Р Е Ш
Е Н И Е
N
гр.Русе,
25.02.2012 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI -ти граждански състав в публичното заседание
на 26 януари през
две хиляди и дванадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
БАЛДЖИЕВА
при
секретаря Г.Г. и в присъствието на прокурора………………… като
разгледа докладваното от
съдията гр. дело
N 3815 по описа
за 2011 година,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 127, ал.2, чл. 143, ал.2
във вр. чл. 59,ал.9 от СК.
В исковата молба ищецът И.В.И. сочи, че от
постигане на съдебна спогодба по гр.д.№4345/2008 год. по описа на
Районен съд Русе, по силата на която родителските права по отношение на
роденото от съвместното съжителство с ответницата дете –В. И. В. са
предоставени на майката, като по силата
на същото споразумение ищецът се задължил да заплаща в полза на детето издръжка
в размер на 150.00 лв.,чрез неговата майка и законен представител и му е
определен режим на лични контакти, са
настъпили изменения в обстоятелствата, обуславящи изменение на мерките относно
упражняването на родителските права и следващите от това лини отношения между
малолетното дете В. И. В. и родителя, който не упражнява пряко тези права.
Поддържа, че майката на детето не може
да полага грижи за детето, не може да осигури условия за съществуването му и не
може да поддържа и създаде отношения с детето, които да му позволят да расте и
укрепва емоционално. Твърди, че
ответницата за значителни периоди от време е живяла и работила в чужбина, като
през това време за детето се е грижил той или бабата на В. по майчина линия.
Навежда доводи, че за разлика от ответницата реализирал значително по-високи
доходи,с които можел изцяло да задоволява потребностите на детето.
Предвид изложеното, моли да се постанови
съдебно решение, с което да се изменят определените със съдебна спогодба по
гр.д. №4345/2008 год. по описа на Районен съд Русе мерки относно упражняването на родителските
права и издръжката на детето В., като упражняването на родителските права по
отношение на последното се предоставят на него, като се определи режим на лични
контакти на майката с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09.00 часа в събота до 20 часа в неделя, както и 30 дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на бащата и
ответницата бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 150.00лв.,
считано от депозиране на исковата молба в съда. Претендира и направените по
делото разноски.
В съдебно заседание, чрез пълномощника
си, поддържа така предявените искове.
Ответницата М.Д.В. в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор
на исковата молба, с който е изразила становище по неоснователността на така
предявения иск и акцесорните към него искове за издръжка и режим на лични
отношения и контакти. Едновременно с това е предявила иск с правно основание
чл. 131, ал.1 от СК за ограничаване родителските права на И.В.И. по отношение
на малолетното дете В. И. В., като моли съда да определи съответните мерки за
това, а именно: срещите на бащата с детето да се осъществяват само и единствено
в присъствието на майката или педагог/психиатър един път месечно през
последната неделя от месеца от 14 до 18 часа.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по
насрещния иск е изразил становище по
неоснователността на иска с правно основание чл.131, ал.1 от СК.
Съдът, като взе предвид изложеното в
исковата молба и доводите на страните и като обсъди, събраните по делото
писмени и гласни доказателства и становищата на Дирекция "Социално
подпомагане" – гр.Русе, дадени съгласно чл. 21, т. 14 от ЗЗкД, прие за
установено следното:
Със съдебна спогодба по гр.д.№4345/2008 год. по описа на
Районен съд Русе, родителските права по отношение на роденото от
съвместното съжителство на страните малолетно дете –В. И. В. са
предоставени на майката, като по силата
на същото споразумение ищецът се задължил да заплаща в полза на детето издръжка
в размер на 150.00 лв.,чрез неговата майка и законен представител и му е
определен режим на лични контакти .
В приложения по делото социален доклад, изготвен
от Дирекция "Социално
подпомагане" – гр.Русе,след извършени от социален работник социални
анкети, срещи и разговори относно битовите условия, при които живее детето, семейната,
социална и училищна среда, е изразено становище
да се запази съществуващото фактическо положение относно упражняването на родителските права по отношение на детето.
В резултата на ползвана от родителите социална
услуга в общността в КСУДС гр.Русе, в рамките на която екип от специалисти е
извършил социално проучване на родителския капацитет и на двамата родители и
възможността им да задоволят адекватно потребностите на детето си, с оглед
преценката на упражняването на родителските права по делото е предоставен
доклад досежно "Оценка на родителския капацитет за посрещане потребностите на детето" по
случая В. И. В. в периода 31.10.2011 год. - 10.12.2011 год. Становището на екипа на КСУДС, работещ по случая е, че
всеки от родителите полага усилия да задоволи адекватно и своевременно
потребностите на В. при пребиваването в дома му. Всеки от родителите е осигурил
добри условия за живот на детето в дома си.
Според отразеното в социалния доклад жилището на бащата, в което към
настоящият момент се отглежда малолетната В. има всички необходими условия за
отглеждането на детето, включително и самостоятелна стая за него, обзаведена
съобразно възрастта и интересите й. Такива условия има и в дома на майката. От
социалните доклади се установява също,че майката реализира доходи, достатъчни
за задоволяване в пълна степен нуждите на детето,че същата изпълнява
родителските си задължения, свързани с възпитанието и обучението на детето,
както и ,че има пълната подкрепа на
своята майка, с която споделят едно домакинство. В доклада се съдържат
данни, че детето е създало приятелска среда в училището, редовно посещава
учебните занятия, справя се много добре. Пред социалните работници детето
заявява,че иска да живее с баща си.
Изслушан в съдебно заседание
социалния работник изготвил доклада заявява, че има изградена силна емоционална
връзка между детето и всеки от родителите.
Установеното от фактическа страна мотивира следните
правни изводи.
Предявеният иск за изменение на мерки за
упражняване на родителски права определени по силата на съдебна спогодба по
гр.д. № 4345/2008 год. по описа на Районен съд Русе, с искане родителските права да бъдат
предоставени на бащата съдът счита за
допустим, а разгледан по същество за неоснователен по следните съображения.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.59,ал.9
от СК следва да бъде установено възникването след влизане в сила на съдебния
акт, с който са предоставени за упражняване родителските права на нови
обстоятелства, които са от съществено значение и водят до извода, че интересите
на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, че родителските права се
предоставят на другия родител- в настоящия случай на бащата.
Съгласно Постановление №1 от 12.11.1974г. на
Пленума на ВС относно обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването
на родителските права и определяне на личните отношения между децата и
родителите, пункт V. "Изменение на мерките относно упражняване на
родителските права", такова се допуска при наличието на четири групи
обстоятелства. Тези обстоятелства визират, обобщено -а). влошаване на условията
при родителя, където детето живее; б).изпадане в невъзможност на родителя, при
който детето живее, да упражнява родителските права; в).загубване на
родителския авторитет и фактическа невъзможност на родителя, при който детето
живее, да се справи с лоши прояви на детето, а другия родител да е в състояние да
повлияе положително; и г).повторно встъпване в нов брак.
В исковата молба бащата като нови обстоятелства
излага факти, че майката на детето не
може да полага грижи за детето, не може да осигури условия за съществуването му
и не може да поддържа и създаде отношения с детето, които да му позволят да
расте и укрепва емоционално. Твърди, че ответницата за значителни периоди от
време е живяла и работила в чужбина, като през това време за детето се е грижил
той или бабата по майчина линия. Навежда доводи, че за разлика от ответницата
реализирал значително по-високи доходи, с които можел изцяло да задоволява
потребностите на детето.
От ищцова страна бе посочена и разпитана
свидетелката Р. Л., семейна приятелка на страните. Нейните показания бяха за наблюдавана
привързаност на детето към баща му, както и че то се чувства добре в неговия
дом. Тя свидетелства за случаи ,когато майката е работила в чужбина, за такива,
в които детето било много нервно и
искало баща си. Подобни желания са напълно нормални и не могат да бъдат
интерпретирани като основание за промяна на упражняване на родителските права.
Те говорят единствено за съвсем естествени чувства на липса на родителя, с
който детето не живее. В същото време, самата свидетелка твърди, че ответницата
по никакъв начин не е препятствала контактите между бащата и детето.
При разпита на свидетелката О. В. – майка на
ответницата се установява, че в дома на
ответницата в гр.Русе на детето са осигурени абсолютно всички необходими битови
условия . Твърди, че майката полагала добри грижи за детето и му помагала в
учението, същото било постоянно под наблюдение на майка си, а в случаите когато
била на работа за него се грижела свидетелката - негова баба по майчина линия.
Свидетелства за случаи, в които детето е с влошени хигиенни навици след
пребиваване в дома на бащата и
занижаване на успеха в училище и влошена дисциплина. Установява
раздвоеност на детето между двамата родители.
По делото се събраха и безспорни доказателства, че
бащата също е добър родител и полага
грижи за детето си, а също ,че има и необходимите материално- битови условия и
доходи, за да се грижи за него. От своя страна майката също притежава условия
за отглеждане на детето и реализира доходи. Но за да бъде уважен иска по
чл.59,ал.9 от СК само тези обстоятелства не са достатъчни. Съгласно съдебната
практика -Решение № 1019 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3730/2007 г., I г.
о.-“Когато и двамата родители имат добри родителски и възпитателски качества
съдът, в интерес на детето, трябва да вземе предвид и факти, от значение за
по-добрата психологическа среда, в която следва да израсне то, а не само за
материалното му обезпечаване”. Съгласно разясненията, дадени с Постановление №
1/1974 г. правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили
промени в обстоятелствата, е израз на грижата за защита правата и интересите на
детето. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата,
поради което е наложителна преценката от страна на съда за ефикасността на взетите
мерки и за правилното упражняване на родителските права. Ако обстоятелствата,
при които първоначално е постановено упражняването на родителските права, се
изменят съществено, то тогава се налага вземане на нови мерки съобразно
изменените обстоятелства.
От анализа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства и докладите на съответните социални служби се
налага извода, че не са налице
съществени промени в обстоятелствата по смисъла на чл. 59,ал.9 от СК,
обуславящи постановяване на нови мерки по упражняването на родителските права.
Детето е отглеждано и възпитавано в близка и топла
за него среда, където се чувства сигурно и обичано. Осигурени са грижи, както
по отношение на физическото му развитие и здраве, така и за развитието му като
пълноценна личност, учи отлично в училище.
Изказаното от детето желание да живее с баща си, не
би следвало да бъде водещо при вземане на решението, тъй като на първо място то
не е категорично с оглед ниската възраст на В.. Подобна несигурност е абсолютно
неприемлива. Тя би наложила честа промяна на средата на живеене на детето,
съответна адаптация и пре-адаптация, което неминуемо би се отразило отрицателно
на неговото развитие и възпитание. В
случая, съдът не е обвързан с мнението на детето, тъй като въпросът за
упражняване на родителските права се решава с оглед интереса на детето и
неговото желание да живее с някой от родителите е само част от фактическата
обстановка, съобразявана от съда при постановяване на решението. И доколкото
водеща за съда следва да бъде преценката за най-добрия интерес на детето, този
интерес предпоставя, най-вече, наличието на стабилност и константна среда, за
да се гарантира нормалното му развитие. А що се касае до изразеното от детето
желание да живее занапред с бащата, то лесно може да се обясни с нормалната
при раздялата на родителите липса на постоянно присъствие на бащата в
живота му, както и от факта, че на ответницата
се пада задачата ежедневно да общува с детето и в тази връзка да налага
дисциплина по отношение на неговото учение и развитие, което не е фактор в
отношенията му с баща му.
С оглед изложеното съдът счита, че
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. При този изход
на спора разноските са в тежест на ищеца.
По отношение на предявения от
ответницата и приет за съвместно разглеждане с отговора на исковата молба
насрещен иск с правно основание чл.131, ал.1 от СК за ограничаване родителските
права на И.В.И. по отношение на малолетното дете В. И. В.,съдът намира за
неоснователен.
За да бъде уважен предявен иск по чл. 131,
ал.1 от СК, следва да е установено такова поведение на родителя, което да е
опасно за детето. Такова поведение на ответника по насрещния иск не беше
установено, поради, което и искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен. При
този изход на спора разноските са в тежест на ищеца.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на И.В.И. с ЕГН **********,чрез
адвокат М.Д. ***, със съдебен адрес гр.Р., област Р., ул."В.Т."№..
против М.Д.В. с ЕГН ********** с правно
основание чл. 127, ал.2, чл. 143, ал.2
във вр. чл. 59,ал.9 от СК като
неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Д.В. с ЕГН ********** ***
против И.В.И. с ЕГН ********** с правно
основание чл.131,ал.1 от СК ,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.В.И. с ЕГН **********,чрез адвокат М.Д. ***,
със съдебен адрес гр.Р., област Р., ул."В. Т."№.. да заплати на М.Д.В. с ЕГН ********** сумата
в размер на 400.00 лв.- разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: