Решение по дело №2392/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2415
Дата: 22 ноември 2019 г.
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20197180702392
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  2415       Година  2019,22.11. Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 22.10.2019 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 2392 по описа за 2019 годи­на и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор град София срещу Решение №27/21.06.2019г. по АНД №28/19г. по описа на Райо­нен съд – Първомай, с което е отменено наказателно постановление/НП/ №НЯСС-449/13.12.2018г., издадено от Зам.-председател на ДАМТН, с което на Община Първомай, представлявана от А.А.П.– Кмет, за нарушение на чл.141 ал.1 т.1 ЗВ е наложена имуществена санк­ция в размер на 2000 лева на основание чл.200 ал.1 т.38 ЗВ.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се развиват доводи за неговата незаконосъобразност и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Община Първомай, чрез проце­суал­ния си представител юриск. П., излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба в депозирано писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е ос­нователна.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №НЯСС-449/13.12. 2018г., издадено от Зам.-председател на ДАМТН, на Община Първомай, предс­тавлявана от А.П.– Кмет, за нарушение на чл.141 ал.1 т.1 ЗВ е нало­жена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.200 ал.1, т.38 ЗВ за това, че при извършена проверка, обективирана в Констативен про­токол №07-01-114 от 11.09.2018г., на язовир „Старото лозе“, находящ се в ПИ №06745.175.2 в землището на село Брягово, община Първомай, собственост на Община Първомай, съгласно Акт за публична общинска собственост №324/ 20.02.2017г., чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено следното: короната и въздушният откос са със слягания в зоната на основния изпускател; наличие на силна ерозия по цялата дължина на водния откос, в следствие на което на места е започнало стесняване на короната; основният изпускател е неизправен, видно от КП от 11.04.2018г., изготвен по Заповед №РД-15-122/ 01.03.2018г. на Кмета на Община – Първомай, т.е., че язовирната стена и съо­ръженията към нея не се поддържат в техническа изправност.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния съд е приел от една страна, че правилно от наказва­щия орган е посочено нарушение по чл.141 ал.1, т.1 ЗВ, че не се спори, че Община – Първомай стопанисва процесния язовир, при проверката на който на 11.09.2018г. са констатирани технически неизправности, както и че точно е определена и следващата се за нарушението санкция по чл.200 ал.1, т.38 ЗВ. От друга страна обаче, е прието, че с измененията на ЗВ от 03.07.2018г. с ДВ, бр.55 е създаден нов чл.141а, с който е въведено разделение между язовирите на големи и малки в зависимост от височината на стената и завирения обем, като тези с височина на стената, по-голяма от 15м от най-ниската точка на осно­вата до короната, и тези с височина на стената между 5м и 15м и завире­ния обем, по-голям от 3 милиона куб.м., са големи/ал.1/, а останалите, които не отговарят на посочените условия, са малки/ал.2/. Мотивирано е, че по силата на ал.3 на чл.141а ЗВ на контрол по него и по наредбата по чл.141 ал.2 /Наредба №13 от 29.01.2004г. за условията и реда за осъществяване на техни­ческата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях - обн., ДВ, бр.17 от 02.03.2004г./ подлежат и големите, и малките язовири, но за вторите, за да подлежат на контрол, са въведени допълнителни критерии – по отноше­ние на потенциалната им опасност да е установено, че нарушаването на конст­руктивната цялост на язовирните им стени създава заплаха за човешки жертви или застрашават критична инфраструктура/първи критерий/ и да отговарят поне на едно от следните условия: създаваният воден напор да е по-малък от 7,00 м и завиреният обем да е по-малък от 50 000 куб.м.; създаваният воден напор да е по-малък от 2,00 м, независимо от завирения обем; завиреният обем да е по-малък от 15 000 куб.м., независимо от създавания воден напор; водосборният басейн да е не повече от 2,00 кв.км. и водохранилището да не се пълни чрез деривации или помпена станция/втори критерий при четири различни хипоте­зи/.

От доказателствената съвкупност е установено, че язовир „Старото лозе“ на Община Първомай е малък, съгласно техническите си параметри, но няма данни нито за водния му напор, нито за завирения обем, нито за водосборната му област, нито за залятата от него площ, като последните три отрицателни факта са отразени и в съставения от проверяващата комисия Констативен протокол №07-01-114/11.09.2018г. Същевременно, не е налице информация изобщо за потенциалната опасност на язовира, критериите за която по разпоредбата чл.141б ал.2 ЗВ се определят съгласно наредбата по чл.141 ал.2 от назначена от Министерския съвет междуведомствена комисия, включваща представители на Министерството на околната среда и водите, на Минис­терството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на земеделието, храните и горите, на Министерството на енергетиката, на Минис­терството на икономиката, на Министерството на вътрешните работи и на научните среди, имащи пряко отношение към язовирните стени и съоръже­ния­та към тях, а съгласно чл.141б ал.3 ЗВ класификацията на язовирите по степен на потенциална опасност се извършва от комисия по чл.138а ал.3 – назначени от областния управител представители на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, на областната администрация, на Басей­новата дирекция и на общината, на чиято територия се намира язовирът.

При това положение и като е приел, че липсват обективни данни по импе­ратива на чл.141а ал.3 ЗВ, то според РС няма как да се определи дали водният обект – поземлен имот с площ 7,199 дка с начин на трайно ползване: друг во­ден терен, съставляващ имот с №175002 в местността Мерията по картата на възстановената собственост за землището на село Брягово/ЕКАТТЕ 06745/, об­ласт Пловдив, не попада сред изключените от контрол малки язовири и да се счете по несъмнен начин, че за констатираните на 11.09.2018г. технически неиз­правности, стопанинът му следва да носи административнонаказателна отго­во­рност.

Така постановеното решение е неправилно.

Настоящият съдебен състав споделя установената от РС-Първомай фак­ти­ческа обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

В случая, Община Първомай е санкционирана за нарушение на чл.141 ал.1 т.1 ЗВ. Съгласно тази разпоредба/в приложимата редакция/ собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язо­вирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържа­нето им в техническа изправност.

Съгласно чл.200 ал.1 т.38 ЗВ, се наказва с глоба от 1 000 до 10 000 лв., съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни задължение по чл.141 ал.1.

Съответно, според чл.141 ал.2 ЗВ, условията и редът за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съо­ръже­нията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им със­тояние, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Пред­седателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Такава е именно Наредба №13 от 29.01.2004г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръже­нията към тях, в разпоредбата на чл.3 от която е предвидено, че наредбата се прилага за язовирни стени и прилежащите им облекчителни съоръжения и енергогасители, както и водовземни съоръжения. Т.е. техническата изправност, която е следвало да бъде осигурена от Община Първомай, включва поддържа­не по смисъла на чл.3 т.1 от Наредбата, като е от изключително важно зна­чение язовирната стена, както и съоръженията към нея, да бъдат технически изправни, за да може да бъде всяко едно от тях използвано по предназна­чението си, включително за задържане на постъпили значителни водни маси, респ. при необходимост от аварийно изпускане на вода с цел предотвратяване на наводнения или разрушаване на стената.

Безспорно установено е пред РС-Първомай, че язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Старото лозе“, находящ се в ПИ №06745. 175.2 в землището на село Брягово, община Първомай, собственост на Община Първомай, не се поддържат в техническа изправност.

Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпъл­нение на задължение за предприемане на определено действие. Налице е неиз­пълнение на задължение от страна на Община Първомай като собственик на язовирна стена и съоръженията към нея, поради което същите не са в със­тояние, отговарящо на изискванията на наредбата по ал.2 на чл.141 ЗВ. С други думи казано, Община Първомай е санкционирана в качеството си на собст­веник на язовирната стена и съоръженията към нея, които не поддържа в техническа изправност. Все в тази насока следва да се констатира, че нито в закона, нито в Наредбата е предвидено изключение, да не се поддържа техни­чес­ката изправност на язовирната стена и съоръженията към нея за опреде­лена категория язовири.

За пълнота следва да бъде посочено, че не се споделя становището на районния съд, че констатираното нарушение по ЗВ не може да се вмени в отго­ворност на Община Първомай, тъй като стопанисваният от нея язовир попада в обхвата на изключените от контрол малки язовири с разпоредбата на чл.141а ал.3 ЗВ. Това е така, защото действително последно цитираната разпоредба предписва, че на контрол по реда на ЗВ и наредбата по чл.141 ал.2 подлежат всички язовири по ал.1 и 2/големи и малки язовири/, с изключение на малките язовири, за които при класифицирането им по отношение на тяхната потен­циал­на опасност е установено, че нарушаването на конструктивната цялост на язо­вирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не застра­шават критична инфраструктура и отговарят поне на едно от следните условия: 1) създаваният воден напор е по-малък от 7.0 м и завиреният обем е по-малък от 50 000 куб. м; 2) създаденият воден напор е по-малък от 2.0 м независимо от завирения обем; 3) завиреният обем е по-малък от 15 000 куб. м независимо от създавания воден напор; 4) водосборният му басейн е не повече от 2.0 кв. км и водохранилището не се пълни чрез деривации или помпена станция. Същевре­менно обаче, редът за класификация, критериите и компетентните за това орга­ни са уредени в разпоредбата на чл.141б ЗВ, като към настоящия момент няма данни процесният язовир да е бил класифициран по този ред. До извод в обрат­ната насока не води и твърдението в жалбата пред ПРС, че: „Видно от самото наказателно постановление, язовир „Старото лозе“ е квалифициран като „малка язовирна стена“, респ. „малък язовир“ по смисъла на чл.141а ал.2 от ЗВ, респ. по смисъла на чл.8, ал.4 от Наредба …. Посочената малка язо­вир­на стена не попада в класификацията по степените на потенциална опас­ност, предвидени в чл.142б, ал.3 от ЗВ, поради което този язовир попа­да в изключенията на чл.141а, ал.3 и ал.4 от ЗВ, които не подлежат на конт­рол по реда на ЗВ и наредбата по чл.141, ал.2 от същия закон“, доколкото, както вече се посочи, не всички малки язовири са изключени от контрол по ЗВ, дори и да отговарят поне на едно от условията посочени в т.1 до т.4 на чл.141а ал.2, а само тези, които са били класифицирани по отношение на тяхната потенциална опасност и за които безспорно е установено, че нарушаването на конструктивната цялост на язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не застрашават критична инфраструктура, каквото класифициране, както вече се посочи, липсва.

Изложеното до тук, не е съобразено от РС-Първомай при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение.

Следва да бъде посочено също така, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индиви­дуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление против Община Първомай, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.

Неоснователно е възражението в писменото становище на Община Пър­вомай, че актосъставителят и наказващият орган не се посочили датата на нару­шението, доколкото видно както от АУАН, така и от НП е, че нарушението е извършено на 11.09.2018г. В акта е посочено следното: „По този начин устано­вих, че на 11.09.2018г. Община Първомай, в качеството си на собственик на язовир „Старото лозе“ не е осигурила поддържането в техническа изправ­ност на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Старото лозе“, което е нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите.“, а в НП – „На 11.09.2018г. …. язовирната стена и съоръженията към нея не се под­държат в техническа изправност.“.

Неоснователно е и следващото възражение, а именно, че липсва ясно, точно и конкретно формулиране на обвинението от фактическа страна, в т.ч. и посочване кой е длъжен да поддържа язовирната стена и съоръженията към нея, както и в какво точно се изразява техническата неизправност на язовир­ната стена и на съоръженията към нея. Това е така, защото в случая водещ за пре­ценката относно извършване на нарушение е аргументът за характера на дея­нието, а то според отразеното в описателната част на процесния АУАН се изра­зява в бездействие на собственика - чрез неподдържането в техническа изправност на язовирната стена и съоръженията към нея. Настоящият съдебен състав установи, че нито в производството пред първостепенния съд, нито в настоящото са представени доказателства, а и не се твърди Община Първомай да поддържа в техническа изправност язовирната стена и съоръженията към нея. Предвид това, правилно РС-Първомай е приел, че лицето безспорно е осъществило състава на вмененото му с НП нарушение. В случая не са ангажи­рани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно вмене­ното на ответника по касационната жалба административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказател­ната му отговорност.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради което разпоредбата на чл.28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение, осъщест­вявано трайно във времето и свързано пряко с осигуряване безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за продължително време би я е застрашило. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 ЗАНН и чл.93 т.9 НК. Действително в случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извърше­ното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това наруше­ние да е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл.28 ЗАНН релевантни са не само липсата на вред­ни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които мо­гат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче, вредни пос­ледици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие на неподдържани в добро техническо и експлоата­ционно състояние язовирна стена и съоръженията към нея.

Във връзка с проверка материалноправната законосъобразност на нака­за­телното постановление, в частта за наложената санкция настоящият каса­ционен състав намира, че определеното наказание имуществена санкция в раз­мер на 2 000 лева е необосновано определен за размера над специалния му минимум, като това е несъответно на обществената опасност на деянието и на дееца. Административнонаказващият орган не е обосновал с каквито и да било съображения определянето му над минималния размер – 1 000 лева, предви­ден в закона. Освен това, липсват доказателства за обстоятелства, които при спаз­­ва­не критерия за законосъобразност, да обосновават именно този конкре­тен размер като справедлив.

Това има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще следва да бъде отменен изцяло, като съответно наказателното постановление се измени в посочения по-горе смисъл.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ съдебно Решение №27/21.06.2019г., постановено по АНД №28/ 2019г. по описа на Районен съд – Първомай, с което е от­ме­­нено като незаконо­съоб­разно наказателно постановление №НЯСС-449/13.12.2018г., издадено от Зам.-председател на ДАМТН, с което на Община Първомай, представлявана от А.А.П. – Кмет, за нарушение на чл.141 ал.1,т.1 ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.200 ал.1 т.38 ЗВ, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНО­ВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно поста­нов­ление №НЯСС-449/13.12.2018г., издаде­но от Зам.-председател на ДАМТН, с което на Община Първомай, представ­лява­на от А.П.– Кмет, за нарушение на чл.141 ал.1, т.1 ЗВ е наложе­на имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл.200 ал.1, т.38 ЗВ, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 2 000 лева на 1 000 лева.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                                         

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                         2.