Р Е Ш Е Н И Е
№
1472
гр.
Б., 09.12.2022
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Б., осемнадесети състав, в открито
съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател:
М. Николова
при секретар Гергана Славова, като разгледа докладваното от
съдия Николова административно дело № 1844/2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д.Р.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адвокат Б.Я. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0769-0001207/13.10.2022 год., издадена от В.С.-
полицейски инспектор към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ Б., с която на основание чл.171, т.1, б. „б” от Закона за движение
по пътищата временно се отнема свидетелството за управление на МПС на Д.Р.Т., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
Жалбоподателят намира оспорения акт за издаден при допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като от
диспозитивната част на извършеното нарушение не става ясно по какъв начин е
установено наличието на наркотични вещества, като се оспорва и техническата
изправност на средството. Акцентира се на факта, че резултата е оспорен, като е
извършено и медицинското изследване като към момента на постановяване на ПАМ не
са били ясни резултатите от медицинското изследване, поради което оспорената
мярка се явява незаконосъобразна. Моли
се за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно
призован, се представлява от адв. Я., който поддържа жалбата и моли за уважаването
й, като цитира съдебна практика. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - В.С.- полицейски инспектор към ОДМВР,
сектор „Пътна полиция“ Б., редовно уведомен, не се явява и не
се представлява. Не изразява становище по жалбата.
По делото е
предоставена административната преписка по издаване на оспорената заповед.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
На 12.10.2022
год. длъжностно лице от състава на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Б. е
съставило АУАН, серия АА, бл. № 467441/12.10.2022 г. за това, че на 12.10.2022
г., около 14.25 часа в гр. Б., ж.к. „Изгрев”, до бл.57, в посока бл.56 Д.Р.Т. управлявал
т.а.Мерцедес, с рег.№ А0607АМ, собственост на "Б. Пак 3" ООД, след
употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено в 15:45 часа с
проба №120 с техническо средство дрегер друг тест 5000 с фабр. № ARLB 0021 –
амфетамин и метамфетамин. На Д.Р.Т. е издаден талон за изследване № 118994 и е иззето свидетелството му за управление на МПС.
По делото е
представено копие на цитирания АУАН, подписан без възражение, талон и протокол
за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества,
ведно с протокол за медицинско изследване, приемо-предавателен протокол за
предаване на касетата за драг тест 5000 с пробата на жалбоподателя,
разпечатката от пробата с дрегера, протокола за сервизна проверка на
техническото средство. Приложени са също докладна записка от длъжностното лице,
съставило АУАН и извършило проверката, както и Справка за нарушител/водач.
Приложени са и заповеди за компетентност.
Предвид
установеното нарушение е била издадена процесната Заповед №
22-0769-0001207/13.10.2022 год. за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.1 б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Обжалваната
заповед е връчена на жалбоподателя на 19.10.2022 г., за което е направено
отбелязване на гърба на същата (л. 13 гръб) и е обжалвана с жалба вх.№ 9706/25.10.2022
г. по описа на Административен съд - Б., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно
чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната, се извършва по
реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните
административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен,
така и по съдебен ред. Решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
В случая, жалбоподателят е адресат на оспорената заповед,
правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е
налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена и в преклузивния
14-дневен срок, като съдържа необходимите форма и реквизити. По изложените
съображения, съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171,
т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка
№
22-0769-0001207/13.10.2022 год., издадена
от В.С.-
полицейски инспектор към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ Б., е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП и заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. на директора на ОД на МВР
– Б..
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа
на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен
орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е
връчен на жалбоподателя и е подписан от него без възражения. Съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване
на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179
от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за
извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и
пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във
вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.
Заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.1,
б. „Б” от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В заглавието и в
текста на диспозитива изрично е посочено, че се отнася до прилагане на ПАМ по
чл.171 т.1, б. „б” от ЗДвП, като в заповедта се съдържа фактическо описание на
нарушението, както и препращане към съставения АУАН серия АА, бл. № 467441/12.10.2022
г.
Заповедта е и материално законосъобразна.
Видно от събраните писмени доказателства по делото не се
установи фактическа обстановка, различна от посочената в АУАН. В хода на
съдебното следствие жалбоподателят не ангажира пред съда никакви доказателства,
оборващи констатациите на органа за управление на МПС и за отчетено с
техническото средство наличие
на амфетамин и метамфетамин. Извършеното отчитане,
според настоящия съдебен състав, е извършено в пълно съответствие с методическо указание и ръководство за работа с техническо средство
„Дрегер drug test 5000“, като по делото е приложен и протокол за сервизна
проверка на техническото средство, предвид
което, съдът намира за доказано, че Д.Р.Т. е извършил нарушението, установено с коментирания АУАН, а
именно: административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съгласно цитираната норма на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Тази разпоредба съставлява и материалноправното основание по
чл.171,
т.1., б. "б" от ЗДвП
за прилагане спрямо него на преустановяващата ПАМ.
Съгласно чл.171, т.1, б.
"б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4
установените стойности са определящи.
В случая, след като жалбоподателят управлява МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози като пробата, извършена с
техническото средство дрегер
друг тест 5000 с фабр. № ARLB – 0021 е
отчела положителна проба за амфетамин и метамфетамин, то административният орган не само е имал право, но и
задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171, т.1,
б."б" от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е
императивна и административният орган действа в условията на обвързана
компетентност. Следва да се подчертае също така, че ПАМ се прилага без оглед
на вина, превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й,
поради което и възраженията на жалбоподателя, че резултатите от дрегера са
оспорени, като към момента на постановяване на ПАМ не са били ясни резултатите
от медицинското изследване, са ирелевантни за
конкретния правен спор. Законодателят, чрез въвеждането на принудителни
административни мерки с нормата на чл.171 от ЗДвП не я обвързва с преценка за
вина или други фактори, а предотвратява и преустановява извършването на
административното нарушение. Неотносима се явява и цитираната в съдебното
заседание практика, тъй като същата касае случай, при който е безспорно
доказано, че не се касае за управление на МПС след употреба на наркотични
вещества.
Правилно е определен и срока на наложената ПАМ.
Разпоредбата на чл.171, т.1,б."б"
от ЗДвП предвижда, че свидетелството за
правоуправление се отнема до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца. Разпоредбата не предвижда определяне на различен срок от
административния орган в определени граници. Следователно при посочването на срока,
за който е приложена принудителната административна мярка, административният
орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е
определен в закона и в заповедта само се възпроизвежда предвидения в закона
срок, а не се определя такъв от органа.
Заповедта за прилагане на ПАМ е съобразена и с целта на
закона.
Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като действа
възпиращо и на останалите водачи. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява
и целта на чл.22
от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и
да се преустановят административните нарушения от водача, управлявал след
употреба на наркотично вещество, тоест тя има и преустановителен ефект. Именно
с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението,
мярката се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето
на компетентния орган относно осъществяването на административната или
наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения
максимален 18 - месечен срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е
решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото
прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.
Съобразно всичко изложено по-горе, съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените
правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради
което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Предвид изхода на делото, а именно отхвърляне на оспорването
и след като не е налице заявено искане за присъждане на разноски от страна на
административния орган - ответник по делото, чийто акт се оспорва, разноски по
делото не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.Р.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат Б.Я. *** срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0769-0001207/13.10.2022 год.,
издадена от В.С.- полицейски инспектор към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ Б., с която на основание чл.171, т.1, б. „б” от Закона за
движение по пътищата временно се отнема свидетелството за управление на МПС на Д.Р.Т., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: