Р Е Ш Е Н И Е
№272
гр.
Враца, 24.07.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, втори
състав, в открито заседание на 24.07.2023 г. /двадесет и четвърти юли, две
хиляди двадесет и трета година/, в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Даниела МОНОВА и с
участието на прокурора Николай ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 418 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 111 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по ЖАЛБА на ** В.Б.Р.,***,
против Заповед № Л-2208/13.07.2023 г. на Началник Затвора-***, с която му е
наложено наказание ** , на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 2 и чл.
101, т. 7 от ЗИНЗС.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, а твърденията въз
основа на които е издадена не съответстват на обективната истина. Иска се
отмяната й.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата по съображенията изложени в
нея.
Ответникът – Началника на Затвора ***, редовно
призован, не се явява. Чрез процесуален представител – С. М., ** , упълномощен
със Заповед № Л-2340/21.07.2023г. на основание чл.15 от ЗИНЗС, оспорва жалбата.
Иска отхвърляне на жалбата, като неоснователна и потвърждаване на оспорената
заповед, като законосъобразна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава
заключение за неоснователност на жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган дисциплинарна преписка и са приети допълнително изискани справки от
ответника, както и документи представени в с.з. Приложена е служебно Заповед №
Л-1896 / 16.06.2023г. на Началник Затвора ***.
Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и
прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
ДОПУСТИМА, като подадена в
законоустановения 3 /три/-дневен
срок чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на заповедта,
която има правен интерес от оспорването и срещу индивидуален административен
акт, който засяга права и интереси на оспорващия. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от изложеното в Докладна Записка
с вх. № 5356/05.06.2023 г. /на л. 49 от делото/, на 04.06.2023 г., в 11,10 часа, ** В.Г.П., е
разпоредил на жалбоподателя ** В.Р. и на ** С.Н., да почистят „голямото крило“,
във връзка с техните наказания ** . . Двамата л.св. обаче категорично отказали.
Към докладната са приложени писмени обяснения дадени от **. Р. /л.51/ и ** Недков
/л.50/.
По цитираната докладна с вх. № 5356/05.06.2023
г., е работил ** М.Ц., която е дала мотивирано предложение от 27.06.2023г.
/л.17/ за налагане на дисциплинарно наказание ** за **. Р.. Размера на
наказанието е мотивиран със системни нарушения на чл. 100, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, посочено е, че до момента Р. е наказван ** пъти по ЗИНЗС и са приложени **
бр. заповеди за ** .
Като доказателство по делото са
представени Медицинска справка за ** от 18.07.2023 г./л.52/, съгласно която на **.
Р. може да му бъде наложено
дисциплинарно наказание „**. Заповед за
заместване № Л-1896/ 16.06.2023 г., с период на действие 26.06.2023 г. –
10.07.2023 г. /представена в с.з./, Протокол за изслушване от 05.07.2023г.
/л.18/ по реда на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС по настоящата Докладна записка вх. № 5356/05.06.2023 г. за налагане на
дисциплинарни наказания ** на ** В.Б.Р.
и документи касаещи другия ** С. Н..
Приложени са към административната
преписка заварени преписи от ** бр. заповеди
на началника на Затвора – ***, с които жалбоподателя е наказван, които са
посочени и в оспорения акт.
По делото е разпитан свидетеля В.Г.П.
- ** , изготвил докладна записка с вх. №
5356/ 05.06.2023 г., който изцяло потвърди изнесеното в докладната записка.
На настоящият състав е служебно
известно, че в АдмС – Враца по жалби на настоящият жалбоподател са образувани:
1. Адм. дело № 413/2023 г., предмет на
което е Заповед № Л-2189/12.07.2023 г. на Началник Затвора ***, с която на В.Б.Р. е наложено наказание ** за неизпълнено на 22.05.2023 г. разпореждане
за изпълнение на Заповед № 938/27.03.2023 г. за налагане на наказание **.
2. Адм. дело № 417/2023 г., предмет на
което е Заповед № Л-2207/13.07.2023 г. на Началник Затвора ***, с която на В.Б.Р. е наложено наказание ** за
неизпълнено на 25.06.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед № 1910/19.06.2023
г. за налагане на наказание **,
3. Адм. дело № 419/2023 г., предмет на
което е Заповед № Л-2212/13.07.2023 г. на Началник Затвора ***, с която на В.Б.Р. е наложено наказание ** за
неизпълнено на 23.06.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед №
1910/19.06.2023 г. за налагане на наказание
** и
4. Адм. дело № 420/2023 г., предмет на
което е Заповед № Л-2213/13.07.2023 г. на Началник Затвора ***, с която на В.Б.Р. е наложено наказание ** за
неизпълнено на 24.06.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед №
938/27.03.2023 г. за налагане на наказание ** .
Във връзка с указаната от
съда доказателствена тежест с определение от 20.07.2023 г., от страна на
ответника е депозирано писмо със справки изх. № 8541/20.07.2023 г., съгласно
което в Затвора – *** няма утвърдени вътрешни правила, регламентиращи реда и
начина на изпълнение на дисциплинарното наказание **
Въз основа на
изложеното и след като е изслушал нарушителят, Началника на Затвора *** е
постановил оспорената в настоящото производство
Заповед № Л-2208/13.07.2023
г., с която на ** В.Б.Р. е наложено наказание ** , на основание чл. 104, ал. 1,
вр. чл. 102, ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
В мотивите на заповедта, административния орган е
приел за установена фактическата обстановка констатирана в докладна записка с вх. № 5356/ 05.06.2023 г. и че с деянието си ** Р. е нарушил
разпоредбата на чл. 96, т. 4 от ЗИНЗС и същото е дисциплинарно нарушение,
съгласно чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от
ЗИНЗС, извършено в условията на системност.
Обжалваната Заповед няма данни да е отменяна по
реда на чл. 111, ал. 2 от ЗИНЗС. Същата не е приведена в изпълнение по * причини.
С Определението от 19.07.2023г. за конституиране на
страните и насрочване на делото, съдът е спрял изпълнението на оспорената
Заповед. – фактически
съгласно чл.111 ал.4 от ЗИНЗС във вр. чл.166 от АПК, като същото не е
обжалвано.
В с.з. се представиха от страна на процесуалния
представител на ответника – резолюция вх. № 01260/11.07.2023г. от прокурор при
Окръжна Прокуратура – Враца и писмо изх. № ИЗ-7794/17.07.2023г. до Н-ка на
Затвора от ГДИН, относно изчисляване на наказанието ** на ** . А.А..
Съдът
извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения
акт освен на основанията, сочени от оспорващия и на всички основания по чл. 146 от АПК, като приема следното:
Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС, на която се позова
ответника в оспорената заповед, предвижда дисциплинарните наказания да се налагат с
мотивирана заповед от началника на затвора, а в случаите на чл. 193 и от началника на
поправителния дом.
Сред фактите
удостоверяващи компетентност на определено лице да издаде, в качеството си на
административен орган, конкретен административен акт, са не само наличието на
делегираща правомощие заповед по отношение конкретни длъжностни лица, а и
заеманото от издателя на акта качество.
В случая издателят на
оспорената Заповед № Л-2208/13.07.2023 г. е ** Р. В.– ** , аргументира
компетентността си изрично със Заповед за заместване № Л-1896/16.06.2023 г., с
период на действие 26.06.2023 г. – 10.07.2023г. /включително/,
представена в с.з.
След като закона не
определя на ЗНРНОД правомощия по издаване на заповеди за налагане на
дисциплинарни наказания по ЗИНЗС и такива не са му изрично делегирани със
заповед на ръководителя на съответната администрация за датата на издаване на
заповедта – 13.07.2023 г., то оспорения акт е издаден от некомпетентен
орган на основание чл. 146, т. 1 от АПК.
Компетентността на органа
издал акта е основна предпоставка за неговата валидност, а наличния по делото
дефицит на доказателства удостоверяващи горното обстоятелство, води до
единствено възможния извод за липса на компетентност у органа издал процесния
акт. Дали е въпрос на пропуск на органа е ирелевантно за решаващата воля на
съда. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички елементи на надлежно
предоставена власт, да се направи процесното властническо волеизявление, води
до единствено възможния извод - издаване на оспорения акт от орган, който не
притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този
административен акт е нищожен.
Установената липса на компетентност на органа издал
оспорения АА е абсолютно основание да бъде прогласена неговата нищожност без да
е необходимо съда да обсъжда аргументите за
неговата незаконосъобразност по чл. 146,
т. 3 - 5 от АПК.
По изложените съображения жалбата е основателна.
Предвид
изхода на спора и своевременно отправеното искане на жалбоподателя за
присъждане на разноски в производството, такива му се дължат в размер на 10
лв./десет лева/ внесена държавна такса по делото.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС, Административен
съд Враца, втори състав:
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на ЗАПОВЕД Рег.№ Л-2208/13.07.2023 г., издадена от „За Началник Затвора-*** : ** Р.
В.“, с която на ** В.Б.Р.,***, е наложено наказание ** на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал.
2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА ГД „ИН“ София ДА
ЗАПЛАТИ на ** В.Б.Р.,*** сторените по делото разноски за внесена държавна
такса в размер на 10 лв. /десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред тричленен състав на Административен Съд Враца, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок, считано от днес – 24.07.2023г., съгласно чл. 111, ал.
7 от ЗИНЗС.
АДМ.
СЪДИЯ: