Р Е
Ш Е Н
И Е
№……..
гр. Ловеч, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две
хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от
съдия Радева КАД № 84/2023г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 34 от ЗСПЗЗ, във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С
Решение № 31 от 24.03.2023г., постановено по гр.д. № 269/2021г., Районен съд
гр. Луковит е обявил за нищожна Заповед № 630/02.10.2019г. на Кмета на Община Тетевен,
с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е наредено изземване от ЕТ „Веси – П.Ц.“
на ползваната без правно основание земеделска земя в размер на 3,460 дка за
стопанската 2018/2019г., представляваща част с площ 3,460 дка от поземлен имот
с идентификатор 46437.126.45 по КККР на с. Малка Желязна, съответстваща на
поземлен имот № 126045 по КВС на землище с. Малка Желязна, целият с площ 4,350
дка, НТП – нива, м. „Елица“, V кат. и предоставянето й на ползвателя на правно
основание – „Биограс България“ ЕООД; оставил е без разглеждане като просрочена
жалбата на ЕТ „Веси – П.Ц.“, ЕИК *********, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***,
чрез адвокат Н.Н. от САК, срещу същата заповед в останалата й част, с която
иска отмяната й като незаконосъобразна и е прекратил производството по делото в
същата част. С решението си съдът е осъдил Община Тетевен да заплати на ЕТ
„Веси – П.Ц.“, ЕИК *********, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, чрез адвокат
Н.Н. от САК, сумата от 1750.00 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Първоначално
производството по повод жалбата на ЕТ „Веси – П.Ц.“ е било образувано пред
Районен съд гр. Тетевен, който е постановил Решение № 260039 от 10.11.2020г. по
адм. д. № 191/2020 година. Това решение е обезсилено с Решение № 30 от
18.02.2021г., постановено по КАД № 5/2021г. на Административен съд гр. Ловеч,
като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С Определение
№ 15 от 20.04.2021г. по КАД № 68/2021г. на Административен съд гр. Ловеч, на
основание чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратено за разглеждане и решаване
на Районен съд Луковит.
Срещу
посоченото Решение № 31 от 24.03.2023г., постановено по гр.д. № 269/2021г.,
Районен съд гр. Луковит е подадена Касационна жалба от Кмета на Община Тетевен
д-р М.Б.-Н., чрез старши юрисконсулт Й.В., в частта, с която съдът е обявил за
нищожна Заповед № 630/02.10.2019г. на Кмета на Община Тетевен и в частта, с
която е осъдил Община Тетевен да заплати на ЕТ „Веси – П.Ц.“ разноски по делото
в размер 1750.00 лева. В жалбата са изложени подробни доводи, че оспорената
Заповед № 630/02.10.2019г. на Кмета на Община Тетевен не е нищожна, както е
приел в решението си Районен съд гр. Луковит, както и относно неправилното
присъждане от съда на ЕТ „Веси – П.Ц.“ на разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в пълен размер.
Срещу
Решение № 31 от 24.03.2023г., постановено по гр.д. № 269/2021г., Районен съд
гр. Луковит е подадена и Частна жалба от ЕТ „Веси – П.Ц.“, ЕИК *********,
представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, чрез адвокат Н.Н. от САК, в частта, с
която производството по жалбата е прекратено поради просрочието й. Изложени са
подробни аргументи относно неправилността на обжалваното решение в частта на
абзац втори от диспозитива и се прави искане съдът да отмени решението в тази
му част и да реши спора по същество като отмени Заповед № 630/02.10.2019г. на
Кмета на Община Тетевен като неправилна и незаконосъобразна.
В
съдебно заседание Кметът на Община Тетевен се представлява от старши
юрисконсулт Й.В., която поддържа касационната жалба и излага подробни доводи за
основателност на същата както в съдебна зала, така и в представени писмени
бележки. Изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба от ЕТ
„Веси – П.Ц.“, като прави искане същата да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на разноски съгласно представен списък на разноските.
В
съдебно заседание ЕТ „Веси – П.Ц.“***, се представлява от адвокат Н.Н. от САК,
който поддържа подадената частна жалба и излага подробни аргументи за отмяна на
решението на Районен съд гр. Луковит, в частта, с която е оставил без
разглеждане подадената от ЕТ „Веси – П.Ц.“ жалба срещу Заповед №
630/02.10.2019г. на Кмета на Община Тетевен. Адв. Н. изразява становище за
неоснователност на подадената от Кмета на Община Тетевен касационна жалба и
счита, че решението на съда относно обявяване на заповедта за нищожна е
правилно и законосъобразно. Подробни аргументи за горното излага както в
съдебно заседание, така и в представена писмена защита. Претендира присъждане
на разноски по делото съгласно представен списък на разноските.
Заинтересованата
страна „Биограс България“ ЕООД, с. Галата, обл. Ловеч, не се представлява в
съдебно заседание.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Цветомир Папурков счита, че Решение
№ 31 от 24.03.2023г. на Районен съд гр. Луковит следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно и подробно мотивирано.
Касационният
състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните, наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Частната
и касационната жалби са подадени в съответните преклузивни срокове, считано от
съобщаване на обжалваното решение, от надлежни страни, поради което са
допустими и следва да бъдат разгледани.
На
първо място настоящият състав счита, че Районен съд гр. Луковит е изпълнил
дадените указания с Решение № 30 от 18.02.2021г., постановено по КАД № 5/2021г.
на Административен съд гр. Ловеч.
С обжалваното Решение № 31 от 24.03.2023г. на Районен съд гр. Луковит, е обявена за нищожна Заповед № 630/02.10.2019г. на Кмета на Община Тетевен, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е наредено изземване от ЕТ „Веси – П.Ц.“*** на ползваната без правно основание земеделска земя в размер на 3,460 дка за стопанската 2018/2019 г., представляваща част с площ 3,460 дка от поземлен имот с идентификатор 46437.126.45 по КККР на с. Малка Желязна, съответстваща на поземлен имот № 126045 по КВС на землище с. Малка Желязна, целият с площ 4,350 дка, НТП – нива, м. „Елица“, V кат. и предоставянето й на ползвателя на правно основание – „Биограс България“ ЕООД, с. Галата, обл. Ловеч. Съдът намира решението в тази му част за правилно и споделя изложените в него доводи за нищожност на посочената заповед. Районен съд гр. Луковит е изложил подробни мотиви относно нищожността на заповедта, като правилно е посочил, че доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил този акт, който е издаден при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма; когато административният акт е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Първоинстанционният
съд е извършил проверка на посочените по-горе основания за нищожност. Заповед №
630/02.10.2019г. е подписана от Б.В. – „За
Кмет на Община Тетевен“, съгласно Заповед № 593/19.09.2019 година. С
тази Заповед № 593/19.09.2019г. Кметът на Община Тетевен, на основание чл. 44,
ал. 2 във вр. с чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА и ползване на платен годишен отпуск от
титуляра поради участие в местните избори, на основание чл. 161, ал. 1 от Изборния
кодекс за времето от 24.09.2019г. до 03.10.2011г. включително, е определен Б.В.
– зам. кмет на Община Тетевен да замества и да изпълнява правомощията и
задълженията на кмет на общината за периода от 24.09.2019г. до 25.10.2019 година.
В
конкретният случай, още преди регистрирането си в ОИК на 24.09.2019г., Кметът на
Община Тетевен на 19.09.2019г. е издал Заповед № 593, с която на основание чл.
44, ал. 2 във вр. с чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА е определил зам. кмета Б.В. да
изпълнява функциите на кмет за периода от датата на регистрацията в ОИК Тетевен
– 24.09.2019г. до края на мандата – 25.10.2019г., а с Решение № 1207/16.10.2019
г. Общински съвет Тетевен го е избрал за ВРИД Кмет за времето от края на
мандата - 25.10.2019 г. до полагане клетва от новоизбрания кмет. Правилен е
извода на съда, че при условията на заместване, заместващият упражнява всички
правомощия на титуляра в пълен обем, като изпълнява функциите на кмет за
периода на заместването, поради което е налице материална компетентност на Б.В.
– зам. кмет на Община Тетевен да издаде оспорената заповед.
Правилно
първоинстанционният съд е приел в решението си, че не са налице пороци във
формата на акта, които да водят до неговата нищожност, тъй като е посочен видът
му, номер и дата на издаване, формално има правни и фактически основания,
разпоредени последици, адресат, подписан е от издателя си.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя и доводите за нищожност на оспорената заповед
поради противоречие с материалния закон. Материалната незаконосъобразност може
да доведе до нищожност само при пълна липса на предпоставките, визирани в
материалноправната норма; когато актът е изцяло лишен от основание; когато акт
с такова основание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от никакъв
орган. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и в
конкретният случай липсва всяка една от предвидените три кумулативни
предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. На първо място следва да е налице направено
искане до компетентен административен орган от лице с право на собственост или
ползвател на правно основание на земеделски имот, на второ място да е налице ползване
на същия този имот от трето лице и на трето място това ползване да се
осъществява без правно основание. Правилен е извода на съда, че липсва първата
предпоставка, тъй като не е налице валидно искане до административния орган от
заинтересованата страна „Биограс България“ ЕООД за издаване на заповед по чл.
34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на процесния земеделски имот от ЕТ „Веси – П.Ц.“.
В Заповед № 630/02.10.2019г. е посочено, че в Община Тетевен е постъпила Жалба №
66/20.06.2019г. от В.С.И.; „Биограс България“ ЕООД, с. Галата, обл. Ловеч, чрез
пълномощник В.С.И.; „Органик фарм България“ ЕООД с. Галата, обл. Ловеч, чрез
пълномощник В.С.И. и С.И. ***, също чрез пълномощник В.С.И.. Така отразеното в
заповедта не отговаря на действителното положение. Жалба вх. № 66/20.06.2019г.,
приложена на л. 83 от адм.дело № 191/2020г. на Районен съд гр. Тетевен, е
подписана единствено от В.С.И., като в жалбата никъде не е посочено, че същият
действа освен в лично качество и в качеството на пълномощник на „Биограс
България“ ЕООД, „Органик фарм България“ ЕООД и С.И. С.. На л. 146 от същото
дело е приложено Искане вх. № Жалба № 66/11/24.09.2019г. от В.С.И. *** за издаване
на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Това искане е подадено и подписано само от В.С.И.
в лично качество, а не като пълномощник на заинтересованото лице „Биограс
България“ ЕООД, с. Галата, обл. Ловеч. Предвид това Районен съд гр. Луковит
правилно е приел, че това искане може да обоснове издаване от административния
орган на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ само за имотите, ползвани на правно
основание от физическото лице В.С.И., тъй като искане за издаване на заповед по
чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ от заинтересованата страна „Биограс България“ ЕООД липсва.
Следователно не е налице първата
предпоставка от трите кумулативно предвидени такива в чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Съдът напълно споделя изложените аргументи от адв. Н., че заповедта е издадена
въз основа на направеното от В.С.И. Искане вх. № Жалба № 66/11/24.09.2019г., а
не въз основа на Жалба вх. № 66/20.06.2019г., която освен, че е подписана
единствено от В.С.И., без да се сочи, че същият действа и като пълномощник на
„Биограс България“ ЕООД, със същата не се прави искане за издаване на заповед
по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а извършване на проверка и налагане на санкции на ЕТ
„Веси – П.Ц.“.
Правилно
Районен съд гр. Луковит е приел в решението си, че липсват и другите две
предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно в оспорената заповед никъде не
е посочено правното основание на заинтересованата страна „Биограс България“
ЕООД, за ползване на процесния имот. Посочено е, че правото на ползване на
съответните ползватели се доказва със Заповед № РД-04-221-81/28.09.2019г. на Директора
на ОДЗ гр. Ловеч за определяне разпределението на масивите за ползване в
землището на с. Малка Желязна съгласно Проект за разпределение за стопанската
2018/2019г. и Регистър по чл. 74 от ППЗСПЗЗ. В заповедта и регистъра обаче не
фигурира ползвател „Биограс България“ ЕООД, с. Галата, обл. Ловеч. Освен това
правилно адв. Н. сочи, че със Заповед № РД-04-221-81/28.09.2019г. на Директора
на ОДЗ гр. Ловеч се осъществява разпределение на имотите в землището на с.
Малка Желязна за новата стопанска 2019/2020г. и ЕТ „Веси – П.Ц.“ не е трето
лице по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ към дата 02.10.2019г. – датата на
издаване на оспорената заповед.
Липсва
и третата предпоставка, а именно лицето, по отношение на което е издадена заповедта
- ЕТ „Веси – П.Ц.“ да ползва имота без основание. В този смисъл в обжалваното
решение Районен съд гр. Луковит е изложил подробни мотиви, които напълно се
споделят от настоящият касационен състав.
Налице
е несъответствие с целта на закона, което е толкова съществено, че също е
основание за обявяване нищожността на оспорената заповед. С разпоредбата на чл.
34, ал. 1 от ЗСПЗЗ се цели бърза и ефикасна защита на правата на собствениците
и ползвателите на правно основание срещу лицата, ползващи имотите им без
такова. Целта е да се защитят интересите на собственика или правомерния
ползвател, като се отстрани неправомерния такъв от съответния земеделски имот,
и респективно да се преустанови незаконосъобразното действие или бездействие. С
оспорената заповед е разпоредено да се изземе процесният земеделски имот от ЕТ
„Веси – П.Ц.“, който към датата на издаване на заповедта се явява ползвател на
правно основание за стопанската 2019/2020г. и да се предаде имота на лицето,
което предходната стопанска година 2018/2019г. е имало правно основание да
ползва имота – заинтересованата страна „Биограс България“ ЕООД. Правилно съдът
е приел, че горното не е в съответствие с целта на закона и паричното
обезщетение по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ не е главната цел на закона, а
алтернативна цел. Административният
орган няма правомощието да задължава неправомерния ползвател да внася
определена сума по реда на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, а съгласно чл. 34, ал. 7 е
длъжен със заповедта за изземване единствено да му укаже тази възможност, което
в случая с оспорената заповед е сторено. Прав е адв. Н., като счита, че този
ред за обезщетение има изцяло диспозитивен характер и дали да се възползва от
предоставената правна възможност при разпоредено изземване на земите, е въпрос на
избор от адресата на този административен акт. Внасянето на посочената сума не
е задължително, а представлява само една възможност, предоставена на
неправомерния ползвател за отмяна на заповедта по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Предвид
всичко изложено настоящият касационен състав намира Решение № 31 от
24.03.2023г. на Районен съд гр. Луковит за правилно и законосъобразно, в
частта, с която е обявил Заповед № 630/02.10.2019г. на Кмета на Община Тетевен
за нищожна.
Съдът
намира за основателна частната жалба, подадена от ЕТ „Веси – П.Ц.“, чрез
пълномощника адв. Н.Н. и счита, че неправилно и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила Районен съд гр. Луковит е оставил без разглеждане
като просрочена жалбата на ЕТ „Веси – П.Ц.“, в частта, с която се
иска отмяна на Заповед № 630/02.10.2019г. като незаконосъобразна и е
прекратил производството по делото в тази част. Това прекратяване на
производството в тази му част е станало с крайният съдебен акт – Решение № 31
от 24.03.2023г. на Районен съд гр. Луковит. По този начин съдът е лишил
жалбоподателя от възможността да подаде своевременно частна жалба пред
административния съд и не е разглеждал искането за отмяна на оспорената заповед
като незаконосъобразна. Съдът се е произнесъл само относно прогласяването на
нищожност на заповедта. Въпреки допуснатото съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, предвид разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от АПК
настоящият касационен състав не може да върне делото за ново разглеждане, а
следва да го реши по същество.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че
е осъществено надлежно съобщаване на Заповед № 630/02.10.2019г. на ЕТ „Веси – П.Ц.“.
Напълно основателни са доводите на адв. Н., че връчването на индивидуалните
административни актове става на техния адресат, а не на член от семейството. В
конкретният случай Районен съд гр. Луковит е приел, че е налице надлежно
връчване на заповедта с известие за доставяне, в което е отразено, че
връчването става на „член от домакинството“ – И.Ш. на 09.10.2019 година. Правилно
адв. Н. възразява, че АПК изисква пряко и непосредствено връчване на издадените
индивидуални административни актове на техния адресат. По делото няма данни, че
представители на Община Тетевен са направили опити да връчат заповедта лично на
собственика на ЕТ „Веси – П.Ц.“, за да се приеме за допустимо връчване чрез друг
способ, включително чрез служител на „Български пощи“. В приложеното по делото
известие за доставяне няма посочване на акта, който се връчва. Административен
съд гр. Ловеч е дал изрични указания в този смисъл с Решението по адм. дело №
5/2021г., които не са изпълнени. Още в това решение съдът е посочил, че след
като не е посочен акта, който се връчва с известието за доставяне, няма как да
се приеме, че е налице надлежно връчване на Заповед № 630/02.10.2019г. на
09.10.2019г. на ЕТ „Веси – П.Ц.“. Без значение е какво е отразено извън самото
известие за доставяне и че практиката за връчване на документи в Община Тетевен
била такава, да не се вписва документа, който се връчва с известието за
доставяне, а да се прави отбелязване встрани. В конкретният случай дори и извън
пределите на известието за доставяне не е посочено „Заповед № 630/02.10.2019г.
на Кмета на Община Тетевен“, а „Жалба 66/14/02.10.2019г. М.Г.“. Правилен е
довода на адв. Н., че като лице, което е получило пратката е посочена И.Ш.,
отбелязана като „член от домакинството“. Несъмнено ЕТ „Веси – П.Ц.“ няма
домакинство, за да се приеме, че е налице надлежно връчване. Установено е, че И.Ш.
е съпруга на собственика на ЕТ, но към момента на връчването Ш. не е служител
на ЕТ, за да бъде прието, че получава пратката в качеството на такъв служител.
Видно от приложено по делото пълномощно, лицето е било главен счетоводител на
ЕТ, съгласно трудов договор, който е прекратен и пълномощното, което е било
издадено именно във връзка с трудовото правоотношение, също е било прекратено,
считано от 27.04.2017 година. Тоест към датата на връчване – 09.10.2019г. И.Ш.
не е била пълномощник на ЕТ „Веси – П.Ц.“, още по-малко „член на домакинството му“. Освен това И.Ш.
не е получила връчена й пратка с известието за доставяне с поето задължение да
я предаде на адресата. Предвид всичко изложено настоящият касационен състав
счита, че Заповед № 630/02.10.2019г. на Кмета на Община Тетевен не е била
надлежно съобщена /връчена/ на 09.10.2019г. на ЕТ „Веси – П.Ц.“, поради което
не може да се приеме, че подадената от ЕТ жалба срещу посочената заповед е
просрочена. Винаги при съмнение дали жалбата е просрочена и при липса на
категорични доказателства за просрочие на същата, съдът следва да приеме в
полза на жалбоподателя, че оспорването е подадено в преклузивния срок. Предвид
горното съдът счита, че жалбата на ЕТ „Веси – П.Ц.“, с която се прави искане за
отмяна на Заповед № 630/02.10.2019г. на Кмета на Община Тетевен като
незаконосъобразна е допустима и подлежаща на разглеждане.
По
първото възражение, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК –
липса на компетентност на издателя на акта. Съдът по-горе в настоящото решение
изложи мотиви за неоснователност на това възражение и прие аргументите на
първоинстанционният съд за правилни, поради което не следва да се аргументира
наново.
Изложени
бяха и аргументи за липса на отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК –
неспазване на установената форма.
Относно
чл. 146, т. 3 от АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила:
Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на адв. Н., изложени в
представената писмена защита и допълнителната писмена защита. Производството по
издаване на оспорената заповед е започнало без годно правно основание. Видно от
изложеното в обжалваната Заповед № 630/02.10.2019г., в същата е посочено, че е
издадена по повод постъпила жалба с вх. № Жалба-66/20.06.2019г. от В.С.И., с
адрес: ***, „Биограс България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.
Галата, пл. Централен, „Органик фарм България“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: с. Галата, пл. Централен № 1, чрез пълномощник В.С.И. - пълномощно
per. № 1019/23.05.2017 год. на Р.В., нотариус в район PC Тетевен с рег. № 392
на Нотариалната камара, и С.И. С., с адрес: ***, чрез пълномощник В.С.И. -
пълномощно peг. № 2511/28.10.2014 год. на Р.В., нотариус в район PC Тетевен с
рег. № 392 на Нотариалната камара за назначаване на комисия, която да установи
неправомерното ползване на земеделски земи в землището на с. Малка Желязна от
ЕТ „Веси – П.Ц.“. На първо място в тази жалба, приложена на л. 83 от адм.дело №
191/2020г. на Районен съд гр. Тетевен, като податели са посочени 4 лица – В.С.И.,
„Биограс България“ ЕООД, „Органик фарм България“ ЕООД и С.И. С., но същата е
подписана единствено от В.С.И., като в жалбата никъде не е посочено, че същият
действа освен в лично качество и в качеството на пълномощник на „Биограс
България“ ЕООД, „Органик фарм България“ ЕООД и С.И. С.. Освен това с тази жалба
не се прави искане за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а за извършване
на проверка и налагане на санкции на ЕТ „Веси – П.Ц.“. Разпоредбата на чл. 34 от ЗСПЗЗ е хипотеза на спорна
администрация – административен орган разрешава спор между гражданскоправни
субекти относно упражняването на вещни права. Поради това разпоредбата му
предоставя обвързана компетентност и строго регламентира реда за установяване
на фактите, при които административният орган може да упражни правомощието си
по разрешаване на спора между собственика или ползвателя на земеделска земя с
възстановено право на собственост и лицето, което ползва същата земя без правно
основание. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на
собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с
възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината
по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание,
и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно
основание. Следователно, издаването
на заповед с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ предполага да са налице
трите кумулативно предвидени в хипотезата на същата правна норма условия, а
именно: направено искане до компетентен административен орган от лице с право
на собственост или ползвател на правно основание на земеделски имот, ползване
на същия този имот от трето лице и това ползване да се осъществява без правно
основание. Административният орган трябва да установи всички релевантни факти и
обстоятелства относно тези три въпроса, преди да постанови своя акт. В
конкретният случай искане от „Биограс България“ ЕООД за издаване на заповед по
чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ не е налице. Искането до Кмета на Община Тетевен от
24.09.2019г. за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ е само от В.С.И. в лично
качество, а не като пълномощник на „Биограс България“ ЕООД. Освен това правилно
адв. Н. възразява, че ЕТ „Веси – П.Ц.“, като заинтересовано лице, не е било
уведомено за откритото производство по издаване на процесната заповед, което е
нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК и нарушава правото на защита
на това лице. Видно от административната преписка със Заповед № 426 от
05.06.2019г. на Зам. Кмета на Община Тетевен е била назначена комисия, която да
извърши проверка на терен, чрез оглед на място. Такъв оглед е бил извършен на
24.07.2019г., за което действие ЕТ „Веси – П.Ц.“ не е бил уведомен. Част от
доказателствата по делото е писмена покана, изпратена до ЕТ „Веси – П.Ц.“ за
насрочения оглед на място на 24.07.2019г., но тази покана е изпратена на
23.07.2019г. и е връчена много след извършения оглед, а именно в началото на
месец август 2019 година. И тук са основателни аргументите на адв. Н., че
административният орган е следвало да насрочи огледа съобразявайки задължението
си да уведоми за същия заинтересованото лице, а не да пренебрегва това свое
задължение. Правилни са и доводите, че не може да се приеме надлежно
уведомяване на ЕТ „Веси – П.Ц.“ по електронна поща, предвид обстоятелството, че
връчване по електронна поща може да стане, само ако електронният адрес е
предоставен на административният орган от заинтересованото лице, какъвто не е
настоящият случай. Не може да се приеме, че е било налице надлежно уведомяване
на ЕТ „Веси – П.Ц.“ за огледа на място чрез лицето Цветомир Бочевски, тъй като
към този момент това лице не е било служител на ЕТ, нито негов пълномощник в
производства по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Основателни съдът намира и аргументите на адв.
Н. по отношение на извършеното измерване и установяване местоположението на
процесния имот при огледа на място. Част от доказателственият материал по
делото е Писмо изх. № 78-01-55-3/08.09.2020г. на Българският институт по
метрология, от което е видно, че средството, с което е извършено измерването за
определяне на местоположението на земеделски имот – телефон с вграден софтуер,
не е годно средство за измерване. Предвид това е налице ненадлежно установяване
на местоположението на процесният имот чрез негодно техническо устройство при
огледа, извършен на 24.07.2019 година.
Основателно
е и възражението по жалбата на ЕТ „Веси – П.Ц.“, че административният орган е
допуснал процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, като
по едно административно производство е издал четири отделни административни
акта - Заповед № 628/02.10.2019г.,
Заповед № 629/02.10.2019г., Заповед № 630/02.10.2019г. и Заповед №
631/02.10.2019г., всички подписани от Б.В. – „За Кмет на Община Тетевен“.
Относно
чл. 146, т. 4 от АПК – противоречие с маториалноправни разпоредби. Правилно се
сочи от адв. Н., че липса фактическия състав на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй
като не са налице безспорни доказателства, че ЕТ „Веси – П.Ц.“ е ползвал
процесният имот през стопанската 2018/2019 година. Не е налице елемент от
фактическия състав на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно лицето, от което се
изземва имота да ползва същия без правно основание. Наличието на ползване без
правно основание се преценява към момента на издаване на административния акт,
в конкретният случай това е 02.10.2019 година. За ЕТ „Веси – П.Ц.“ е било
налице правно основание за ползване на имота към тази дата, тъй като със
Заповед № РД-04-137-34/18.09.2019г. на Директора на ОДЗ гр. Ловеч, ведно с
приложения към нея Регистър по чл. 74 от ППЗСПЗЗ, в регистъра за новата стопанска
година 2019/2020г., започваща на 01.10.2019г. като правоимащ на процесния имот
е посочен именно ЕТ „Веси – П.Ц.“. При това положение към датата на издаване на
оспорената заповед – 02.10.2019г. липсват и трите кумулативно предвидени
предпоставки на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно: да е налице направено искане
до компетентен административен орган от лице с право на собственост или
ползвател на правно основание на земеделски имот, ползване на същия този имот
от трето лице и това ползване да се осъществява без правно основание. Това е
така, тъй като нито „Биограс България“ ЕООД е правило искане до Кмета на Община
Тетевен за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, нито е ползвало имота
на правно основание, нито ЕТ „Веси – П.Ц.“ е ползвало процесния имот без правно
основание.
Относно
чл. 146, т. 5 от АПК – несъответствие с целта на закона. С разпоредбата на чл.
34, ал. 1 от ЗСПЗЗ се цели бърза и ефикасна защита на правата на собствениците
и ползвателите на правно основание срещу лицата, ползващи имотите им без
такова, като целта е да се защитят интересите на собственика или правомерния
ползвател, като се отстрани неправомерния такъв от съответния земеделски имот,
и респективно да се преустанови незаконосъобразното действие или бездействие. С
оспорената заповед е разпоредено да се изземе процесният земеделски имот от ЕТ
„Веси – П.Ц.“, който към датата на издаване на заповедта се явява ползвател на
правно основание за стопанската 2019/2020г. и да се предаде имота на лицето,
което предходната стопанска година 2018/2019г. е имало правно основание да
ползва имота – заинтересованата страна „Биограс България“ ЕООД. Както по-горе
съдът посочи, паричното обезщетение по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ не е главната цел
на закона, а алтернативна цел, която би могла да се постигне и с други правни
способи.
Предвид
изложеното съдът счита, че обжалваното Решение № 31 от 24.03.2023г. на Районен
съд гр. Луковит се явява правилно и законосъобразно в частта, с която е обявена
за нищожна Заповед № 630/02.10.2019г. на Кмета на Община Тетевен, с която на
основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е наредено изземване от ЕТ „Веси – П.Ц.“ на
ползваната без правно основание земеделска земя в размер на 3,460 дка за
стопанската 2018/2019г., представляваща част с площ 3,460 дка от поземлен имот
с идентификатор 46437.126.45 по КККР на с. Малка Желязна, съответстваща на
поземлен имот № 126045 по КВС на землище с. Малка Желязна, целият с площ 4,350
дка, НТП – нива, м. „Елица“, V кат. и предоставянето й на ползвателя на правно
основание – „Биограс България“ ЕООД и в тази част съдебното решение следва да
бъде оставено в сила.
В
частта, с която съдът е оставил е без разглеждане като просрочена жалбата на ЕТ
„Веси – П.Ц.“, ЕИК *********, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, чрез адвокат
Н.Н. от САК, срещу Заповед № 630/02.10.2019г. на Кмета на Община Тетевен, с
която иска отмяната й като незаконосъобразна и е прекратил производството по
делото в същата част, Решение № 31 от 24.03.2023г. на Районен съд гр. Луковит е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено и Заповед № 630/02.10.2019г. на Кмета на Община Тетевен да бъде
отменена като незаконосъобразна.
При
този изход на делото и на основание чл. 226, ал. 3 във вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ще следва да се присъдят на ЕТ „Веси – П.Ц.“ разноски по делото, които да
бъдат заплатени от Община Тетевен, а именно сумата 450.00 лева за настоящата
съдебна инстанция, съгласно представения списък на разноските, от които сумата
300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и сумата 150.00 лева –
платена държавна такса за депозиране на частна жалба, както и сумата 1750.00
лева – общо разноски по делото за предходни съдебни инстанции.
Предвид
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 222, ал. 1 във вр. 227,
ал. 1 от АПК, Ловешкият административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 31 от 24.03.2023г., постановено по гр. дело № 269/2021г. по описа на
Районен съд гр. Луковит, В ЧАСТТА, с която е обявена за нищожна Заповед №
630/02.10.2019г. на Кмета на Община Тетевен, с която на основание чл. 34, ал. 1
от ЗСПЗЗ е наредено изземване от ЕТ „Веси – П.Ц.“ на ползваната без правно
основание земеделска земя в размер на 3,460 дка за стопанската 2018/2019г.,
представляваща част с площ 3,460 дка от поземлен имот с идентификатор
46437.126.45 по КККР на с. Малка Желязна, съответстваща на поземлен имот №
126045 по КВС на землище с. Малка Желязна, целият с площ 4,350 дка, НТП – нива,
м. „Елица“, V кат. и предоставянето й на ползвателя на правно основание –
„Биограс България“ ЕООД.
ОТМЕНЯ
Решение № 31 от 24.03.2023г., постановено по гр. дело № 269/2021г. по описа на
Районен съд гр. Луковит, В ЧАСТТА, с която е оставена е без разглеждане като
просрочена жалбата на ЕТ „Веси – П.Ц.“, ЕИК *********, представлявано от П.Ц.Ш.,
адрес ***, чрез адвокат Н.Н. от САК, срещу Заповед № 630/02.10.2019г. на Кмета
на Община Тетевен, с която иска отмяната й като незаконосъобразна и е
прекратено производството по делото в същата част, като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Заповед № 630/02.10.2019г. на Кмета на Община Тетевен, с която на основание чл.
34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е наредено изземване от ЕТ „Веси – П.Ц.“ на ползваната без
правно основание земеделска земя в размер на 3,460 дка за стопанската
2018/2019г., представляваща част с площ 3,460 дка от поземлен имот с
идентификатор 46437.126.45 по КККР на с. Малка Желязна, съответстваща на
поземлен имот № 126045 по КВС на землище с. Малка Желязна, целият с площ 4,350
дка, НТП – нива, м. „Елица“, V кат. и предоставянето й на ползвателя на правно
основание – „Биограс България“ ЕООД, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Община Тетевен, представлявана от Кмета М.Ц.Б.-Н., Булстат: *********, с адрес:
гр. Тетевен, обл. Ловеч, пл. „Сава Младенов“ № 9, да заплати на ЕТ „Веси – П.Ц.“,
ЕИК *********, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, сумата 2 200.00 – две
хиляди и двеста лева, общо направени разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.