№ 676
гр. Русе, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520101245 по описа за 2021 година
Ищецът Застрахователна компания „Лев Инс” АД със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните
директори София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров, твърди, че на
07.08.2016г. около 19.05 часа, в с.Писанец, общ.Ветово, обл.Русенска, на ул.”Баба Тонка” в
близост до разклона за главен път I-2, лек автомобил „БМВ 740” с ДК № Р 7777 ВК,
управляван от Н. СТ. В., преминал през несигнализирана и необезопасена неравност –
дупка, на пътното платно, като реализирал ПТП с материални щети по автомобила. На
настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1501522/07.08.2016г. За увреденият лек
автомобил, имало валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“
със застрахователна полица № 93001610054385, със срок на валидност от 08.07.2016г. до
07.07.2017г. По подадено заявление за настъпилото застрахователно събитие при ищеца
била образувана застрахователна преписка по щета № 0017-1261-16-411126. При
извършения оглед на лек автомобил „БМВ 740” с ДК № Р 7777 ВК са констатирани щети. В
съотвествие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка
е определен размерът на застрахователното обезщетение на увреденото МПС в размер на
1 209.18 лева. Последната сума била изплатена на собственика на увреденото МПС с
платежни нареждания от 07.09.2016г. и от 14.09.2016г. Твърди, че съгласно разпоредбите на
българското законодателство – чл.29 от Закона за пътищата и чл.48, т.2 от Правилника за
прилагане на същия, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват и са задължение на съответните общини. Предвид обстоятелството, че
процесното ПТП е настъпило на пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа и
Община Ветово не е изпълнила задължението си да поддържа или поне да обезопаси по
1
някакъв начин този пътен участък, то тя следва да понесе отговорността за причинените при
произшествието имуществени вреди, тъй като с виновното си бездействие е създала
предпоставки за настъпването му. Съгласно чл.410, ал.1 от КЗ ищецът в качеството си на
застраховател е изплатил застрахователното обезщетение на собственика на увредения
автомобил и е встъпил в правата на застрахования да предяви претенцията си срещу
виновния за настъпилото ПТП. С регресна покана – писмо с изх.№ L-537/03.02.2017г.,
получена на 23.01.2017г. ответникът бил поканен от ищеца да възстанови заплатеното
застрахователно обезщетение, което той до момента не е сторил. На основание чл.86 във
вр.с чл.84 от ЗЗД за ищцовото дружество възниква и правото да претендира от длъжника и
лихва за забава в размер на 368.12 лева за периода от 23.02.2017г. до 27.11.2020г. За
обезщетението от 1 209.18 лева и лихвата за забава върху него в размер на 368.12 лева за
периода 23.02.2017г. до 27.11.2020г., ищцовото дружество подало заявление по чл.410 от
ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 5862/2020г. по описа на РРС, но
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, ответникът подал
възражение за недължимост на сумата. Поради това моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Община – гр.Ветово, обл.Русенска, че му
дължи сумата от 1 209.18 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек
автомобил „БМВ 740” с ДК № Р 7777 ВК, управляван от Н. СТ. В. при ПТП на 07.08.2016г.
около 19.05 часа, в с.Писанец, общ.Ветово, обл.Русенска, на ул.”Баба Тонка” в близост до
разклона за главен път I-2, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 14.12.2020г. до окончателното й изплащане и
сумата от 368.12 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
23.02.2017г. до 27.11.2020г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 5862/2020г. по описа на РРС. Претендира
направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното
производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът Община – гр.Ветово, обл.Русенска, оспорва изцяло предявения иск и не
сочи писмени доказателства. Твърди, че не е доказано твърдяното ПТП от 07.08.2016г., къде
е настъпило то, както и че са налице щети по превозното средство в резултат на такова и то
поради виновно поведение на Община Ветово, изразяващо се в действие или бездействие.
Счита, че вината за настъпването на ПТП е на водача Н. СТ. В., който е карал с превишена
или несъобразена скорост и не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС.
При избиране на скоростта на движение водача не се е съобразил с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде
в състояние да спре пред всяко видимо препятствие. Той не е намалил скоростта и при
2
възникнала опасност за движението не е намалил скоростта, което са нарушения на чл.20 от
ЗДвП. Не била взета и проба за алкохол от водача Н.В. и е възможно той да е управлявал
МПС в нетрезво състояние, а в такива случаи не се изплаща застраховка. Прави и
възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца. Оспорва и отразените в
Протокол за ПТП № 1501522/07.08.2016г. фактически обстоятелства.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 07.08.2016г. около 19.05 часа, в с.Писанец, общ.Ветово, обл.Русенска, на ул.”Баба
Тонка” в близост до разклона за главен път I-2, лек автомобил „БМВ 740” с ДК № Р 7777
ВК, управляван от Н. СТ. В., преминал през несигнализирана и необезопасена неравност –
дупка, на пътното платно, като реализирал ПТП с материални щети по автомобила. На
настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1501522/07.08.2016г. За увреденият лек
автомобил, имало валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“
със застрахователна полица № 93001610054385, със срок на валидност от 08.07.2016г. до
07.07.2017г. По подадено заявление за настъпилото застрахователно събитие при ищеца
била образувана застрахователна преписка по щета № 0017-1261-16-411126. При
извършения оглед на лек автомобил „БМВ 740” с ДК № Р 7777 ВК са констатирани щети. В
съотвествие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка
е определен размерът на застрахователното обезщетение на увреденото МПС в размер на
1 209.18 лева. Последната сума била изплатена на собственика на увреденото МПС с
платежни нареждания от 07.09.2016г. и от 14.09.2016г.
Тази фактическа обстановка, съдът приема за установена от представените по делото
писмени доказателства: Протокол за ПТП № 1501522/07.08.2016г.; застрахователна полица
№ 93001610054385 по застраховка „Каско” на МПС; уведомление за настъпило
застрахователно събитие; 2 броя описи-заключение по щета; доклад по щета; експертиза по
щета; сравнитена експертиза по щета; фактура пътна помощ; фактура и работна карта от
„Русе Кар” ЕАД; свидетелство за регистрация на МПС; платежно нареждане до сервиза за
1 054.14 лева; платежно нареждане до застрахователя за пътна помощ, за 155.04 лева.
От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че
застрахователна полица № 93001610054385 по застраховка „Каско на МПС” е сключена
между Застрахователна компания „Лен инс” АД и М. Д. Й.. Обект на застраховката е лек
автомобил марка „БМВ” с рег.№ Р 7777 ВК. Полицата е сключена за срок от 08.07.2016г. до
07.07.2017г. Дължимата застрахователна премия по нея е на стойност 3 028.99 лева и е
разсрочена на две плащания, както следва: 1 вноска в размер на 1 515.31 лева дължима на
08.07.2016г. и 2 вноска в размер на 1 513.68 лева, дължима на 08.01.2017г. От представеното
извлечение от счетоводството на ЗК „Лев инс” АД се установява, че първата вноска на
застрахователната премия в размер на 1 515.31 лева е платена на 08.07.2016г., а втората
вноска в размер на 1 513.68 лева е платена на 08.01.2017г. На 07.08.2016г. е настъпило ПТП
с процесното МПС марка „БМВ” с рег.№ Р 7777 ВК, за което е съставен Протокол за ПТП №
1501522/07.08.2016г. На 08.08.2021г. с уведомление за настъпило застрахователно събитие
3
по полица № 93001610054385 е уведомен застрахователя ЗК „Лев инс” АД за настъпилото
ПТП, с искане за оглед и оценка на щетите на МПС. Съгласно изготвен доклад по щета №
0017-1261-16-411126 стойността на застрахователното обезщетение на МПС е 1 209.18 лева,
от които 1 054.14 лева е стойността на необходимите материали, боя и труд за
възстановяване на щетите по МПС, а 155.04 лева е стойността на разходите за репатриране
на МПС. За ремонта по щета № 0017-1261-16-411126 е издадена фактура №
*********/26.08.2016г. на стойност 1 054.14 лева от „Русе кар” ЕАД, заедно с работна карта
с описаните дейности и материали за ремонта на МПС. С преводно нареждане от
07.09.2016г. ЗК „Лев инс” АД е превело по разплащателна сметка на „Русе кар” ЕАД сумата
по фактура № *********/26.08.2016г. в размер на 1 054.14 лева, с основание на превода
„щета № 0017-1261-16-411126/1”. За репатрирането на МПС на собственика на процесното
МПС – М. Д. Й. е издадена фактура № 403/08.08.2016г. на стойност 155.04 лева от „Атего
асистънс” ЕООД, която е платена в брой, за което й е издаден финансов бон. С преводно
нареждане от 14.09.2016г. ЗК „Лев инс” АД е превело по разплащателната сметка на М. Д.
Й. сумата по фактура № 403/08.08.2016г. в размер на 155.04 лева, с основание на превода
„щета № 0017-1261-16-411126/2”. Лихвата за забава върху главницата от 1 209.18 лева,
изчислена за периода 23.02.2017г. до 27.11.2020г. е в размер на 461.54 лева.
За изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на собственика на лек
автомобил „БМВ 740” с ДК № Р 7777 ВК от 1 209.18 лева и лихвата за забава върху него в
размер на 368.12 лева за периода 23.02.2017г. до 27.11.2020г., ищцовото дружество подало
заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 5862/2020г.
по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение,
ответникът подал възражение за недължимост на сумата и указано на ищеца да предяви иск
относно вземането си, което той е направил по настоящото дело..
От представеното писмо от 26.01.2017г. на Агенция „Пътна инфраструктура”,
Областно управление – гр.Русе, съдът намира за безспорно установен и факта, който не се
оспорва от ответника, че ул.”Баба Тонка” е част от уличната мрежа на с.Писанец и не е част
от републиканската пътна мрежа, а поддържането й и актуалното й експлоатационно
състояние е в правомощията на Община Ветово, обл.Русенска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира, че възражението на ответника, че по делото не е доказано твърдяното
ПТП, мястото където то е настъпило, че от същото са настъпили материални вреди по
автомобила и тяхната парична равностойност, за неоснователно. По делото е представен
Протокол за ПТП № 1501522/07.08.2016г., в който е посочено мястото на настъпилото ПТП -
на ул.”Баба Тонка” в с.Писанец, общ.Ветово, обл.Русенска, в близост до разклона за главен
път I-2; увреденото МПС - лек автомобил „БМВ 740” с ДК № Р 7777 ВК, управляван от Н.
СТ. В., причината за настъпилото ПТП - преминаване през несигнализирана и необезопасена
неравност – дупка, на пътното платно, като е нарисувана схема на произшествието, където е
посочена и дупката на пътното платно, като в същия са описани и видимите материални
4
щети настъпили по автомобила в резултат на преминаването през дупката – охлузена предна
броня в долната част, счупен преден десен подкалник и спукан радиатор. Протоколът за
ПТП по своята правна характеристика е официален свидетелстващ документ, който доказва
в обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното
изявление на органа, издал документа – полицейски служител при и по повод изпълнение на
служебните си задължения, са се осъществили така, както се твърди в документа и всички
държавни органи и по-специално съдилищата са длъжни да зачитат и да се съобразяват с
материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ, докато тя
не бъде опровергана чрез доказване на неговата невярност. Ответникът с отговора си е
оспорил отразените в Протокол за ПТП № 1501522/07.08.2016г. фактически обстоятелства,
но по делото не е посочил, представил или са събрани доказателства, които да опровергават
доказателствената сила на протокола за ПТП, дори напротив. Както от представените
писмени доказателства, така и от заключението на изготвената по делото съдебно-
икономическа експертиза се доказва, че автомобила е бил репатриран от мястото на
произшествието, тъй като предвид спукания радиатор той не е можел да се придвижва на
собствен ход, за която услуга е била заплатена сумата от 155.04 лева по фактура №
403/08.08.2016г. Щетите по автомобила са и видни от писмените доказателства по щетата –
огледа на автомобила, подмяната на частите и разходите за възстановяването им.
Поради гореизложеното съдът приема за доказано по делото, че на 07.08.2016г. около
19.05 часа, в с.Писанец, общ.Ветово, обл.Русенска, на ул.”Баба Тонка” в близост до
разклона за главен път I-2, лек автомобил „БМВ 740” с ДК № Р 7777 ВК, управляван от Н.
СТ. В., преминал през несигнализирана и необезопасена неравност – дупка, на пътното
платно, като реализирал ПТП с материални щети по автомобила - охлузена предна броня в
долната част, счупен преден десен подкалник и спукан радиатор. Механизма и причината на
настъпването на уврежданията е възникнал от ръбовете на неравносттта предвид нейната
дълбочина. Тези увреждания могат да настъпят и отговарят изцяло на преминаване на
автомобила през дупка на пътното платно. Т.е. съдът намира, че е доказано по категоричен
начин, че тези увреждания на по автомобила са в пряка и причинно следствена връзка от
преминаването през дупка на пътно платно. Неоснователно е и възражението на ответника,
че вредите по автомобила са възникнали от противоправното поведение на водача на лекия
автомобил, който се е движил с несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост.
Доказателства за такова противоправно поведение на водача на автомобила по делото не са
представени. Предвид на това, че неравността /дупката/ не е била сигнализирана или
обезопасена по някакъв начин, в конкретната пътнотранспортна ситуация водачът на лекия
автомобил не е имал техническа възможност да направи точна преценка за характера и
размерите на неравността и да спре преди нея.
От представената по делото застрахователна полица № 93001610054385 по
застраховка „Каско на МПС” е видно, че е сключена такава между Застрахователна
компания „Лен инс” АД и М. Д. Й., като обект на застраховката е лек автомобил марка
„БМВ” с рег.№ Р 7777 ВК и полицата е сключена за срок от 08.07.2016г. до 07.07.2017г. По
5
подадено заявление за настъпилото застрахователно събитие при ищеца била образувана
застрахователна преписка по щета № 0017-1261-16-411126. При извършения оглед на лек
автомобил „БМВ 740” с ДК № Р 7777 ВК са констатирани и описани щетите по превозното
средство. В съотвествие с установените като вид и степен щети и на базата на опис,
експертиза и оценка е определен размерът на застрахователното обезщетение на увреденото
МПС в размер на 1 209.18 лева. Последната сума била изплатена на собственика на
увреденото МПС и сервиза извършил репатрирането на автомобила с платежни нареждания
от 07.09.2016г. и от 14.09.2016г., видно както от представените писмени доказателства, така
и от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза. Предвид
направеното плащане от застрахователя съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ,
ищецът встъпва в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вреда на
застраховано имущество. Встъпвайки в правата на застрахованото лице, застрахователя
става субект на правата на последния и съответно следва да търпи всички възражения, които
могат да се направят против застрахованото лице във връзка с настъпването на
застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбите на българското законодателство общинските пътища са
общинска собственост – чл.2, ал.1, т.5 от ЗОС; чл.8, ал.3 от ЗП; параграф 7, ал.1, т.4 от ПРЗ
на ЗМСМА, изграждането, ремонтът и поддържането им се осъществяват от общините –
чл.31 от ЗП, които следва да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т.ч. и при
наличието на опасности по пътя да поставят необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението – чл.13 от ЗДП. Съгласно чл.3, ал.1 и чл.167
от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според
пар.1, т.19 от ППЗДвП, „препятсвие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. В случая намиращата се на пътното платно дупка представлява
препятсвие по смисъла на посочената разпоредба, които е саздавало опасност за
движението. По делото се доказва, че мястото на настъпило ПТП – ул.”Баба Тонка” е част от
уличната мрежа на с.Писанец и не е част от републиканската пътна мрежа, а поддържането
й и актуалното й експлоатационно състояние е в правомощията на Община Ветово,
обл.Русенска – видно от писмо от 26.01.2017г. на Агенция „Пътна инфраструктура”,
Областно управление – гр.Русе. Доколкото процесното ПТП е реализирано поради
неизпълнението на цитираните по-горе законови задължения от служителите на ответника и
на основание чл.410, ал.1 от КЗ във вр.с чл.49 от ЗЗД, причинителя на вредата по
застрахования автомобил се явява последния и ищецът е встъпил в правата на увредения
срещу него. Поради това съдът намира, че по делото е доказан факта, че ответникът следва
да отговаря за изплатените от застрахователя вреди на автомобила на застрахования, поради
неизпълнение от страна на служители Община – гр.Ветово, обл.Русенска, на законови
задължения - за ремонт и поддържане на ул.”Потсдам”, където е настъпило процесното ПТП
и които е следвало да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т.ч. и при
наличието на опасности по пътя да поставят необходимите пътни знаци, с оглед
6
предупреждаване на участниците в движението.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за главницата и лихвата
за забава върху нея е доказан както по правното си основание, така и по размер, поради
което следва да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от сумата от 1 209.18 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек
автомобил „БМВ 740” с ДК № Р 7777 ВК, управляван от Н. СТ. В. при ПТП на 07.08.2016г.
около 19.05 часа, в с.Писанец, общ.Ветово, обл.Русенска, на ул.”Баба Тонка” в близост до
разклона за главен път I-2, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 14.12.2020г. до окончателното й изплащане и
сумата от 368.12 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
23.02.2017г. до 27.11.2020г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 5862/2020г. по описа на РРС.
Предвид уважаването на иска и съобразно дадените задължителни указания с
Тълкувателно решение № 4/2013г. На ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените по заповедното производство разноски в размер на 81.55 лева –
заплатени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 325.00 лева – заплатени
държавна такса за производството по делото и възнаграждение на вещото лице по
изготвената съдебно-икономическа експертиза, както и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община – гр.Ветово, обл.Русенска,
ЕИК *********, с адрес: гр.Ветово, обл.Русенска, ул.”Трети март” № 2, че дължи на
Застрахователна компания „Лев Инс” АД със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров, сумата от 1 209.18 лева
/хиляда двеста и девет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за виновно причинени
имуществени вреди на лек автомобил „БМВ 740” с ДК № Р 7777 ВК, управляван от Н. СТ.
В. при ПТП на 07.08.2016г. около 19.05 часа, в с.Писанец, общ.Ветово, обл.Русенска, на
ул.”Баба Тонка” в близост до разклона за главен път I-2, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.12.2020г. до окончателното й изплащане и сумата от 368.12 лева
/триста шестдесет и осем лева и дванадесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 23.02.2017г. до 27.11.2020г., въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 5862/2020г. по описа
7
на РРС.
ОСЪЖДА Община – гр.Ветово, обл.русенска, ЕИК *********, с адрес: гр.Ветово,
обл.Русенска, ул.”Трети март” № 2, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс” АД
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори София Николова Антонова и
Павел Валериев Димитров, сумата от 81.55 лева /осемдесет и един лева и петдесет и пет
стотинки/ – направени по заповедното производство – по ч.гр.дело № 5862/2020г. по описа
на РРС, разноски.
ОСЪЖДА Община – гр.Ветово, обл.русенска, ЕИК *********, с адрес: гр.Ветово,
обл.Русенска, ул.”Трети март” № 2, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс” АД
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори София Николова Антонова и
Павел Валериев Димитров, сумите от 325.00 /триста двадесет и пет/ лева - направени по
настоящото дело разноски и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8