РЕШЕНИЕ
№ 2433
гр. Пловдив, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330115465 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Е.Е. Ш. против
„Файненшъл България“ ЕООД иск за приемане за установено в отношенията
между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Договор за предоставяне
на поръчителство № *****/14.10.2019 г. е недействителен, поради
сключването му в противоречие с добрите нрави, в противоречие със закона –
в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
заплащане на сумата от 213, 36 лв. (след прието с Определение от 03.05.2022
г. изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща
недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство №
*****/14.10.2019 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 30.09.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че между нея и „Изи Асет Мемиджмънт“ АД е сключен
договор за паричен заем № *****/14.10.2019 г., по силата на който в полза на
ищцата е предоставена сумата от 1 100 лв. срещу насрещното й задължение
1
да върне сумата от 1 352, 64 лв. за срок от 12 месеца, с установен годишен
лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 49, 03 %. Твърди,
че на основание чл. 4 от договор за заем ищцата е сключила с „Файненшъл
България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство №
*****/14.10.2019 г., по силата на който е поела задължение да заплати сумата
от 555, 36 лв. , разсрочено на вноски, всяка от които в размер от 46, 28 лв.,
като по този начин общото задължение по двата договора е от 1 908 лв.
Поддържа, че е заплатила цялата начислена сума по двата договора. Счита
договорът за предоставяне на поръчителство за установен в противоречие с
добрите нрави, тъй като основен принцип на гражданските и търговските
взаимоотношения е да се предотврати несправедливо обогатяване на една от
страните. Счита, че със сключване на договора се достига до значителна
нееквивалентност на престациите и до злепоставяне интересите на
потребителя с цел облагодетелстване на кредитора. Сочи, че договорът е
неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗПК, доколкото е сключен във вреда на
потребителя. Счита, че по договора за поръчителство се претендира – в разрез
с нормите на добросъвестността, сума, която надвишава половината от
предоставените заемни средства. Счита, че със сключване на договора за
поръчителство се установява допълнително възнаграждение, което не е
включено в годишния процент на разходите, при което би се достигнало до
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че поради невключването
възнаграждението по договора за поръчителство в годишния процент на
разходите, последният не отговаря на действително приложения. В този
смисъл се позовава на съдебна практика. Твърди, че „Изи Асет Мемиджмънт“
АД и „Файненшъл България“ ЕООД са свързани дружества, като с договора
за предоставяне на поръчителство се цели установяване на допълнително
възнаграждение в полза на кредитора по договора за паричен заем. Сочи, че е
заплатила цялата сума по двата договора в размер от 1 908 лв. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Файненшъл България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага съображения за нейната неоснователност. Сочи, че основният
предмет на дейност, който осъществява и е вписан в ТР, е предоставяне на
гаранционни сделки по занятие. Твърди, че ищецът, с цел да избегне
неблагоприятни последици от неизпълнение на задълженията си по договора
за кредит, установени в клаузата на чл. 4 от Договора, е потърсило неговите
2
услуги. Сочи, че причината за сключване на договора от страна на ответника
е именно възможността за получаване на възнаграждение. По така
изложението съображения счита за неоснователни твърденията на ищеца, че
договорът за поръчителство е лишен от правно основание. Твърди, че
договорът за поръчителство не е установен в противоречие с добрите нрави,
като не е налице твърдяната от ищцата явна нееквивалентност на
престациите, тъй като срещу възнаграждение е поел задължение да отговаря с
цялото си имущество – солидарно с длъжника, за изпълнение на неговите
задължения. Сочи, че е сключил договора за поръчителство само и
единствено поради възлагане от страна на ищеца и именно предвид
установеното възнаграждение за предоставената услуга. Сочи, че договорът
за поръчителство не е установен в противоречие с добрите нрави, тъй като
приложение следва да намери принципа за свободата на договарянето между
страните, установен в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Твърди, че дори да се
приеме, че договорът за заем е недействителен, което не е предмет на
производството, възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство остава дължимо. Поддържа, че твърденията на ищеца за
недействителност на договора за предоставяне на поръчителство на
основание чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП, са неподкрепени с
аргументи, респ. доказателства. Твърди, че посочените разпоредби са
неотносими в процесния казус, доколкото последните намират приложение
единствено по отношение на договорите за потребителски кредит, какъвто
характер процесният договор няма, като обръща внимание, че ответникът не е
страна по договора за паричен заем. По така изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в
производството по делото разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на договора
за поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, поради
сключването му в противоречие с добрите нрави, в противоречие със закона –
в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата
Е.Е. Ш. и „Изи Асет Мемиджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем №
*****/14.10.2019 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца
сумата от 1 100 лв. срещу насрещното задължение на ищеца –
кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване
финансов ресурс на дванадесет месечни погасителни вноски – всяка в размер
на сумата от 112, 72 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или
3
сумата в общ размер от 1 352, 64 лв. Установен е годишен лихвен процент от
40 % и годишен процент на разходите от 49, 03 %.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали
съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с
осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица –
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над
1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет
Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 “Редовен”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за
сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след
крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от
заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
По делото е представен Договор за предоставяне на поръчителство №
*****/14.10.2019 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Изи
Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на посредник, и Е.Е. Ш. –
потребител. По силата на така сключения договор по възложение на
потребителя поръчителят поема задължение да сключи договор за
поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря
солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения,
възникнали по силата на договор за паричен заем № *****, а именно –
задължение за връщане на заемната сума от 1 100 лв. Установено е, че
договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението
си по чл. 4, ал. 2 от Договора за паричен заем в указания срок. С разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство е установено, че
за поемане на задължението от поръчителя, потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 555, 36 лв., платимо разсрочено на
вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора
за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С разпоредбата на
чл. 3, ал. 2 от Договора е установено, че потребителят заплаща
възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем. С
клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за заплащане на възнаграждение по договора.
В производството по делото е представена справка за осъществените
плащания по договора за предоставяне на поръчителство, от която се
установява, че ищцата е заплатила сумата от 213, 36 лв.
В договора за гаранция е установено, че задължението на поръчителя –
в качеството му на трето лице по обезпечаваното задължение, е възмездно,
4
доколкото последното се поема срещу насрещното задължение на заемателя
за заплащане на възнаграждение, платимо на вноски. При тълкуване клаузите
на договора и действителната обща воля на страните на основание чл. 20 ЗЗД,
съдът намира, че обезпечението от страна на ответника е поето срещу
възнаграждение – т.е. възмездно, но заплащането му е установено разсрочено,
ведно с месечните погасителни вноски по заема. Установено е, че
заемодателят е овластен от поръчителя да приема заплащане на задълженията
по договора за предоставяне на поръчителство.
Съдът намира, че договорът за поръчителство е недействителен, поради
установяването му в противоречие с добрите нрави, доколкото единствената
цел, поради която е сключен е установяване на допълнително задължение за
длъжника, респ. допълнително възнаграждение за кредитодателя.
Противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални,
неписани норми на обществения живот от гледна точка на които е морално
недопустимо сключеният договор да породи съответните правни последици.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес.
На първо място следва да се посочи, че съгласно уговорките,
установени в договора за кредит, условие за отпускане на финансовият
ресурс, представлява обезпечаване на вземането на кредитодателя с
поръчителство от трето лице, одобрено от страна на кредитора – заемодател –
арг. чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора за паричен заем.
На следващо място, съдът намира, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство е установено в полза на кредитодателя по
договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния договор,
последното постъпва в неговия патримониум. Това е така, тъй като
кредитодателят “Изи Асет Мениджмънт” АД и поръчителят “Файненшъл
5
България” ЕООД имат качеството на свързани лица. При осъществена
служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че едноличен
собственик на капитала на поръчителя е кредиторът по договора за кредит
“Изи Асет Мениджмънт” АД. По този начин, в разрез с нормите на
добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на
заемодателя. С Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I
т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с
общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите,
обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото
общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на
задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. В случая в
разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е
икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от
своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в
своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение.
Този извод на съда се подкрепя и от клаузите на договора за
предоставяне на поръчителство, в които е установено, че възнаграждението
по договора се заплаща ведно с месечните погасителни вноски чрез „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, който да се счита овластен да приема изпълнение на
задължението.
Следва да се посочи, че с договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По
отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако
плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със
законната лихва от деня на плащането. Следователно и доколкото по принцип
договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя и по
силата на последния в полза на кредитора се поражда право да претендира
вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник,
няма пречка този договор да е установен като възмезден, но такова
задължение следва да се установи за обезпечения кредитор като насрещна
престация срещу поетото от страна на поръчителя задължение. Установяване
на такова задължение в тежест на главния длъжник, също следва да се приеме
за сключено в разрез с добрите нрави.
Поради така изложените съображения и доколкото договорът за
поръчителство е сключен единствено с цел, в разрез с нормите на
добросъвестността, да се установи допълнително възнаграждение за
6
кредитодателя. Предвид изложеното предявеният против „Файненшъл
България“ ЕООД иск следва да бъде уважен, поради сключване на договора в
противоречие с добрите нрави, като не следва да се пристъпва към
разглеждане на останалите, въведени от ищеца основание за
недействителност на договора за поръчителство.
С оглед установената недействителността на договора за предоставяне
на поръчителство, заплатените от ищеца суми в изпълнение на задълженията
по договора са заплатени без наличие на валидно правно основание за това.
От представената от ответника справка за осъществени плащания се
установява, че ответникът е заплатил сумата от 213, 36 лв. по договора за
предоставяне на поръчителство, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен в пълния му предявен размер.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от последната разноски.
В производството по делото ищцата е защитавана на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което и с оглед изхода на правния спор в полза на
процесуалния представител на ищцата – адв. М., следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение. Съдът определи възнаграждението в размер на
сумата от 300 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие – ДВ, бр.7 от 22.01.2019 г. което да бъде
възложено на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, против който
предявеният иск е уважен. Възнаграждението следва да бъде определено за
един иск с оглед материалния интерес на правния спор, тъй като
недължимостта на сумата, заплатена по договора произтича от уважаване на
главния иск за установяване на неговата недействителност. Следва да се
посочи, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата не следва да се съотнася с
определянето на вида и броя на предявените искове, съобразно правилата,
установени в процесуалния закон, а с осъществените действия от страна на
процесуалния представител във връзка с основанието, от което произтича
твърдяното спорно право.
При този изход на правния спор следва в полза на ответника следва да
се присъдят разноски – с оглед прекратената част на производството и на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, в който смисъл е постъпила молба от ответника
за допълване на основание чл. 248 ГПК на протоколното определение за
частично прекратяване на производството, която следва да се вземе предвид
като молба с искане за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 360
лв. С оглед фактическата и правна сложност на правния спор, предмет на
7
производството по делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП
и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определи
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. Така определеното
възнаграждение е общо за двата иска, поради което по отношение на
осъдителния иск, следва да бъде съобразена сумата от 50 лв., припадаща се
съответно на осъдителния иск, от която с оглед прекратената част от
производството се следва сумата от 30, 79 лв. Ищцата следва да бъде осъдена
да заплати разноските, сторени от другата страна, макар да е освободена от
задължение за заплащане на такси и разноски в производството, тъй като
съгласно константната практика на Върховния касационен съд освобождаване
на страната от задължение за заплащане на разноски в производството, не я
освобождава от задължението за заплащане на разноските, сторени от другата
страна при неблагоприятен изход на правния спор за нея.
В производството по делото ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което и с оглед
изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
внесе по сметката на съда сумата от общо 69, 21 лв., от които 50 лв. за
държавна такса по установителния иск и 19, 21 лв. за държавна такса по
осъдителния иск, определена с оглед прекратената част от производството.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Люлин 7, бул. “Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, по
предявения от Е.Е. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. *****, иск с
правно основание чл. 124 ГПК, че сключеният между тях Договор за
предоставяне на поръчителство № *****/14.10.2019 г. е недействителен,
поради сключването му в противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. “Джавахарлал
Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на основание 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД на Е.Е. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. *****,, сумата от 213, 36
лв. (след прието с Определение от 03.05.2022 г. изменение на иска чрез
намаляване на неговия размер), представляваща недължимо платена сума по
Договор за предоставяне на поръчителство № *****/14.10.2019 г., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2021
г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
8
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
адв. Д.В. М., АК – П, с адрес гр. П, бул. *****, сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. №
15465/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Файненшъл България“
ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 69, 21 лв. – разноски за
държавна такса в исковото производство по гр.д. № 15465/2021 г. на Районен
съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Е.Е. Ш., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********,, сумата от 30,
79 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № 15465/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9