О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№.............
гр.Шумен, 21.03.2019г.
Административен съд - Град Шумен, в закрито заседание на двадесет
и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен
съдия: Христинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 129 по описа
за 2019г. на Административен съд -
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.60,
ал.4 от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на «Енев» ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, чрез
управителя Е.Д.Е., против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № ФК-58-0342809/11.03.2019г.
на началник
отдел «Оперативни дейности» - Бургас, ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП. С
посочената заповед на дружеството е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – склад за
поликарбонатни плоскости, находящ се в гр. Бургас, ул.Индустриална №3,
стопанисван от «Енев» ООД и е забранен достъпът до него за срок от петнадесет
дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. «а» от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В
заповедта е материализирано и разпореждане за нейното предварително изпълнение,
основано на чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК. Оспорващият счита за незаконосъобразно
разпореждането за предварително изпълнение на ЗППАМ, като сочи, че в заповедта
липсват изложени конкретни мотиви, обосноваващи нуждата от предварително
изпълнение на наложената ПАМ – запечатване на търговския обект, както и че
изложените мотиви са общи и от тях не ставало ясно кое обоснавава налагането на
такава. В жалбата се твърди, че не са изложени конкретни фактически основания
за допуснатото предварително изпълнение на акта. Изтъкнати са и съображения за
отсъствие на особено важни държавни и обществени интереси, чиято защита налага
предварителното изпълнение на заповедта. Според жалбоподателя административният
орган не е обяснил как по-ранното налагане на мярката само по себе си ще доведе
до защита на важния държавен интерес по законосъобразно регистриране и отчитане
на продажбите, за правилно определяне на реализираните от същия доходи и
размера на неговите публични задължения, както и за осуетяване на съществуваща
опасност от закъснението на изпълнението на акта да последват значителни или
трудно поправими вреди за бюджета, още повече, че в случая не се касае за
сезонен търговски обект, а за такъв с целогодишна дейност. Счита, че при
преценка защитата на държавния интерес не е отчетено обстоятелството, че
дружеството няма непогасени публични задължения, в срок се плащат всички
данъци, осигуровки и дължимите на работниците възнаграждения и обезщетения,
както и че през годините дружеството има положителен счетоводен отчет. На
следващо място оспорващият изразява несъгласие с твърдението, че от закъснялото
изпълнение на мярката може да последва «значителна» или «трудно поправима»
вреда. Излага аргументи, че такава опасност от настъпване на вреда изобщо не е
конкретизирана, предвид липсата на посочване на конкретни факти и вреди, които
да отговарят на признака «значителност» или «труднопоправимост». Релевира
доводи за несъстоятелност на осъдните мотиви за опасност от настъпване на
вреди, като твърди, че в случай, че обектът не работи поради запечатването му
за държавния фиск ще е налице много по-голяма вреда, тъй като обектът няма да
работи, респективно няма да реализира доходи и няма да дължи никакви данъци.
Сочи, че с допускане на предварителното изпълнение на ПАМ, преди
индивидуализиране и установяване на твърдяното нарушение и преди налагане на
имуществена санкция за констатираното нарушение с наказателно постановление, от
една страна дружеството се лишавало от процесуалното право на защита, а от
друга страна – това водело до невъзможност да се постигнат целените от
законодателя правни последици с налагането на ПАМ, свързани с обезпечаване
заплащането на наложената имуществена санкция, в хипотезата на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на изложените в жалбата аргументи оспорващият обосновава извод
за незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на ЗППАМ и
моли за неговата отмяна.
Ответникът
представя административната преписка. Не изразява становище по оспореното
разпореждане.
Въз основа
на материалите по делото се установява следната фактическа обстановка:
Съгласно представения с преписката протокол за
извършена проверка серия АА № 0342809 от 06.03.2019г., служители на ГДФК на НАП
извършили проверка по спазване на данъчно-осигурителното законодателство в
търговски обект – склад за поликарбонатни плоскости, находящ се в гр.Бургас,
ул.Индустриална №3, стопанистван от «Енев» ООД. При извършена контролна покупка
на 2.246 кв.м. поликарбонат, сив – 6 мм, на стойност 45,55 лева, заплатена в
брой на място в обекта от орган по приходите, дружеството не е издало фискална
касова бележка от наличното въведено в експлоатация и работещо фискално устройство,
нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. Плащането е прието от Д.С.В.–
продавач в обекта.
Въз
основа на тези факти административният орган приел, че «Енев» ООД – гр.Шумен в
качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство, с което е допуснал нарушение на разпоредбите в
същата наредба и е осъществил състава на на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във връзка с
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. Констатираното неизпълнение на
задължение е счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186,
ал.1, т.1, б. «а» от ЗДДС, което е сторено от административния орган с
процесната заповед.
Заповедта
постановява запечатването да се извърши в присъствието на представител на
дружеството-жалбоподател непосредствено с нейното връчване.
Със
същата е указано на търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази
заповед ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена
молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че наложената глоба или
имуществена санкция е заплатена изцяло.
Административният
орган е изложил фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Относими
към настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането по чл.60,
ал.1 от АПК.
Обстоятелствата,
мотивирали органа да разпореди предварително изпълнение на ЗППАМ, се свеждат до
следното:
Административният
орган е посочил, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване
и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се
защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет
за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения обект, респективно за правилното определяне на
реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както
и че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват
значителни или трудно поправими вреди. Необходимостта от предварителното
изпълнение е обоснована с оглед начина и вида на организиране на отчетността,
които са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата
обществена опасност, както и с обстоятелството, че следва да бъдат предприети
мерки за защита на фиска, като веднага се предотврати възможността неотразяването
на продажби чрез неиздаване на ФКБ да се превърне в системно нарушение и да се
коригира поведението на търговеца към спазване отчетността и начисляването на
дължимите данъци върху реализираните обороти. В мотивите на разпореждането е
посочено също, че налагането на финансова дисциплина чрез спазване отчетността
при реално реализирани продажби без отклонение в данъчното облагане безспорно
представлява защита на особено важни държавни и обществени интереси, свързани с
регулярност на приходите в държавния бюджет и нормалното функциониране на
цялата държавна система.
Като
самостоятелно основание е посочено обстоятелството, че установяването на укрити приходи от продажби,
до което ще се стигне, когато не се издават касови бележки за документиране на
продажбите, попада в хипотезата на «трудно поправима вреда» по смисъла на
чл.60, ал.1, предл.4 от АПК. Сочи се също, че разпореждането за предварително
изпълнение е съобразено с характера и целта на наложената ПАМ, а именно
преустановителен и превантивен характер с цел предотвратяване укриването на
приходи и отклонение от данъчно облагане.
ЗППАМ
е връчена на дружеството на 15.03.2019г.
Несъгласен
с допуснатото предварително изпълнение на акта, на същата дата адресатът на
заповедта подава настоящата жалба с искане за неговата отмяна.
Жалбата
е подадена пред Административен съд – Бургас, който с определение
№501/15.03.2019г. по АД №595/2019г., прекратява производството по АД
№595/2019г. по описа на Административен съд - Бургас и изпраща делото по
подсъдност на Административен съд – Шумен.
При
така установените факти и обстоятелства съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна - адресат на заповедта, в която се съдържа
оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, породило неблагоприятни правни
последици за оспорващото дружество. Обжалването на
разпореждането е извършено в срока по чл.60, ал.5 от АПК, при наличие на правен
интерес, поради което е допустимо за разглеждане.
Съдът
приема жалбата за основателна, предвид следните
съображения:
Разпоредбата
на чл.188 от ЗДДС указва, че принудителната административна мярка по чл.186,
ал.1 от с.з. подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.
Според
чл.60, ал.1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за
предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът
или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в
защита на особено важен неин интерес. С допускането на предварително изпълнение
се придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален
административен акт. Доколкото представлява изключение от общия принцип за
суспензивно действие на жалбата и съдържа в себе си потенциална възможност да
причини вреди на адресата, то се допуска при стриктно спазване на законовите
предпоставки, изчерпателно посочени в нормата на чл.60, ал.1 от АПК – ако се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите; да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси; при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акт; ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда; по искане
на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес. Регламентираните
хипотези сочат, че такова разпореждане може да бъде постановено само в
изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките,
предвидени в нормата. Същите по своето естество и характер сочат на някакъв вид
изключителност или особеност, които конкретната хипотеза притежава, спрямо
обичайните случаи от същия вид. Наличието на посочените в чл.60, ал.1 от АПК
предпоставки не се презумира, напротив – във всички случаи административният
орган следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го да разпореди
предварителното изпълнение на акта.
Според
мотивите на разпореждането като основание за допускане на предварително
изпълнение на наложената ПАМ административният орган е посочил, че същото се
налага с цел предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от
същия вид. Съдът намира, че така посочената цел не мотивира предварителното
изпълнение на ЗППАМ. Това основание е регламентирано в нормата на чл.22 от ЗАНН
и обосновава предпоставките за налагане на самата принудителна марка, но не и
нейното предварително изпълнение. Следва да се отбележи, че целта на наложената
ПАМ е различна от целта на предварителното изпълнение, поради което е
недопустимо мотивиране на разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК с постигане
целите на ПАМ – предотвратяване и преустановяване на административни нарушения
от същия вид, охрана интересите на държавния бюджет във връзка с правилното
отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
На
следващо място органът сочи, че посредством предварителното изпълнение на акта
ще се защитят особено важни държавни интереси и по-конкретно интереса на
държавния бюджет за законосъбразното регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство в проверения търговски обект, респективно за правилното
определяне на реализираните от търговеца доходи и размера на неговите публични
задължения. Съдът намира, че изложените в тази насока мотиви възпроизвеждат
текста на чл.60, ал.1 от АПК и не се подкрепят от конкретно установени факти и
обстоятелства. Бланкетното изписване на приложимия законов текст не съставлява
мотиви, които да обосноват необходимоста от предварително изпълнение на
наложената ПАМ. Липсва привръзка на изброените основания с конкретната
фактическа обстановка и конкретния субект. В мотивационната част на
разпореждането са използвани общи изрази, придаващи изключителност на
издадените по реда на чл.186 от ЗДДС административни актове, каквато самият
законодател не е предвидил в ЗДДС. С оспореното разпореждането е прието, че ако
не бъде допуснато предварително изпълнение на принудителната административна
мярка, съществува възможност да се извърши ново нарушение и опасност за фиска,
водеща до отклонение от данъчно облагане. Контролът върху заплащането на
данъците и правилното им определяне при реално отчитане на продажбите сам по
себе си е с цел защита интереса на фиска. Липсата на законова разпоредба, която
да постановява, че ПАМ, наложена в хипотезата на неиздаден касов бон подлежи на
предварително изпълнение по силата на закона, задължава органа да мотивира
особено важния държавен интерес, като посочи конкретните факти, които са
съобразени при направената преценка. В случая това не е сторено.
Наред
с това, съдът отчита факта, че обществените отношения, свързани с коректното
отчитане на продажбите на стоки или услуги в търговските обекти са пряко
свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, но
същата следва да се реализира в законово очертаните рамки и съобразно целите на
закона и без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най –
необходимото за целта, за която актът се издава – по арг. от чл.6, ал.2 от АПК.
Както принудителната административна мярка, така и разпореждането за нейното
предварително изпълнение, трябва да бъдат необходими за постигане на целта на
закона и да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. Както
се посочи по-горе, в настоящия казус липсва посочване на конкретни факти, чието
проявление мотивира разпореждането за предварително изпълнение. Не става ясно с
какво точно се обосновава особено важният държавен или обществен интерес и защо
органът счита, че от по-късното изпълнение на ЗППАМ могат да последват
значителни или трудно поправими вреди. Очевидно законодателят не счита, че е
налице особено важен държавен или обществен интерес във всеки случай, когато се
констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство и се налага принудителна административна мярка по чл.186 от ЗДДС,
тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на
закона. От друга страна административният орган не е посочил кои са тези
конкретно установени обстоятелства, които да налагат в този случай да бъде
разпоредено предварително изпълнение на акта. Поради изложеното съдът приема,
че по делото не се доказва и не съществува спешна необходимост от охрана на
важни държавни интереси в сочения от административния орган аспект.
Съдът
преценява като изцяло немотивирано и неподкрепено с доказателства становището
на административния орган, че по-късното изпълнение на заповедта може да доведе
до значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се в съществено отклонение
от данъчно облагане. Установяването на
укрити приходи от продажби би могло да попадне в хипотезата на труднопоправими
вреди, но само ако реално са констатирани такива укрити приходи, а не
необосновано индикирани, какъвто е настоящият случай и ако е са налице макар и
косвени доказателства, че заплащането на данъчните задължения, произтичащи от
тези укрити приходи, не може да бъде обезпечено. Дори тогава обаче, с
предварителното изпълнение на ПАМ от вида на процесната, не може да се
предотврати настъпването на труднопоправима вреда. Със запечатването на
търговския обект не може да се обезпечат публичните вземания, възникнали от
тези укрити приходи. Само по себе си то не може да доведе до защита на
вземанията, които фискът евентуално има. С оглед изложеното не може да се
твърди, че нарушението ощетява бюджета и засяга значим интерес за държавата и
обществото до степен на изключителност, изискваща незабавното изпълнение на
мярката.
В
обобщение на изложеното съдът намира, че административният орган не е посочил
конкретни обстоятелства, подкрепени с надлежни факти и доказателства,
обосноваващи възприетите като налични от него основания по чл.60, ал.1 от АПК
за постановеното предварително изпълнение на невлезлия в сила акт.
Непосочването на конкретни обстоятелства, обосноваващи допускане на
предварителното изпълнение, по същество представлява от една страна липса на
мотиви, което непосредствено засяга правото на защита на адресата на акта, а и
препятства проверката относно наличието на задължителните предпоставки по
чл.60, ал.1 от АПК от страна на съда, а от друга следва да бъде квалифицирано
като липса на материалноправни предпоставки за допускане на предварителното
изпълнение на ПАМ, поради което съставлява основание за отмяна на
разпореждането в хипотезата на чл.146, т.3 от АПК.
Съдът
намира за основателно възражението на оспорващия, че разпореденото предварително
изпълнение, считано от датата на връчване на ЗППАМ, води до нарушаване на правата
на дружеството, предоставени от законодателя с нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС.
В издадената заповед е посочено, че на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС
изпълнението на ПАМ ще бъде прекратено, ако жалбоподателят представи
доказателства, че е заплатил наложената санкция. Предвидената в ЗДДС санкция за
такова нарушение е от 500 до 2000 лв. и се определя от административно
наказващия орган при издаване на НП, което е част от налагане на
административно наказание на търговеца по реда на ЗАНН. Видно от
доказателствата по делото, процесната ПАМ е издадена преди да е започнало
административно наказателно производство срещу търговеца, което евентуално би
приключило с издаване на НП, в което да бъде определена санкция. Допускайки
предварително изпълнение на процесната заповед за налагане на ПАМ,
административният орган на практика отнема възможността на жалбоподателя да се
възползва от разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като към датата на
връчване на заповедта няма издадено НП, в което да е определена санкцията за
нарушението.
Ето
защо съдът намира, че разпореждането, с което е допуснато предварително
изпълнение на Заповед № ФК-58-0342809/11.03.2019г. е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.60, ал.7 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на «Енев» ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Е.Д.Е., разпореждане за предварително изпълнение
на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-58-0342809/11.03.2019г.
на началник
отдел «Оперативни дейности» - Бургас, ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП.
На основание чл.60, ал.8
от АПК определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд на РБългария.
Препис от настоящото
определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: