№ 64
гр. А., 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20212110200325 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на Н. П. П., ЕГН **********, с
посочен адрес: ***, действащ чрез адв.З.М. - БАК против Наказателно постановление (НП)
№ 7375 от 27.08.2021 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура“ - гр.С., с което
за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от Закона за пътищата (ЗП) във връзка с чл.37, ал.1, т.1
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
и на основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата на жалбоподателя
П. е наложено наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на наказателно постановление
и моли да бъде отменено, като в съдебно заседание не се явява, но чрез процесуалния си
представител адв.Зл.М. от АК-Б. поддържа жалбата. Твърди наличието на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, както и липса на индивидуализация на санкционираното административно
нарушение. Позовава се на неправилно квалифициране от страна на АНО на описаното в
НП изпълнително деяние и в допълнение излага съображения за маловажност на случая по
чл.28 от ЗАНН. Макар че не оспорва верността на отразената в АУАН фактическа
обстановка, предвид гореизложените съображения, счита че обжалваното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Моли за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски. Не ангажира доказателства.
Въззиваемата страна Агенция “Пътна инфраструктура“ - гр.С. при изпращане
1
на преписката не излага конкретно становище по основателността на жалбата. В съдебно
заседание, чрез представителя си юрисконсулт Е. П.а се позовава на правилност и
законосъобразност на обжалваното постановление, като моли за потвърждаването му.
Представя доказателства и моли за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 29.07.2021 г., в 13,40 часа, на път I-6, км 473 на изхода на гр.А., в посока
гр.К. - гр.Б., жалбоподателят Н. П. П. управлявал и осъществявал движение на съчленено
ППС с пет оси, МПС с две оси - марка „***“, с peг.№*** и полуремарке с три оси, с рег.№
***. Управляваното от жалбоподателя ППС било спряно за проверка. В процеса на
проверката било извършено замерване и установено, че са надвишени нормите на Наредба
№ 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
както следва: Измерената дължина на ППС е 16,84 м., при максимално допустима дължина
16,50 м., съгласно чл.5, ал.1, т.3, б. „В“ от Наредбата; измерената ширина на ППС е 3 м., при
максимално допустима широчина 2,55м., съгласно чл.5, ал.1, т.1, буква „А“ от Наредбата.
Измерването било извършено с техническо средство - ролетка 1301/18 (5 метра) и ролетка
1234/18 (50 метра).
При така установените параметри актосъставителят достигнал до извод, че
ППС е извънгабаритно, като водачът П. не представил на проверяващия валидно
разрешение (разрешително или квитенция за платени пътни такси) за движение на такова
ППС.
За констатираното нарушение актосъставителят Т. Н. М. съставил АУАН №
8244/29.07.2021 г., а впоследствие било издадено НП, предмет на обжалване в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от приложените писмени
доказателства и от показанията на разпитания по делото свидетел по акта К. С. К..
Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът намира,
че следва да бъдат изцяло кредитирани. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Нещо повече – верността на
същите не се оспорва от жалбоподателя, съгласно направеното в съдебно заседание
изявление на процесуалния му представител адв.М..
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59,
2
ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление и съставения АУАН са издадени от компетентни
органи, съгласно Заповед № РД – 11-1266/17.10.2019 г. на председателя на управителния
съвет на АПИ, Заповед № РД – 11-1267/17.10.2019 г. на председателя на управителния съвет
на АПИ (които не са отменени), в предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Видно от съдържанието на обжалваното постановление АНО е отразил, че
наказанието е наложено на основание чл. 53, ал.1 ЗП във връзка с нарушаване на
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, като точка 2 на чл.53, ал.1 ЗП, гласи, че се
наказват физически лица, които извършват или нареждат да се извърши движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика
или администрацията, управляваща пътя. Както в АУАН, така и в НП вмененото на
жалбоподателя нарушение е подробно описано. Изложени са фактите и обстоятелствата, при
които е било извършено, като е отразено, че на посочените дата и час жалбоподателят е
осъществявал движение на съчленено ППС, като е управлявал извънгабаритно ППС,
съгласно предвидените нормативни изисквания в Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, без
да притежава издадено разрешение от администрацията, стопанисваща пътя.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че жалбоподателят е управлявал съчленено ППС с пет оси, МПС с две оси -
марка „***“, с peг.№*** и полуремарке с три оси, с рег.№ ***. От показанията на свидетеля
К.К. и приобщените по делото писмени доказателства, се установява, че ППС е било спряно
за проверка и след извършено измерване се констатирало, че ППС, управлявано от
жалбоподателя, е било извънгабаритно по смисъла на Параграф 1, т. 1 от ДР и на чл. 3, т. 2
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Видно от показанията на св.К., пряк очевидец на
извършената проверка, самото измерване се е осъществило на място, с ролетка, като са
отчетени следните стойности - измерената дължина на ППС е 16,84 м., при максимално
допустима дължина 16,50 м., съгласно чл.5, ал.1, т.3, б. „В“ от Наредбата; измерената
ширина на ППС е 3 м., при максимално допустима широчина 2,55м. Според свидетеля дори
видимо с просто око процесното ППС е било извънгабаритно. По делото са представени
писмени доказателства - декларация и сертификат за съответствие на ролетка, за годността
на измервателните средства – ролетка, от които се установява, че те са технически изправни,
което води до извод, че резултатите от измерването следва да бъдат напълно кредитирани.
Следва да се има предвид и факта, че срещу констатациите за съответните размери,
жалбоподателят принципно не е направил възражения по време на проверката, което е
допълнителна гаранция, че същите са извършени правилно. Нещо повече, самият
3
жалбоподател с декларацията на л.19 от делото (разписка), съставена в момента на
проверката, признава за установени параметрите на ППС и обстоятелството, че превозът се
извършва без надлежно разрешение от администрацията, стопанисваща пътя.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП,
съгласно която разпоредба за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
по смисъла на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
С оглед изложеното безспорно по делото се установява, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 26, ал.2, т.1,
б.“а“ ЗП. Налице е извършено нарушение, поради което правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя на основание чл. 53, ал.1 от ЗП, предвиждаща глоба в
размер от 1000 до 5 000 лева за ФЛ, извършили нарушения по чл. 26, ал. 2 от ЗП, каквото е
процесното такова.
Съдът не споделя възраженията за неправилно определен субект на
административнонаказателната отговорност. В конкретния случай на установено движение
на извънгабаритно ППС без разрешение на администрацията, управляваща пътя,
отговорността за нарушаване на забраната по чл. 26 ЗП, следва да бъде понесена от
физическото лице - негов водач, предвид изричната норма на чл. 53, ал. 1 ЗП. Предвидената
в закона глоба цели да обезпечи спазването на забраната, постановена в чл.26 от ЗП, като се
ангажира отговорността на всяко физическо лице, което извърши движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без разрешение на администрацията,
управляваща пътя. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредбата собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция
„Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или община
заявление за издаване на необходимото разрешително по образец (приложение №4). В
случая, на водача на ППС е вменено задължението да осъществи превоз при спазване на
изискванията на закона, включително, да разполага с издадено разрешително.
Неизпълнението на това задължение от страна на водача обуславя отговорността му по
чл.53, ал.1 от ЗП, поради което и дадената от административния орган квалификация е
законосъобразна.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП предвижда
наказание глоба от 1000,00 лв. до 5000,00 лева. Санкционната норма правилно е приложена
от наказващия орган като относима към процесния случай и на жалбоподателя е била
наложена глоба в минимално предвидения размер от 1000 лева. Съдът счита, че с така
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
4
Настоящият състав приема, че в конкретната хипотеза не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая.
Допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се
приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът споделя
доводите на АНО изложени в НП, в тази насока.
Предвид гореизложеното, съдът намира обжалваното постановление за
законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна
на представителя на АНО (л.48 от делото), в негова полза следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63,
ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80,00 до 120,00
лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъществената от юрисконсулта защита в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРРЖДАВА Наказателно постановление № 7375 от 27.08.2021 г.,
издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура“ - гр.С., с което на Н. П. П., ЕГН
**********, с посочен адрес: ***, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от Закона за
пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.26, ал.2 от
Закона за пътищата (ЗП) е наложено наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА Н. П. П., ЕГН ********** да заплати на „Пътна инфраструктура“ -
гр.С. сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
съдебни адреси.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
5
съобщението на страните пред Б.кия административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6