Решение по дело №381/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			25.10.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV н.о.

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	6 октомври		2021

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н А Х		381		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

        Производството е образувано е по жалба на Д.И.Д. с ЕГН:**********,с адрес ***, срещу Наказателно постановление № 21-0348-000138  от 11.03.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца,на основание чл.183,ал.1,т.1 предл.1,от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева, и на основание чл.183,ал.1,т.1,предл.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание”глоба”, в размер на 10.00 лева, за нарушения по чл.140,ал.1,чл.100,ал.1,т.1,чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.

 

             С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се аргументи в тази насока.

В съдебно заседание,жалбоподателят редовно призован не се явява вместо него адвокат С., който поддържа депозираната жалба и отново моли Наказателното постановление да бъде отменено така незаконосъобразно.Излага подробни съображения в тази насока.

            За административно наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

 

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.02.2021г., около 17.00 часа,на горски път отворен за обществено ползване,2-62,км.54+903,в посока гр.Сапарева баня,жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка”Мицубиши Паджеро”, с рама JMAORVJ000739,без поставени регистрационни табели/автомобила е с прекратена регистрация,което било установено след справка с ОДЧ Дупница.При направената му проверка водача не представил СУ на МПС и контролен талон към него.

 

За констатирани нарушения на жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 138 от 21.02.2021г., който акт бил подписан с възражения.

 

Възприемайки обстоятелствата, посочени в акта за установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган издава въз основа на него обжалваното понастоящем Наказателно постановление №21-0348-000138  от 11.03.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което на основание чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца,на основание чл.183,ал.1,т.1 предл.1,от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева, и на основание чл.183,ал.1,т.1,предл.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание”глоба”, в размер на 10.00 лева, за нарушения по чл.140,ал.1,чл.100,ал.1,т.1,чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

 

В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административните наказания са допуснати съществени нарушения.

При издаването на АУАН и НП са нарушени разпоредбите съответно на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, е направено пълно и точно описание на твърдяните нарушения, на мястото, където са извършени, както и на обстоятелствата, при които са били извършени, а в НП и на доказателствата, които ги потвърждават.

            В атакуваното НП  мястото на извършване на нарушението е описано  като, „горски път отворен за обществено ползване при 2-62 км. 54+903“. Липсват доказателства  това да са еднакви местонахождения, поради което следва да се приеме, че е налице съществено процесуално  нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.  

            В НП е посочено само, че жалбоподателят „управлява лек автомобил „Мицубиши” с рама № JMA0RV460VJ000739 без поставени рег. табели (автомобилът е с прекратена регистрация“. Актосъставителят и АНО са приели, че на посочения в АУАН и НП ден и час, жалбоподателят управлявал процесния автомобил, на който не са поставени рег. табели, а в НП е допълнено, че не е регистриран по надлежния ред.. С това наказващият орган е посочил, че са нарушени и двете хипотези на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (налице е смесване на двете хипотези!), но е наложил наказание по първата хипотеза, тоест, че ППС не е регистрирано по надлежния ред. Видно е обаче, че сочената норма е бланкетна по своя характер, тъй като единственото, което предвижда е, че ,,по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани (…)” - т. е.  тази бланкетна норма визира общото задължение водачите да управляват регистрирано МПС и същата е повече от очевидно, че не съдържа в себе си каквито и да са условия, от които да се изведе защо процесното МПС не е регистрирано и в какъв срок е следвало да бъде регистрирано.

            Пропускът да се опише твърдяното административно нарушение с всичките обективни и субективни признаци представлява съществено процесуално нарушение, тъй като поначало крие неопределеност на обвинението и нарушава правото на защита на обвиненото лице АНО не е констатирал пропуска да се опише в акта нарушението и също е издал постановлението без да го индивидуализира по посочения от закона начин. Налице е едно бланкетно обвинение. За жалбоподателят е неизвестно срещу какво конкретно следва да гради защитата си. Допуснато е процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

            В АУАН и НП е посочено, че е нарушен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (без да е конкретизирано коя от хипотезите на тази правна норма е нарушена), която правна квалификация не отговаря на словесното описание на нарушението,по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

                        Наказващият орган е бил длъжен за пълнота на обвинението и в изпълнение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да посочи от коя дата и на какво правно основание е прекратена регистрацията на процесното МПС и коя от възведените в закона забрани или кое от вмененото със закона задължение не е изпълнил жалбоподателят. Не може да се приравни на изпълнение на това негово задължение единствено посоченото в АУАН, че водачът е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Констатираната неяснота на НП е невъзможно да бъде отстранена от настоящата инстанция. Същата от своя страна е съществено процесуално нарушение, тъй като отразената правна квалификация в акта за нарушение и наказателното постановление определят рамките, в които жалбоподатя упражнява правото си на защита. Ето защо непълното и/или неточно посочване на юридическото обвинение се приема за нарушение на правото на защита на нарушителя, а това от своя страна във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, поради което НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и наложената санкция, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тоест материалния закон.

 От една страна АНО е приел, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, което се санкционира по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП), но едновременно с това е приел констатираното от актосъставителя, че жалбоподателят е управлявал МПС без рег. табела, поставена на определеното за това място (нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, което се санкционира по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП). Анализът на двете разпоредби на чл. 175 ал. 3 от ЗДвП и чл. 175 ал. 1, т. 1 от ЗДвП, показва различие в изпълнителното деяние. Така извършеното описание фактически възпроизвежда и двете хипотези на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и не става ясно за коя от тях е наказано лицето, за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (предл. първо) или за това, че управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационнен номер (предл. второ). По този начин и в акта, и в НП нарушението не е безпротиворечиво формулирано. АНО е смесил съставите на две отделни нарушения и не е бил наясно кое нарушение е приел за извършено и за кое е наложил санкция, а с оглед строго формалния характер на административнонаказателното производство волята му не може да бъде тълкувана. При издаване на наказателното постановление следва да е налице единство между описаното нарушение и посочената като нарушена правна норма. Липсата на единство води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере за кое точно нарушение е санкционирано, за това което е описано в мотивите на наказателното постановление или за това, което е посочено в приетата за нарушена норма. Посочено нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда спора по същество. Предвид изложеното следва да се приеме, че в НП липсва надлежно описание на нарушението, същото не отговаря на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е основание за неговата отмяна, тъй като е нарушено правото на защита на наказаното лице, което е било лишено от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършило. От друга страна, неспазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на НП, доколкото съдът следва да установи съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение, което се предпоставя от индивидуализация на последното, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.

            В скоби в АУАН е записано, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Липсват дата на прекратяване на регистрацията и правно основание за прекратяване на същата. Това безспорно води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Относно нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Задължението да носи СУМПС и контролен талон има лице, което управлява МПС. Тоест да има качеството „Водач“ по см. на §.6, т. 25 от ДР на ЗДвП.

В процесния случай жалбоподателят не е управлявал процесното МПС и не е имал задължението да носи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

        Не се доказа, че жалбоподателят виновно е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, което да ангажира административнонаказателната му отговорност по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Липсват доказателства, че жалбоподателят е управлявал МПС по път отворен за обществено ползване по см. на чл. 9, ал. 1 от Закона за пътищата и чл. 2, ал. 1 от ЗДвП.

            В хода на производството се устнови, че жалбоподателят не се е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП "По смисъла на този закон: 1. "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците." Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП "Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат." Липсват доказателства, ме мястото, където се е намирал процесния автомобил, е такова представляващо път отворен за обществено ползване, който път да е обозначен като такъв.

В АУАН мястото на извършване на твърдените нарушение е посочено като горски път. Горските пътища не са отворени за обществено ползване, тъй като за ползването им съществува специален разрешителен режим по см. на чл. 148, ал. 7 от Закона за горите и липсва заповед на директора РДГ-Кюстендил по см. на чл. 148, ал. 8 от Закона за горите за свободно движение по процесния горски път.

На съдебното следствие св. С.Й. заяви, че пътят се намира в селскостопанската ивица, а св. Я.Х. посочи, че автомобилът е бил „заглобен в нива“. Тоест и двамата свидетели потвърдиха, че процесният автомобил не е бил на път, отворен за обществено ползване, поради което няма как да е налице твърдяното административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Свидетелят  Й.К. също заяви, че автомобила е : „… в   нива, в нищото“, т.е., извън пътната мрежа.

Липсват доказателства, че жалбоподателят на процесните дата, час и място е имал качеството на водач на МПС по см. на §.6, т. 25 от ДР на ЗДвП.

 

С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

 

По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН:

 

                                              Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0348-000138  от 11.03.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което на Д.И.Д. с ЕГН:**********,с адрес ***, на основание чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца,на основание чл.183,ал.1,т.1 предл.1,от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева, и на основание чл.183,ал.1,т.1,предл.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание”глоба”, в размер на 10.00 лева, за нарушения по чл.140,ал.1,чл.100,ал.1,т.1,чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,като незаконосъобразно.

           Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок,от съобщаването му на страните, пред Административен съд – Кюстендил.

 

                                                                 РАЙОНЕН   СЪДИЯ: