№ 14210
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110150499 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № ********* от ********, с искане за изменение на
постановеното по настоящото дело Решение № ******** в частта му за разноските,
като на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокатското
дружество бъде присъдено справедливо възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищеца *******, в качеството му на материално затруднено лице.
В молбата са изложени съображения, че не налице злоупотреба с процесуални
права, констатирана от съда в решението с доводи, че все пак се касае за различни
договори за креди и дори да исковете да бяха заведени в едно общо производство това
не би довело до по-малък размер на разноските. Излага твърдения, че ищецът се
грижи за три деца, поради което оспорва извода на съда, че лицето не е материално
затруднено.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в
който се изразява становище за неоснователност на подадената молба.
По молбата на ********, в качеството му на процесуален представител на
ищеца в исковото производство, съдът намира следното:
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
В решението си по делото съдът е изложил подробни мотиви защо приема, че в
полза на процесуалния представител на ищеца не следва да бъде присъждано
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като не са налице основания за
ревизиране на тази преценка.
На първо място, както е посочено и в решението по делото, на съдът е служебно
известно, което е и обявено на страните с окончателния доклад по делото в първото по
делото заседание, че между същите страни са налице висящи следните производства,
по които са предявени искове за прогласяване нищожността на договори за кредит,
сключени между същите страни, а именно гр.д. № 45664/2024 г., гр.д.№ 50502/2024 г.,
гр.д.№45663/2024 г. и настоящото. Злоупотребата с право е налице, когато конкретно
право се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси
1
на други субекти (чл. 57, ал. 2 от КРБ). Предвид обстоятелството, че ищецът е
образувал четири дела, с които е предявил идентични искове за прогласяване на
договори за кредит, сключени с ответника, и доколкото договорите са сключени между
същите страни и са идентични клаузи, то следва да се приеме, че действително е
налице злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца. Ищецът изцяло, по своя
преценка, макар и да има възможност да получи защита на правата си в едно
производство, предявявайки искове за всички оспорени от него договори с една искова
молба, е образувал множество искови производства за отделните договори. С тези свои
действия той е увеличил многократно задълженията за разноски по делата за
адвокатски хонорар. Неупражняването на всички права в рамките на едно
производство е изцяло по волята на ищеца, което е и негово право, с упражняването на
което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в
тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на
разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно
производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се
утвърди извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права. Съдът намира,
че образуването на отделни дела по всеки един от говорите е направено с цел
генериране на разноски за ищеца. Подобно процесуално поведение от страна на
ищеца, посредством формално упражняване на права, съдът приема за злоупотреба с
права и съответно не преследване на легитимна цел. Настоящият съдебен състав
намира, че присъждането на разноските в тежест на ответника за адвокатско
възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл. 3 ГПК и задължението за
добросъвестност на страните, участващи в съдебното производство и в съответствие с
общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение, то съдът намира, че адвокатско възнаграждение изобщо не
се дължи. (В този смисъл са Определение № 15334/03.10.2024 г. по в.гр.д. №
10259/2024 г. на СГС).
По отношение на второто основание, на което съдът е отхвърлил искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, е
липсата материална затрудненост за същия. Съдът е приел, че реализиран от ищеца
доход от 4430 лв. не би следвало да затрудни ищеца да заплати адвокатско
възнаграждение в минимален размер, какъвто претендира и процесуалният му
представител. Твърдението на ищеца, че с посочения доход издържа три деца не е
доказано и освен това този факт, не променя извода на съда, че ищецът не е
материално затруднено лице. Съдът отново се позовава на Определение № 50050 от
21.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2662/2021 г., II т. о., ТК, в което се посочва, че по
принцип, при липса на спор между страните, достатъчно доказателство за наличие на
основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА са съвпадащите волеизявления на страните по
договора за правна помощ, но когато по делото са налични доказателства, изрично и
категорично опровергаващи посоченото основание, респективно установяващи, че
лицето, на което е оказана безплатна правна помощ, не е материално затруднено, в
задължение на съда е да вземе предвид тези доказателства и без да е направено
възражение от другата страна в тази насока.
Следователно, подадената молба за изменение на решението в частта за
разноските следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № ********* на ********, за
изменение на постановеното по настоящото дело Решение № ******** в частта му за
разноските, като на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на
адвокатското дружество бъде присъдено справедливо възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца *******, в качеството му на материално затруднено
лице..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок
от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3