травма, получена при падане с предаване на удара и тежестта на тялото
индиректно през дланта и китката към двете кости на предмишницата.
Поради възникналото многофрагментно счупване се е наложила оперативна
интервенция с поставяне на метални остеосинтезни материали в долния отдел на лакътната
кост. След първоначалния имобилизационен период от месец са проведени шест курса
рехабилитационни процедури, при които са отчетени известни подобрения без възвръщане
на обичайните движения и възможности за натоварване на крайника. Констатира се от
експертното заключение още, че травмата на лявата предмишница, включваща счупвания в
областта на двете кости, се квалифицира с медикобиологичния показател трайно затруднение
на движението на левия горен крайник за период не по-малък от 2,5-3 месеца при правилно
протичане на възстановителния процес. За този период вещото лице сочи, че крайникът не
може да осъществява обичайната си функция, т.е. не е възможно да се използва адекватно.
При конкретния случай не се наблюдава пълно функционално възстановяване на крайника и
остатъчните затруднения са налични година след травмата, като няма изглед за тяхното
самостоятелно преодоляване.
Установява се още от експертното заключение, че отражението на травмата върху
общото състояние на пострадалата се изразява в остатъчните затруднения в движенията,
3
проявяващи се в невъзможност за пълно свиване, разгъване и ротация в областта на
гривнената става, както и невъзможност за осъществяване на пълен захват, поради
принудителното разгънато положение на три от пръстите. Тези промени значително
ограничават всички от обичайните дейности с участието на ръката в ежедневието и не
позволяват адекватното осъществяване на основната й функция – хватателната. Констатира
се още, че в най-общ план с тази ръка е невъзможно да се извърши стабилно захващане и
пренасяне на определени предмети, особено по-обемисти и тежки, не могат да се извършват
целенасочени дейности и боравене с инструменти или прибори, засегнати също така с
фините движения, отразяващи се при дейностите с използване на дребни предмети и
детайли.
Вещото лице д-р Д. Г. сочи още, че с помощта на поставената метална остеосинтеза е
постигнато костно зарастване, но функцията на ръката е значително ограничена, поради
свързаните с травмата мекотъканни промени. Установена е невъзможност за сгъване на
трети, четвърти и пети пръсти, които заемат принудително изпънато и леко изкривено в
средната част положение при запазена опозиция и свиване на първи и втори пръсти. Към
настоящия момент не са препоръчани и обсъждани възможности за евентуални оперативни
корекции. Установява се още по делото, че ищцата считано от 22.08.2018 г. е инвалидизирана
с решение на ТЕЛК заради претърпяна травма на дясна ръка – фрактура на типично място на
дясната лъчева кост. За тази ръка ограниченията са в пълното разгъване на китката и леко
ограничен обем и сила в движенията за първи, втори и трети пръсти, при запазена
хватателна функция.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението и допълва, че от това, което е
приложено като лечение и операцията с метална остиосинтеза и проведените шест курса
физиотерапия, изпълват обема от лечение, който може да бъде приложен. От значение в
конркетния казус е индивидуалната реакция от страна на организма.
По делото е изслушана и СПЕ, от която се установява по несъмнен начин, че след
08.02.2024 г. психичното състояние на ищцата е променено. Същата е станала по-
нестабилна, с повишена невротичност, т.е. с нарушен сън, с чувство за малоценност и
безполезност, с умерено повишена тревожност и потиснатост.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от ищцата
свидетели.
В показанията си свид. С. П. А. сочи, че познава ищцата, която била клиент на
месарницата на пазар „Ч.“, където свид. А. работил. В началото на месец февруари 2024 г.
докато чакал да получи стока, поглеждайки през прозореца на магазина, видял ищцата, която
вървяла спокойно по отсрещния тротоар. Точно пред италианското кафене се спънала и
паднала на тротоара. Свид. А. веднага скочил и отишъл при ищцата. Последната не можела
да стане. Лявата й ръка започнала да се подува. Вдигнали ищцата с помощта на случаен
минувач и й помогнали да седне на пейката пред блока. Ищцата не можела да говори. След
това извикали линейка и откарали ищцата в спешния център. Свид. А. впоследствие е
показал на сина на ищцата точно къде е паднала същата. Една от плочките на тротоара била
хлътнала и ищцата като преминавала от там се запънала. Миналото лято на същото място
още една жена се била спънала и паднала. По предната година самият свид. А. се спънал на
същото място. Плочките на тротоара в този участък били компроментирани. Свид. А. сочи,
че работи в месарския магазин на пазар „Ч.“ от седем години и през това време не е бил
извършван ремонт на тротоарната площ на бул. „Ч.“, в района на пазара. Буквално всеки ден
се пребивали хора. Майките с колички изпитвали затруднения при придвижването си.
В показанията си свид. М. В. Й. сочи, че е син на ищцата. Сочи, че последната на
08.02.2024 г. е претърпяла инцидент. Около обяд ищцата се обадила на свид. Й.. Звучала
много зле по телефона. Споделила, че е паднала и че чака линейка и най-вероятно й е
счупена ръката. Свид. Й. отишъл в Спешна помощ, намерил я, тя не била адекватна, тъй като
е заговорила свидетеля в учтивата форма „Вие“. Отнело й е малко време да разбере, че
разговаря със сина си. Лекарят споделил на свид. Й., че ръката й изглежда все едно е
„взривена“. След това наместили ръката на ищцата, направили снимка и я гипсирали.
Лекарят е казал, че трябва да се оперира. След инцидента и до настоящия момент ищцата не
можела самостоятелно да се справя с домакинските работи заради травмата на ръката й.
4
Вече година след инцидента ищцата не била напълно възстановена. Не можела да изпълнява
елементарни неща, като например - не можела дори да си връзва обувките; не можела да се
храни нормално; да приготви храна. В момента е ползвала двете си ръце като щипка,
имайки предвид травмата и на дясната й ръка от 2018 г. Нямала никакви фини движения.
Ищцата била с натрупана психическа умора от цялата тази ситуация, още повече че е била
левичар. Била срината психически и доста се променила. Много рядко излизала сама и то на
много кратки разстояния, когато времето е хубаво. Почти винаги е била с придружител. От
хората, които работят в месарския магазин на пазар „Ч.“, от където обикновено пазарували,
разбрал всъщност къде точно е паднала ищцата. В този участък, където ищцата е паднала,
тротоарните плочи били разместени и повдигнати от корените на дърветата. Почти е било
невъзможно да се върви нормално. Ремонтни дейности не били извършвани. Свид. Й. сочи,
че е ставал свидетел и на други инциденти и лично той се е спъвал в повдигнатите от
корените на дърветата тротоарни плочи.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място следва да се отбележи, че държавните органи, в това число общините
са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро
управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме
предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от
това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. Тя има
обезпечително-гаранционна функция, като тази отговорност не произтича от вината на
лицето, което е възложило работата. Лицето, което е възложило работата може да се
освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не
е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако
вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на
Пленума на ВС, юридическите лица – каквото е и ответникът по арг. от чл. 136, ал. 3 от
Конституцията на Република Б. – отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответната община по реда на чл. 49
вр. чл. 45 от ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на
предявения осъдителен иск: деяние – действие или бездействие, което да е осъществено при
или по повод изпълнение на възложената от общината работа; противоправност на
деянието; претърпените вреди; причинната връзка между противорпавното деяние и
вредите; размера на предявените граждански притезания, както и изискуемостта на главните
задължения и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, включително за съпричиняване, а при установяване на
горното от пострадалото лице – да докаже, че е погасил претендираната сума.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване
имат характера на публична общинска собственост. Не се спори по делото, че бул. „Ч.“, е
собственост на Община В..
От събраните в хода на производството свидетелски показания, които съдът
кредитира като ясни, последователни, взаимнодопълващи се, безпротиворечиви и логични,
се установява настъпилия инцидент при описания в исковата молба механизъм. От
показанията на свид. А. и свид. Й. се установи по несъмнен начин, че тротоарните плочки в
участъка срещу пазар „Ч.“ са компроментирани, който факт е и служебно известен на съда,
тъй като съдията-докладчик живее в този район и ежедневно минава по този участък и в
действителност от корените на дърветата по-голяма част от плочите са повдигнати и опасни
за пешеходците, като този извод не се разколебава от представените от ответника писмени
документи, установяващи предприетите СМР-та в район „П.“, доколкото ангажираните
5
протоколи са от месец декември 2020 г., а инцидентът е настъпил на 08.02.2024 г. Отделно,
от същите не може да се установи по несъмнен начин, че ремонтните дейности са обхванали
и процесния участък. Налице е противоправното бездействие на лицата, на които Община В.
е възложила поддържането на улиците и булевардите, вкл. на тротоарните площи в изправно
състояние, като вината им според обективното гражданско право /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/ се
предполага до доказване на противното, а в конкретния случай ответникът не ангажира
доказателства, оборващи законовата презумпция, което обуславя ангажирането на
обективната деликтна отговорност на ответната община.
По несъмнен начин се установи от експертното заключение по назначената СМЕ,
което съдът кредитира като компетентно изготвено, ясно, пълно, обективно и неоспорено от
страните, и наличието на причинно-следствената връзка между процесния инцидент и
претърпените от ищеца травматични увреждания.
Пред настоящия съдебен състав е поставен за разрешаване и въпросът досежно
размера на претендираното обезщетение.
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно,
законодателят е предвидил в чл. 52 от ЗЗД правната възможност на съда по справедливост
да определи заместващата парична престация, която делинквентът дължи на пострадалото
лице, като обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица
от настъпилия инцидент. Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на
всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на
болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на
пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на
конкретни обстоятелства от обективната действителност. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
- в този смисъл е задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4
от 1968 г. на Пленума на ВС.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост,
а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени
доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението. Обезщетението
не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване. При определяне на дължимото
обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в
аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Предвид конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав при определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди взе предвид следните
обстоятелства, а именно:
I. Вида на телесните повреди, който се установява от експертното заключение по
назначената СМЕ, а именно среда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в
трайно затруднение на движенеито на левия горен крайник;
II. Характера на съвкупността от телесни повреди – многофрагментно счупване на
двете кости на лява предмишница;
III. Интензитетът на уврежданията по тялото на ищеца – поради възникналото
многофрагментно счупване се е наложила оперативна интервенция с поставяне на метални
остеосинтезни материали в долния отдел на лакътната кост. След първоначалният
имобилизационен период от месец са проведени шест курса рехабилитационни процедури,
при които са отчетени изветсни подобрения без възвръщане на обичайните движения и
възможности за натоварване на крайника. Крайникът не може да осъществява обичайната си
функция, т.е. не е възможно да се използва адекватно. С помощта на поставената метална
остеосинтеза е постигнато костно зарастване, но функцията на ръката е значително
ограничена, поради свързаните с травмата мекотъканни промени. Установена е
невъзможност за сгъване на трети, четвърти и пети пръсти, които заемат принудително
6
изпънато и леко изкривено в средната част положение при запазена опозиция и свиване на
първи и втори пръсти.
IV. Периодът на възстановяване на процесните травми – при конкретния случай не се
наблюдава пълно функционално възстановяване на крайника и остатъчните затруднения са
налични година след травмата и към датата на устните състезания пред настоящия съдебен
състав, като няма изглед за тяхното самостоятелно преодоляване.
V. Съдът съобрази и факта, че ищцата има отпаднали моторни функции – налице са
остатъчни затруднения в движенията, проявяващи се в невъзможност за пълно свиване,
разгъване и ротация в областта на гривнената става, както и невъзможност за осъществяване
на пълен захват, поради принудителното разгънато положение на три от пръстите. В най-
общ план с лявата ръка е невъзможно ищцата да извършва стабилно захващане и пренасяне
на определени предмети, особено по-обемисти и тежки, не могат да се извършват
целенасочени дейности и боравене с инструменти или прибори, засегнати също така с
фините движения, отразяващи се при дейностите с използване на дребни предмети и
детайли. Травматичните увреждания ограничават всички от обичайните дейности с
участието на ръката в ежедневието и не позволяват адекватното осъществяване на основната
й функция – хватателната.
На основание чл. 172 от ГПК, доколкото разпитаният свид. Й. е син на ищцата, съдът
преценява достоверността на показанията му с оглед на всички други данни по делото, като
се има предвид възможната негова заинтересованост от изхода на делото. След съвкупния
анализ на показанията му с останалите писмени и експертни доказателства, съдът достигна
до извода, че показанията на същия са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви,
пълни и взаимно допълващи се, включително и непосредствени, доколкото свид. Й. е
възприел пряко последиците от инцидента върху здравето на ищцата, поради което съдът
при определяне размера на обезщетението съобрази и следното:
VI. Ищцата избягвала да излиза пред хората. Чувствала се потисната; психически
уморена; емоционално изхабена; безполезна. Тези факти и обстоятелства се установяват и от
изслушана СПЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от
страните.
VII. Съдът съобрази и годините на пострдаталата – 65 г. към датата на инцидента,
като напредналата възраст обуславя по-ниския праг на търпимост към физическите болки и
страдания, като по-доброто общо физическо здравее от особена важност на тези години.
VIII. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и с обществено –
икономическата конюнктура в страната към 08.02.2024 г., чието отражение са минималната
работна заплата, която остава един от важните инструменти за влияние в политиката по
доходи; нарастването на БВП; повишаване на потреблението на домакинствата;
повищаващата се инфлация и т. н.
При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и лошата прогноза за
здравето на ищцата, от друга страна, съдът намира, че пълният размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди е 30 000.00 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на Община В. за съпричиняване на
вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на ищцата, доколкото доказателства в
този смисъл в процеса не са събрани. Възражението за съпричиняване не представлява
упражняване на субективно потестативно право, а е твърдение за факт, който обективно в
резултат от поведението на увреденото лице прекъсва причинната връзка между
противоправното бездействие на делинквента и настъпилите вреди в патримониума на
увредения и като такова следва да бъде установено от възразилия ответник по несъмнен
начин. Напротив, от доказателствата се установи по несъмнен начин, че причина за
инцидента са тротоарните плочи в участъка срещу пазар „Ч.“, тъй като са компрометирани –
повдигнати от корените на дърветата, което е довело до спъването на ищцата в тях.
Крайният извод на съда е за доказаност на иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди както по основание, така и по размер, като същият следва да бъде
уважен до предявения частичен размер от 15 000.00 лева, от общо 30 000.00 лева, по арг. от
принципа за диспозитивно начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК.
7
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от датата на деликта –
17.12.2022 г. – по арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, чийто размер до датата на сезиране на съда
(08.07.2024 г.) не е спорно, че възлиза на 872.83 лева, което е в унисон и със служебно
извършената справка в официалния сайт на НАП - https://portal.nra.bg/embed/interest-
calculator/main.html.
Не се спори по делото, а и от представените касови бонове се установи по несъмнен
начин, че в периода от 14.02.2024 г. до 17.05.2024 г. ищцата е направила разходи за
медицински услуги и консумативи в полза на „М. Ц. – С. *“ ЕООД и МБАЛ „М. д.-В.“
ЕООД в общ размер на 2 300.00 лева. От изслушаната СМЕ се установи по категоричен
начин, че сторените разходи са в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент и
претъпрените трамватични увреждания, което обуславя и уважаването на иска за
присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди в пълния му предявен
размер.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от датата на деликта –
17.12.2022 г. – по арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, чийто размер до датата на сезиране на съда не е
спорно, че възлиза на 133.84 лева, което е в унисон и със служебно извършената справка в
официалния сайт на НАП /https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html/.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищцата следва
да се присъдят сторените от същия съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза
на 4 272.00 лева.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, Община
В., БУЛСТАТ * да заплати в полза на П. П. Й., ЕГН ********** сумите, както следва:
- сумата в размер на 2 300.00 лева (две хиляди и триста лева), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищцата
разходи за оперативна интервенция, медицински консумативи и електро процедури за
възстановяване, сторени в резултат на настъпила на 08.02.2024 г. злополука в гр. В., в района
на пазар „Ч.“;
- сумата в размер на 15 000.00 лева (петнадесет хиляди лева), частично от
30 000.00 лева (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания и неблагоприятни
психо-емоционални преживявания, причинени в резултат на настъпила на 08.02.2024 г.
злополука в гр. В., в района на пазар „Ч.“;
- сумата в размер на 133.84 лева (сто тридесет и три лева и осемдесет и четири
стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 2 300.00 лева
за периода от 08.02.2024 г. до 08.07.2024 г.;
- сумата в размер на 872.83 лева (осемстотин седемдесет и два лева и осемдесет и
три стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 15 000.00
лева за периода от 08.02.2024 г. до 08.07.2024 г.,
ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.07.2024 г. до окончателното погасяване на
задълженията.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Община В., БУЛСТАТ * да заплати на
П. П. Й., ЕГН ********** сумата в размер от 4 272.00 лева (четири хиляди двеста
седемдесет и два лева), представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9