Р Е Ш Е Н И Е № 32
Гр.Сливен, 18.03.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание
на втори март, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
при секретаря Соня Василева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
432 по описа за 2020г, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са два обективни кумулативно съединени преки
иска на увредено лице срещу застрахователя на прекия причинител на
вредите за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени и
вреди от непозволено увреждане по
застраховка „ гражданска отговорност на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 от КЗ, вр.
с чл.45 ЗЗД и цена на исковете съответно: 67 700 лв. и
2 863.74 лв.
В исковата молба ищцата твърди, че на 5.09.2018 г.,, при управление на лек
автомобил „П.П.” с рег. № ***, М.К. нарушил правила за движение по пътищата и
по непредпазливост причинил средни телесни повреди на своята съпруга Х. К..
Твърди, че за автомобилът, с който е причинено ПТП е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” обективиран в застрахователна полица,
валидна от 21.07.2018 г. до 20.10.2018 г.
Твърди, че виновен за това ПТП е водачът М.К.,
като образуваното ДП 236/2018г по чл.342 ал.1 б.”б” от НК, било
прекратено по молба на пострадалата негова съпруга.
Твърди, че след инцидента ищцата била приета
по спешност в МБАЛ „Д-р И. Селимински”АД в тежко общо състояние, със
травматичен шок тежка съчетана травма, фрактура на транвезалния израстък на С:
в дясно, фрактура на тялото на Th, фрактура на първо ребро в ляво, фрактури на 5,6,7,8
и 9 ребро в ляво, фрактура на манибриум стернум, полифрагментарна фрактура на
дясна бедрена кост, фрактура антебрахии декстра. Същата напуснала болницата на
7.09.2018 г., поради желание да продължи лечение в друго лечебно заведение.
Поставили й транспортни гипсове и мобилизация на шийните прешлени с твърда яка.
При изписването й от болница заплатила
за лекарства, терапии, консумативи и транспорт общата сума 2 863,73 лв., от която: 2213 лв- платени за лечение; 347.80лв-
за лекарствени средства; 57.06лв- за конусмативи; 45.88лв- -а инфузионна терапия;
200лв- за транспорт.
За извършените разходи лечебното
заведение издало фактура № 10000001287 на обща стойност 2 863,73 лв.
Твърди, че след изписване от болница
се нуждаела от цялостно обгрижване, за
което били ангажирани близките й. Изключително тежко понесла случилото се от
психическа страна, като и до момента страдала от безсъние, сънувала кошмари,
отказвала да се вози на автомобил. И до настоящия момент не била възстановена и
продължавала да ползва помощни средства при придвижването си.
Моли за
постановяване на съдебно решение ,с което ответника бъде осъден да й
заплати 67 700 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
претърпени болки и страдания в резултат от ПТП на 05.09.2018г. и 2863.74 лв. – обезщетение за имуществени
вреди в резултат на същото ПТП,
представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 11.02.2020 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Счита исковете за допустими, но
неоснователни.
Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно
сключена застраховка “ГО“ на автомобилистите.
Оспорва
механизма на ПТП и единствената вина на водача на застрахования автомобил,
предвид липсата на влязла в сила присъда.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадала ищца, която пътувала в автомобила
без правилно поставен предпазен колан, с което способствала за собственото си
увреждане. Твърди, че тялото й свободно се движело в купено на автомобила,
удряйки се в твърдите му повърхности, в резултат на което възникнали й
твърдените в исковата молба наранявания,
което е основание да бъде намалено претендираното обезщетение.
Оспорва размера на обезщетение за
неимуществени вреди като прекомерно завишено с оглед увреждания на ищеца, принципа на
справедливостта и трайната съдебна практика.
Оспорва и иска за имуществени вреди
по размер.
Счита, че изплатеното на ищцата
обезщетение в размер на 15 000 лв. напълно реално отговаря на претърпените
от нея вреди.
Оспорва началната дата, от която се
претендира законна лихва.
В с.з. ищецът лично и представляван от процесуален представител
поддържа исковете и моли да бъдат уважени Претендира разноски, в т.ч. за адв. възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2
от ЗА. Прави възражение за прекомерност
на платеното от ответника адв.възнаграждение .
В с.з. ответникът -
застраховател се представлява от пълномощник, който поддържа
възраженията в отговора на исковата молба.
Моли за отхвърляне на иска, по съображенията, изложени в отговора на исковата
молба.Претендира разноски съгласно списък. Представя писмени бележки
В с.з на 12.01.2021г, ответникът
уточнява, че от преведената на ищцата
на 03.08.2020г сума 7 699.38
евро, с левова равностойност
15 000лв, представлява изплетено в цялост обезщетение за имуществени
вреди, а останалата част от сумата е обезщетение за неимуществени вреди.
.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 05.09.2018г, ищцата Х. К. и нейният
съпруг М.К. пътували с лек автомобил “П.П.“ с рег. № с рег. № 59 PR 110 за с.Малко село, община Котел.
Времето било дъждовно, а пътната настилка- мокра и
хлъзгава.
Автомобилът с турска регистрация бил
управляван от М.Кокмаз, а на предната дясна седалка пътувала Х. К..
Двамата
били с поставени предпазни колани.
Те живеели в гр.Чорлу, Турция, но в
България имали имот и си дошли за няколко месеца да му направят ремонт.
При влизане на територията на
Република България сключили с ответника
гранична застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, оформена със
застрахователна порица № BG/ 23/ FI18033505, валидна от 21.07.2018 г. до 20.10.2018 г
На 05.09.2018г, около 10 часа, на път II
- 48,
на около 2 км
след с.Градец, в посока гр.Котел, управляваният от М.К. автомобил “П.П.“, при маневра десен завой,
навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в движещия се в
собствената пътна лента лек автомобил „Шкода“ с рег. № ***, управляван от св. И.Я..
При настъпилия удар, пострадали и
двамата съпрузи, а особено тежко- ищцата. Пострадали леко и двамата пътници в
автомобила „Шкода“.
Причината за възникване на ПТП била
движение на „П.П.“, в десен завой със скорост около 58 км/ч, несъобразената с пътния участък
и условия, поради което водачът навлязъл в лентата за насрещно движение и
настъпил удар с насрещно движения се лек автомобил „Шкода“.
От завоя се задал автомобилът „Шкода“,
движещ се в собствената пътна лента, със скорост около 75 км/ч и въпреки че водачът се опитал за
избегне удара, разстоянието и времето за
реакция били твърде малко.
При
настъпилият удар между двата автомобила, деформациите по автомобила “П.П.“ били
в предната дясна част , при ударен
процес отпред назад и отляво надясно. Деформирана била торпедната стена, което
довело до изместване на арматурното табло назад.
Към момента на удара, ищцата била на
предната дясна седалка. Тялото й било
заклещено, което наложило екипи на пожарната да разрежат части от автомобила и предпазния колан, с който е била закопчана.
Пристигналият
на място екип на Спешна медицинска помощ откарал пострадалите съпрузи в МБАЛ“Д-р И. Селимински“АД-Сливен.
По случая било образувано ДП №
236/2018г по описа на РУ –Котел, прекратено с постановление на прокурора от
28.04.2020г, на основание чл. 243 ал.1
т.1, вр. с 24 ал.1 т.9 НПК- по молба на пострадалата.
След инцидента ищцата била настанена за
лечение в отделението по анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ “Д-р И.
Селимински“АД- Сливен. След извършени прегледи и изследвания, й била поставена
диагноза: травматичен шок, тежка
съчетана травма с обхващане на глава,
гърди, гръбначен стълб и крайници. фрактура на напречния израстък на седми шиен
прешлен в дясно; фрактура на тялото на шести гръден прешлен; счупване на
първото ребро в ляво; счупване на пет десни ребра по аксиларната линия от
петото до деветото вкл.; фрактура на манибриума (дръжката) на гръдната кост;
полифрагментарна фрактура на дясната бедрена кост и счупване на дясната
предмишница.
Изпадането
на пострадалата в състояние на остър травматичен шок вследствие съчетаната
травма с обхващане на главата, гръдния кош, гръбначния стълб и крайниците,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Тази опасност била
временна и продължила първите два дни
след произшествието, когато пострадалата по нейно желание била изписана и продължила лечението в Република Турция.
Многофрагментното
счупване на десния долен крайник довело
до трайно затрудняване движенията на
десния долен крайник. Това счупване удължило възстановителния процес, като били
проведени редица оперативни интервенции, при които получените костни фрагменти
са наместени и фиксирани с метални фиксиращи тела. Настъпили значителни увреждания в областта на
бедрото, а крайникът бил скъсен с 3 см. Увреденият
крайник бил с множество белези от откритото счупване на крайника и проведените множество
оперативни интервенции.
Имало и неприятни усложнения, освен
скъсяване на крайника с 3 см, и увреждане на нерви, мускулни снопове и
функцията на крайника такава, каквато е била преди ПТП, нямало да се възстанови
никога.
Тя получила и счупване на седмия шиен прешлен и
на шестия гръден прешлен, като по този повод също са били проведени оперативни интервенции
с цел стабилизиране на гръбначния стълб.
Счупването на гръбначния стълб на две
места причинило трайно затруднение движенията на врата и снагата.
При правилно протичане на оздравителните
процеси, такива увреждания заздравявали за срок от около 12 месеца.
Ищцата
получила още счупване на дясната
предмишница и изкълчване на гривнената става, които са й причинили трайно затрудняване
на движенията на „десния горен
крайник и това затруднение е продължило около 45 дни. След наместване
на разместените ставни повърхности, ръката й
била имобилизирана.
Счупване на първото ребро в ляво и
счупването на пет десни ребра по аксиларната линия от петото до деветото включително,
самостоятелно също довели до
реализирането на медикобиологичния характеризиращ признак за трайно
затрудняване движенията на снагата.
Останалите увреждания, като счупване на
гръдната кост и другите травми, които са били сравнително
повърхностни, са причинили на ищцата временно разстройство на здравето,
неоспасно за живота.
Ищцата била изписана от болницата след извеждане от
шоковото състояние и извършени процедури по временно фиксиране и обездвижване
на увредените части на тялото, след което била транспортирана със специализиран
превоз до границата с Република Турция, откъдето с линейна била превозена и
настанена на лечение в болница в гр.Одрин. Там останала на лечение около 50
дни. Била в обездвижено състояние, на памперси и подлога. На десният крайник имало поставена шина за един месец. Той не
можел да се гипсира, защото костта била раздробена, а
раната – отворена. В десния крак
имала поставени три метални игли, които
се почиствани ежедневно в продължение на три месеца, а до шестия месец – през ден. Откритата рана
се инфектирала, а от антибиотиците получила инфекция на бъбреците. От
продължителното залижаване се
появили декубитални рани, което наложило
ползване на специален дюшек
Един месец след катастрофата ищцата
можела само да сяда, а след три месеца
проходила с проходилка. Без нея не
можела да стои изправена.
През цялото време търпяла големи болки
и страдания, особено през първите дни и месеци след инцидента.
По време на продължителното
обездвижване, не можела да се грижи да себе си и личната си хигиена. Обгрижвали
я дъщеря й, която била медицинска сестра и синът й, а събота и неделя – тяхна
леля.
Целият възстановителен период продължил
повече от година, но ищцата не е напълно възстановена и няма изгледи за това.
Към настоящия момент състоянието на
ищцата е добро, но не може да се придвижва самостоятелно, а само
с проходилка.
Според
в.л.Д-р Ч., функциите на белите дробове, както и
на останалите травмирани области на тялото, с изключение на счупения десен
долен крайник, е възможно да се възстановят и да достигнат до функционална
годност. Гръдната кост, която била счупена в областта на дръжката, също била в
състояние напълно да заздравее. Счупеният горен крайник можел да зарасне и
неговите функции да се възстановят. Единствено десния долен крайник, с
многофрагментно счупване, заради който ищцата претърпяла множество коригиращи
операции и са останали достатъчно неприятни усложнения, нямало да се възстанови
никога.
Само
при предприето лечение в специализирано заведение, може да проходи с бастун
вместо с проходилка.
Съгласно заключението на допълнителната
СМЕ, предвид механизма на ПТП и характеристиката на получените увреждания,
ищцата получила т.нар. „коланна“ травма като пътник на предна дясна седалка в
автомобила.
Самата позиция, начините и
местата, където минават двата ремъка на триточковия предпазен колан,
съответствали на локализацията на тези увреждания и техните характеристики.
На
предната дясна седалка коланът идвал отгоре и отдясно, вървял по диагонал по
предната гръдна стена и заедно с долното рамо на същия колан, се закопчавал в
механизма. При такъв механизъм на произшествието -челен удар, тялото на
пасажера било подложено на действието на високоенергийна сила и се получавало
едно притискане между тялото на пътника и предпазния колан заради неговото
възпиращо действие. Идвайки отгоре, отдясно,
този колан било възможно да причини
кръвонасядания по двете гърди, макар в медицинските документи да не са описани точните характеристики на тези
увреждания, а само тяхната локализация.
Другото увреждане било счупването на дръжката на гръдната кост, която
заема 1/3 от гръдната кост. За нея се залавяли голяма част от ребрата, особено
началните - малките ребра. Първо ребро, със сравнително масивно тяло, къса
извивка и в конкретния случай било счупено в близост до началното му място на
първи гръден прешлен. Такова счупване се получавало от натиск най-често по
предно задно направление.
Останалите ребра били от лявата страна на
гръдния кош - 5-то, 6-то, 7-мо, 8-то и
9-то ребро. Точно в тази област минавал ремъка на предпазния колан. Те били
счупени по една фрактурна линия, която е в мястото на тяхната най-голяма
извивка. Такъв тип счупвания се получавали при натиск по предно задно
направление в тази област и по този начин се получавали тези огъвачни
счупвания.
Описана била в медицинските документи и една
палпаторна болезненост на коремната стена. Това била областта, където минавала
долната част на ремъка на предпазния колан.
Всички
тези увреждания в своята съвкупност, са дали основание на вещото лице да заключи,
че те се дължат в много голяма
степен на вероятност на възпиращото действие на предпазния колан.
Ударът, който настъпил между двата автомобила макар и челен,
бил с десните половини на техните предни състави. Заради високата сумарна
скорост на двата автомобила и сравнително ограничения контакт между техните
купета, се получили такива тежки деформации по автомобила “П.П.“.
Освен
тежките деформации, пострадалата била вадена от автомобила продължително време
с използване на специализирана техника и пожарникари, поради това, че е била
заклещена в автомобила с долните крайници, което свидетелствало за това, че
става въпрос за високо енергийна травма. Ако е била без предпазен колан, при този механизъм
на настъпване на ПТП,следвало да се очакват увреждания и в други области и
по-тежки увреждания от тези, които е получила, особено в дясната половина на
тялото, откъдето е била основната травмираща сила.
Освен
това, на някои от снимките на фотоалбума ясно се виждали части от прерязания
колан, който висял извън автомобила. Затова вещото лице заключава, че
пострадалата е била с поставен предпазен колан и в резултат на ПТП, е блокирал.
За своето лечение в МБАЛ“Д-р И.
Селимински“АД-Сливен, ищцата заплатила общата сума 2 863,73 лв., от която: 2213 лв- платени за лечение; 347.80лв-
за лекарствени средства; 57.06лв- за консумативи; 45.88лв- -а инфузионна
терапия; 200лв- за транспорт.
Видно от издадената от болницата фактура № **********/07.09.2018г,
ищцата е заплатила общата сума 2 863.74лв, от която 2663.74лв за
медицинска услуга в ОАИЛ и 200лв- за транспорт Сливен-Лесово -Сливен.
Издаден е й фискален бон за сумата 2 863.74лв
Ищцата
отправила писмена застрахователната си претенция до ответника, заведена при него на 11.02.2020г, който с ПН от 03.08.2020г и
заплатил сумата 7669.38 евро, с левова равностойност 15 000лв .
В с.з. на 12.01.2021г, ответникът уточни, че
от преведената на ищцата сума 15 000лв, е изплетено в цялост обезщетение
за имуществени вреди, а останалата част от сумата е за обезщетение за неимуществени вреди.
Горната фактическа обстановка е установена въз
основа на събраните писмени
доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени.
Съдът приема изцяло заключенията на изслушаните
по делото две СМЕ и САТЕ, като обосновани, ясни и неоспорени.
Кредитира
показанията на всички разпитани по
делото свидетели като преки,
непосредствени и безпротиворечиви.
Така приетото за установено от
фактическа страна, води до следените правни
изводи:
Предявени са преки искове по чл. 432
ал.1 КЗ / в сила от 01.01.2016г/ на
пострадало лице срещу застрахователя на деликвента за плащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на деликт, виновно причинен от водача на МПС, застраховано
при ответника, по риска „гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Исковете са процесуално допустими, а преценени
по същество- основателни и доказани в
пълен размер.
Страните не спорят относно наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и водача на автомобила, валидно към деня на увреждащото
събитие, по гранична застраховка
“гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно чл. 484 ал.1 т.2 и ал.2 КЗ,
лицата, които управляват МПС от трета държава, при влизане на територията на
нашата страна, са длъжни да сключат гранична застраховка “гражданска
отговорност“ на автомобилистите на гранично-контролния пропускателен пункт, от
който влиза на територията на Република България, която да е валидна до
напускане на нашата страна.
По делото се установи, че ищцата е
изпълнила задължителната процедура за доброволно уреждане на спора със
застрахователя.
Разпоредбата на чл. 498 КЗ предвижда задължение на увреденото лице
при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо
пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл.
432 КЗ срещу застрахователя. Приключването на производството по доброволно
уреждане на спора в рамките на 3-месечния рекламационен срок е условие за
допустимост на иска, като в настоящия случай
то е приключило.
Ищцата е предявила пред застрахователя
застрахователната си претенция на 11.02.2020г, който с ПН от 03.08.2020г/ след завеждане на ИМ в
съда – на 23.07.2020г и след изтичане на 3 месечния рекламацонен срок/, й заплатил
7669.38 евро, с левова равностойност
15 000лв лв, която сума включва обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди.
За да възникне субективното право по
чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо наличието на застраховка „гражданска отговорност“
на процесното МПС, сключена при
ответното застрахователно дружество,
валидна към датата на настъпване на ПТП-то, както и наличието на деликт с
всички елементи от неговия сложен фактически състав, а именно: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка, вина на причинителя.
Водачът на застрахования автомобил М.К.,
който е причинил процесното ПТП не е признат за виновен и осъден
с влязла в сила присъда, с която на основание чл. 300 ГПК, гражданският съд да е обвързан относно
авторството, противоправността на деянието и вината.
Затова, в настоящото производство,
ищецът следва да се докаже всички елементи от фактическия състав на деликта.
Обстоятелството, че е настъпило ПТП,
при което е пострадала ищцата като пътник в застрахования лек автомобил, е
безспорно.
Образуваното ДП е било прекратено по
молба на пострадалата ищца, тъй като виновния за ПТП водач е нейния съпруг М.К..
Неговото поведение е виновно и
противоправно, тъй като нарушил разпоредби на Закона за движение по пътищата, в резултат на което предизвикал ПТП, при което пострадала тежко неговата съпруга
като пътник в същия автомобил, която получила множество телесни повреди.
Управлявайки процесния лек автомобил с
несъобразена с пътните и атмосферните условия скорост, при маневра десен завой,
навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно с движения се в
собствената пътна лента автомобил „Шкода“.
С това той нарушили разпоредбите на
чл.20 ал.2 и чл.16 ал.1т.1 ЗДвП.
Според първата разпоредба, при
избиране скоростта на движението, водачите са длъжни да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие.
Съгласно чл. 16 ал.1 т.1 ЗДвП, на пътно платно
с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне.
Вредите
като вид, характер, интензитет и
че са настъпили в причинна връзка от процесното ПТП, се установи от заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза и
свидетелските показания.
Съобразно критерия за справедливост, установен
в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи
обстоятелства, които са различни за веки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: вида, броя и
характера на претърпените увреждания; продължителността и интензитет на болките и страданията, продължителността на лечебния и възстановителен период; наличието
на остатъчни негативни последици,
възраст на пострадалия и др.
Ищцата е претърпяла множество средни телесни повреди - фрактура на напречния израстък на седми шиен
прешлен; фрактура на тялото на шести гръден прешлен; счупване на първото ребро
в ляво; счупване на пет десни ребра по аксиларната линия от петото до деветото
вкл.; фрактура на дръжката на гръдната кост; полифрагментарна фрактура на
дясната бедрена кост и фрактура на дясната предмишница.
Несъмнено тези травми са й причинили огромни
болки и страдания.
Тя е търпяла болки и страдания по време и след извършените
оперативни интервенция и дълго време след тях.
След инцидента е била на легло за
период от два месеца, пред което време е била напълно обездвижена. Имала е
нужда от чужда помощ при обслужване,
хранене, обличане, личен тоалет.
Целият възстановителен период продължил
повече от година, с множество тежки усложнения, болезнени оперативни
интервенции, но ищцата не е възстановена напълно от травмите.
Към
настоящия момент се придвижва с помощта на проходилка.
Като
се има предвид, че се касае за жена на
68г, получила множество средни телесни
повреди, претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, дискомфорта
от продължителното обездвижване,
продължителността на възстановителния период/ повече от година/, множеството
оперативни интервенции, получените усложнения и инфекции, че не е възстановена
напълно от телесните увреждания и неблагоприятните прогнози за пълно
възстановяване, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди сумата 67 700
лв.
Съдът счита за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, твърдейки, че тя пътувала в автомобила без поставен
обезопасителен колан.
Този въпрос беше изяснен от заключението
на допълнителната СМЕ, според което, ако ищцата е била без предпазен колан, при този механизъм на
настъпване на ПТП, би следвало да се очакват увреждания и в други области и
по-тежки увреждания от тези, които е получила, особено в дясната половина на
тялото, откъдето е била основната травмираща сила.
Тя
е получила така наречената “коланна“ травма, като самата позиция, начините и
местата, където минават двата ремъка на триточковия предпазен колан,
съответствали на локализацията на тези увреждания.
Въпреки че ищцата доказа по основание и
размер иска си за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и транспорт в размер на 2863.74лв, които разходи е направила в
лечебно заведение в България, поради извършеното плащане на сумата
15 000лв и уточнението, че то касае изцяло претенцията за претенцията й за
имуществени вреди, съдът намира, че този иск следва да бъде отхвърлен поради
настъпилото плащане, макар й след завеждане на исковата молба.
По
отношение размера на иска за обезщетение
за неимуществени вреди, от пълния му размер 67 700лв следва да се приспадне остатъка от платената сума
15 000лв, а именно: 12 136.26 лв /15 000 лв - 2 863.74лв = 12 136.26 лв / и се присъди разликата
от 55 563.74лв.
Ищцата е предявила писмено
застрахователната си претенция до ответника на 11.02.2020г и това е датата, на която застрахователя е
бил уведомен за претенцията й. От тази
дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал.
2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът
дължи на ищеца разноските по делото в пълен размер, тъй като плащането на
застрахователните обезщетения е извършено след завеждане на исковата молба.
Тези разноски възлизат в размер на сумата
290лв, от които: 50лв- д.т., 150лв- възнаграждение за в.л. и 90лв- възнаграждение на преводач.
В
договора за правна защита и съдействие е уговорено безплатна адв.защита
на ищеца, по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Съобразно уважения размер на исковата
претенция, на основание чл.38 ал.2 ЗА
вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
полза на упълномощения от ищеца адвокат бива присъдено адв.възнаграждение в
размер на 2 196.91 лв.
На основание чл. 78 ал. ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
ищецът дължи на ответника разноски по делото, в размер на 809.91 лв от общо 3 810 лв, от които: 450 лв-
платени за възнаграждение на вещи лица, 120лв- за
призоваване на свидетели и 3240лв- адв.
хонорар с включен ДДС/ 2700лв - адв. възнаграждение + 540лв - ДДС/.
Възражението за прекомерност на
платеното от ответника адв. възнаграждение от 2700лв, е неоснователно .Съгласно чл. чл.7 ал.2 т.2
и т.4 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, според материалния интерес, минималния размер
на адв. възнаграждение е 430.46 лв- за
първия иск и 2561лв –за втория, общо 2991.46
лв, без ДДС.
Ответникът
дължи държавна такса в размер на 2 172.55лв, след приспадане на внесената от ищцата държавна такса от 50лв.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО “ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, със седалище и адрес на управление гр.София,
община Столична, район „В.“, ул.“С.С.***,
представлявано заедно от А. П. Л. и Р. К. Д., ЕИК-***, да заплати
на Х.
К. ***, с ЕГН -********** ***,
пл.“Х.Д.***, чрез адв.М.Г., сумата 55 563.74
лева / петдесет и пет хиляди, петстотин шестдесет и три лева, седемдесет и
четири стотинки/- обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на следните телесни
увреждания: фрактура на напречния
израстък на седми шиен прешлен в дясно; фрактура на тялото на шести гръден
прешлен; счупване на първото ребро в ляво; счупване на пет десни ребра по
аксиларната линия от петото до деветото включително; фрактура на манибриума
(дръжката) на гръдната кост; полифрагментарна фрактура на дясната бедрена кост
и счупване на дясната предмишница, които са получени при ПТП на 05.09.2018г, на път II -
48, на около 2 км след с.Градец, в посока
гр.Котел, причинено виновно от М.К.,
като водач на лек автомобил
„П.П.” с рег.№ ***,
ведно със законната лихва, считано от 11.02.2020г до
окончателното изплащане и сумата 290 лв
- разноски по делото .
ОТХВЪРЛЯ ИЗЛЯЦО предявеният иск за имуществени вреди в размер на 2 863.74лв, а искът за неимуществени
вреди- до пълния му размер от 67 700лв, като НЕОСНОВАТЕЛНИ .
ОСЪЖДА„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, , район „В.“, ул.“С.С.***,ЕИК
-***, да заплати на адв. М.М.Г.
***, с ЕГН-**********, личен № *** и адрес
на дейност: гр.Сливен, пл. “Х.Д.***, сумата 2 196.91 лв / две хиляди,
сто деветдесет и шест лева, деветдесет и една стотинки/ , представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.2 ЗА безплатна адвокатска
помощ на ищеца по гр.дело № 432/2020г по описа на СлС -Х. К. с ЕГН-**********.
ОСЪЖДА Х. К. с ЕГН -********** ***, да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК–ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „В.“, ул.“С. С.“ *,ет.*, ЕИК-***, сумата 809.91 лв- разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО “ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, със седалище и адрес на управление гр.София,
, район „В.“, ул.“С.С.***,ЕИК-
***, да заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на 2 172. 55лв..
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :