РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121/21.1.2020г.
гр. Пловдив, 21 . 01
. 2020 г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия:
Здравка Диева
като
разгледа ч.адм. дело № 3316 по описа за 2019г., взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 248 ГПК.
Ст.юрисконсулт М.К. – пълномощник на
ответника /орган по приходите – Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив/, е
поискала с молба от 19.12.2019г. допълване на Определение № 2452 от 06.12.2019г.
постановено по ч.адм.д.№ 3316/2019г., в частта за
разноските.
1. В молбата е посочено, че с
цитираното определение жалбата на Б.Б. против
частичен отказ за спиране на производството по Заповед № П –
16001619133816-023-001/07.10.2019г., е оставена без разглеждане и съдебното
производство е прекратено, но не е присъдено следващото се юрисконсултско
възнаграждение. Заявено е, че по делото е представено писмено становище от
процесуалния представител на НАП, в което е поставено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е приложен списък с
разноски на основание чл.80 ГПК. Поддържа се, че искането за присъждане на
разноски е направено своевременно, преди разглеждане на делото в закрито
съдебно заседание и съгл. чл.78 ал.4 ГПК, приложима в случая норма по препратка
от чл.144 АПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
На основание чл.248 ал.1 ГПК е поискано определението да бъде допълнено в
частта за разноските, с осъждане на Б.Б. да заплати в
полза на ТД на НАП – Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500лв., съгл. чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
2. В срока по чл.248 ал.2 ГПК не
постъпи отговор.
3. При разглеждане на молбата съдът
съобрази следното :
Б.Г.Б.,***, е обжалвала „Частичен
отказ за спиране на производството по Заповед № П-16001619133816-023-001/07.10.2019г.,
издадена от В.П.А. – Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив“. При проверка за
редовност на жалбата съдът е констатирал липса на представен документ за
внесена държавна такса / чл.151 т.3 вр. с чл.158 ал.1 АПК /. С разпореждане от 30.10.2019г. /л.24/ жалбата е оставена без движение
със следните указания : „До представяне на документ за внесена по сметката на
АС-Пловдив държавна такса в размер на 10 лв. – в деловодството на съда в 7 –
дневен срок от получаване на съобщението. Внасяне на държавната такса и
представяне на документ за това в съда, следва едновременно да бъдат извършени
в 7 – дневния срок.“. Съобщението за отстраняване нередовностите
на жалбата в посочения срок е връчено редовно и в цялост по съдържание на
19.11.2019г. – лично на жалбоподателката, на посочен
в жалбата адрес, ведно с текст за последицата от неотстраняване нередовността
на жалбата в посочения срок : „При неотстраняване на нередовността в посочения
срок, жалбата се оставя без разглеждане.“. Срокът за отстраняване на
нередовността е изтекъл на 26.11.2019г. – вторник, присъствен ден.
Констатираната нередовност не е отстранена до дата на постановяване на
Определение № 2452/06.12.2019г. Със съдебният акт жалбата на Б.Г.Б. е оставена
без разглеждане и производството по ч.адм.д.№
3316/2019г. по описа на Административен съд-Пловдив, е прекратено.
Определението е съобщено на Началник
сектор в ТД на НАП - Пловдив на 10.12.2019г. - молбата е подадена в срока по
чл.248 ал.1 ГПК, вкл. в срока по ТР № 6
от 2013г. – т.14. Съобрази се, че с чл. 248 ал. 1 ГПК по препратка от
чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението, респ. определението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение, в частта му за разноските. Установени са две хипотези – за допълване
на съдебния акт и за изменението му. В случая съдът е оставил без разглеждане
жалбата и не е постановил осъдителен диспозитив, поради
което искането се определя като допълващо. Представената преписка съдържа
становище на ст.юрисконсулт М.К. /пълномощно на л.15/, в което е заявено искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
съгласно представен списък за разноски, на основание чл.161 ал.1 ДОПК /л.13,
14/.
С чл. 80 ГПК, приложим на осн. чл. 144 АПК, списъкът за разноски и съответно искането
за тяхното присъждане може да бъде направено най-късно до приключване на
съдебното заседание в съответната инстанция. При неспазване на това изискване,
страната се лишава от правото да обжалва съдебния акт, в частта му за
разноските. В случая съдебното производство е прекратено предвид неотстранена
нередовност : не е внесена дължима държавна такса, вкл. производството по реда
на чл.34 ал.6 ДОПК е закрито, което не отрича правото на присъждане на разноски.
Освен това, при служебна проверка за допустимостта на производството страните
обективно не биха могли да имат познанието относно точния момент за подобно
развитие на процеса и съответно – да поискат присъждане на разноски и да
представят доказателства за плащането им, като в случая искането е предявено с
представяне на административната преписка.
Съгласно чл.143 АПК : „Когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.; (2)
Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на
делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт.; (3) Когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната,
за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.; (4)
Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.“. Според чл.
161 ал. 1 изр. 2 ДОПК - на ответника се присъждат разноски съобразно
отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за
адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.
Нормата на чл.161 ал.1 ДОПК се
отнася за случаите, когато спорът е решен по същество - с уважаване или
отхвърляне на жалбата, като в ДОПК не се съдържа уредба на разноските при
прекратяване на делото /Определение № 6667/06.06.2016г.,
ВАС, 5 –чл. състав, адм. дело № 6202/2016г./. На
основание § 2 ДР ДОПК относно правото на разноски при прекратяване на делото, субсидиарно следва да бъдат прилагани нормите на чл. 143 АПК и чл. 78 ал. 8 ГПК. В
тази вр. - становището на молителя по отношение
размер на разноските, определящ се по чл. 8 ал.3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, не съответства на Тълкувателно решение
№ 3/13.05.2010г. по т. д. № 5/2009г. на ОСК на ВАС. В мотивите на Т.Р. е посочено,
че нормата на чл. 143 ал. 4 АПК не урежда хипотезата, в която административният
орган е защитаван от юрисконсулт. Поради това правото на съдебни разноски -
присъждане на юрисконсултско възнаграждение при
благоприятен за органа изход от спора, възниква по силата на чл. 78 ал. 8 ГПК.
Тази норма, в приложимата й редакция от ДВ бр. 8/24.01.2018г. предвижда, че
размерът на юрисконсултското възнаграждение се
определя от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен в наредбата по чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ. Следователно,
молбата е частично основателна с определяне размер на юрисконсултското
възнаграждение на основание чл. 37 ал. 1 ЗПП вр. с
чл. 78 ал. 8 ГПК /ред. ДВ бр. 8/24.01.2018г./ и §2 ДР ДОПК, а не на основание
чл. 8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В разпоредбата на чл. 143 АПК липсва
уредба за присъждане на разноски при прекратяване на делото поради неотстраняване
на нередовност на жалбата, в случая неплащане на държавна такса за съдебното
производство. Предвид наличието на непълнота, същата следва да бъде преодоляна
чрез субсидиарното прилагане на ГПК - присъждането на
разноски в полза на ответника е предвидено в чл. 78 ал. 4 ГПК. Нормата не
съдържа уточняване на изискванията относно причината за прекратяването, поради
което следва да се приеме, че при прекратяване на делото поради нередовност на
оспорването, се дължат разноски /
в тази насока Определения №№ 13498 / 2019г.; 9063 / 2019г.; 6326 /2019г. и др. /.
Молбата е частично основателна – до
размер от 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран с изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Допълва Определение № 2452 от 06.12.2019г.
постановено по ч.адм.д.№ 3316/2019г. на
Административен съд – Пловдив в частта за разноските, като
Осъжда Б.Г.Б.,***, ЕГН **********,
да заплати на ТД на НАП – Пловдив съдебни разноски в размер на 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Отхвърля молбата в останалата й част
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер над 100лв.
Определението може да се обжалва
пред Върховния Административен Съд по реда за обжалване на допълненото определение
- в 7-дневен срок от получаване на препис от съдебния акт.
Препис от Определението да се
изпрати на страните.
Административен
съдия :