Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
30.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в закрито
съдебно заседание на четвърти март през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря Стефка Александрова
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д. № 2109
по описа за 2018г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание
чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „М.Б.“ ЕАД ЕИК ******** срещу В.Ц.Г. ЕГН **********.
ИЩЕЦЪТ твърди, че по силата на
извършена цесия от 21.06.2017г. е придобил вземането на Ю.Б.АД / предишно наименование Българска пощенсска банка
АД / спрямо ответницата, която отговаря за задълженията на заличения
кредитополучател ЕТ „ Ф.-**– В.Г. „ ЕИК ******** по договор за кредит №BL4588/15.12.2006г.,заедно
с привилегиите , обезпеченията,
личните гаранции и другите им принадлежности в полза на цесионера, ищец по
делото. Откриване на заемната сметка е станало на 15.12.2007г. и от този момент
тече 120 месечен срок, в който кредитополучателя се е задължил да го върне. Вземанията
произтичащи от договор за кредит фигурират под сделка № 659326 отразена в
Приложението към договора за прехвърляне на вземания. Твърди, че на адреса на
кредитополучателя е изпратено уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД за настъпилата
цесия, но пратката е била върната в цялост на 16.11.2017г.Намира, че ответника следва
да се счита за уведомен за извършената цесия с връчването на препис от исковата
молба. Претендира, че е носител на всички вземания за главници и лихви, които
банката е имала спрямо ответника, в качеството на кредитополучател, като
едноличен търговец по договора за кредит падежирал на 15.12.2017г.. Моли
ответницата да бъде осъдена да му заплати 25 003.31 лв. главница, в едно
със законната лихва от предявяване на иска, просрочени договорна и наказателна
лихви от 5 057.03 лева, съгласно чл.4 и чл.5 от договора за банков кредит
за периода 05.01.12г. – 25.03.2016г., законна лихва от 3 452.53 лева за
периода 26.03.2017г. до 03.08.17г., в едно с разноски от 1490.51 лв. за ДТ и
юр.възнаграждение от 150 лв.
ОТВЕТНАТА СТРАНА чрез своя
процесуален представител оспорва исковете. Твърди, че цесията не е произвела
действие спрямо ответната страна, тъй като не й е връчена покана, нито като ЕТ,
който е заличен, нито като физическо лице. Връчване на исковата молба също не
може да се разгледа като такова действие, тъй като процесуалния представител,
който е служебно определен не може да приема материалноправни изявления,
каквото е и това по чл.99,ал.3 от ЗЗД. Моли исковете да се отхвърлят като
неоснователни.
Съдът,
като взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното :
От представените по делото
договор за банков кредит продукт Бизнес револвираща линия, приложение към същия
от 15.12.2006г. и анекс № 1 се установява чеЮ.АД е предоставила на ЕТ Ф.-**– В.Г., кредит овърдрафт. Кредитът е усвоен на
15.12.2006г. първоначално за сумата от 15 000 лв., увеличен с анекса от
26.09.2008г. на 25 000 лв., като срока за ползване и погасяване е 120
месеца считано от откриване на сметката. При тези условия срокът на договора е
изтекъл на 15.12.2016г. и съответно от този момент всички вземания по него са
били изискуеми. Няма данни кредитът да е направен предсрочно изискуем.
От представените по делото общ Договор за прехвърляне на вземания от
21.06.2017г., в едно с приложен списък на прехвърлени вземания по конкретни
договори се установява, че банката е
прехвърлила всичките свои вземания по горепосочения договор за кредит на ищеца
цесионер, посочени в общ размер в приложението от 32 853 лв. от които
25 003 лв. главница и 7 850 лв. лихви. Вземанията съгласно посоченото
в чл.1 от общия договор се прехвърлят с всички права и задължения по кредитите,
с привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности. Спорен момент е дали
цесията е произвела действие. По делото е представена покана уведомление по
чл.99,ал.3 ЗЗД, която е изпратена по пощата на адреса на управление на
едноличния търговец, посочен като адрес за кореспонденция по договора за кредит
– чл.29. Същата е върната в цялост, като непотърсена, съгласно представения
плик на дата 16.11.17г.. Съдът намира, че уведомлението следва да се приеме за
редовно връчено. Съгласно договора за кредит всички уведомления се изпращат на
адреса посочен в договора, а при промяна се изисква уведомяване на другата
страна, а в противен случай всички уведомления до стария адрес се считат за
получени. В конкретния случай, видно от представеното пълномощно М.Б. ЕАД е бил
упълномощен от Ю.Б.да изпрати от нейно име уведомлението по чл.-99,ал.3 от ЗЗД,
което и той е сторил видно от посоченото в уведомлението. Следователно, същият
действа в като представител на банката упълномощител, и ползва уговорките по
договора за банков кредит. След като уведомлението не е получено, но е
достигнало до адреса посочен в договора за кредит на кредитополучателя, и
предвид липсата на посочен нов адрес за получаване на кореспонденция, влиза в
действие уговорената фикция, че поканата се приема за връчена. С оглед на това
съдът приема, че кредитополучателя е получил изявлението, с което е уведомен,
че следва да изпълнява на цесионера.
От представеното по делото
извлечение от счетоводните книги и от прието заключение на съдебно - счетоводна
експертиза, която съдът коментира като компетентна и обективно изготвена, се установява, че кредитополучателя в срока на
действие на договора е усвоил сума от 31 550.93 лв. , а е погасил главница
в общ размер от 6 551 лв. и остава задължен за 24 999.93 лв. Общ
размер на начислената договорна лихва за периода 21.01.200г. до 25.01.2010г.
възлиза на 9 412.60 от които е погасена сума от 4 456.23 лв. и остава
дължима сума в размер на 4 956.37 лв., а лихва за просрочие в размер на
100.66 лв., непогасена такса в размер на 3.38 лв.. Размерът на законната лихва
върху непогасената главница за периода 25.03.2016г. до 03.08.2017г. възлиза в
размер на 3 452.53 лв. Няма данни
тези суми да са издължени към банката, както и към цесионера, ищец по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че така
предявените искови претенции са основателни.
Ищецът чрез цесия, е закупил от страна на банката кредитодател
на едноличния търговец, действащ като физическо лице и останал задължен като
такова с цялото си имущество за задълженията на търговеца след заличаването му,
всички вземания за главница, лихви и разноски по процесния договор за кредит.
Същия като пълномощник на банката цедент, и ползвайки нейните права по договора
за кредит е извършил уведомлението по реда на чл.-99,ал.3 от ЗЗД вр.чл.29,
изр.2-ро от договора за кредит, което съдът съобразно изложеното по-горе приема
за редовно извършено. Предвид, че
ответната страна не е установила да е изпълнила задълженията си към банката
кредитодател, то след изпращане на
уведомлението по чл.99,ал.3 от ЗЗД и получаване при хипотезата на чл.29 от
договора за кредит, същата дължи изпълнението на задълженията по договора за
кредит към ищеца цесионер. Исковете, както за главницата, така и за лихвите
следва да бъдат уважени съобразно установеното с приетата по делото ССЕ. От
последното е видно, че задължението за главница е в размер на 24 999.93
лв. , поради което този иск следва да се уважи за тази доказана сума, като
искът за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли като
неоснователен. В частта за договорни вкл. наказателни и мораторни лихви
изводите на вещото лице съвпадат с исковите претенции и следва да се уважат
изцяло както са предявени, предвид че се явяват основателни.
На осн.чл.78 ГПК ответникът
следва да заплати ищеца разноските направени в настоящото съдебно производство
в размер на 3570.51/ ДТ, възнаграждение в.л. и юр.възнаграждение и
възнаграждение особен представител/ съобразно представения списък. Съдът намира
за неоснователно възражението за прекомерност на ответната страна досежно
размера на юр.възнаграждение от 150 лв.
доколкото същото е обосновано и справедливо по размер при така проведеното
исково производство..
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.Ц.Г. ЕГН **********/Н./, с постоянен и настоящ
адрес *** , с особен представител адвокат Т.П.,*** да заплати на „М.Б.“ ЕАД ЕИК ******** с адрес на управление *** сумата от 24 999.93 лева / двадесет
и четири хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и три
стотинки/ неиздължена главница, в едно със законната лихва считано от
предявяване на исковата молба – 10.10.2018г. до окончателното заплащане на
сумата, както и да заплати сумата от 5 057.03 лв. договорни и наказателни
лихви за просрочие за периода 05.01.2012г.-25.03.2016г., както и сумата от
3 452.53 лева законна мораторна лихва за периода от 26.03.2017г. до
03.08.2017г., всичките те вземания по
договор за банков кредит от 15.12.2006г., цедиран на 21.06.2017г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА В.Ц.Г. ЕГН **********/Н./, с постоянен и настоящ
адрес *** , с особен представител адвокат Т.П.,*** да заплати на
„М.Б.“ ЕАД ЕИК ******** с адрес на
управление *** сумата от 3 570.51 лева / три хиляди петстотин и седемдесет
лева и петдесет и една стотинка/ разноски за настоящото съдебно производство на
осн.чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14
дневен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :