Решение по дело №3135/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 364
Дата: 23 февруари 2023 г.
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20227180703135
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№364/23.2.2023г.

гр. Пловдив, 23.02.2023 год.

Административен съдПловдив, XXVI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:                                                     

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА                                                                                                                                               ДАРИНА МАТЕЕВА       

         

при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Светослава Пенчева като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 3135 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР-Пловдив, чрез ст. юрисконсулт Б., против Решение № 2017/27.10.2022г., постановено по АНД № 4976/2022г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е отменен електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4582218 на ОД на МВР Пловдив, с който на Н.Д.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението, както и че същото е постановено в противоречие с материалния закон. Изразено е несъгласие с приетото от съда, че датата на връчване на електронния фиш съвпада с датата му на издаване. С касационната жалба е представена разпечатка от АИС АНД според която ЕФ е съставен на 16.03.2021г. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна в случай на отхвърляне на касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Н.Д.М., се явява лично и оспорва жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че е установена следната фактическа обстановка:

На 07.03.2021 г., в 14:49 часа в гр. Пловдив, на бул. „Найчо Цанов“, посока ЖК Тракия, транспортен възел, при ограничение на скоростта за градски условия от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза на водача, МПС лек автомобил ОПЕЛ ЗАФИРА, с рег. №*** се е движил със скорост от 65 km/h, като е превишил максимално допустимата с 15 km/h и това е установено с ARH SAM S111743. Установява се, че автомобилът с марка ОПЕЛ ЗАФИРА, с рег. №*** е собственост на Н.Д.М..

За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че датата на твърдяното нарушение е 07.03.2021 г., когато е извършено заснемане с посоченото техническо средство, а едва на 15.08.2022 г., след изтичане на 6-месечен срок е извършено връчване на ел. фиш, което е отразено в списък за намерени фишове. Според районен съд с разпоредбите на чл. 189, ал. 4-11 от ЗДвП е въведена възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателна отговорност по опростена процедура, която се основава на автоматизирани технически средства. Излага още, че началото на производството по издаване на електронен фиш обаче, се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл. 40 и следващи от ЗАНН.

Направен е извод, че електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства съставлява регламентирания в закона електронен фиш, който е своеобразен аналог на наказателното постановление (аргумент чл. 189, ал. 11 от ЗДвП). Според районен съд обаче, доколкото самото заснемане играе ролята на АУАН, а електронният фиш на наказателно постановление, то само в случай че е подписана декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и се промени авторството на извършеното нарушение, може да се приеме, че от получаване на декларацията е открит нарушителят и тече срокът по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на фиша.

В мотивите на оспорвания съдебен акт е изтъкнато, че в случай че не е подписвана декларация, какъвто е процесният, важи чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение, установено със заснемането от която дата на заснемането следва да се отчита срокът за съставяне на фиша по чл. 34 от ЗАНН.

Прието е, че процесният ЕФ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемане на нарушението на 14.06.2019 г. Изложено е още, че от датата на заснемане на нарушението - 14.06.2019 г. до 29.07.2021 г. когато електронния фиш е връчен на жалбоподателя, няма данни да му е връчван такъв или да е правен неуспешен опит за това. Според районен съд, разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително, като издаването на електронен фиш /наказателно постановление/ след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение на процесуалните правила.

Решението е неправилно.

 Изводът, че от датата на заснемане на нарушението тече шестмесечен срок, в който да бъде издаден ЕФ, не се споделя от настоящата инстанция, а от друга страна от представените доказателства се установява, че фишът е издаден на 16.03.2021 г., съответно е връчен на 15.08.2022 г., при което са спазени и всички процесуални срокове.

Във връзка с твърдението на ответника по касационната жалба, в о.с.з.,че имал множество фишове, които му били връчени наведнъж, като не бил уведомяван своевременно за издадените фишове, следва да се отбележи, че това няма връзка с административнонаказателната отговорност, нито може да доведе до отпадане на същата.

От събраните пред първата съдебна инстанция доказателства е установено по безспорен начин извършено от ответника по касация административно нарушение, изразяващо се в управление на ППС със скорост, превишаваща въведеното от законодателя ограничение за населено място.

По изложените съображения, Районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по същество, с което да се потвърди електронният фиш като законосъобразен.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 160 лева - 80 лева за първата инстанция и 80 лева за настоящата инстанция.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2017 от 27.10.2022 г., постановено по АНД № 4976/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4582218 на ОД на МВР Пловдив, с който на Н.Д.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Н.Д.М. ***, ЕГН **********,*** разноски за осъществената юрисконсултска защита за две инстанции, в размер на общо 160 лв.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    ЧЛЕНОВЕ: