Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА,
25.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр.Берковица……………III
състав,гражданска колегия в публично заседание на 19 февруари………………………………………… през две хиляди и
двадесета година…………......……………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА
при
секретаря Св.Петрова..………………………………и в присъствието на
прокурора…………………………….………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….….………………………….гр.дело
434 по описа за 2019г……………...………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.240 и сл ЗЗД, във връзка с чл.79 ЗЗД
Ищецът Д.Е.И. с ЕГН ********** твърди,
че с ответника В.Г.К., с ЕГН ********** *** имат неуредени отношения, произтичащи
от сключен договор за заем от 05.03.2019 година. Твърди, че по силата на този
договор му предоставил в заем сумата от 4750.00 евро, за което извършил и
допълнителни разходи в размер на 45 евро, тъй като сумата била преведена по
системата „Уестърн Юниън”. Според договора заетата сума следвало да бъде
връщана ежемесечно на вноски от по 500.00 лева. Към момента на депозиране на
исковата молба и молбата за допускане на обезщетение, ответникът върнал
единствено сума в размер на 1000.00 лева. За месеците юни и юли ответникът
изпаднал в забава, поради което ищецът отправил към него уведомление за
прекратяване на договора и изискуемост на цялата заета сума, ведно с направените
разноски. В предоставения срок изпълнение не последвало. Предявява осъдителен
иск за заплащане на сумата по договора в размер на 8 378.20 лева, ведно
със законната лихва до окончателното й изплащане. Моли съда и за присъждане на
направените по делото разноски.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът В.Г.К. взема становище по предявения
иск. Оспорва изцяло иска по основание и по размер. Счита, че не дължи
претендираната сума, доколкото договорът за заем е нищожен поради липса на
основание. Алтернативно, договорът за заем следва да бъде унищожен на основание
чл. 33 от ЗЗД като сключен от ответника поради крайна нужда при явно неизгодни
за него условия. В тази връзка развива доводи, че от 08.06.2018 година встъпил
в трудово правоотношение с ЕООД „Бендер –
След анализ на представените по делото
писмени доказателства, съдът намира предявения иск за основателен.
Между страните възникнало облигационно
отношение, подчинено на правилата на договор за заем. Ищецът предал на
ответника сума в размер на 4 750 евро на 05.03.2019 година, която
ответникът получил на територията на Република Хърватия в същия ден. Последният
се задължил да използва получената сума за определена цел – заплащане на
наложена му от хърватските власти санкция – и да върне левовата равностойност
на получената сума, ведно с таксите и разноските по превеждането й на равни
месечни вноски, всяка от които по 500.00 лева, считано от 01.04.2019 година. Чрез
удръжки от трудовото възнаграждение ответникът върнал на ищеца 1000 лева и от
09.05.2019 година преустановил погасяването на заема. Ищецът изпратил покана,
достигнала до ответника на 17.07.2019 година, в която му предоставил
допълнителен срок за погасяване на изискуемите към момента вноски и го
уведомил, че при неизпълнение ще счита договорът за развален, поради което
ответникът ще дължи връщане на цялата сума. До момента на приключване на
съдебното дирене ответникът не е извършил друго плащане, освен вече издължената
сума от 1000.00 лева.
Съдът намира, че в случая е налице валиден
договор за заем, развален едностранно от кредитора поради неизпълнение от
страна на длъжника, поради което последният дължи връщане на целия остатък от
заетата сума, независимо от предварителната договорка сумата да бъде издължена
на части.
Неоснователни се явяват направените от
ответника възражения за нищожност, респ. за унищожаемост на сключения договор.
Твърди се на първо място нищожност поради
липса на основание – хипотеза на чл.26, ал.2 ЗЗД. Позоваване на такава
нищожност може да има само при каузалните сделки, като според практиката на ВКС
основанието винаги се предполага до доказване на противното. Основанието е
целта на сделката – онова, заради което от гледна точка на правото се сключва
самата сделка. В случая целта на договора е ответникът да получи в патримониума
си конкретна парична сума. Тази сума е предоставена от ищеца в заем. Записаното
в договора, че сумата ще бъде ползвана за заплащане на наложената на ответника
наказателна санкция е допълнително условие, поставено от заемодателя, не и
кауза на самия договор. Да се приеме обратното, би означавало да бъдат обявени
за нищожни всички договори за кредит, предоставяни за закупуване на жилище, за
ремонт и обзавеждане и т.н. Целта е временното преминаване на конкретна парична
сума от имуществото на едното лице в другото срещу задължението на последното
да я върне. И именно тази цел е постигната. Условието как да бъде изразходвана
предоставената сума не е цел на сделката, а допълнително условие, поставено от
кредитора. В този смисъл сделката не страда от сочения порок и не е нищожна.
Сочените мотиви, че липсва основание, тъй като чрез договора за заем
работодателят реализирал имуществената отговорност на работника, биха могли да
се разглеждат евентуално през призмата на заобикаляне на закона. В случая обаче
ищецът не претендира реализиране на такава. Ищецът не търси обезщетение от
ответника за настъпили вреди от задържане на превозвания товар или МПС, а само
връщане на даденото в заем. Сумата, предоставена в заем е за заплащане на
задължение на ответника, което е възникнало за ответника не поради изпълнение
на възложената му работа (тук е мястото да се отбележи, че работодател е ЮЛ, а
не ищеца без значение дали последният е собственик или управител на
дружеството), а в резултат на негово лично противоправно поведение,
санкционирано от митническите органи на друга държава. Ответникът като
отговарящ за превозваната стока е длъжен да предпази от увреждане или да
предотврати увреждане на поставеното средство за идентификация на превозваната
стока. В конкретния случай митническите власти са установили, че до стоката в
товарното отделение на управляваното от ответника МПС може да се достигне без
сваляне на митническата маркировка, тъй като въжето е срязано в дясната част на
полуремаркето и е съединено с метална игла, а в товарния отсег са открити 5
нелегално преминаващи границата граждани на Афганистан. Без настоящият съд да
коментира правилността или законосъобразността на АУАН, не може да не направи
впечатление фактът, че срязаната част е била закопчана с метална игла, което
предполага оказана „помощ” не
нелегалните да се качат. Най – малкото, качването на петима души в ремаркето и
„маскирането” на срязаното въже недвусмислено води до извод, че ответникът в
достатъчно дълъг период от време е оставил управляваното МПС и товара в него
без надзор.
Договорът не е и унищожаем поради сключен
при крайна нужда – основание по чл.33 ЗЗД. Изчерпателен отговор на въпроса кога
един договор е унищожаем като сключен при крайна нужда е дал състав на ВКС с
Решение 87 от 10.07.2017 година по гр.д.3941/2016 III г.о., който настоящият състав ще цитира
дословно :
„Според
чл. 33 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно
неизгодни условия. Правната норма посочва две съществени и основни
предпоставки, които следва да са осъществени кумулативно, за да може да бъде
унищожена сделката. Първата предпоставка е състояние на крайна нужда, т.е.
липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни
потребности, като напр. недостиг на парични средства за издръжка – лична и на
семейството, за лечение на лицето или на негов близък, за плащане на изискуеми
задължения и др., което състояние е въздействало върху волята на страната по
сделката, упражнявайки натиск, и я е мотивирало да я сключи, като е необходимо
да може да се заключи, че при нормални обстоятелства /достатъчно средства за
издръжка и за погасяване на задълженията/, т.е. при липса на състояние на
крайна нужда, тя не би сключила сделката. От гореизложеното е видно, че първата
предпоставка - състоянието на крайна нужда също е необходимо да отговаря на две
изисквания – от една страна да представлява недостиг или липса на средства за
посрещане на лични и семейни потребности или за изпълнение на задължения към
трети лица и от друга страна – този недостиг или липса на средства да упражнява
сериозен натиск върху волята на лицето да реши да сключи определена сделка, без
който натиск то не би я сключило или не би я извършило при конкретните условия
и клаузи. Втората предпоставка е наличието на явно неизгодни условия от
опорочената сделка за лицето, намиращо се в крайна нужда, които се преценяват
конкретно за всеки случай към момента на сключване на сделката и съставляват
съотношение между престациите на страните, неблагоприятно за намиращата се в
крайна нужда страна, като при договор за продажба, в най-често срещания случай,
са осъществени когато има явна, очевидна нееквивалентност между насрещните
престации на продавача и купувача, при много съществена разлика между
действителната стойност на продаваната вещ и продажната цена по договора.
Следователно от легалното определение на основанието за унищожаемост на договор
поради крайна нужда в чл. 33, ал. 1 ЗЗД могат да бъдат изведени две кумулативно
изискуеми материалноправни предпоставки като елементи от фактическия му състав:
извършване на волеизявлението под влияние на крайна нужда за един от
съконтрахентите и явно неизгодни условия за същия, които са необходими и
достатъчни, за да е налице основанието за унищожаване по чл. 33 ЗЗД.”
С оглед горното разбиране
дори ответникът да е сключил договора за заем, подтикнат от конкретните
обстоятелства – задържане от митническите власти на чужда държава – то в
договора липсват клаузи, които да сочат на явно неизгодни за него условия,
каквито например би могла да бъде една висока лихва. В случая кредиторът е
предоставил безлихвен заем и се е съгласил с възможността заетата сума да бъде
върната на части. Тези части също не богат да се разглеждат като непосилни или
прекомерни с оглед размера на предоставената в заем парична сума. В контекста
на посоченото по – горе, съдът намира, че с поведението си ответникът сам се е
поставил в положение на потребност от заетата сума в най – кратък срок.
В обобщение, съдът намира, че
между страните е налице валидно облигационно отношение, подчинено на
разпоредбите на договор за заем, прекратен едностранно поради неизпълнение.
Искът е основателен, а ответникът дължи на ищеца и направените от последния по
водене на делото разноски.
С оглед тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Г.К. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Е.И. с ЕГН **********о*** сумата от 8378.20 лева, представляваща задължение
по договор за заем от 05.03.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените в производството
разноски в размер на 1 052.37 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :