М О Т И
В И
По НОХД
№52/2017 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив с подсъдим И.К.Б. ***
Срещу подс. И.К.Б. *** е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл.115 вр. чл.18, ал.1, предл.2 НК.
С протоколни определения от 17.02.2016 г.
като частен обвинител по делото е конституиран Т.Т., а адв.К.Е. - като негов
повереник, както и е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от
Т.Т. срещу подсъдимия И.К.Б., с който се иска последният да бъде осъден да му
заплати сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му
в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт, неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на извършването му – 15.08.2016 г., до
окончателното ѝ изплащане, както и направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Т.Т. е конституиран като граждански ищец по делото,
а адв.К.Е. - като негов повереник.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура-Пловдив поддържа обвинението. Предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за минималния
предвиден в закона срок от десет години. Срокът на така определеното наказание да
бъде редуциран с една трета на осн. чл.58А НК предвид проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 НПК, като бъде постановено изтърпяване на
наказанието при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип. Относно веществените доказателства по делото изразява становище,
че нож с едностранно заточено острие и белезникава ръкохватка с два нита-
послужил за извършване на престъплението, следва да се отнеме в полза на
Държавата на осн. чл.53, ал.1, б.„А” НК, останалите 4 броя ножа, 1 брой мъжки
слипове, тип боксерки, както и плик с тампони следва да се унищожат като вещи
без стойност, а един брой ловен патрон на осн. чл.53, ал.2, б.„А” НК да бъде отнет
като вещ, чието държане е забранено. Предлага в тежест на подсъдимия да бъдат
възложени направените разноски в досъдебното производство в общ размер на
1674,10 лева, които да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив. По отношение
на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, изразява становище, че същият
е доказан по основание, а относно размера му следва да бъде уважен по
справедливост.
Частният обвинител и гражданският ищец Т.Т. се
явява лично в съдебно заседание и с повереника си адв. КР.Е. ***, редовно
упълномощен в хода на досъдебното производство. Последният моли съда да признае
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на
съд, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок,
съответстващ в най-голяма степен за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК. Моли да бъде уважен в пълен размер приетият за съвместно разглеждане
граждански иск, както и в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Подс. И.Б. се явява лично в съдебно
заседание. Разбира обвинението. Признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се
събират доказателства относно тези факти.
Моли съда да установи реално как стоят нещата. Служебният му защитник
адв.Т. ***, моли за извършеното от подзащитния му престъпление на същия да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода”
на осн. чл. 55 НК поради наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а гражданският иск да бъде отхвърлен като
неоснователен по размер.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
И.К.Б. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, разведен, ЕГН **********.
От приложената справка за съдимост (л.21-22
СПво) е видно, че подсъдимият е
осъждан, като последно наложеното му наказание „лишаване от свобода” е изтърпял
на 22.06.2012 г. Същият е разведен през 1987 г., като от брака си
има едно дете, което, както и детето, родено от друга негова последваща връзка,
живеят в самостоятелно домакинство. От дълги години подсъдимият не полага
трудова дейност. В този смисъл е характеристичната справка (л.74
ДПво).
Подс.И.Б.
обитавал сам в жилище в гр.П., ул.***. Предвид обстоятелството, че бил
безработен, в дома му често гостували приятелите му –свидетелите: В.Ц., В.Д. с
прякор „***“ и Т.Т., където всички заедно употребявали значително количество
алкохол, а понякога и етилов спирт, разреден с вода.
Сутринта
на 15.08.2016 г. свид.Т. се обадил по телефона на свид.Д.. От него разбрал, че последният
се намирал в дома на подс.Б., поради което решил да отиде при тях да се видят.
След като пристигнал в апартамента на подсъдимия, тримата пили кафе, като от
своя страна подс.Б. изпил и около 100 грама водка. Известно време по-късно свид.Т.
напуснал жилището поради наличен ангажимент. От своя страна свид.Д. и подс.Б.
отишли в кварталния парк, където последният получил от свой познат половин
литър домашна ракия. Още на място изпил от същата около 250 грама, като свид.Д.
също пил от нея. Малко след това се насочили към жилището на подсъдимия, в
което заварили приятеля си свид.Ц.. От своя страна свид.Д. отишъл до дома на свид.Т.,
двамата взели храна и тръгнали към дома на подсъдимия. По пътя гражданският
ищец закупил три броя шишенца етилов спирт по 100 грама всяко. Около 14.30-15.00
часа пристигнали в дома на подсъдимия, в който ги чакали последният и свид.Ц.. Четиримата
приятели седнали около кръглата маса в кухнята и започнали да пият етилов
спирт, разреден с вода, като на 100 грама етилов спирт добавяли 300 грама вода.
Свид.Т. седнал на червен стол с гръб към вратата на кухнята, на дивана около
масата седнали свид.Д. и свид.Ц., а подсъдимият седнал срещу свид.Т. на
кухненски стол с гръб към прозореца и вратата на кухненската тераса. По едно
време подс.Б. започнал да прави забележки на свид.Ц., че бъркал с пръсти в
мезето и го изгонил от апартамента си. Останалите трима продължили да пият, но
тъй като спиртът, който консумирали свършил, свид.Т. дал 10 лева на свид.Д.,
поръчвайки му да отиде да купи още 300 грама спирт от аптеката, както и цигари.
След като
свид.Д. се върнал със закупените стоки, оставил върху масата ресто от 2,30 лева.
Подс.Б. започнал да разрежда етиловия спирт с вода, а през това време свид.Т.
отишъл до тоалетната. Когато се върнал отново в кухнята, последният забелязал,
че сумата от 2,30 лева липсвала от масата. Поинтересувал се кой е взел парите
му, като свид.Д. отрекъл, а подс.Б. мълчал. Тогава свид.Т. казал на подсъдимия
да му върне парите, при което последният много се ядосал и започнал да го
обижда : „*** мръсен, ти мен ли ще обвиняваш?“ и да го псува, отричайки да е
взел парите. Свид.Д. също подканил подс.Б. да върне парите на свид.Т..
Подсъдимият продължил да вика и обижда, поради което свид.Т. напуснал
апартамента.
Излизайки
навън, частният обвинител видял пред входа на блока свид.Ц.. Двамата седнали на
пейка и започнали да си приказват. След малко свид.Т. се обадил по телефона на свид.Д.
и отново го попитал къде са парите му. Последният го уверил, че не той ги е взел.
Докато двамата разговаряли, в един момент свид.Т. чул гласа на подсъдимия, който
бил взел телефона от свид.Д. и отново започнал да обижда и провокира свид.Т. с
думите: „*** мръсен, я ела тука!“ Свид.Т. не отвърнал на обидните думи, а
затворил телефона, решавайки да се върне в апартамента на подсъдимия, за да изяснят
отношенията си. Свид. Ц. се съгласил с предложението му да го придружи.
Около
19.40 часа на 15.08.2016 г. гражданският ищец и свид.Ц. влезли в дома на
подсъдимия и се насочили към кухнята, където заварили свид.Д., седнал на дивана
в близост до прозореца, а подс.Б. бил прав, с гръб към вратата на кухненската
тераса, в близост до мивката, облечен единствено с мъжки слипове тип боксерки
със светлосив ластик с надпис на него „АРЕС“, без други дрехи и без обувки. Поради
спрения електрически ток в жилището на подсъдимия, по това време в същото било
почти тъмно. Свид.Ц. седнал на дивана до хладилника, а свид.Т. застанал прав
срещу подсъдимия, с гръб към вратата на кухнята, отляво на него се намирала кухненската
маса, а отдясно - мивката. Свид.Т. потърсил обяснение от подс.Б. за липсващите
пари, като го напсувал, тъй като бил убеден, че именно той е взел парите му. Подс.Б.
се ядосал и тъй като бил склонен към конфликтно - агресивно поведение, у него
се формирало решение да умъртви свид.Т.. В изпълнение на същото, подс.Б. се заканил
на частния обвинител: „Ей сега ще видиш какво ще стане! Ще те пратя при майка
ми!“, която била покойница, както и : „И баща ти няма да може да те спаси!“,
знаейки, че бащата на свид.Т. е лекар по професия лекар. Взел с дясната си ръка
метален нож с едностранно заточено острие и белезникава ръкохватка с два нита
на нея, с обща дължина на ножа 31,7 см., от които дължина 18,7 см. на острието,
ширина в най- широката част 2,4 см., и нанесъл един удар с този нож, насочен
към жизненоважна област на тялото на свид.Т. - шията му. Причинил му прободно -
порезна рана в лявата шийна област с големина 4 см., проникваща в дълбочина
около 3-4 см. и намираща се в непосредствена близост до съдовия сноп на шията.
Свидетелите
Д. и Ц. били в непосредствена близост до подсъдимия и гражданския ищец, поради
което ясно възприели нанасянето на този удар с нож от подс.Б. в шията на свид.Т..
Свид.Ц. ясно видял ножа и го познал, тъй като подс.Б. му го показал същия ден, гордеейки се, че
имал „нож за колене”.
След като
нанесъл удара, без да почиства ножа, чието острие било двустранно зацапано с
кръвта на свид.Т., подсъдимият хвърлил същия в кухненския шкаф отляво на
мивката. Там същият бил намерен при извършения оглед на местопроизшествието и
иззет като веществено доказателство № 2 (л.23-25
ДПво). От разпръскалата се вследствие на получената рана кръв се
зацапали боксерките на подс.Б..
След
нанесения удар, от шията на свид.Т. потекла много кръв. Той притиснал с ръка
раната, като същевременно се опитал да се обади на тел. 112, но без успех, тъй
като му прилошало, в следствие на което се свлякъл на пода в кухнята. На
мястото се образувала голяма локва от кръв. Подс.Б. продължил да стои до
мивката и да размества посуда. В един момент заедно със свид.Ц. започнали да
бършат кръвта от пода с парцали. Виждайки голямото количество кръв, която
шуртяла от врата на свид.Т., подсъдимият се уплашил и отишъл до съседа си свид.Д.,
за да извика линейка. Последният в 19:55:56 часа се обадил от телефон с
№********** на тел. 112 и съобщил за пострадал мъж с прободна рана във врата,
като предоставил телефона и на подс.Б. за подробности относно самоличността на
пострадалия (л.191 ДПво).
В 20.07
часа в жилището на подсъдимия пристигнал екип на ЦСМП – Пловдив. Д-р Т.А. заварила
частния обвинител в критично състояние : в съзнание, но неадекватен, издаващ
само хъркащи звуци, без възможност да говори, целият окървавен и с ниско артериално
налягане. Веднага започнала спешна медицинска реанимация, за да спре изтичането
на кръвта от шията му и да предотврати голямата кръвозагуба, от която без
лекарска помощ щял да почине. На място пристигнали полицейски служители от І-во
РУ Пловдив, а именно свидетелите: С.С.,
П.А. и Х.З., които снели самоличността на присъстващите лица. Не можейки да
говори, свид.Т. им посочил с пръст подс.Б. като човека, който го намушкал във
врата, а подс.Б. признал извършеното.
Гражданският
ищец по спешност бил приет в УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив, където след
провеждане на съответните манипулации, животът му бил спасен.
При
извършения оглед в дома на подсъдимия, за който е съставен протокол за оглед на
местопроизшествието (л.23-25 ДПво, ведно с фотоалбум - л.27-38 ДПво) били
иззети : пет броя различни по големина ножове, а именно: ВД №1 - метален нож с
едностранно заточено острие и белезникава ръкохватка с продълговат отвор в
края, с обща дължина 25.4 см; ВД №2 - метален нож с едностранно заточено острие
и белезникава ръкохватка с два нита, с обща дължина на ножа 31,7 см., от които
дължина 18,7 см. на острието и ширина в най-широката част 2,4 см., като острието
му било двустранно зацапано с червено-кафяво на цвят вещество; ВД № 3 -
едностранно заточен, сгъваем нож със зелена ръкохватка с „отварачка“ в края с
обща дължина в разгърнато състояние 19.5 см.; ВД №4 - едностранно заточен нож с
дървена ръкохватка с два нита и острие с два успоредни прореза, с обща дължина
27,2 см.; ВД №5 - едностранно заточен нож със захабено острие и дървена
ръкохватка с три малки нита, с обща дължина 23,2 см. Били иззети също така три
броя проби с памучен тампон от червеникава течност, намерена върху кухненската
маса, пода в кухнята и пътеката в коридора, както и един брой ловен патрон, 12
калибър.
Междувременно
свидетелите Д. и Ц., както и подс.Б. ***, където свид.Т.Д. - мл. автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция” изпробвал и тримата с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7410 +” с фабр.№ ARSM 0011 за
наличие на алкохол в издишания от тях въздух. Трите проби били положителни,
като техническото средство отчело 2,34 на хиляда наличие на алкохол в издишания
от подс.Б. въздух, 1,78 на хиляда наличие на алкохол в издишания от свид.Ц.
въздух, както и 0,77 на хиляда наличие на алкохол в издишания от свид.Д.
въздух.
На 16.08.2016
г. подс.Б. предал мъжките слипове, тип боксерки, с които бил облечен, описани
надлежно в изготвения протокол за доброволно предаване (л. 198
ДПво). За огледа им бил изготвен протокол (л. 46- 48
ДПво, придружен с фотоалбум 49-55 ДПво).
След проведено
лечение, на 17.08.2016 г. свид.Т. бил изписан от болницата в добро състояние,
видно от изготвената епикриза (л.100-101 ДПво).
Съгласно
заключението по назначената химическа експертиза (л.142
ДПво), концентрацията на алкохол в кръвта на свид. Т. е била 1,65 на
хиляда към инкриминираната дата.
От
заключението по първоначалната съдебно - медицинска експертиза (л.95 – 99 ДПво) се
установява, че на 15.08.2016 г. на свид.Т.Т. е била причинена прободно -
порезна рана в лявата шийна област, разположена на 3,5 см. над лявата ключица и
на 2,3 см. вляво от срединната линия, проникваща в дълбочина около 3- 4 см. Липсва
засягане на жизненоважни органи, но в областта, в която се намира травматичното
увреждане, преминават магистрални кръвоносни съдове, засягането на които би
могло да доведе до остра кръвозагуба и смърт. Оказаната своевременна и
квалифицирана медицинска помощ е допринесла за благоприятния изход на
оздравителния процес. Травматичното увреждане е причинено от действието на
предмет с остър връх и режещ ръб и е възможно да е получено след удар с нож. Прободно
- порезната рана в областта на лявата шийна област представлява разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Видно от
заключението по извършената допълнителна тройна съдебно - медицинска експертиза
(л.105-112 ДПво), на 15.08.2016 г. на свид.Т.Т. е причинена една прободно-порезна
рана в лявата шийна област. Това травматично увреждане е причинено с действието
на предмет с остър връх и режещ ръб, като е възможно да е получено с нож. Предвид
характеристиките на прободно - порезната рана - с дължина 2,9 см., то ширината
на острието в най- широката част на ножа следва да е по - малка от тази
дължина, поради което напълно възможно е нараняването да е причинено с ножа, а
именно описаното и иззето при извършения оглед на местопроизшествието веществено
доказателство № 2 - нож с едностранно заточено острие и белезникава ръкохватка
с два нита на нея, с обща дължина на ножа 31,7 см., от които дължина 18,7 см.
на острието и ширина в най- широката част 2,4 см. По този нож е установено
наличието на кръв, сходна по кръвна група с тази на пострадалия. По наличната
рана не могат да бъдат установени особености на острието, индивидуална
идентификация и други особени белези. Касае се за нанесен един кос удар с
достатъчна сила да причини описаната рана. Липсват обективни критерии, по които
да се определи положението на тялото на извършителя и пострадалия при нанасяне
на удара, но е напълно възможно нанасяне на удара в право положение, лице в
лице един срещу друг или леко предно странично. В областта, в която се намира
травматичното увреждане, преминават магистрални кръвоносни съдове, засягането
на които теоретично и практически би могло да доведе до остра кръвозагуба и
смърт. Липсва засягане на жизненоважни органи. Не е възможно да се прецени
точното разстояние от дъното на раната до подлежащите съдове, но те са в
непосредствена близост.
При
извършеното освидетелстване на подс. И.Б. (л.39 ДПво), за
което същият е дал писмено съгласие, не били констатирани травматични
увреждания по тялото му, но било установено зацапване със засъхнала червена
течност в областта на лявата му предмишница, както и по двата крака в областта
на подбедрицата и в горната част на стъпалото - засъхнала червена течност, а в
областта на двете колена - зацапване с червена течност. Били иззети проби от
засъхналата червена течност.
От
заключението по извършената съдебно - медицинска експертиза на приобщените по делото веществени
доказателства (л.122-
127 ДПво):
- иззети при извършения оглед на
местопроизшествие, а именно : пет броя различни ножове; марлен тампон със зацапване
от вещество с червеникаво кафяв цвят - иззето от масата в жилището на
подсъдимия; марлен тампон със зацапване от вещество с червеникаво кафяв цвят -
иззето от пода; марлен тампон със зацапване от вещество с червеникаво кафяв
цвят - иззето от пътеката в коридора;
-иззети от извършеното освидетелстване
на подс.Б. : марлен тампон със зацапване от вещество с червеникавокафяв цвят -
иззет от лявата му предмишница; марлен тампон със зацапване от вещество с
червеникавокафяв цвят - иззет от левия му крак; марлен тампон със зацапване от
вещество с червеникавокафяв цвят - иззет от десния му крак;
-мъжки боксерки с белезникав цвят и
светлосив ластик с надпис на него „АРЕС“, предадени с протокол за доброволно предаване от подс. Б.,
се установява, че има
наличие на човешка кръв по : обект № 1 - метален нож с едностранно заточено
острие и белезникава ръкохватка с продълговат отвор в края, по обект № 2 -
метален нож с едностранно заточено острие и белезникава ръкохватка с два нита,
обект № 6 - марлен тампон със зацапване от вещество с червеникаво кафяв цвят -
иззето от масата, обект № 7 - марлен тампон със зацапване от вещество с
червеникаво кафяв цвят - иззето от пода, обект № 8 - марлен тампон със
зацапване от вещество с червеникаво кафяв цвят - иззето от пътеката в коридора,
обект № 9 - марлен тампон със зацапване от вещество с червеникавокафяв цвят -
иззет от лява предмишница, обект № 10-марлен тампон със зацапване от вещество с
червеникавокафяв цвят- иззет от ляв крак, обект № 11 - марлен тампон със
зацапване от вещество с червеникавокафяв цвят - иззет от десен крак и по обект
№ 12 - мъжки боксерки. Кръвната група на човешката кръв по тези обекти е А (ß) и може да произхожда от Т.Т., който е с определена от
информацията, съдържаща се във фиш за имунохематологично изследване (л.121 ДПво),
кръвна група А (ß) , както и от всяко друго лице с тази кръвна група. Няма следи от
кръв по обект № 3 - едностранно заточен, сгъваем нож със зелена ръкохватка с
„отварачка“ в края, обект №4 - едностранно заточен нож с дървена ръкохватка с
два нита и острие с два успоредни прореза и по обект № 5 - едностранно заточен
нож със захабено острие и дървена ръкохватка с три малки нита.
Видно от заключението
по съдебно- балистичната експертиза (л.138-139
ДПво), представеният за изследване патрон (намерен в
дома на подс.Б. и иззет при извършения оглед на местопроизшествието) е
стандартен, ловен, заводско производство, калибър 12x70, снаряден с метални сачми. Същият е бил изправен и годен да
възпроизвежда изстрел и съгласно чл. 7, ал.1 ЗОБВВПИ, представлява боеприпас за
огнестрелни оръжия.
От
заключението по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза спрямо
подс.Б. (л.147-153 ДПво) се установява, че подсъдимият страда от психично
заболяване – психически и поведенчески разстройства от употреба на алкохол.
Синдром на зависимост - средна степен. Същият не се води на диспансерен отчет.
Предвид резултатите от психологичното изследване, личностовият профил на
подсъдимия е: смесен тампераментов тип –
комбинация от сингвистични, холерични и флегматични черти. Акцентуация на
личността хипертимен, амативен, региден и неуравновесен тип. Откритост в силна
степен на изразеност. Завишена агресивност-физическа агресия, словесна агресия
и гняв. Враждебност в нормативни стойности. Психически здрав в невротично
отношение. Не са налице данни за патологично алкохолно опиване и такива за
състояние на физиологичен афект. Към инкриминирания момент подсъдимият е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. В състояние е да дава достоверни обяснения по фактите, включени
в предмета на доказване.
Видно от
заключението по съдебно- психиатричната експертиза, назначената по отношение на
свид.Т.Т. (л.161–166
ДПво), същият страда от психично заболяване - психически и поведенчески
разстройства от употреба на алкохол. Синдром на зависимост - средна степен. Не
се води на диспансерен отчет. По време на извършването на деянието същият е бил
в състояние на обикновено алкохолно опиване, средна степен. Могъл е да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да
възприема правилно фактите от обективната действителност. Може да дава
достоверни показания по фактите от предмета на доказване по делото.
Заключението
по съдебно-психиатричната експертиза, извършена спрямо свид.В.Ц. (л.170-179
Дпво) сочи, че той страда от психично заболяване - шизоафективно
разстройство смесен тип. Вредна употреба на алкохол. Към момента на инкриминираното
деяние е бил в състояние на лека степен на алкохолно опиване. Могъл е да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
както и да възприема правилно фактите от обективната действителност. Може да
дава достоверни показания по фактите от предмета на доказване по делото.
Съгласно
заключението по съдебно- психиатрична експертиза на свид.В.Д. (л.182-187 ДПво), последният
не страда от психично заболяване. Към момента на инкриминираното деяние е бил в
състояние на лека степен на алкохолно опиване. Могъл е да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да възприема
правилно фактите от обективната действителност. Може да дава достоверни
показания по фактите от предмета на доказване по делото.
Съдът възприема изцяло заключенията по
горепосочените експертизи като обективно и компетентно изготвени.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от направеното от подсъдимия самопризнание,
в подкрепа на което са събраните по делото:
- писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, прочетени и приети по
надлежния ред на осн. чл. 283 НПК: протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум (л. 23-38 ДПво), протокол за освидетелстване на лице с негово писмено съгласие, ведно с
фотоалбум (л. 39-45 ДПво), протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 46-55 ДПво), справка за
съдимост (л. 21-22 СПво), характеристична справка (л. 74 ДПво), епикриза (л.100-101 ДПво), фиш за имунохематологично изследване (л.121 ДПво), справка от МВР, Дирекция „Национална система 112”, Районен център
112-Кърджали (л. 191 ДПво), протокол за доброволно предаване(л. 198 ДПво);
- веществени
доказателства : метален
нож с едностранно заточено острие и белезникава ръкохватка с продълговат отвор
в края; метален нож с едностранно заточено острие и белезникава ръкохватка с
два нита на нея; едностранно заточен, сгъваем нож със зелена ръкохватка с
„отварачка” в края; едностранно заточен нож с дървена ръкохватка с два нита и
острие с два успоредни прореза, едностранно заточен нож със захабено острие и
дървена ръкохватка с три малки нита, 3 броя хартиени плика, съдържащи марлени
тампони със суха кръв, 1 брой ловен патрон калибър 12х70, както и 1 брой мъжки
слипове тип „боксерки” с белезникав цвят и светлосив ластик с надпис
на него „Арес”;
- заключенията по назначените в хода на
досъдебното производство: първоначалната
съдебно - медицинска експертиза (л.95–99 ДПво), допълнителната
тройна съдебно -медицинска експертиза (л.105-112 ДПво), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства (л.122-127 ДПво),
съдебно- балистичната експертиза (л.138-139
ДПво), химическа експертиза (л.142
ДПво), комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза
(л.147-153 ДПво) и съдебно - психиатрични експертизи (л.161–166
ДПво, л.170-179 ДПво и л.182-187 ДПво);
- гласни
доказателствени средства, а именно показанията на
свидетелите: Т.Т., В.Д., В.Ц., С.С., П.А., Х.З., Т.Д., Т.А., Д.Д. и П.Б., на които показания
съдът дава вяра като обективни (въпреки възможната
заинтересованост на свид.Т.Т. като пострадал от престъпното посегателство и на
свид.П.Б. като брат на подсъдимия), логични,
последователни и кореспондиращи помежду си и с останалата доказателствена
съвкупност.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Извършеното от подс.Б. деяние е обективно съставомерно
по чл.115, вр. чл.18, ал.1, предл.2 НК,
тъй като на 15.08.2016 г. в гр.Пловдив е направил опит умишлено да умъртви другиго - Т.А.Т., ЕГН **********, като
макар и да е довършил изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените в
закона и искани от него общественоопасни последици.
Подсъдимият е реализирал действие, насочено
към умъртвяване на свид.Т., свеждащо се до нанасяне
на удар с нож към жизненоважна област от тялото на гражданския ищец – шията му,
в резултат на което е причинил на последния прободно - порезна рана в лявата
шийна област с дължина 2,9 см., проникваща в дълбочина около 3-4 см., намираща
се в непосредствена близост до съдовия сноп на шията. Действително ударът е
само един, но със същия безспорно е целено лишаване на свид.Т. от живот предвид
: *местоположението му - шийната област, през която преминават
магистрални кръвоносни съдове, засягането на които теоретично и практически би
могло да доведе до остра кръвозагуба и смърт, макар и да липсва засягане на
жизненоважни органи, *дълбочината
на прободно-порезната рана – около 3-4 см, чието дъно е в непосредствена
близост до въпросните магистрални кръвоносни съдове, *близкото
разстояние, от което е нанесен, *както и с
оглед използваното оръжие - предмет с остър връх и режещ ръб. След нанесения
удар, от шията на свид.Т. e потекла
много кръв, като неуспешен се оказал опитът му да притисне раната си с ръка и
по този начин да спре кръвотечението, тъй като му прилошало и се свлякъл на
пода. Образувалата се около него локва с кръв мотивирала подсъдимият и свид.Ц.
с парцали да бършат кръвта от пода, като уплашен от голямото количество кръв,
подс.Б. потърсил помощ от съседа си свид.Д., който подал сигнал относно
случилото се на тел.112. Пристигналият на място екип на ЦСМП – Пловдив заварил
гражданския ищец в критично състояние : в съзнание, но неадекватен, издаващ
само хъркащи звуци, без възможност да говори, целият окървавен и с ниско
артериално налягане. В резултат на
нанесения от подсъдимия макар и един удар с нож с указаната локация по тялото
на свид.Т. е създадена
реална опасност за живота на последния, дължаща се на изтичането на голямо
количество кръв за кратко време от прободно-порезната рана. Благодарение на оказаната му спешна и адекватна медицинска помощ, насочена към
спиране на кръвотечението и предотвратяване на кръвозагубата, а в УМБАЛ „Св.Георги“
Пловдив ЕАД - провеждане на съответните манипулации, животът на свид.Т. е бил
спасен. В този смисъл безспорно с реализираното пробождане с нож подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на убийството, тъй като е направил всичко
обективно необходимо в конкретния случай за настъпване на съставомерния резултат-
смъртта на гражданския ищец. Последният не е настъпил по независещи от волята на
дееца причини – оказаната медицинска помощ. Ето защо реализираното от него престъпно
посегателство представлява довършен от обективна страна годен опит за лишаване
от живот.
Безспорно и убедително доказано се явява
авторството на инкриминираното деяние. Показанията на свидетелите - очевидци В.Ц.
И В.Д., заключението по съдебно-медицинската експертиза на веществени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и хармонично
единство, установяват категорично, че именно подсъдимият е извършител на престъпното
посегателство. В показанията на посочените свидетели липсват съществени
противоречия относно правнорелевантните за спора обстоятелства - лицата,
намирали се на местопроизшествието в момента на инцидента, видимостта в
жилището на подсъдимия, разстоянието между местонахождението на двамата
свидетели и мястото, където са се намирали подсъдимият и свид.Т. в момента на
нанасяне на смъртоносния удар.
Категорично се установява, че подсъдимият е
извършил престъплението, като си е послужил с метален нож с едностранно
заточено острие и белезникава ръкохватка с два нита на нея. Именно със същия е
нанесъл прободно-порезното нараняване на гражданския ищец, причинило му
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, но предвид
конкретната локация и дълбочина на същото, посочени по-горе, безспорно е създал реална опасност за живота
му. Установената по ножа човешка кръв е от кръвна
група А (ß), каквато е
и кръвната група на пострадалия, видно от заключението по съдебно-медицинската
експертиза на веществени доказателства. Действително тази кръв може да изхожда
и от всяко друго лице с въпросната кръвна група, но по делото липсват
доказателства на инкриминираната дата друго лице от намиращите се в дома на подсъдимия
освен свид.Т. да е било наранявано по начин, който да е довел до изтичането на
човешка кръв, с която евентуално да би могъл да се зацапа въпросният нож. В
този смисъл посоченият нож се явява
средството, с което инкриминираното деяние е било извършено, в каквато насока са
и показанията на свид.В.Ц., който е категоричен, че след като е бръкнал в
кухненския шкаф, подсъдимият е извадил един нож, с който е „дупнал” свид.Т. в областта на шията (л.88
ДПво).
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Подсъдимият е извършил престъплението умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени общественоопасни последици.
Предвиждал е настъпването на конкретните такива, което от своя страна му е дало
възможност да осъзнае и противоправния характер на посегателството, пряко
искайки и целейки настъпването на забранените последици – умъртвяването на Т.Т..
Този извод се извежда от локацията и дълбочината на причиненото телесно
увреждане, оръжието и силата, с която е нанесен ударът. Прободно-прорезната
рана е в шийната област и е с дълбочина
около 3-4 см, като дъното й е в непосредствена близост до магистрални
кръвоносни съдове, засягането на които би могло да доведе до остра кръвозагуба
и смърт. Това от своя страна изключва възможността подсъдимият да не е
предвиждал настъпването на престъпните последици от деянието си, локализирайки
удара именно в указаната част от тялото на частния обвинител. Посочените изводи
относно субективната страна на реализираното от подсъдимия престъпно
посегателство съдът изведе от съвкупността от отбелязаните обективни данни по
делото. Същите не могат да се основават на обясненията на подсъдимия, поради
което и възражението на защитника му в този смисъл бе счетено за неоснователно.
С оглед гореизложеното съдат призна подс.Б. за виновен в
извършване на престъпление по чл.115, вр. чл.18,
ал.1, предл.2 НК.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Съобразявайки се с императивната разпоредба
на чл.373, ал.2 НПК, предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.2 НПК за определяне на наказанието при условията на чл.58А НК, съдът
прие, че в настоящия случай не са налице нито изключителни, нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят наказанието да бъде
определено на осн. чл.55 НК и в този смисъл несъстоятелно се явява направеното
в тази насока искане на защитата.
От друга страна, настоящата съдебна инстанция
счете, че за осъщественото от подсъдимия престъпление на същия следва да се
наложи наказание при условията на чл.54 НК, а не на осн. чл.58, б.А НК. Последната
разпоредба препраща към чл. 55 НК,
регламентирайки правната възможност за
съда при опит да определи на дееца смекчено наказание при по-благоприятните
условия на чл. 55 НК поради недовършеността на престъплението и без да са
налице многобройни или изключително смекчаващи отговорността, ако приеме, че и най-лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Съдът намери, че в
настоящия казус указаната възможност не следва да бъде упражнена, имайки
предвид степента на осъществяване на намерението на дееца и причините за
недовършеност на престъплението, съображения относно които са изложени по-долу.
Както бе отбелязано, налице е довършен опит за убийство, тъй като деецът е
направил всичко обективно необходимо за причиняване на съставомерния резултат,
който обаче не е настъпил по независещи от волята му причини - оказаната на
пострадалия своевременна, адекватна и висококвалифицирана медицинска помощ. Ето
защо бе счетено, че не следва на подсъдимия да бъде определено наказание на
осн. чл. 58, б. А НК, а за въпросното престъпление да му бъде наложено наказание
съобразно общите изисквания за това, визирани в чл.54 НК.
При индивидуализацията на наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелствата:
- високата степен на обществена опасност на
конкретното престъпление против личността предвид демонстрираната от страна на
подсъдимия безскрупулност и агресивност, изразена чрез реализирания механизъм,
начин и средство на извършване на престъпното посегателство;
- високата обществена опасност на самия
подсъдим, за което сочат изключително лошите му характеристични данни предвид предходните
му две осъждания, за които е реабилитиран, неполагането на трудова дейност при
липса на обективна пречка за това, ежедневната злоупотреба с алкохол, както и
последното му осъждане за умишлено престъпление от общ характер, за което му е
наложено ефективно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Последното е изтърпял на
22.06.2012 г., видно от направеното отбелязване в справката за съдимост, но въпреки
престоя в пенитенциарно заведение подсъдимият не се е поправил и превъзпитал.
Високата степен на обществената му опасност се обуславя и от факта, че е осъществил
инкриминираното деяние по отношение на лице, с което е дългогодишен приятел и
то по незначителен повод – псувнята на пострадалия, който бил убеден, че именно
подс.Б. е взел рестото от парите, дадени
за закупуване на спирт и цигари, и пред погледа на присъстващите в жилището на
подсъдимия свидетели – също негови приятели – В.Ц. и В.Д.. Ниската обща и
правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви задръжки, незачитане от
негова страна на физическата неприкосновеност на личността, утвърдилите се у
него наклонности се явяват подбуди и причини за извършване на престъплението.
Освен отбелязаните отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете и наличието на смекчаващи такива. Такова се явява
самопризнанието на подсъдимия, депозирано в хода на разследването, доколкото в
обясненията си е съобщил подробности относно реализираното от него престъпно
посегателство и в този смисъл самопризнанието му се явява елемент от проявено още на досъдебната фаза
процесуално поведение, съществено допринесло за своевременно разкриване на
престъплението и автора му. Необходим е да се подчертае също така, че именно
подсъдимият е инициирал подаването на сигнал на тел.112 във връзка със
случилото се в дома му и в резултат на който сигнал на място е пристигнал екип
на ЦСМП - Пловдив, оказал спешна медицинска помощ на пострадалия. Действително
това той е направил след като се е уплашил от образувалата се на пода голяма
локва кръв, изтекла от шийната област на свид.Т., но без последвалата помощ от
медицинския екип, пристигнал именно благодарение на подадения сигнал, изходът
от осъщественото престъпно посегателство би бил фатален за пострадалия.
При извършеното освидетелстване, по подс.Б.
не е констатирано соченото от защитника му нараняване на дясната ръка, с която
подсъдимият е държал ножа - средство на извършване на инкриминираното деяние.
Ето защо направеното възражение, че именно за острието ножът е бил държан и по
този начин пострадалият бил предпазен, се явява неоснователно. Не се явява
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство и поведението на
пострадалия, състоящо се във връщането в жилището на подс.Б., след като по-рано
бил напуснал същото, тъй като това му поведение не е неправомерно, както и не
то се явява причина за реализиране на процесното престъпление, поради което и
това възражение на защитата се явява несъстоятелно.
Подс.Б. е осъществил в пълна степен намерението
си да лиши от живот пострадалия с нанасянето на еднократен удар с нож в шийната
му област, където минават магистрални кръвоносни съдове, засягането на които
може да доведе до остра кръвозагуба и смърт, като дълбочината на нанесената прободно-порезна
рана е в непосредствена близост до тези съдове. Целените от същия общественоопасни последици
обаче не са настъпили поради независещи от волята му причини - оказаната спешна и високо квалифицирана медицинска помощ, поради
което и реализираното от него престъпно посегателство представлява довършен от
опит за лишаване от живот. Следователно причините за недовършеност на
престъплението са изцяло обективни и стоят извън волята на дееца.
Вземайки
предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които
престъплението е останало недовършено, от една страна, както и констатираните
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, отчитайки тежестта на същите спрямо съвкупността
отегчаващи такива и най-вече, че не е настъпил летален изход за пострадалия благодарение
на оказаната му медицинска помощ, пристигнала в дома на подсъдимия, но единствено поради подадения именно от
последния чрез съседа му сигнал на тел.112. В този смисъл настоящата инстанция
намери като съответстващо на конкретната степен на обществена опасност на
престъплението и на личността на подсъдимия наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 373,
ал. 2 НПК, определеното на подс.Б. наказание ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА бе редуцирано по реда на чл.58А, ал.1 НК с 1/3 до ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Същото се явява необходимо, достатъчно и справедливо за постигане
целите на наказанието и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия, както и за постигане на генералната превенция.
На осн. чл.59, ал.1, т.1, пр.1 НК от срока на
така наложеното наказание съдът приспадна времето, през което подс.Б. е
бил задържан: по реда на ЗМВР, считано от 15.08.2016 г. до 16.08.2016 г., с
постановление на ОП – Пловдив, считано от 16.08.2016 г. до 19.08.2016 г., както
и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 19.08.2016 г. до
влизане на присъдата в сила, като един ден „задържане” се зачете за един ден
„лишаване от свобода”.
Така наложеното наказание подсъдимият следва
да изтърпи ефективно предвид липсата на предпоставките за приложението на чл.
66, ал. 1 НК с оглед размера на конкретното наказание, надвишаващ максимално
допустимия от закона размер за условно осъждане, както и предвид обстоятелството,
че подсъдимият е осъждан за умишлено престъпление от общ характер на ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, за което не е реабилитиран, като същевременно и явно не се е
поправил и превъзпитал в резултат на това. Следователно, както поради липсата
на законовите изисквания за отлагане изтърпяването на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА спрямо подсъдимия, така и с оглед постигане целите на наказанието и
най-вече за поправянето и превъзпитанието на този подсъдим е наложително той да
изтърпи реално наложеното му наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Ето защо съдът
постанови същият да изтърпи последното при първоначален строг режим на осн.
чл.57, ал.1, т. 2 ЗИНЗС (в
сила от 07.02.2017 г.).
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Приетият за съвместно разглеждане граждански
иск съдът счете за изцяло доказан по основание, тъй като именно в резултат на
противоправното поведение на подсъдимия на гражданския ищец е причинено телесно
увреждане, описано по-горе. Действително самата прободно - порезна рана в
областта на шията му представлява разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 129 и чл. 129 НК, но както многократно бе отбелязвано, самата рана се
намира в областта на шийната област и то на място, където преминават
магистрални кръвоносни съдове, засягането на които може да доведе до остра
кръвозагуба и смърт. Следователно безспорно за него са настъпили
увреждания от физическо естество, в какъвто смисъл са и заключенията по
първоначалната и допълнителната тройна съдебно-медицински експертизи.
От страна на гражданския ищец не бяха ангажирани
доказателства в насока обосноваване пълната основателност на претенцията за
обезвреда, поради което на осн. чл.52 Закон за задълженията и договорите
размерът й следва да бъде определен от съда по справедливост. Видно от
приложената по делото епикриза, Т.Т. е
изписан от УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД гр.Пловдив два дни след инкриминираното
деяние, като при констатиран остър ход на заболяването не са констатирани
настъпили усложнения. Установен е гладък следоперативен период и изход от
заболяването – с подобрение. Не се констатира значителност, респ. чрезвичайност
на търпените болки и страдания. Отчитайки характера, степента и
продължителността на последните, от една страна, а от друга - локацията на
нанесената му рана, с която е създадена реална опасност за живота му и в
резултат на която е настъпила силна кръвозагуба, поради което и пристигналият
медицинският екип е намерил пострадалия в критично
състояние : в съзнание, но неадекватен, издаващ само хъркащи звуци, без
възможност да говори, целият окървавен и с ниско артериално налягане, съдът прие, че
предявеният граждански иск е частично доказан по размер. В рамките на
възстановителния период не се установи да е било необходимо оказване на
специални медицински грижи на пострадалия. Ето защо вземайки предвид реалния
обем на действително изживените от пострадалия болки и страдания, претърпяната от
него медицинска интервенция, ограниченията и дискомфорта в живота му,
емоционалните преживявания и психически стрес, както и степента на
възстановяване на здравето му и липсата на негов принос в причиняване на
деликта и вредоносния резултат, то справедливо парично обезщетение за
претърпените от него болки и страдания представлява сумата от 20 000 лева. За
разликата от 20 000 лева до пълния размер на претендираното обезщетение – 80 000
лева претенцията се явява прекомерно завишена и в този смисъл неоснователна.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана, тоест искането на
гражданския ищец за присъждане на законна лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, се явява основателно.
С оглед гореизложеното съдът осъди подс.И.Б., да заплати на свид.Т.Т. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му с
престъплението по чл.115 вр. чл.18, ал.1, предл.2 НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на извършване на престъплението – 15.08.2016 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърли предявения и приет за съвместно
разглеждане граждански иск за разликата от 20 000 лева до 80 000 лева.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На осн. чл. 53, ал. 1, б. А НК бе отнето в
полза на Държавата вещественото доказателство, представляващо средство за
извършване на престъплението - метален нож с едностранно заточено острие и
белезникава ръкохватка с два нита на нея, но тъй като същото е без стойност,
съдът постанови след влизане на присъдата в сила да бъде унищожено като вещ без
стойност.
Като вещи без стойност бе постановено да
бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила и останалите веществени
доказателства : 4 броя ножа (метален нож с
едностранно заточено острие и белезникава ръкохватка с продълговат отвор в
края; едностранно заточен, сгъваем нож със зелена ръкохватка с „отварачка” в
края; едностранно заточен нож с дървена ръкохватка с два нита и острие с два
успоредни прореза и едностранно заточен нож със захабено острие и дървена
ръкохватка с три малки нита, 3 броя хартиени плика, съдържащи марлени тампони
със суха кръв, 1 брой ловен патрон калибър 12х70, както и 1 брой мъжки слипове
тип „боксерки” с белезникав цвят и светлосив ластик с надпис
на него „Арес”.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед признаване на подсъдимия за виновен и
направеното искане от повереника на гражданския ищец и частен обвинител, на
осн. чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подс.И.Б. да заплати на Т.Т.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева (л.206 ДПво).
Предвид признаване на подсъдимия за виновен
по повдигнатото му обвинение, на осн. чл.189, ал.3 НПК в негова тежест бяха
възложени разноските по делото в размер на 1 674,10 лева, които като направени
в хода на досъдебното производство във връзка с назначените експертизи следва заплати
в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Пловдив, а сумата от 800
лева-държавна такса върху уважения размер на гражданския иск следва да заплати
в полза на ВСС, по сметка на Окръжен съд – Пловдив.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: