Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261189 / 1.12.2021г.
гр. П.
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, ІХ-ти състав, в публично заседание на първи ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
При секретаря: Роза Ризова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1754 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от "***" ЕАД, с ЕИК:*** и седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.В.А.- изп. директор и М.Т.П.срещу ***, с ЕИК:*** и седалище и адрес на управление: гр.П., ***; и В.Ю.М., с ЕГН:********** и адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 000,00лв., представляваща част от изискуемата се главница от 282 624,74лв. по Договор за срочен банков кредит №***., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2021г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното погасяване на вземането
В законоустановения срок ответниците не са подали отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. Й., който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът ***в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмени молби чрез пълномощника си адв. П., поставя въпроси на изслушаната съдебно – икономическа експертиза, но не е изразил становище по същество на спора.
Ответникът В.Ю.М. в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Пернишкият
районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД ако
длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение, а съгласно чл.430, ал.1
от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока, като съгласно ал.2 заемателят плаща и уговорената лихва по кредита.
За основателност на предявените искове на
първо място следва да се установи наличието на договор за кредит, кредитодател,
по който е ищецът в настоящото производство е кредитодател, а кредитополучател
– първия длъжник, по който задължение като солидарен длъжник е поел и втория ответник.
Безспорно се установява, че между ищеца и първия ответник ***, в качеството му на кредитополучател и втория ответник, в качеството му на солидарен длъжник е сключен договор за срочен банков кредит № ***от 31.12.2019 г., съгласно който „***“ ЕАД е предоставил кредит на първия ответник в размер на 300 000 лева, с цел оборотни средства, и краен срок за погасяване на кредита – до 15.01.2023 г., а последният е поел задължение да го погаси на 34 равни последователни месечни погасителни вноски, всяка една в размер на 8751 лева, дължими считано от 15.03.2020 г. до 15.12.2021 г. включително, и една последна изравнителна погасителна месечна вноска в размер на 8 586 лева, дължима на 15.03.2023 г., като всяка вноска е била дължима на 15-то число на съответния месец. Съгласно договора кредитополучателят е поел и задължението да заплати на банката и лихвите, таксите, комисионните, евентуалните наказателни лихви и неустойки, както и да изпълни всички други условия, съгласно договора и Общите условия на Банката. Установява се от договора за банков кредит, че за задълженията на кредитополучателя солидарно се е задължил да отговаря и втория ответник – В.Ю.М., в качеството му на солидарен длъжник.
Няма спор, че процесния договор за банков кредит е бил изменен с Анекс от 14.04.2020 г., в който ищеца, кредитополучателя и солидарния длъжник, са постигнали съгласие плащането по договорените между банката и кредитополучателя дължими суми по главницата и лихвата по кредита, да бъде отсрочено и да не се извършва през периода от датата на последното ефективно плащане на дължими вноски по главницата и на лихва, но не по рано от 02.02.2020 г. до 15.09.2020 г. включително, като за същия период ищеца е предоставил на кредитополучателя гратисен период за заплащане на главницата и лихвата по кредита. Така уговореното в анекса, страните са постигнали съгласие да важи и за солидарния длъжник по договора.
В анекса, страните са уговорили нов погасителен план за остатъчния размер от дълга след изтичане на гратисния период, в т.ч. вноски по главницата и начислените лихви, като са постигнали съгласие вноските за главницата по кредита да се дължат след изтичане на гратисния период, на договорените падежни дати и размери, като всяка вноска да се дължи на съответното договорено в договора за кредит число от месеца, считано от месеца, следващ месеца, през който е дължима последната вноска.
По отношение на лихвата, в анекса страните са уговорили, отсрочената лихва да се раздели на броя на месеците до края на срока на договора за кредит, удължен с гратисния период, и така получената месечна погасителна вноска по отсрочената част от лихвата да се заплаща, заедно с дължимата вноска по главницата, на съответното число договорено в договора за кредит до края на срока на договора за кредит.
В съответствие с постигнатото съгласие в анекса,и предоставения на ответниците гратисен период, страните са постигнали съгласие за удължаване срока на договора за кредит, като крайния срок е променен на 16.07.2023 г.
С оглед горното безспорно се установи, че страните са били в облигационно правоотношение по повод договор за срочен банков кредит, сключен на 31.12.2019 г., като начина на погасяване на задължението по договора е бил променен в съответствие с постигнатото съгласие с анекс от 14.04.2020 г.
От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, на вещото лице – В.П. се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е представил на първия ответник – *** сумата от 300 000 лева, а той от своя страна изцяло я е усвоил. От експертизата се установява, че първия ответник е преустановил плащанията по договора на 16.03.2020 г., като на 15.10.2020 г. е погасена сума в размер на 228.14 лева, представляваща главница. С плащане на част от дължимата главница на 15.10.2020 г. е останала дължима просрочена главница в размер на 8342.86 лева и неплатена отложена лихва в размер на 4856.60 лева.
От съдебно – счетоводната експертиза се установява, че последното извършено от *** плащане е на 16.11.2020 г., и е в размер на 9961.00 лева. С така извършеното плащане банката е погасила следните задължения: дължима главница на падеж 15.10.2020 г. в размер на 8342.86 лева, редовна лихва в размер на 1171.66 лева, наказателна лихва от 74.23 лева, отложена лихва в размер на 138.99 лева и частично погасена редовна главница в размер на 233.26 лева. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че погасяването на отложената лихва е извършено в гратисния период по анекса.
От ССЕ се установява, че към 06.04.2021 г. дължимата просрочена главница по процесния договор за срочен банков кредит е в размер на 42621.74 лева, като в периода от 16.11.2020 г. до 15.03.2021 г. няма извършено погасяване по кредита. Съгласно заключението на вещото лице общо дължимата главница по договор за срочен банков кредит № ***от 31.12.2019 г., която ответниците дължат е в размер на 282 624.74 лева.
Съдът не възприема така дадените от вещото лице пояснения в съдебно заседание досежно погасяване от страна на ищеца на отложената лихва в гратисния период, като счита, че отнасянето за погасяване на отложената лихва с извършеното от първия ответник плащане на 16.11.2020 г. не е извършено в гратисния период по анекса. Това е така, защото страните са постигнали съгласие с подписването на анекса, гратисния период да е за времето от 02.02.2020 г. до 15.09.2020 г., като последното плащане е извършено от кредитополучателя – първия ответник на 16.11.2020 г., т.е. след изтичане на гратисния период. В съответствие с уговореното в чл.2.2, б. „А“ от Анекса, погасяването на отложената лихва, т.е. получената по изчислителен път месечна погасителна вноска по отсрочената част от лихвата, първия ответник следва да заплаща заедно с дължимата вноска по главницата и редовната дължима лихва. С оглед на това и не може да се приеме, че погасяването на част от отложената лихва е извършено от ищеца в гратисния период. Видно от клаузите на анекса страните са постигнали съгласие, след изтичане на гратисния период, плащанията по договора да бъдат подновени, като кредитополучателя да заплаща дължимата месечна погасителна вноска на уговорената падежна дата, към която да се прибави и част от отложената лихва, поради което и правилно банката е извършила погасяването с извършеното от *** плащане на 16.11.2020 г., като част от него е отнесла за погасяване на отложената лихва през гратисния период.
В горния смисъл по делото се установи по безспорен начин, че ищеца е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил на първия ответник сумата от 300 000 лева, а той от своя страна не е изпълнил задължението си да я върне, заедно с уговорената в договора лихва, респ. не е изпълнил уговореното погасяване на кредита в анекса от 14.04.2020 г. Тъй като с договора за срочен банков кредит втория ответник е поел задължението като съдлъжник с първия ответник да погаси сумата по отпуснатия кредит, то от тук следва извода, че втория ответник, в качеството му на съдлъжник отговаря солидарно с *** за поетите общо задължения по договора за срочен банков кредит, които не са изпълнени.
По делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че ответниците са платили дълга по просрочената главница, която съгласно приетата съдебно – счетоводна експертиза за периода от 16.11.2020 г. до 15.03.2021 г. е в размер на 42621.74 лева, или общо дължима главница по процесния договор и анекс към него е в размер на 282 624.74 лева. След като няма извършено плащане по договора и анекса към него от ответниците, то и предявения частичен иск е основателен и доказан, и следва да бъде уважен, като ответниците се осъдят да заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 000.00 лева, представляваща част от изискуемата се главница от 282 624.74 лева по Договор за срочен банков кредит №***от 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното погасяване на вземането.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на разноски, за което е представил и списък на разноските по чл.80 от ГПК, като ищецът в хода на делото е бил представляван от юрисконсулт. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния материален интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, което следва да бъде възложено върху ответниците с оглед изхода на делото.
По делото са представени доказателства за извършени разноски в размер на 400.00 лева – държавна такса, депозит да ССЕ – 200.00 лева, както и платена държавна такса по ч.гр.д. № 16/2021 г. по описа на ПОС за обезпечаване на бъдещ иск в размер на 45.00 лева. Видно от представеното определение от 01.03.2021 г. по ч.т.д. № 16/2021 г. на ПОС е допуснато обезпечение за предявяване на бъдещи осъдителни искове от ищеца срещу ответниците за заплащане на сумата от 50 000.00 лева, представляваща част от усвоената главница, цялата в размер на 300 000.00 лева, която сума представлява неплатени дължими суми, по сключен договор за срочен банков кредит от 31.12.2019 г. и анекс към него към 16.02.2021 г., за което ищецът е внесъл по сметка на ПОС държавна такса в размер на 45.00 лева, като по настоящото дело е представил доказателства за това. Извършените от ищеца разноски по обезпечаване на бъдещия иск следва да бъдат съобразени от съда, при постановяване на настоящото решение, тъй като за ищеца не съществува друга възможност да ги събере. В този смисъл заплатената по сметка на ПОС от ищеца държавна такса в размер на 45.00 лева за обезпечаване на бъдещ иск, също следва да бъде възложена върху ответниците.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***, с ЕИК:***, седалище/адрес на управление: гр.П., ***и В.Ю.М., с ЕГН ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „***" ЕАД, с ЕИК:***, седалище/адрес на управление: ***сумата в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева, представляваща част от изискуемата се главница от 282 624.74 лева по Договор за срочен банков кредит № ***от 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2021г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК:***, седалище/адрес на управление: гр.П., ***и В.Ю.М., с ЕГН ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „***" ЕАД, с ЕИК:***, седалище/адрес на управление: ***сумата в размер на 745.00 (седемстотин четиридесет и пет) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса, депозит вещо лице, юрисконсултско възнаграждение и държавна такса по ч. т. д. № 16/2021 г. по описа на ПОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Д.К.