№ 26647
гр. София, 19.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110111831 по описа за 2023 година
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Ищецът К. М. Х. твърди, че е собственик на Незастроен урегулиран поземлен
имот, находят се в град София, СО, р-н ..Витоша“, ул. „Ралевица“ № 39 ,
представляващ, съгласно представената Скица на поземлен имот № 15 - 24 422 (номер
петнадесет тире двадесет и четири хиляди четиристотин двадесет и две)), издадена на
20.01.2017 (двадесети януари две хиляди и седемнадесета) година от СГКК - град
София на АГКК, поземлен имот с идентификатор № 68134.1942.194 , по КККР,
одобрени със заповед № РД- 18-68/02.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес:
град София, район „Витоша“, ул. „Ралевица“ № 39 , с площ, от 572.00 (петстотин
седемдесет и два) кв. метра, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с
начин на трайно ползване - ниско застрояване -до 10 метра, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 194 . квартал № 50, парцел № XV, при граници: североизток
- ПИ с идентификатор № 68134.1942.195, югоизток - ПИ с идентификатор №
68134.1942.1269, югозапад - ПИ с идентификатор № 68134.1942.921 и северозапад
поземлен имот с идентификатор № 68134.1942.1196, представляващ улица ..Ралевица”,
в чиято централна част е била построена едноетажна еднофамилна жилищна сграда, с
идентификатор № 68134.1942.194.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД — 18 — 68/
02.12.2010 год. на Изп. директор на АГКК, която е разрушена от продавача през 2016
(две хиляди и шестнадесета) година, след като е спазил процедурата по ЗУТ с два броя
Уведомления до Кмета на район „Витоша“ при СО и до Изпълнителния директор на
СГКК - град София на АГКК.
Твърди се, че имотът е придобит от ищеца на дата 26.04.2017 г. чрез договор за
покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на незастроен
урегулиран поземлен имот № 24, том I, рег. № 1043, дело № 14 от 26.04.2017 г. на
Борислава Налбантова – Нотариус с район на действие – СРС, вписан в рег. на НК под
1
№ 142.
Изтъква, че видно от решение № 4728 от 26.06.2019 г. на СГС, ГК, I ГО, 13-ти с-в
по гр. дело № 14354/207 5 г. по което ищецът не е бил страна, праводателят му Янчо
Георгиев Янков придобива имота на 21.03.2014 г. чрез договор за покупко - продажба.
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на застроен урегулиран поземлен
имот № 18, том I, per. № 261, дело № 16 от 21.03.2014 г. на нотариус Борислава
Налбантова. рег. № 142 на НК. Заявява, че праводателят на продавача Янчо Янков -
Иван Василев Бърборски, е придобил имота по силата на два броя завещания от
Надежда Димова Вълковска - починала на 11.02.2008 год., която е била бивш
собственик на 1/2 идеална част от имота и другия бивш собственик - Иван Стоянов
Доев, починал на същата дата - 11.02.2008 год.. като е бил съставен констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот за целия процесен имот от 12.11.2012
г., а именно - Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 178. том IV, рег. №
9105, дело № 634 от 12.11.2012 г. на нотариус Стилиян Тютюнджиев, рег. № 065 на
НК. Изтъква, че в подкрепа на тези твърдения представя и Справка №
132867/31.01.2023 г. от СВ – гр. София по електронна партида за имота с
идентификатор 68134.1942.194. Твърди се, че Д. С. Т. бил ищец по горецитираното
дело, по установителен иск, а не по ревандикационен иск, като никога не е владял
имот.
Посочва, че след извършена справка в имотния регистър установил, че е вписано
саморъчно завещание от 29.03.2012 год. на Дафинка Димова Въловска - Т.а - сестра на
Надежда Въловска - починала на 11.02.2008 год. , която е била бивш собственик на 1/2
идеална част от имота, а другият бивш собственик - Иван Доев, бил починал на
същата дата - 11.02.2008 година. Твърди, че завещанието не е било депозирано при
нотариус и обявяването му е поискано от лице, което не е роднина на
наследодателката. Сочи, че завещанието е донесено при нотариус за обявяване от
ответницата Д. С. С. пет години след смъртта на наследодателката с протокол от
24.07.2020 год. и е вписано в службата по вписванията в АВ на 08.12.2022 год. - две
години и шест месеца по-късно и повече от седем години след смъртта на Дафинка
Въловска - Т.а.
Поддържа, че завещанието за което твърди, че е неистинско, с него се твърди, че
процесният имот е бил завещан на ответницата – Д. С. С., поради което исковата молба
е насочена и срещу нея, като изрично оспорва автентичността на завещанието и прави
доказателствено искане за назначаване на съдебно – почеркова експертиза. Счита, че
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителния иск, тъй като
неговото право е само застрашено, а не и нарушено, поради обстоятелството, че нито
Д. Т., нито Д. С. са предприели някакви действия по отношения на имота и към
настоящия момент. Посочва, че до момента, в който предполагаемото от закона
намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се
2
придобие и правото на собственост.
Сочи, че безспорно е придобил процесния имот по силата на гореописания
нотариален акт, като е получил несмущаваното владение и е присъединил и това на
предходните негови праводатели. Счита, че при присъединяването на владението на
Янчо Янков и Иван Бърборски към владението на ищеца е налице повече от десет
години непрекъснато владение, като десетгодишният срок на придобивната давност е
започнал да тече на 11.02.2008 г., тъй като това е началният момент на владението на
Иван Бърборски – смъртта на наследодателите или на дата 12.11.2012 г., когато е бил
съставен констативният нотариален акт. Твърди се, че е установил фактическа власт
върху недвижимия имот, като упражнява тази фактическа власт трайно и
непрекъснато. Поддържа, че в рамките на целия период след смъртта на
първоначалните собственици, владението върху имота е било постоянно,
непрекъснато, явно и спокойно, като не е установено с насилие, както и не е
поддържано с насилие. Твърди, че не са били налице ревандикационни претенции от
страна на трети лица. Изтъква, че дори и след постановяването на решението на СГС
не са били предприемани действия от страна на Д. Т. срещу иеца. Сочи, че след
вписване на завещанието – Д. С. не е предприемала никакви действиея за прекъсване
на владението. Счита, че давността не е била спирана или прекъсвана спрямо ищеца,
тъй като не е бил конституиран като ответник по горецитираното дело.
С уточняваща искова молба предявява следния петитум:
Моли съда да уважи изцяло предявения положителен установителен иск, като
приеме за установено по отношение на ответниците Д. С. С. и Д. С. Т., че ищецът е
собственик на недвижим имот с идентификатор 68134.1942.194, с площ от 572.00 кв.
метра, като имотът е придобит от К. Михаилов Х. по силата на възмездна сделка –
покупко – продажба и придобивна давност въз основа на владение, продължило
повече от десет години, ведно със законните последици.
С протоколно Определение № 39280/30.09.2024 г. съдът конституира на мястото
на покойният ответник Д. Т. наследниците по закон – Б. Д. С., Д. С. С. и Ю. С. С..
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. С. С.. Намира предявения иск за
неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че основанието му за собственост на
спорната идеална част е изтекла в негова полза. Счита, че за ищеца е било известно, че
закупува имот, за който има спор за собственост и че неговият праводател Янчо
Георгиев Янков не може да изпълни обещанието да му прехвърли владението върху
процесната половина, както е обещано в пункт трето римско от нотариалния акт.
Счита, че представеното от ищеца решение на СГС го обвързва, така както обвързва
неговия праводател. Сочи, че ако изобщо е текла придобивна давност, то тя е била
прекъсната през 2015 г. с предявяване на исковата молба. Заявява, че праводателят на
К. Х. не се е позовал на придобивна давност с отговора на исковата молба на Д. Т.,
3
поради което и правото на приобретателя да се позове на такава на своя праводател в
новото исково производство, инициирано от него, е погасено по давност. Твърди, че
нова придобивна давност в полза на К. Х. би могла да започне да тече от влизане в
сила на съдебното решение – 31.05.2021 г. Оспорва твърдението на ищеца, че
установителен иск за собственост не прекъсва давността. Посочва, че от стр. 9 на
представеното съдебно решение се установява, че праводателят на ищеца никога не е
владял процесния имот. Изтъква, че от Д. С. са представени документи за подмяна на
водомер на съществуващата към деня на завеждане на исковата молба през 2015 г.
жилищна сграда, като става очевидно, че Д. Т. е бил във владение на сградата, за да
допусне служителите на „Софийска вода“ да влязат и да осъществят подмяната на
водомера. Твърди се, че Д. С. е представил и документи за регистрация на
собствеността на името на своята съпруга – Дафинка Въловска, извършила действието
приживе лично, в кадастралния регистър в СГКК – гр. София. Също така били
представени доказателства за извършена от нея данъчна регистрация на имота и за
платени данъци. Твърди, че Д. Т. бил представил доказателства, че е продължил да
плаща данъците и след смъртта на своята съпруга.
Сочи, че съдът е отхвърлил възражението за придобивна давност на ответника
Иван Василев Бърборски, като недоказано, със СПН спрямо праводателите на ищеца и
спрямо него на основание чл. 226 от ГПК. Счита, че е недопустимо този въпрос да се
разглежда отново в настоящото производство. Изтъква, че със съдебното решение,
представено от ищеца, изрично е установено спрямо неговия праводател – Янчо
Георгиев Янков със сила на пресъдено нещо, че Д. С. Т. е изключителен собственик на
ПИ с ИД. 68134.1942.194 по КККР на гр. София, ведно с построената в имот
68134.1942.194 по КККР на гр. София сграда с ИД 68134.1942.194.1 по наследство от
съпругата – Дафинка Димова Въловска, сестра и единствен законен наследник на
Надежда Димова Въловска. Счита, че е налице доказателство, че сградата е била
съборена неправомерно и злоумишлено от несобственик. Сочи, че правото на строеж
за съборената неправомерно от праводателя на ищеца законна сграда върху 60 кв.м.,
призната за собствена на Д. Т. с Решение от 26.06.2019 г., влязло в сила на 31.05.2021 г.
продължава да съществува и Д. С. Т. има право да възстанови собствеността си във
вида, в който е била, преди увредата.
Счита, че завещанието е напълно валидно и автентично. Заявява, че е доказано,
че в сградата на процесния имот е принадлежала на праводателката на неговата
праводателка, поради което счита, че в неговия патримониум е и правото на
възстановяване на сградата. Оспорва твърдението, че ищецът е владял половината от
имота, принадлежала на Надежда Вълковска. Поддържа, че ищецът не е
противопоставил собственическо намерение за своене лично срещу съсобственика си
на половината, нито спрямо него, нито спрямо Д. Т., до момента на предявяване на
исковата молба. Сочи, че ищецът не е манифестирал собственическо намерение
4
спрямо трети лица – държавни органи. Счита, че не е изтекла изискуемата от закона
давност. Поддържа, че не е изтекла дори кратка придобивна давност, от влизане в сила
на съдебното решение спрямо Янчо Янков. Сочи, че Д. Т. е вписал в СВ – гр. София
съдебното решение и след това се е регистрирал чрез него като собственик в
кадастралния регистър в СГКК – гр. София. Твърди се, че ответникът също е
регистрирал завещанието си в СВ – гр. София и се е заявила като собственик за
регистриране на собствеността му в кадастралния регистър.
Моли съда да отхвърли така предявения иск. Претендира и разноски.
Ответникът Д. С. Т. в срока за отговор депозира отговор на исковата молба, с
който заявява, че исковата молба е нередовна, доколкото е налице противоречие между
фактическите твърдения на ищеца и заявения от него петитум. Моли съда да остави
исковата молба без движение, като даде указания на ищеца за отстраняване на
нередовността.
Посочва, че собственици на процесния Поземлен имот са Надежда Димова
Въловска и Иван Стоянов Доев, като двамата се легитимират като собственици въз
основа на Нотариален акт № 160, том IV, дело № 1107/1974 г. на нотариус – Христо
Омарбалиев и Протокол от 24.07.1978 г. по гр.д. № 8308/78 г. на СРС за съдебна делба.
Изтъква, че видно от тези документи всеки от двамата - Надежда Димова Въловска и
Иван Стоянов Доев притежава по 1/2 ид. част от поземления имот, Надежда Димова
Въловска притежава построената жилищна сграда в имота в изключителна
собственост, заедно с мазето под къщата, а Иван Стоянов Доев притежава в
изключителна собственост Гаража, намиращ се под къщата, както и правото да
надстрои втория етаж над къщата по утвърдения архитектурен план. Твърди, че на
дата 11.02.2008 г. Надежда Димова Въловска и Иван Стоянов Доев са били открити
мъртви в дома им – жилищната сграда, построена в процесния имот. Сочи, че Надежда
Димова Въловска е оставила един единствен наследник по закон - сестра си Дафинка
Димова Въловска - Т.а (съпруга на Ответника Д. С. Т., починала на 14.08.2015 г.), а
Иван Стоянов Доев също е оставил един единствен наследник по закон – А. Иванов
Стоянов – син. Сочи, че във връзка с разследването на смъртта на Надежда Димова
Въловска и Иван Стоянов Доев е образувана преписка в 6 РУ на СДВР под №
523/11.02.2008 г./ пр.пр. № 8885/2008 г. Сочи, че в месеците след смъртта им,
роднините им установяват множесто факти, които пораждат основателни съмнения, че
Надежда Димова Въловска и Иван Стоянов Доев не са починали от естествена смърт, а
са били убити, като според ответника най - вероятно са станали жертва на престъпна
група, извършваща имотни измама. Сочи, че след смъртта на Надежда Димова
Въловска, сестра й Дафинка Димова Въловска - Т.а и нейният съпруг Д. С. Т.
(Ответник по настоящото дело), лично и чрез ангажирани от тях роднини ползват
имота с ясното съзнание, че той е собственост на Дафинка Димова Въловска - Т.а,
получен по наследство от покойната й сестра Надежда Димова Въловска - посещават
5
многократно процесния имот, живеят в него през летата, извършват ремонтни
дейности, поддържат както къщата, така и земята. Твърди, че през 2012 г. Дафинка
Димова Въловска - Т.а ангажира агенция за недвижими имоти, която да й съдейства за
намирането на евентуален купувач на процесния имот, като от агенцията за
недвижими имоти научава, че този имот вече се предлага за продан от Иван Василев
Бърборски. Сочи, че впоследствие Дафинка Димова Въловска - Т.а и роднините й
установяват, че Иван Василев Бърборски се легитимира като собственик с Нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 178, том IV, per. № 9105, дело №
634/12.11.2012 г. на нотариус Стилиян Тютюнджиев, per. № 065 на НК, съставен на
основание чл. 587, ал. 1 от ГПК, с който е признат за собственик на основание
наследство по завещание въз основа на два броя саморъчни завещания: 1) саморъчно
завещание, с което Надежда Димова Въловска е завещала на Иван Василев Бърборски
цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта
си, обявено с акт № 49, т.1-1, per. № 11020/11.02.2009 г. на нотариус Стилиян
Тютюнджиев, per. № 065 на НК, вписано в АВ с вх. per. № 3812, т. II, акт № 10, парт. №
3942 и 2) саморъчно завещание, с което Иван Стоянов Доев е завещала на Иван
Василев Бърборски цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към
момента на смъртта си, обявено с акт № 50, том 1-3, рег. № 1107/11.02.2009 г. на
нотариус Стилият Тютюнджиев. Заявява, че във връзка с установеното от страна на
Дафинка Димова Въловска – Т.а е подаден нов сигнал, във връзка, с който било
образувано ДП № 15110/13 г. на 04 РУ на СДВР, пр. пр. 13765/2013 г. по описа на СРП
за престъпление по чл. 212 от НК. В резултат на проведеното досъдебно производство
било повдигнато обвинение на Иван Василев Бърборски за деяние по чл. 212, ал. 4, пр.
1 и пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Твърди, че през целия
период до този момент Дафинка Т.а и нейните роднини ползват процесния имот явно
и необезпокоявано.
Твърди, че на дата 21.03.2014 г. Иван Василев Бърборски продава на Янчо
Георгиев Янков, ЕГН: ********** застроен урегулиран поземлен имот, находящ се в
гр. София, СО, р-н „Витоша“, ул. „Ралевица“ № 39, представляващ ПИ с
идентификатор № 68134.1942.194, по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-68 от
02.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: град София, Р-н „Витоша, ул.
„Ралевица“ № 39 с площ от 572 кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 194, кв. № 50, парцел № XV, в чиято
централна част е построена едноетажна еднофамилна жилищна сграда, с
идентификатор № 68134.1942.194.1, по КК и КР, с адрес: гр. София, Р-н „Витоша“,
улица „Ралевица“ № 39, разположена в ПИ с ид. № 68134.1942.194, със застроена
площ от 62 кв.м., брой етажи - 1. За извършената покупко - проджбата е съставен
Нотариален акт № 18, том I, per. № 621, дело № 16 от 21.03.2014 г. на нотариус
6
Борислава Налбантова, рег. № 142 на НК. Посочва, че на дата 14.08.2015 г. умира
Дафинка Димова Въловска – Т.а, като оставя един единствен наследник по закон – Д.
С. Т. – съпруг.
Сочи, че през 2015 г. Д. С. Т., предявява иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК срещу Иван Василев Бърборски и Янчо Георгиев Янков за признаване за
установено по отношение на ответниците, че е собственик на следния недвижим имот:
1/2 идеална част от двор, находящ се в гр. София, кв. Бояна, р-н „Витоша“, ул.
„Ралевица“ № 39, представляващ Поземлен имот с идентификатор 68134.1942.194 по
КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изп. директор
на АГКК, с площ от 572 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) ведно с цялата построена в
него СГРАДА с идентификатор 68134.1942.194.1, по КККР, със същия
административен адрес, със застроена площ от 62 кв.м., брой етажи: 1, предназначение
- Жилищна сграда - еднофамилна, който имот е придобит по наследство от неговата
съпруга Дафинка Димова Въловска - Т.а /починала на 14.08.2015 г./, както и с искане
по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 17, т. XVIII, №
24694/12.11.2012 г., с който първият ответник Иван Василев Бърборски е признат за
собственик на посочения недвижим имот на основание наследство по завещание.
Твърди, че по така предявените искове е образувано гр. д. № 14354/2015 г. по описа на
СГС. Заявява, че в хода на делото е допусната съдебно-почеркова експертиза, чието
заключение съдът е кредитирал изцяло, като от същото се установява, че ръкописният
текст в саморъчното завещание от 08.01.2008 г., обявено от нотариус Стилиян
Тютюнджиев, per. № 065 с акт № 49, per. № 1102/11.02.2009 г. не е написан от Надежда
Димова Въловска. Изтъква, че от експертното заключение се установява, че подписът
на завещателя не е положен от Надежда Димова Въловска. Също така било установено,
че владението върху имота, упражнявано от Д. С. Т. и неговата праводателка –
Дафинка Димова Въловска – Т.а не е било нарушавано.
Поддържа, че с Решение от 26.06.2019 г. постановено по гр. д. № 14354/2015 г. по
описа на СГС, съдът е уважил предявените от Д. С. Т. искове. Сочи, че решението е
потвърдено изцяло от Софийски апелативен съд с Решение № 10294 от 04.02.2021 г.,
постановено по в.гр.д. № 572/2020 г. по описа на същия съд. Заявява, че на дата
26.04.2017 г., в хода на производството пред Софийски градски съд по гр. д. №
14354/2015 г. по описа на същия съд, с договор за покупко - продажба, обективиран в
Нотариален акт № 24 том I, per. № 1043, дело № 14 от 26.04.2017 г. на нотариус
Борислава Налбантова, per. № 142 на НК, Янчо Георгиев Янков, ответник по делото
пред СГС, продава на К. М. Х., ЕГН: ********** - ищец по настоящото дело
незастроен урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, СО, р-н „Витоша“, ул.
„Ралевица“ № 39, представляващ ПИ с идентификатор № 68134.1942.194, по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес:
7
град София, Р-н „Витоша, ул. „Ралевица“ № 39 с площ от 572 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 194, кв. №
50, парцел № XV.
Твърди, че продавачът Янчо Георгиев Янков изрично е информирал купувача К.
М. Х., че за процесния имот има вписана искова молба на 26.02.2016 г. в Службата по
вписванията - гр. София, с вх. № 9 918, акт. № 51, том № III, дело № 7048, както и че
владението на процесния имот предстои да бъде предадено. Сочи, че в хода на делото,
докато същото е било висящо пред въззивната инстанция - Софийски апелативен съд,
на дата 24.07.2020 г. Д. С. С., - ответник по настоящото дело е обявила саморъчно
завещание на Дафинка Димова Въловска - Т.а, датирано 29.03.2012 г. Сочи, че за
обявяването на завещанието е бил съставен Протокол № 3391 от 24.07.2020 г., нот.
дело № 11/2020 г. за обявяване на саморъчно завещание, съхранявано вкъщи, извън
кантората на нотариуса на Нотариус Теодора Кашилска, с район на действие РС –
Пловдив, рег. № 227 на НК. Заявява, че завещанието е било отменено с последващо
завещание на Дафинка Димова Въловска - Т.а, датирано 22.07.2013 г. Сочи, че с това
последващо завещание, Дафинка Димова Въловска - Т.а завещава цялото си движимо и
недвижимо имущество, в това число и недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.
„Ралевица" № 39 на своя съпруг Д. С. Т..
Твърди, че не става ясно защо ищецът води настоящото производство за целият
имот. Счита, че в обстоятелствената част на исковата молба не са въведени никакви
фактически твърдения с какви действия единият или двамата ответници застрашават
правото на ищеца по отношение на целия имот. Поддържа, че няма изложено нито
едно твърдение за правния интерес на ищеца да води иск за останалата 1/2 идеална
част от имота, поради което счита, че така предявеният петитум е не само нередовен,
но и недопустим, доколкото счита, че не е обоснована абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на същия, а именно интересът на ищеца.
Моли съда да остави исковата молба без движение до отстраняване на тази
нередовност, а в случай, че ищецът не отстрани тази нередовност, моли на основание
чл. 129, ал. 3 от ГПК да постанови Определение, с което да върне исковата молба и да
прекрати производството по настоящото производство.
Счита, че исковата молба е неоснователна. Твърди, че ищецът е обвързан от
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 10294/04.02.2021 г.,
постановено по в.гр.д. № 572/2020 г. на САС. Заявява, че с Решение от 26.06.2019 г.
постановено по гр. д. № 14354/2015 г. по описа на СГС, изцяло потвърдено с Решение
№ 10294 от 04.02.2021 г., постановено по в.гр.д. № 572/2020 г. по описа на Софийски
апелативен съд, с което Д. С. Т. е признат за собственик спрямо Иван Василев
Бърборски Янчо Георгиев Янков, на 1/2 идеална част от поземлен имот с
8
идентификатор 68134.1942.194, ведно с цялата построена в него сграда с
идентификатор 68134.1942.194.1, придобит по наследство от неговата съпруга
Дафинка Димова Въловска - Т.а, починала на 14.08.2015 г. и е отменен на основание
чл.537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 178, том IV, per.
№ 9105, дело № 634/12.11.2012 г. на нотариус Стилян Тютюнджиев, per. № 065 на НК,
съставен на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК, с който Иван Василев Бърборски е
признат за собственик на основание наследство по завещание до размер на ½ ид.част
от описания по-горе недвижим имот и счита, че има правна сила и обвързва и ищеца
по настоящото дело К. М..
Според ответника фактът, че лицето К. М. Х. не е бил конституиран като
ответник по гр. д. № 14354/2015 г. по описа на СГС е напълно ирелевантен. Счита, че
К. М. Х. следва да зачете признатото по отношение на неговия праводател Янчо
Георгиев Янков право на собственост на Д. С. Т. на 1/4 идеална част от правото на
собственост върху процесния поземлен имот. Заявява, че ищецът не е придобил право
на собственост върху процесния имот въз основа на възмездна сделка, тъй като и
неговите праводатели не са притежавали това право на собственост. Посочва, че никой
не може да прехвърли повече права, отколкото има. Счита, че когато по една от тях - в
случая по отменения констативен нотариален акт съставен в полза на Иван Василев
Бърборски, не е прехвърлено правото на собственост, то тези лица, които са придобили
от Иван Василев Бърборски също не са станали собственици. Заявява, че собственик
на тази ½ от недвижимия имот след смъртта на Надежда Димова Въловска е Дафинка
Димова Въловска - Т.а, като нейна сестра и единствен наследник по закон, а след
смъртта на Дафинка Димова Въловска - Т.а собствеността е преминала към нейния
съпруг и единствен наследник по закон и завещание – Д. С. Т..
Оспорва ответникът да е придобил правото на собственост върху процесния имот
въз основа на давностно владение. Твърди, че К. М. Х. не е получил владението от
„предходния владелец“ Янчо Георгиев Янков на правно основание, което е годно да
прехвърли собствеността върху имота. Счита, че самият Янчо Георгиев Янков никога
не е притежавал правото на собственост върху процесния имот, така както и неговият
праводател - Иван Василев Бърборски не го е притежавал. Твърди, че противно на
заявеното в исковата молба, самият К. М. Х. също никога не е владял процесния имот.
Заявява, че видно от Нотариалния акт, с който Ищецът се легитимира като собственик,
владението и ползване на процесния поземлен имот нито са предадени, нито се
предават с подписването на нотариалния акт, а тепърва предстои да бъдат предадени.
Заявява, че щом ищецът не е представил доказателства и никога не е придобил
владение върху процесния имот, но в същото време претендира, че е негов собственик,
то счита, че в случая същият е следвало да предяви ревандикационен иск, поради
което настоящия установителен иск се явява недопустим. Намира за неоснователно
твърдението на ищеца, че притежава процесния имот и въз основа на изтекла
9
придобивна давност към която е присъединил осъщественото давностно владение и от
своите праводатели. Също така счита, че дори и в някакъв момент да бъде установено,
че владението на Д. С. Т. е било нарушено и е започнала да тече придобивна давност в
полза на някой от праводателите на Ищеца, то същата е прекъсната с предявения от Д.
С. Т. положителен установителен иск. Твърди, че уважаването на подобен иск
категорично се възприема от съдебната практика като основание за прекъсване на
течащата придобивна давност, като изтеклият до прекъсването давностен срок губи
своето правно значение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от ответницата – Б. Д. С., която
заявява, че поддържа всички аргументи и възражения, касаещи нередовността и
неоснователността на ищцовите претенции, направени от нейния баща – Д. С. Т.. Също
така поддържа, че ще се ползва от всички доказателства представени с отговора на
исковата молба, подаден от името на нейния баща, както и поддържа
доказателствените му искания. Моли съда завещанието да не бъде приемано като
доказателство по делото, съответно да бъде прието, че единствен наследник на
Дафинка Димова Въловска – Т.а, е нейният съпруг Д. С. Т. със съответните последици
от това. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговорите на ответниците да се изпрати на ищеца.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2025г.
от 11:20ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10