№ 15328
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110144046 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са искове от „...........“ ЕАД срещу И. Д. Г. с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149
от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 1349.04 лева, представляваща
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. и за
сумата от 22.00 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от
ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 197.58 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
09.04.2021 г. и за сумата от 3.86 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г.
Ответникът И. Д. Г. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор. Заявява, че не е собственик/ползвател на процесния недвижим имот.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
С Определение № 9496/12.03.2023 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „...........“ ЕООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е Протокол от 10.10.2001 г. за проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
1
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението
Договор №1373/29.10.2001 г. По делото е прeдставен Договор № Д-О-67/03.06.2020 г. между
ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-
помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден.
Ответникът не успя да проведе обратно доказване.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти от 05.11.1990 г. се установява, че процесния недвижим
имот- апартамент 8, находящ се в гр.София, район “Искър“, ж.к.“Дружба“, блок 216, вход
А, етаж 3 е придобит в съсобственост (по 1/2 идеална част от имота) от И. Д. Г. и С.Н. Г.а.
Предвид изложеното, ответникът е потребител по смисъла на закона на доставената
за имота топлинна енергия и са страна по облигационното правоотношение с „...........“ ЕАД
по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР
/чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 619.98 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 2048.33 лева; сума за дялово разпределение от 2.90 лева и
сумата от изравнителните сметки (за възстановяване) от 11.67 лева /изчислена от ССЕ/. Така
се получава общо сумата от 2659.54 лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо
водоснабдяване и за изравнителни сметки (за възстановяване), както и лихва от 582.50 лева,
считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 09.04.2021 г..
Съдът приема за основателно възражението на ответниците, че част от исковете са
погасени по давност. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на
топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и
2
в тази връзка се прилага тригодишната давност. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на
28.04.2021 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД, във връзка с
чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна давност, като от
този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал
период от три години и повече (т.е. до 28.04.2018 г.).
Според приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза погасена по давност е
сумата в размер на 1036.49 лева (1/2 част е 518.24 лева), представляваща главница за периода
от 01.05.2017 г. до 27.04.2018 г.
В тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 852.80 лева,
представляваща главница за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от
28.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
по чл.410 ГПК – 28.04.2021 г., до окончателното изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер от 1371.04 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 27.04.2018 г. следва да бъде
отхвърлен.
Според приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза погасена по давност е
сумата в размер на 256.97 лева (1/2 част е 128.49 лева), представляваща лихва за периода от
15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.
В тази връзка предявения иск за мораторна лихва следва да бъде уважен за сумата от
72.95 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 201.44 лева следва да бъде
отхвърлен, съобразно чл.119 ЗЗД.
По разноските
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата
от 587.77 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 43.21 лева, възнаграждения
за вещи лица от 470.97 лева и юрисконсултско възнаграждение от 73.59лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
На процесуалния представител адвокат Н.И. на ответника на основание чл.78, ал.3
ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 и т.2, във
връзка с чл.2, ал.5 Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да се присъди сумата от 344.28 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът няма право на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното
производството за подадено възражение и такова не следва да му бъде присъждано, като в
тази насока е съдебната практика- Определение № 45/23.01.2019 г. по частно търговско дело
№ 3074/2018 г. на I ТО при ВКС; Определение № 140/19.03.2020 г. по частно търговско дело
№236/2020 г. на II ТО при ВКС и други.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявени от „...........“ ЕАД, ЕИК ........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против И. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, район “Искър“, ж.к.“Дружба“, блок 216, вх. А, ет. 3,ап. 8,
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във
връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 852.80 лева, представляваща
главница за топлинна енергия и дялово разпределение и за периода от 28.04.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
28.04.2021 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1371.04 лева и за периода от 01.05.2017 г. до
27.04.2018 г. и иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на
вземането за сумата от 72.95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018
г. до 09.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 201.44 лева, съобразно правилото по чл.119 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район “Искър“,
ж.к.“Дружба“, блок 216, вх. А, ет. 3,ап. 8, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл.
78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 587.77 лева, представляваща разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на адвокат Н.И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ул.“Гургулят“№ 31, ет. 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 и т.2, във връзка
с чл.2, ал.5 Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата от 344.28 лева, представляваща разноски за дължимо адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на страната на ищеца на трето лице-
помагач „...........“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Проф.Георги Павлов“ № 3.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4