Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
гр. Габрово, 24.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с
участието на зам.-окръжен прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 57 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба на административнонаказаното лице Д.И. ***, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 86 от 26.02.2019
година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 1376 по описа за 2018
година в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 16-0892-001155
от 03.02.2017 година на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Габрово,
а именно: за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от с.з. е наложена
глоба в размер на 100 /сто/ лева; за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 /двадесет и четири/ месеца; за 2 нарушения на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП и 1 нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, предл. 1, 2 и 3 от с.з. са наложени 3 /три/ глоби – всяка в
размер на 10 /десет/ лева.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. По отношение на нарушението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП се развиват доводи, че е налице нарушение на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, извършено от другия водач на МПС, не било посочено как е регулиран процесният пътен участък и дали другият водач е подал ясен сигнал за предприемане на маневра съобразно чл. 26 от ЗДвП. По отношение на нарушенията на чл. 100, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП в касационната жалба не се съдържат каквито и да било доводи. Относно нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се твърди, че липсвали данни талонът за медицинско изследване да е бил връчен на наказаното лице, а задържането на последния е обстоятелство, поставило го в обективна невъзможност да даде кръвна проба, макар лицето да е имало желание да даде такава проба. Навеждат се и доводи, че във възивното производство не е разпитан актосъставителят, както и такива, че съдът не е обсъдил писмените доказателства, свързани със задържането на наказаното лице, под предлог, че фактът на задържането не влияе върху обстоятелствата, касаещи вината на лицето по повод на административното нарушение. Прави се искане за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част, както и отмяна на потвърденото с решението в съответната част НП.
Касационният жалбоподател в открито съдебно заседание се явява лично и се представлява от своя процесуален представител, поддържа се жалбата, както и искането по същество.
Ответната страна не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационното оспорване.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на съдебния акт в обжалваната част.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за частично основателна предвид следните съображения:
По т. 1 от процесното НП Д.Й. е наказан за това, че предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях; реализирано е ПТП. В обстоятелствената част на НП е посочено, че се касае за маневра изпреварване на движещия се пред Й. лек автомобил, който е започнал маневра завиване наляво. В процесния АУАН, въз основа на който е издадено НП, е посочено, че Й. предприема маневра изпреварване в лявата част на описан лек автомобил, при което не оставя достатъчно странично разстояние и го блъска отпред вляво. Въпреки разликите в описанието на нарушението по отношение на обстоятелствата, при които е реализирано, от това описание и от събраните по делото писмени и гласни доказателства става ясно, че се касае за изпреварване по смисъла на чл. 41, ал. 2 от ЗДвП, като водачът на предприемащия изпреварване/изпреварващия автомобил има задълженията, посочени в чл. 42, ал. 1 и 2 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е извършено нарушение на задължението, визирано в чл. 42, ал. 1, т. 1, задължаващо водач, който ще предприеме изпреварване, преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво, като в случая са налице доказателства, че изпреварваният автомобил е подал именно сигнал за изменение на посоката си на движение наляво и е изчаквал да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. В описанието на нарушението в АУАН се навеждат обстоятелства и за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, която разпоредба задължава водач, който изпреварва, по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, но деянието на Й. е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, която квалификация съдът намира за неправилна, респ. налице е разминаване между описанието на нарушението и посочената за нарушена правна норма, предвид развитите по-горе съображения. Горното налага отмяна на обжалваното решение в тази част и постановяване на друго решение по същество, с което процесното НП да бъде отменено по отношение на наложеното за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ наказание на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от с.з.
Санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, по която на Й. е наложено наказание по т. 3 от процесното НП, регламентира алтернативно две групи основания за реализиране на административнонаказателна отговорност на водачите на МПС, а именно - отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, или неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. След отказ за извършване на проверка с техническо средство, само точното изпълнение на предписанието за лабораторно изследване може да заличи общественоопасните последици на отказа и водачът не следва да бъде наказван за отказ, а дали ще бъде ангажирана отговорността му за управление на МПС след употреба на алкохол зависи от валидността на изследването и резултатите от него. В случая Й. е отказал да бъде тестван с техническо средство, като му е бил издаден талон за медицинско изследване, който Й. отказал да получи. Отказът, противно на твърдяното в касационната жалба, е надлежно удостоверен с подписа на един свидетел, в съответствие с разпоредбата на чл. 6 от действалата към момента на извършване на процесното нарушение Наредба № 30 от 27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /отм. 29.09.2017 г./.
В случая липсва и изпълнение на предписанието за лабораторно изследване, което е резултат единствено и само от поведението на наказаното лице. По делото са приобщени доказателства /доклад на полицейски служители на л. 16-17 и протокол от разпит на свидетел /актосъставителя на процесния АУАН/ на л. 37 от приобщеното във въззивната инстанция досъдебно производство/, че Й. е отказал да бъде транспортиран МБАЛ – Габрово за даване на кръвна проба, като този отказ е отразен и върху талона за медицинско изследване. Безспорен факт е, че по делото липсва представен протокол от медицинско изследване, установяващ резултат от действително извършено такова, като не се установяват допуснати нарушения при установяване и документиране на отказа от извършване на проверка с техническо средство и отказа за получаване на талона за медицинско изследване. Настоящата съдебна инстанция намира, че процесното деяние е надлежно доказано от обективна и субективна страна, а наложеното наказание е в съответствие с предвиденото такова в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение в тази му част – потвърждавайки процесното НП относно наложеното наказание по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП въззивният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. В тази връзка следва да се отбележи, че въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение като не е разпитал актосъставителя на процесния АУАН. След неколкократни опити за призоваване на лицето е установено, че същото трайно се намира извън България. В съдебно заседание на 13.02.2019 година процесуалният представител е заявил, че по отношение на коментирания свидетел предоставя на преценката на съда. След като и процесуалният представител на другата страна е заявил, че не държи на разпита на този свидетел, съдът надлежно е заличил последния. Заличаването на свидетеля не е повлияло на изясняването на спора от фактическа страна, тъй като са събрани достатъчно други гласни и писмени доказателства, а в приобщеното досъдебно производство се съдържат подробни обяснения от същото лице, които настоящата съдебна инстанция коментира по-горе.
Относно нарушенията на чл. 100, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП в касационната жалба не се съдържат каквито и да било доводи, а при извършената служебна проверка не се установиха касационни основания за отмяна на въззивното решение в тази му част.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 86 от 26.02.2019 година на Районен
съд – Габрово, постановено по АНД № 1376 по описа за 2018 година в частта, с
която е потвърдено Наказателно постановление № 16-0892-001155 от 03.02.2017
година на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Габрово
относно извършеното от Д.Й. нарушение на чл. 25, ал.
1 от Закона за движението по пътищата, за което на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от с.з. е наложена
глоба в размер на 100 /сто/ лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
16-0892-001155 от 03.02.2017 година на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД
на МВР – Габрово относно извършеното от Д.Й. нарушение на чл. 25, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата, за което на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл.
179, ал. 1, т. 5 от с.з. е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 86 от 26.02.2019
година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 1376 по описа за 2018
година в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №
16-0892-001155 от 03.02.2017 година на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД
на МВР – Габрово относно нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което на Д.Й.
е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 /двадесет и четири/ месеца и относно 2 нарушения на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 1 нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1, 2 и 3 от с.з., за които на същото лице
са наложени 3/три/ глоби – всяка в размер на 10 /десет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.