РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Троян, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20244340100179 по описа за 2024 година
за да се произнесе - съобрази:
Сдружение „Български туристически съюз“ /БТС/, със седалище и адрес
на управление в гр. София, представител В.В. е предявило против Сдружение
„Планинска школа Амбарица“, със седалище и адрес на управление в гр.
Троян, представител Е.Г. иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
Първоначално делото е било заведено като бързо производство по реда
на чл. 310 от ГПК – опразване на наето помещение, но с оглед на наведените
възражение от страна на ответника, съда е постановил производството да бъде
разгледано по общия исков ред.
БТС излага, че с ответника са били в облигационни отношения,
произлизащи от сключения между тях Договор за наем от 02.04.2024 г., по
силата, на който е предоставено временно възмездно ползване върху следния
туристически обект: хижа „Амбарица", находяща се в НП „Централен
Балкан“, община Троян, обл. Ловеч, състоящ се от нова сграда на три етажа
със застроена площ 372 кв. м, с идентификатор 80981.145.1.1, /застроена площ
по скицата 249 кв. м/, ведно с оборудването и инвентара в нея, заедно с два
склада съответно с площ 44 кв. м, с идентификатор 80981.145.1.6 на един
етаж, /застроена площ по скицата 45 кв. м/ и с площ 80 кв. м, с идентификатор
80981.145.1.3 на един етаж, /застроена площ по скица 53 кв. м/, трафопост със
застроена площ 18,50 кв. м, с идентификатор 80981.145.1.5.
Твърди се, че въпреки договорните клаузи, ответника не е заплатил нито
една наемна вноска. Твърди се още, че ищеца многократно е изпращал покани
и е провеждал разговори, но и до момента Сдружение „Планинска школа
1
Амбарица“ не е напуснало процесната хижа и не желае да я напусне.
Ищецът излага, че в качеството си на наемодател, има право да получи
обратно отдадената съгласно договора вещ поради преустановяването на
облигационната връзка между страните. Твърди се, че имотът е ползван без
основание - без да се заплащат наемните вноски до този момент, като
наемният договор е прекратен и вещта не е била върната.
В подкрепа на твърденията си ищцовото сдружение е ангажирало
писмени доказателства, в с. з. се представлява от адв. К.Д. от АК – Пазарджик,
който моли съда да уважи иска.
На ответника е изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия
едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК. Представен е отговор, с който се
навеждат твърдения за недопустимост на предявения иск, алтернативно - за
неоснователност.
Ответното сдружение оспорва процесуалната легитимация на ищеца,
като твърди, че същият не е носител на правото на собственост върху хижа
„Амбарица“. Ответнтото сдружение е изправна страна в наемното
правоотношение като се е задължило да инвестира в наетия обект на стойност
25 000 лева съгласно инвестиционна програма от 24.03.2014 г., неразделна
част от договора.
В отговора се твърди, че инвестицията, която е извършена, превишава
сумата на наемната цена за целия период на договора.
В с. з ответното сдружение се представлява от адв. Н. Г. от САК, моли
съда да отхвърли изцяло така предявения иск.
Като трето лице в процеса е конституиран Областен управител – гр.
Ловеч, който се представлява в процеса от гл. юриск. В. И.. В с. з. юриск. И.
подробно обяснява каква е структурата и функциите на БТС и стопанисването
на подобен род съоръжения /хижи и заслони/, предвидени за туризъм. В
частност хижа „Амбарица“ е държавна собственост, като е предоставена
безвъзмездно за стопанисване от БТС.
От приложените към делото писмени доказателства: Договор за наем на
недвижим имот, сключен на 02.04.2014 г. между Български туристически съюз
и Сдружение Планинска школа Амбарица, с приложена инвестиционна
програма 24.03.2014 г. и приемо-предавателен протокол, Акт за държавна
публична собственост № 1536/19.11.2003 г. съответно Акт за публична
държавна собственост № 2767/07.02.2013 г., Покана изх. № 345/01.06.2018 г.,
изпратена на 01.06.2018 г. от БТС до Сдружение Планинска школа Амбарица,
придружена с проформа фактура, връчена на 06.06.2018 г., съгласно обратна
разписка на „Български пощи“ ЕАД, Препис-извлечение от Протокол № 11 от
заседание на УС на БТС, проведено на 15.06.2018 г., Препис-извлечение от
Протокол № 12 от заседание на УС на БТС, проведено на 05.07.2018 г., писмо
с изх. № 449/11.01.2019 г., придружено от разписка за връчване от Еконт,
Докладна записка до УТ на БТС от Координатор за северна България,
Уведомление изх. № 587/01.10.2019 г. до Сдружение Планинска школа
Амбарица, връчено лично на представляващия го Е.Г. на 19.10.2019 г.,
съгласно Известие за доставяне на Еконт, кадастрални скици №
35995827.11.2012 г., № 35996/27.11.2012 г., № 35987/27.11.2012 г. №
36000/27.11.2012 г., № 36001/27.11.2012 г. и гр.дело № 167 от 2020 г. на ТРС,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно между страните, че на 02.04.2014 г. са сключили договор за
2
наем, съгласно който Сдружение „БТС“ е отдало под наем на Сдружение
„Планинска школа Амбарица“ следния недвижим имот: хижа „Амбарица",
находяща се в НП „Централен Балкан“, община Троян, обл. Ловеч, състоящ се
от нова сграда на три етажа със застроена площ 372 кв. м., с идентификатор
80981.145.1.1, /застроена площ по скицата 249 кв. м/, ведно с оборудването и
инвентара в нея, заедно с два склада съответно с площ 44 кв. м., с
идентификатор 80981.145.1.6 на един етаж, /застроена площ по скицата 45 кв.
м/ и с площ 80 кв. м, с идентификатор 80981.145.1.3 на един етаж, /застроена
площ по скица 53 кв. м/, трафопост със застроена площ 18,50 кв. м, с
идентификатор 80981.145.1.5.
Договорът бил сключен за срок от пет години, с възможност да бъде
продължен за още пет години, като се сключи анекс и в случай, че наемателя е
спазвал стриктно всички свои задължения по него – да инвестира в ремонта и
реконструкция на хижата, както и да заплаща редовно договорената наемна
цена, след изтичане на гратисния период.
Страните се договорили първата година, ответника да не заплаща
договорената наемна цена, тъй като се е задължил да вложи инвестиции в
наетия обект, съгласно приетия инвестиционен проект на стойност не по-
малко от 25 000 лева под формата на ремонти и подобрения.
Съгласно чл. 7 от договора гратисния период е от датата на сключване на
договора до м. декември 2015 г., като от 01.01.2016 г. е следвало ответното
сдружение да заплаща месечен наем в размер на една минимална работна
заплата за страната. Плащането му е следвало да се извършва ежемесечно в
срок до 5-то число на текущия месец, по изрично посочена в Договора
банкова сметка с титуляр БТС.
Не се оспорва и факта, че наемателят не е платил нито един месечен
наем. Ищецът е отправял до ответното сдружение множество устни и
писмени покани за реално, макар и забавено, изпълнение.
Последната такава покана е пратена на 01.06.2018 г., като в нея изрично е
записано, че представлява покана за доброволно изпълнение, като е бил
предоставен седмодневен срок, считано от датата на получаването й, за
изплащане на дължимите суми. Поканата е връчена на 06.06.2018 г.
По делото е представен протокол от заседание на УС на БТС, състояло се
на 05.07.2018 г. В същия е констататирано, че не е извършено плащане от
ответното сдружение и е взето решение процесния туристически обект да
бъде освободен от ответника.
На 20.09.2018 г. УС на БТС е взел решение за прекратяване на Договора,
поради виновното неизпълнение на задължението за плащане на наема на
основание чл. 26.2 от него, а именно наемателят не е заплатил повече от два
месечни наема.
На 11.01.2019 г. на ответника е изпратено писмо, с което същия е
уведомен, че договорът се счита за прекратен, съгласно решение на УС на
БТС, и тъй като уведомлението е получено на същата дата, ищеца твърди, че
договора е прекратен предсрочно именно от тази дата.
БТС е отправил още едно уведомление от 01.10.2019 г. до ответното
сдружение с покана за незабавно освобождаване и предаване на отдадените
под наем туристически обекти, връчено лично на представляващия го Е.Г. на
18.10.2019 г.
Основната теза на ответника, че процесния имот е собственост на
3
Държавата, и че несобственик, имайки предвид ищеца, няма право да отдава
под наем имота и се явява нелегитимна страна.
В тази връзка, от представените писмени доказателства, съда е изследвал
статута на процесната хижа. С Постановление на Министерски съвет №
171/23.07.1957 г., т. 11 – от 01.09.1957 г., на БТС са предадени за безвъзмездно
ползване всички хижи, заслони, спални и домове в страната.
За имота е издаден Акт за публична държавна собственост № 1536 от
19.11.2003 г., в който е отразено, че на БТС са предоставени права върху
имота.
През 2013 г. е съставен друг АДС № 2767/07.02.2013 г., с който на
Областен управител – гр. Ловеч са предоставени права за управление на
процесната хижа, в т. 11 от акта е отразено, че съгласно ПМС №
171/23.07.1957 г., имота е предоставен на БТС за безвъзмездно ползване.
В ТРС е била заведено гр. дело № 167 от 2020 г. между същите страни,
със същия процесен имот – хижа „Амбарица“, по което са били предявени
няколко обективно съединени иска при различна съвкупност – чл. 233, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Първоинстанционния съд се е произнесъл по същество с решение от
30.07.2021 г., което е обжалвано пред ОС – Ловеч.
С решение от 04.02.2022 г. въззивния съд е обезсилил решението на ТРС,
като постановено при неотстраняване на констатирани множество
нередовност по исковата молба.
От правна страна: Предмет на настоящето производство е иск с правно
основание чл. 233, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
За успешното доказване на посочената искова претенция ищеца следва
да установи наличието на валидно възникнало наемно правоотношение между
страните с твърдения предмет и посочените параметри съобразно сключения
договор; изпълнение на договорните си задължения като изправна страна и
факта на предаване на имота за ползване; както и че договорът за наем е
прекратен и ответникът към момента на предявяване на иска продължава да
ползва имота.
Спорно между страните е дали на ищеца е предоставено правото да
отдава под наем процесния имот, публична държавна собственост - хижа
„Амбарица“.
Горе беше описано възражението на ответника, че след като БТС не се
легитимира като собственик на имота, то няма правото и да го отдава под
наем, което настоящия състав намира за абсолютно погрешно. В случая
предмет на спора са облигационни правоотношения, възникнали от договор за
наем. Активната материално-правна легитимация по иска с правно основание
чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД изисква ищецът да е наемодател по
наемно правоотношение с предмет спорния имот. Без значение е дали
наемодателят притежава правото на собственост върху наетата вещ, тъй като
чрез предявеният иск, който има облигационен характер, ищецът не търси
защита на правото на собственост, а реално изпълнение на задължение,
произтичащо от наемно правоотношение (решение № 118 от 02.06.2017 г. по
гр. д. № 3769/2016 г., на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
В случая обаче съда следва да обоснове своите изводи ръководейки се от
статута на процесния имот – публична държавна собственост. Подробно
изложение е направено от представителя на Областен управител – Ловеч по
4
приобщеното гр. дело. Съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗДС, отделни имоти или части
от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по
реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 10 години, при условие че се използват
съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на
дейностите, за които са предоставени за управление.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗДС, в редакцията, действала към датата на сключване на процесния договор, гласи:
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ППЗДС, предоставянето на имоти – публична държавна собственост, за управление на ведомства за изпълнение на техните функции се извършва с решение на Министерския съвет.
Съгласно чл. 10, ал. 22 от ППЗДС, препис от решението на
Министерския съвет се изпраща на областния управител по местонахождение
на имота за вписване на новите обстоятелства в акта за държавна собственост.
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ППЗДС, придобиването, управлението и
разпореждането с имоти - държавна собственост, както и актуването и
отписването им от актовите книги на имотите - държавна собственост, се
извършват от областния управител по местонахождението на имота.
Видно е от представения Акт за публична държавна собственост №
2767/07.02.2013 г. е вписан Областнен управител – гр. Ловеч като лице, на
когото имотът е предоставен за управление на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗДС.
Ищецът БТС е вписан като лице, на когото са „предоставени права на друго
основание - предоставено за безвъзмездно ползване с ПМС № 171/23.07.1957
г.
В случая не е представен договор за публично-частно партньорство (по
Закона за публично-частното партньорство, който е отменен).
Предвид изложеното съдът приема, че сключеният договор за наем от
02.04.2014 г. от страна на ищеца БТС е сключен от лице, което не притежава
право да сключва договор с предмет недвижим имот-публична държавна
собственост. С оглед на което намира, че не е налице валидно възникнало
наемно правоотношение между страните.
За пълнота на изложението не е без значение и факта, който се излага от
страна на ответника, че новата хижа „Амбарица“, която е предмет на
процесния договор, е строена през 1958 г. и 1959 г., поради което тя обективно
не е включена в ПМС № 171/23.07.1957 г., с което на БТС се предават
безвъзмездно за ползване хижи и заслони /в т. 18 хижа „Амбарица“/.
При изложените съображения настоящият състав намира,че
предявеният иск по чл. 233, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Ще следва на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника да заплати на
ищцата сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 2 000 лева
по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Сдружение „Български туристически съюз“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
5
Левски“ № 75, представлявано от Венцислав Венев иск с правно основание чл.
233, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД против Сдружение „Планинска школа Амбарица“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Амбарица“ №
22а, представлявано от Е.Г., с искане да бъде осъдено ответното сдружение да
предаде владението на недвижим имот: хижа „Амбарица", находяща се в НП
„Централен Балкан“, община Троян, обл. Ловеч, състоящ се от нова сграда на
три етажа със застроена площ 372 кв. м., с идентификатор 80981.145.1.1,
/застроена площ по скицата 249 кв. м/, ведно с оборудването и инвентара в
нея, заедно с два склада съответно с площ 44 кв. м., с идентификатор
80981.145.1.6 на един етаж, /застроена площ по скицата 45 кв. м/ и с площ 80
кв. м, с идентификатор 80981.145.1.3 на един етаж, /застроена площ по скица
53 кв. м/, трафопост със застроена площ 18,50 кв. м, с идентификатор
80981.145.1.5, който имот е бил предоставен по силата на договор за наем на
недвижим имот от 02.04.2014 г., поради прекратяването на същия договор,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Сдружение „Български туристически съюз“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 75, представлявано от В. В. да заплати на Сдружение „Планинска
школа Амбарица“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Троян, ул. „Амбарица“ № 22а, представлявано от Е.Г. съдебно – деловодни
разноски в размер на 2 000,00 – две хиляди лева.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6