Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 09.01.2020
Град КАРЛОВО.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На
единадесети декември две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 192 по описа за 2019 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание член 424, ал. 1 от ГПК.
Ищецът - ЕТ „С.С.”*** твърди, че „Е.Б.Е.” АД *** е внесъл заявление против
ищеца по чл. 410 от ГПК в КрлРС, с искане за издаване на заповед за изпълнение.
Представен бил само препис-извлечение от сметка. Посоченото основание било
стойност на доставена ел.енергия, доставена през периода от 01.07.2007г. до
29.02.2008г. в размер от главница 10147.27 лева, а обектът на доставка се на***ал
в град К., улица „***” № 1. Било образувано ч.гр.д. № 1190/2010г. и издадена
заповед от 08.07.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за посочената сума от главница, лихви и разноски. Поради проблеми с
уведомяването му не бил в състояние да внесе своевременно възражение, след
което бил издаден изпълнителен лист. Към настоящия момент вземането не било
погасено. Образувано било изпълнително дело № ********по описа на ЧСИ № 823 - М.К.в
град П., което не било приключило. През 2012г. с фактическо основание -
новооткрито обстоятелство, а именно Констативен протокол за експертиза на
средство за измерване № 29034-1/21.09.2007г. издаден от Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, регионален отдел - П.,
предявил
първи иск по чл. 424 от ГПК, в който оспорил вземането на
ответника. В тази връзка било образувано гр.д. № 747/2012г. на КрлРС, с което
искът му бил отхвърлен с мотив, че това доказателство не било новооткрито за
него. Със свое Решение по в.гр.д. № 1328/2013г., Окръжен съд - П. оставил в
сила първоинстанционното решение, като приел, че обстоятелството
е
новооткрито
за него, но не е годно само по себе си да обоснове извод за недължимост
на вземането
на ответника. С определение по гр.д. № 3525/2013г. на ВКС не била допусната до
разглеждане касационната му жалба.
Твърди, че в
хода на съдебното производство по гр.д. № 747/2012 г. на КрлРС към
представено заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза бил
приложен документ -
издадена от длъжностно лице при дружеството-ответник фактура №
18272694/30.07.2007г. за начислената му за адрес в К., ул. „***” 1
електроенергия на стойност 10 036.55 лева, която е
послужила за съответни счетоводни справки и твърдения на ответника и е в
основата на образуваното срещу него заповедно производство. Посочената фактура му вменявала задължение за плащане на твърдяна употребена ел.енергия в продължение на пет дни на обща стойност 10 000 (десет
хиляди) лева.
При наличие на основанията на чл. 124, ал. 5 от ГПК било образувано по
негов иск гр.д. № 809/2016г. на КрлРС, който със свое Решение от 16.04.2018г.
признава за установено в отношенията с ответното дружество, че „неустановен извършител е съставил документ с невярно съдържание - Фактура № 18272694 от 30.07.2007г. за начислена за адрес
в К., улица „***“ № 1 електроенергия на стойност 10 036.55 лева по партидата на ищеца, в която са отразени
неверни факти - данни за ново и старо показание на консу***ана, но незаплатена електроенергия, като съзнателно е дал възможност
на друго юридическо лице - „Е.Б.Е.” АД
***, ЕИК - ********, адрес: П., ул. „********“ № 37 да получи без правно
основание
чуждо движимо имущество - пари, на стойност 8 363.51 лева (задължението
по фактурата без ДДС)”.
С неподлежащо
на обжалване Решение № 1339/06.11.2018 г. по в.гр.д. № 1411/2018 г. Окръжен
съд - П. потвърдил Решение № 122/16.04.2018г. по гр.д. 809/2916 г. на
Районен съд - К.. Сочи, че е налице правен интерес от предявяване на допустим
иск по чл. 424 от ГПК против ответника с оглед установеното през 2018г.
престъпно обстоятелство от значение за гражданското им правоотношение, което
основание е различно от това посочено в процеса по гр.д. № 747/2012 г. на
Районен съд - К. (новоткрит констативен протокол за
експертиза на средство за измерване). В свое принципно Определение №
831/17.12.2913г. по ч.гр.д. № 7393/2913г. на ВКС извършва детайлен анализ на
съотношението на иска по чл. 424 от ГПК от една страна с отмяната по чл. 303 и
сл. от ГПК, както и с иска по чл. 439 от ГПК от друга (в исковата молба е
цитиран пасаж от акта на ВКС).
Сочи, че и в
Определение № 612/09.12.2916г. по в.ч.гр.д. № 490/2016г. на Апелативен съд –
Бургас се анализира прилагането на чл.
439 от ГПК
за защита на длъжника срещу който е издадена заповед за изпълнение и
съотношението му с нормата на чл. 424 от ГПК. Твърди, че в редица свои
съдебни актове на ВКС по повод отменителните
производства указва за необходимостта от постановяване първо на влязло в сила
съдебно решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК. Примери за такива били: Решение № 303
от 29.09.2012г. по гр.д. 300/2012г.; Решение № 13/30.01.2015г. по т.д.
3226/2014г.; Решение № 368/13.12.2014г. по гр.д. 4637/2014г.; Решение №
130/29.05.2015г. по гр.д. 32/2015г.
Твърди, че
установеното престъпно обстоятелство било в пряка и
непосредствена връзка с издадената заповед от
08.07.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1190/2010г. на КрлРС. В съставеният документ с невярно
съдържание - фактура № 18272694 от 30.07.2007г. за начислена за адрес
в К., ул. „***“ № 1 електроенергия на стойност 10036.55 лева по неговата
партида били
отразени неверни факти -данни за ново и старо показание
на консу***ана, но
незаплатена електроенергия. Чрез този документ била дадена възможност на друго юридическо лице - „Е.Б.Е.” АД”
да получи без
правно основание чуждо движимо имущество, а именно претендираната цена от ответника за ел.енергия, доставена
през периода от 01.07.2007г. до 29.02.2008г. в размер от главница 10147.27
лева, с обект на доставка в град К., ул. „***” № 1. Заповедта обхващала освен
главница, още акцесорни вземания като лихви и
разноски.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да установи,
че през периода от 01.07.2007г. до 29.02.2008г., ответното
дружество не
е доставяло на ищеца ел.енергия на стойност 10 036.55 лева,
в обект на доставка, намиращ се в град К., ул. „***” № 1, която стойност от 10
036.55 лева е част от сумата, предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК издадена на 08.07.2010 г. по ч.гр.д. № 1190/2010
г. на Карловски районен съд. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът - „Е.Б.Е.”
АД *** намира предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което го
оспорва изцяло. Твърди, че самият факт, че процесната
фактура била с невярно съдържание не влече след себе си задължително изводи, че
е налице новооткрито обстоятелство относно дължимостта
на сумата по издадената заповед по чл.410 от ГПК или вземането се основава само
и единствено на нея. Счита, че установеното „извършване на престъпно
обстоятелство“ е от значение за отмяната на влязлото в сила решение № 97 от
13.02.2013г. по гр.д. № 747/2012г. на КрлРС. Нямало спор между страните, че
същото решение било предмет на инстанционен контрол
от ПОС (Решение от № 949 от 30.05.2013г. по в.гр.д.№ 1328/2013г. на ПОС), като
окончателно спорът приключил с постановяване на Определение № 264 от
08.05.2014г. по т.д. № 3525/2013г. на ВКС, ТК, II-ро
отделение. В изпълнение на задълженията си по общите условия „Е.Б.Е.“ АД
доставило в обекта на ищеца електроенергия, както следва:
за
период от 11.07.2003г. до 29.01.2007г. на стойност 10036.55 лева;
за
период от 12.06.2007г. до 05.07.2007г. на стойност 24.25 лева;
за
период от 10.07.2007г. до 09.08.2007г. на стойност 34.42 лева;
за
период от 10.08.2007г. до 11.09.2007г. на стойност 15.01 лева;
за
период от 12.09.2007г. до 09.10.2007г. на стойност 15.83 лева;
за
период от 10.10.2007г.
до 12.11.2007г. на стойност 10.60 лева;
за
период от 13.11.2007г. до 10.12.2007г. на стойност 4.40 лева;
за
периода от 11.12.2007г. до 11.01.2008г. на стойност 4.42 лева;
за
периода от 12.01.2008г. до 12.02.2008г. на стойност 1.79 лева, които суми
до този момент не били заплатени от ищеца и във връзка с които била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 08.07.2010г. по ч.гр.д. №
1190/2010г.
Относно
сумата 10036.55 лева
твърди следното:
На
11.03.2003г. в обект, находящ се на ул. „***“ № 1 в град К., служител на
мрежовия оператор на име - А.С. е монтирал електромер с фабричен номер 7911508,
с показания за нощна тарифа - 000002 и дневна тарифа 000002. Монтажът бил
извършен в присъствието на С.Б.С., което обстоятелство било удостоверено в
Констативен протокол № 02462 от 11.07.2003г.
На
29.01.2007г. при извършване на рутинна проверка служители на мрежовия оператор
констатирали, че електромерът не бил отчитан. Електромерът бил демонтиран с
показания за нощна тарифа - 024174 и дневна тарифа 056112 по установения ред,
поставен бил в платнена безшевна торба, пломбиран с еднократна пластмасова
пломба и представен на ********П. за извършване на експертиза. Огледът и
демонтажът на електромера били извършени в присъствието на С.Б.С., което
обстоятелство било удостоверено в констативен протокол № 02462 от 11.07.2003г. ********П.
съставили Констативен протокол № 29034 от 09.02.2007г., с които потвърждават
показанията, отчетени от електромера, така, както били вписани и в протокола за
оглед от 29.01.2017г., но установяват и наличие на следи от искрене. С.Б.С.
оспорва обстоятелството, че вписаните показания били такива в резултата на
реално изконсумираната енергия и твърди, че същите били завишени поради
посоченото от БИМ искрене. Направеното от С.Б.С. оспорване бил поводът да бъде
поискана втора експертиза от БИМ с молба за по-подробно описание на
констатациите и отговор на въпроса възможно ли е „искренето“ да бъде причина за
увеличаване на показанията на електромера. Резултатите от проверката на БИМ
били обективирани в констативен протокол от
експертиза на средство за измерване № 29034-1 от 21.09.2007г. , както следва: „Наличие на следи от късо съединение между
входния проводник на I - токова бобина и метална подложка на клемния блок и изхода на II - ра
токова бобина и металната подложка на клемния блок.
Същите не са оказали влияние върху работата на електромера при регистриране на
консумираната електроенергия.“
Предвид
изложеното по сметката на ищеца била начислена сумата 10036.55 лева,
представляваща изконсумирана електрическа енергия в обект на ул. „***“ № 1,
град К., отчетени от електромер с фабричен номер 7911508, с показания при
монтирането му за нощна тарифа - 000002 и за дневна тарифа 000002, и показания
при демонтажа му за нощна тарифа - 024174 и дневна тарифа 056112, за период от
11.07.2003г. (датата на монтажа не електромера) до 29.01.2007г. (датата на
демонтажа не електромера), 56110 квч електроенергия
по дневна тарифа и 24172 квч електроенергия по нощна
тарифа
Относно
сумата 24.25 лева
твърди следното:
По сметката на
ищеца била начислена сумата 24.25 лева, представляваща изконсумирана
електрическа енергия в обект на ул. „***“ № 1, град К., 130 квч
електроенергия по дневна тарифа и 70 квч
електроенергия по нощна тарифа, отчетени от електромер с фабричен номер
7911508, за период от 12.06.2007г. до 05.07.2007г.
Относно
сумата 34.42 лева
твърди следното:
По сметката на
ищеца е начислена сумата 34.42 лева, представляваща изконсумирана електрическа
енергия в обект на ул. „***“ № 1, град К., 160 квч
електроенергия по дневна тарифа и 70 квч
електроенергия по нощна тарифа, отчетени от електромер с фабричен номер
85573210, за период от10.07.2007г. до 09.08.2007г.
Относно
сумата 15.01 лева
твърди следното:
По сметката на
ищеца е начислена сумата 15.01 лева, представляваща изконсумирана електрическа
енергия в обект на ул. „***“ № 1, град К., 70 квч
електроенергия по дневна тарифа и 30 квч
електроенергия по нощна тарифа, отчетени от електромер с фабричен номер
85573210, за период от 10.08.2007г. до 11.09.2007г.
Относно
сумата 15.83 лева
твърди следното:
По сметката на
ищеца е начислена сумата 15.83 лева, представляваща изконсумирана електрическа
енергия в обект на ул. „***“ № 1, град К., 70 квч
електроенергия по дневна тарифа и 40 квч
електроенергия по нощна тарифа, отчетени от електромер с фабричен номер
85573210, за период от 12.09.2007г. до 09.10.2007г.
Относно
сумата 10.60 лева
твърди следното:
По сметката на
ищеца е начислена сумата 10.60 лева, представляваща изконсумирана електрическа
енергия в обект на ул. „***“ № 1, град К., 50 квч
електроенергия по дневна тарифа и 20 квч
електроенергия по нощна тарифа, отчетени от електромер с фабричен номер 85573210,
за период от 10.10.2007г. до 12.11.2007г.
Относно
сумата 4.40 лева
твърди следното:
По сметката на
ищеца е начислена сумата 4.40 лева, представляваща изконсумирана електрическа
енергия в обект на ул. „***“ № 1, град К., 20 квч
електроенергия по дневна тарифа и 10 квч
електроенергия по нощна тарифа, отчетени от електромер с фабричен номер
85573210, за период от 13.11.2007г. до 10.12.2007г.
Относно
сумата 4.42 лева
твърди следното:
По сметката на
ищеца е начислена сумата 4.42 лева, представляваща изконсумирана електрическа
енергия в обект на ул. „***“ № 1, град К., 20 квч
електроенергия по дневна тарифа и 10 квч
електроенергия по нощна тарифа, отчетени от електромер с фабричен номер
85573210, за период от 11.12.2007г. до 11.01.2008г.
Относно
сумата 1.79 лева
твърди следното:
По сметката на
ищеца е начислена сумата 1.79 лева, представляваща изконсумирана електрическа
енергия в обект на ул. „***“ № 1, град К., 10 квч
електроенергия по дневна тарифа, отчетени от електромер с фабричен номер 85573210,
за период от 12.01.2008г. до 12.02.2008г.
В изпълнение
на задълженията си по Общите условия, „Е.Б.Е.“ АД доставило в обекта на ищеца
за периода от 11.07.2003г. до 12.02.2008г. електроенергия на обща стойност 10
147.27 лева, която до този момент не била заплатена от ищеца. Предвид
изложеното твърди, че предявеният иск е неоснователен. Претендира присъждане на
разноски в производството.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, на***а за установено следното:
Видно от изисканото ч.гр.д. №
1190/2010г. по описа на КрлРС, срещу ищеца - ЕТ „С.С.”***
е била издадена
Заповед № 669 от 08.07.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, съдът е разпоредил същият да заплати на заявителя - „Е.Б.Е.” АД *** сумата от 10 147.27 лева,
представляваща главница за доставена електроенергия през периода от
01.07.2007г. до 29.02.2008г., сумата от 3 871.33 лева обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 10.08.2007г. до
08.07.2010г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението –
08.07.2010г. до окончателното плащане. Към заявлението по чл. 410 от ГПК,
ответникът е приложил Препис-извлечение от сметка за обект на потребление ИТН
1082382, град К., улица „***“ № 1. Видно от документа, в същия се съдържа
информация, че за периода от 01.07.2007г. до 30.07.2007г. по документ СД
********** е начислена електроенергия на стойност 10 036.55 лева.
Заповедта е била връчена на длъжника в производството, сега – ищец при
условията на чл. 50, ал.2 от ГПК и е влязла в законна сила на 10.07.2010г. Въз
основа на влязлата в сила заповед по чл. 410 от ГПК е издаден изпълнителен лист
на 03.08.2010г.
Видно от материалите по делото, на 30.08.2011г. ищецът е подал възражение по
чл. 423 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 3387/2011г. по описа на ПОС, съдът с
Определение № 346 от 24.01.2012г. е оставил без уважение възражението на ЕТ „С.С.-***, с което моли съда да приеме, че Заповед № 669 от 08.07.2010г. за изпълнение
на парично задължение, издадено му по реда на чл. 410 от ГПК не му е била
надлежно връчена и да се приеме, че подаденото възражение против издадената
заповед по чл. 410 от ГПК за валидно извършено, като се изпрати делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството с указания по чл.
415, ал. 1 от ГПК.
По делото е прието като доказателство
гражданско дело № 747/2012г. по описа на КрлРС, като с влязло в законна сила
решение искът, с правно основание чл. 424 от ГПК за недължимост на сумата от
10 147.27 лева е бил отхвърлен. Решението на първоинстанционния съд е потвърдено
с решение № 949/30.05.2013г., постановено по в.гр.д. № 1328/2013г. по описа на
ПОС. В това производство са приети като писмени доказателства два протокола –
за експертиза на средство за измерване и за установяване на нередовност на
измервателното устройство. Представен е протокол за техническа проверка и
подмяна на средството за търговско измерване. В производството е изслушано
заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, към което
заключение е била приложена приложение фактура № ********** от 30.07.2007г.
(копие) за начислена електроенергия на стойност 10 036.55 лева с ДДС,
посочен е съставител на фактурата – Галина Колева.
По гражданско дело № 747/2012г. по описа на
КрлРС е прието като доказателство досъдебно производство № 116/2016 г.,
образувано за това, че на 30.07.2007 г. в град П., в качеството на длъжностно
лице – служител в „Е.Б.Е.”
АД ***, в кръга на
служебните си задължения е съставил официален документ, в който е отразил
неверни обстоятелства, а именно – дължимата сума от 10 036.55 лева, с цел
да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство –
престъпление по чл. 311, ал.1 от НК.
По делото е прието като доказателство
гражданско дело № 809/2016г. по описа на КрлРС, видно от което, с влязло в сила
на 06.11.2018г. Решение № 122 от 16.04.2018г., съдът е признал за установено с
отношенията между ЕТ „С.С.-*** и „Е.Б.Е.” АД ***, че неустановен извършител е съставил
документ с невярно съдържание – фактура № 18272694 от 30.07.2007г. за начислена
за адрес в град К., улица „***“ № 1
електроенергия на стойност 10 036.55 лева по партидата на ищеца, в която са
отразени неверни факти – данни за ново и старо показание на консумирана, но
незаплатена електроенергия, като съзнателно е дал възможност на друго
юридически лице - „Е.Б.Е.”
АД *** да получи без
правно основание чужди движимо имущество – пари, на стойност 8 363.51 лева
(задължението по фактурата без ДДС). Решението на първоинстанционния съд е
потвърдено с Решение № 1939/06.11.2018г., постановено по в.гр.д. № 1411/2018г.
по описа на ПОС.
По делото е
приложено копие от Изпълнително дело №: ********по описа за 2010г. на ЧСИ рег.№
823 М.К., с район на действие Окръжен съд П., както и Удостоверение за размера
на дълга, изх. № 3830/31.05.2019г. Видно от посочените материали,
изпълнителното дело е образувано по приложен в оригинал Изпълнителен лист,
издаден на 03.08.2010г. от КрлРС, на основание Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 1190 от 2010г. на КрлРС, в полза на „Е.Б.Е.” АД *** с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, срещу длъжника С.Б.С. с ЕГН **X1044361,
както и в качеството му на ЕТ „С.С.-53“, ЕИК ********с
адрес ***. За изплащане на дълга по делото за периода от 20.07.2016г. до
18.07.2018г. е постъпила сумата от общо 2 760.00 лева от наложен запор на
трудово възнаграждение на длъжника по делото С.Б.С. с ЕГН **********.
Неудовлетвореният остатък от вземането по приложения изпълнителен лист от
03.08.2010г. към 28.05.2019г. е в общ размер на 24 215.63 лева, от които:
Главница в размер на 10036.55 лева с/със законна лихва, считано от 08.07.2010г.
до окончателното изплащане, която към 28.05.2019г. е в размер на 12 331.84
лева; 1847.24 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които: 1847.24 лева т. 26
по ТТР към ЗЧСИ. От дължимата сума от 24 215.63 лева, не са приспаднати
постъпилите суми за периода от 22.08.2018г. до 22.05.2019г. в размер на 1150.00
лева от удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника С.Б.С. с ЕГН **********.
Сумата от 1150.00 лева е налична по специалната сметка на ЧСИ и не е
разпределена към настоящия момент. По изпълнителното дело Държавата е
присъединен взискател на основание чл. 458 от ГПК за
дължимите й от длъжника публични вземания в размер на 1173.26 лева, съгласно
удостоверение с изх. № 160371100388524/28.05.2011г., актуално към 28.05.2011г.,
както и дължимата сума върху горепосочената сума по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 136.63 лева.
По делото е прието и неоспорено
заключението по съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Р.М., от което
се установява, че цената на изразходваната електроенергия за обект на потребление с ИТН 1082382,
находящ се в град К., улица „***“ № 1 за процесния период от 11.07.2003г. до
12.02.2008г., отразена в процесните фактури е образувана на база
две решения на ДКЕВР, а именно -
фактури № **********/16.07.2007г.
и № **********/30.07.2007г. са сметнати
на база Решение № Ц–018 от 28.09.2006г.
на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране считано от 01.10.2006г.
при стойности за дневна - 0.1470 лева и за нощна - 0.070 лева.
Начислен е
и акциз 1 лев за МВтч, съгласно чл. 2, т. 3 от ЗАДС
от 01.01.2007г. на облагане с акциз подлежат
енергийните продукти и електрическата енергия, а дружествата, които извършват
продажба на електрическа енергия на потребители на електрическа енергия за
битови и стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката, начисляват акциз
(чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС).
Вещото лице констатира, че фактури: №
********** от 31.08.2007г., № ********** от 30.09.2007г., № ********** от 31.10.2007г., № ********** от 30.11.2007г., № ********** от 31.12.2007г., № ********** от 31.12.2007г. и № ********** от 29.02.2008г. са сметнати на база Решение №
Ц–066 от 28.06.2007г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
считано от 01.07.2007г., при стойности за дневна - 0.09672 лева, за нощна
- 0.01612 лева и 0.05151 лв/кВтч - цена без ДДСу по
която „********” АД пренася електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа до всички потребители за ниско
напрежение. Начислен е и акциз 1 лев за МВтч
съгласно чл. 2, т. 3 от ЗАДС от 01.01.2007г. на
облагане с акциз подлежат енергийните продукти и електрическата енергия, а
дружествата, които извършват продажба на електрическа енергия на потребители на
електрическа енергия за битови и стопански нужди по смисъла на Закона за
енергетиката, начисляват акциз (чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС).
Съгласно заключението на вещото лице, няма разлика между стойностите на фактури № **********/16.07.2007г. и № **********/30.07.2007г. и
стойностите на изразходваната електроенергия изчислени от ССЕ. Няма разлика между изчисленията на ССЕ и
представените данни по фактури - №
********** от 31.08.2007г., № ********** от 30.09.2007г., № ********** от 31.10.2007г., № ********** от 30.11.2007г., № ********** от 31.12.2007г., № ********** от 31.12.2007г. и № ********** от 29.02.2008г.
По делото е прието и неоспорено
заключението на вещото лице В.С. по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
от което се установява, че няма данни за отсъединяване на обект с ИТН 1082382,
находящ се в град К., улица „***“ № 1 от електроразпределителната мрежа и за
прекратяване доставката на електроенергия за процесния период. За периода от
11.07.2003г. до 12.02.2008г. до процесния обект с ИТН *****е доставяна
електрическа енергия в размер на 56640 kWh дневна и 24422 kWh нощна. За процесния имот на клиент ЕТ „С.С.-*** е предоставен достъп и пренос през електроразпределителната мрежа.
Електромерите с фабрични номера *****и *****са трифазни двутарифни
и подлежат на периодична последваща проверка на всеки
4 години, като се има предвид класификацията за определяне на периодичността на
последващите проверки на средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол. Съгласно заключението на вещото лице,
електромер с фабричен № *****е монтиран през 2003г., като е преминал
първоначална проверка със срок на валидност 4 години. Демонтиран е на
29.01.2007г. и през процесния период е бил в срока на валидност на направената
му проверка. Електромер с фабричен № *****е монтиран през 2007г., когато е
преминал първоначална проверка със срок на валидност 4 години. За процесния
период е бил в срока на валидност на направената му проверка.
С отговора на исковата молба са представени сочените
писмени доказателства, в това число и Констативен протокол № 02462 от
11.07.2003г., което е оспорен от ищеца, с твърдението, че подписът по него не е
изпълнен от С.Б.С..
По делото е прието и неоспорено
заключението на вещото лице П.К. по допуснатата съдебно-почеркова
експертиза, от което се установява, че Образците от подписа на С.Б.С. са несравними по транскрипция и структурна
сложност с подписа, положен в графа „ЕРР“ на констативен протокол № 02462,
поради което не може да се даде отговор на поставения въпрос относно
авторството. Подписите в графите „Потребител“
и „Декларатор“, вероятно не са изпълнени от С.Б.С..
Във връзка с
предявения иск, съдът е изслушал свидетели, осигурени от страните. Свидетелят -
Б.С. Г., син на ищеца твърди, че обектът в град К., на улица „***“
представлявал магазин за хранителни стоки, който спрял да работи като такъв
около 2007г. В обекта имало монофазен и трифазен ток,
оборудван с две витрини - хоризонтални, осветление и една вертикална витрина.
След затварянето му, обектът от 2008г. започнал да работи като магазин за дрехи
втора употреба, като захранването било от монофазния
ток, без трифазен. Електромерите били поставени отвън на улицата, отстрани на
магазина. Те нямали достъп до тях. Твърди, че много време обектът нямал
трифазен електромер. През периода, когато магазинът работел като такъв за дрехи
втора употреба със сигурност няма трифазен електромер. Баща му редовно
получавал сметки за ел. енергия и абсолютно всеки месец коректно ги плащал.
Свидетелят - А.И.С.
твърди, че работел на длъжност „Инкасатор“ във фирма „Д-р П.и д-р *******“
ЕООД. Длъжността включва отчет на
електромери. През лятото на 2003г. работел като ел.монтьор в „Е.“. При
предявяване на свидетеля на Констативен протокол от 2003г., съдържащ се на лист
32 от делото, същият твърди, че протоколът бил съставен от него и носел неговия
подписа. Подписът го положил на мястото, където е за него - А.С., ел. монтьор.
Тъй като са минали 16 години не може да каже процесният обект какво
представлявал. Не си спомня къде се намирали електромерите и колко са на брой.
Не си спомня кой е присъствал при съставянето на този констативен протокол.
Свидетелят - П.Н.П.
твърди, че е работела в ***от 1997- 98г.
до 2009г., като инкасатор, а после и като касиер в град К.. Познава С.С.,***. Имотът му бил на ъгъл, заключен между улица „******“
и улица „***“ и представлявал магазин. За кратък период от време отчитала ел.
енергията на този обект. До 2006г. отчитала ел. енергията. Таблата били отвън,
имал един голям и един малък, т.е. два електромера. Отчитала ги редовно и
периодично, като всеки месец предавала данните. Не й е направило впечатление за
някаква огромна консумация на ток, всичко било в рамките на нормалното.
При така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 424 от ГПК, длъжникът може да оспори вземането по исков
ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства
от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до
изтичането на срока за подаване на възражението, или с които не е могъл да се
снабди в същия срок. Посочената норма предполага съдът да направи преценка на
първо място дали посочените в исковата молба обстоятелства са нови (доказателства
са новооткрити) и едва след това да ги разгледа. В случая, съдът на***а, че оспорената
по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК - фактура №
18272694/30.07.2007г. и постановеното Решение по гр.д. № 809/2016г. по описа на КрлРС, попадат в посочената хипотеза,
тъй като същото е влязло в сила на 06.11.2018г. (а делото е
образувано на 05.02.2019г.), имайки предвид, че ищецът не е могъл да се
снабди с него по-рано с резултата на оспорването, доколкото въз основа на фактурата
се претендира вземане от ответника. Успешното провеждане на иска по чл. 424 от ГПК
предполага представянето или съществуването на такова доказателство или
обстоятелство, което да води до обратния извод за дължимост
на претендираното вземане.
С оглед
представените нови доказателства и обстоятелства, съдът приема, че в конкретния
случай, решението на съда, постановено по
гр.д. № 809/2016г. по описа на КрлРС, обосновава
извод за недължимост на установеното вземане.
Предявеният
иск представлява отрицателен установителен иск за установяване, че на ищецът не
е доставяна от ответното дружество ел.енергия на стойност 10
036.55 лева, фактурирана
от ответното дружество с данъчна фактура № 18272694/30.07.2007г.,
за обект на доставка, намиращ се в град К., ул. „***” № 1. Доказателствената тежест за доказване наличието на вземане
в посочения размер във връзка с доставяна ел.енергия е върху ответника. Същият
следва да докаже и то при условията на пълно и главно доказване, че през
посоченият период ищецът е употребил определени количества ел.енергия,
единичната цена на тази енергия, както и общия размер на претенцията си и
начина на начисляването й.
Между страните
не се спори, че ищеца ЕТ „С.С.-*** е абонат на
ответника с ИТН 1082382, за доставка на ел.енергия за обект в
град К., улица „***” № 1.
Спорът между
страните е за дължимостта на сумата от 10
036.55 лева, начислена
въз основа на констативен протокол № 02462/11.07.2003г., за което е издадена
данъчна фактура
№ 18272694/30.07.2007г. във връзка с доставяна от ответното
дружество ел.енергия за тази стойност.
Представена е посочената
фактура,
по отношение на която е проведено съдебно производство по чл. 124, ал. 5 от ГПК
по образуваното гр.д. № 809/2016г. по описа на
КрлРС, като с влязло в сила на 06.11.2018г. - Решение № 122 от 16.04.2018г.,
съдът е признал за установено с отношенията между ЕТ „С.С.-***
и „Е.Б.Е.”
АД ***, че неустановен извършител е съставил документ с
невярно съдържание – фактура № 18272694 от 30.07.2007г. за начислена за адрес
в град К., улица „***“ № 1
електроенергия на стойност 10 036.55 лева по партидата на ищеца, в която са
отразени неверни факти – данни за ново и старо показание на консумирана, но
незаплатена електроенергия, като съзнателно е дал възможност на друго
юридически лице - „Е.Б.Е.”
АД *** да получи без правно основание чужди движимо
имущество – пари, на стойност 8 363.51 лева (задължението по фактурата без
ДДС).
Влязлото в
сила съдебно решение, постановено по гр.д. №
809/2016г. по описа на КрлРС е задължително за съдилищата, с оглед нормата
на чл.
297 от ГПК, като силата на присъдено нещо на това решение обвързва съда
в настоящия процес да приеме, че документа, с който е фактурирана сумата е с
невярно съдържание за начислена за адрес в град К., улица „***“ № 1 електроенергия на
стойност 10 036.55 лева по партидата на ищеца.
Съдът приема
за категорично установен от доказателствата по делото фактът на неточно
отчитане на електроенергия, водещ до резултат на съставяне
фактура № 18272694 от 30.07.2007г. с невярно съдържание за начислена за адрес
в град К., улица „***“ № 1
електроенергия на стойност от 10 036.55 лева по партидата на ищеца. Задължението
за това е на ответното дружество и то е
следвало да положи дължимата грижа, като извършва текущ контрол и проверка,
съответно да издава коректен счетоводен документ за дължимост
на задълженият от потребителите на ел.енергия, в частност от ищеца.
Като извод,
следващ изложеното, съдът на***а, че в приложение на правилото за разпределяне
на доказателствената тежест следва да се приеме, че недоказаните факти не са се
осъществили и за ответника настъпват неблагоприятните последици от това
обстоятелство, поради което предявеният от ищеца ЕТ „С.С.-***
против „Е.Б.Е.” АД ***, отрицателен установителен иск следва да бъде уважен
изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно разпоредбата на чл.80, изр.1 от ГПК, страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
В случая ищеца е представил списък с разноските по чл.80 от ГПК,
видно от който, общият размер на същите възлиза на, от които – 401.47 лева
заплатена държавна такса, 1000.00 лева адвокатско възнаграждение, 120.00 лева
възнаграждение за вещо лице и 20.00 лева възнаграждение за свидетел. При този
изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, право на
разноски за производството има ищецът, на когото следва да се присъди сумата в
размер на 1541.47 лева. С оглед изхода на делото, на ответното дружество не
следва да му се присъждат разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Е.Б.Е.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, през периода от 01.07.2007г. до 29.02.2008г. не
е доставяло на ЕТ
„С.С.-***, БУЛСТАТ ******, представлявано от С.Б.С. с
ЕГН ********** - ел.енергия на стойност 10
036.55 лева, фактурирана
от ответното дружество с данъчна фактура № 18272694/30.07.2007г.,
за обект на доставка, намиращ се в град К., ул. „***” № 1, която
стойност от 10036.55 лева е част от сумата, предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена на 08.07.2010г. по ч.гр.д. №
1190/2010г. на Карловски районен съд.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „С.С.-***, БУЛСТАТ ******, представлявано от С.Б.С. с ЕГН **********,
с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа: град К., ул. „Димитър
Събев” № 1 чрез адв. Г., сумата от 1 541.47 лева,
представляваща направени съдебно разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.