№ 184
гр. Бургас, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120204301 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на Н. П. Ж., ЕГН ********** чрез адв. Н.
И., АК Бургас против наказателно постановление № 24-0769-002167/05.08.2024г., издадено
от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение
на чл. 5, ал. 1, т 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20
лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
2 месеца.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
неправилно. Заявява, че действително е управлявал МПС, което е със значителни габарити,
но ПТП било резултат от неправилно паркиране на другия автомобил. Оспорва се
фактическата обстановка, описана в наказателното постановление (НП) като заявява, че е
съдействал за установяване на вредите, оспорва се законосъобразността на наказателното
постановление. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н. И., който поддържа
жалбата и моли за отмяна на НП като излага подробни съображения.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Ж., която
намира жалбата за неоснователна, претендира разноски, поддържа депозирано писмено
становище.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване, от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира
следното:
На 08.05.2024г. в гр. Бургас, около обяд св. Й. Г. паркирал моторно превозно средство
товарен автомобил *** с рег. № *** пред магазин „***” в ж.к. ***, за да зарежда стока за
магазина като създавал пречки за движението и за да премине голям камион трябвало да се
1
качи на тротоара. В това време по ул. „***” посока ул. „***” до *** преминавало МПС
товарен автомобил мерцедес „***“ с рег. № ***, управлявано от жалбоподателя Ж..
Управляваното от жалбоподателя МПС било с големи габарити и не успял да премине
покрай спрялото МПС на св. Г.. Ж. изчакал, но никой не се появил, а оставайки на място
създавал пречки за движението на автомобилите след него, при което взел решение да
премине покрай спрялото МПС. За да се избегне съприкосновение между двете МПС обаче
трябвало да качи тротоара и тъй като не го направил, при преминаването покрай товарен
автомобил *** с рег. № *** последвало съприкосновение с него, в резултат, паднало лявото
огледало на МПС ***. Ж. спрял управляваното от него МПС и св. Г. в този момент излезнал
от магазина. Между тях, започнал скандал, при което св. Г. махнал с ръка, с който знак Ж.
помислил, че Г. го е освободил да си върви. Жалбоподателят трябвало и да освободи пътя, за
да преминат събралите се автомобили и потеглил да намери място за спиране без да създава
пречки за движението. Тръгнал да търси удобно място за спиране, а в това време св. Г. се
обадил на тел. 112 и на място бил изпратен екип на полицията св. Д. К. и неговия колега
В.С.. Св. К. установил на мястото МПС *** и св. Г., който му казал, че водачът на самосвала
заявил, че ще се изтегли напред и тръгнали да обиколят улиците, за да установят къде е
спрял. Докато изчаквали камионът минал покрай тях, погледнал ги и продължил като спрял
на светофара. Полицейският служител пеш отишъл при водача на камиона, бил установен
като не отрекъл случилото се и също обяснил, че са били размени реплики. Преместили се
на следващото кръстовище, където се извършвал ремонт и закъдето трябвало да стигне
камиона, за да бъде изготвена документацията. На жалбоподателя бил съставен АУАН за
това, че управлява МПС товарен автомобил и с поведението си нанася имуществени вреди
на паркиралия ***, не остава на мястото да установи последиците от ПТП, като от ПТП има
щети и по двата автомобила, с което нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП. АУАН е връчен лично на жалбоподателя и още при връчване вписал възражение, че
не е съгласен, че е избягал от произшествието. Подадено е и възражение срещу АУАН, по
което съгласно изготвена докладна записка е взето становище за неоснователност.
На 05.08.2024г. е издадено и обжалваното НП като наказващият орган не възприел
изложените възражения, а изцяло взел предвид фактическите констатации в АУАН и издал
обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства. Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите са последователни и логични и взаимно се допълват и се
установява горната фактическа обстановка.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, но съдебният състав намира, че жалбата е основателна.
По нарушението на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП: Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. Административно-наказателната разпоредба на чл. 5, ал. 1, т.
1 ЗДвП въз основа, на която е определена санкцията не въвежда конкретно правило за
поведение, поради което следва да се посочи конкретно правило за поведение, което е било
нарушено. В случая липсват твърдения кое е поведението на Ж., за което се ангажира
2
отговорността му. Заявеното от св. Г., че Ж. е трябвало да качи тротоар, за да премине без да
настъпи ПТП не може да се възприеме като аргумент, тъй като се касае за управление на
МПС, а съгласно легалното определение в пар. 6, т. 6 от ДР на ЗДвП „тротоар“ е изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци. Този състав намира, че като не е
посочено конкретното поведение на водача на товарния автомобил, е нарушено правото на
защита и това води до незаконосъобразност на наказателното постановление (в този смисъл
Решение № 593 от 04.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 465 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Бургас; Решение № 1547 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2043 /
2020 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас).
Нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е обща и не въвежда конкретно правило за
поведение, поради което бланкетната норма на чл. 185 от ЗДвП не е попълнена, нарушено е
правото на защита и това води до незаконосъобразност на наказателното постановление, не
е установено конкретното поведение на жалбоподателя, което е било в нарушение на ЗДвП и
неправилно е ангажирана отговорността му, поради което в тази част НП следва да се
отмени.
За нарушението на чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП:
Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП предвижда, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие. Задълженията са разписани в чл. 123 ЗДвП, която
предвижда и различните хипотези като ясно и конкретно следва да бъдат посочени фактите,
които се твърди да се вменяват във вина на нарушителя. Съгласно пар. 6, т. 30 от ДР на
ЗДвП „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда „Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието“. В случая показанията на св. Г. и на св. К. сочат, че водачът на МПС – Ж. е
спрял, при което били разменени реплики между двамата като св. Г. махнал с ръка, което Ж.
възприел като сигнал да тръгне –„Той си помисли, че съм го пуснал, че разговора е
приключил“. От друга страна, Ж. е трябвало да се изтегли, тъй като създавал пречки за
движението на останалите автомобили и трябвало да намери подходящо място за спиране.
Следва да се посочи, че не се установи Ж. да е спрял на строежа, където трябвало да отиде
като св. Г. сочи, че не бил видян камиона на обекта, който бил на съседната улица да товари
и разтоварва, което прави вероятно твърдението именно, че е търсил подходящо място за
спиране за по-дълго. В резултат преминал отново покрай мястото на ПТП, където били
полицейските служители, но улицата, на която бил видян била перпендикулярна на улицата,
на която били полицейските служители и нямало как да влезе към тях, тъй като била
еднопосочна. Съдът не възприема становището, че Ж. пряко е целял да се укрие или да не
установи щетите от ПТП, а същият е трябвало да намери подходящо място за по-
продължително спиране и оформяне на документацията и установяване на щетите, без да
създава опасност за движението, за да установи последиците от ПТП. Този извод съдът
направи на първо място от факта, че св. Г. заяви, че товарният автомобил не се е виждал на
строежа, на който би трябвало да отиде, а е продължил да обикаля именно търсейки място да
спре, на следващо място св. Г. сам е дал сигнал, който се е възприел като разрешение да
потегли, т.е., че е постигнато съгласие между водачите, в който случай приложима е
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б „б” ЗДвП. На следващо място съдът не се съгласява, че
водачът на товарния автомобил не е съдействал за установяване на щетите, защото се
3
установява, че е спрял, видял е какви са щетите, изцяло е съдействал на св. К., не е отричал
участието си в ПТП и още при съставяне на АУАН е вписал възражение, че не е „избягал” от
местопроизшествието. Следва да се посочи и че нито в АУАН, нито в НП са посочени ясно и
конкретно какви са щетите и по двата автомобила като в хода на съдебно следствие щети се
установиха само върху МПС *** с рег. № ***, свързани с ляво странично огледало.
Ето и защо съдът намира, че не е осъществен състава на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
водачът е спрял на мястото на ПТП, но не е останал, защото се касае за интензивен район,
създавал е пречка за движението и е трябвало да намери подходящо място за по-
продължително спиране като през това време на място са пристигнали и полицейските
служители.
С оглед горното този състав приема, че неправилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя и наказателното постановление следва да се отмени.
Съдът дължи произнасяне по разноските. В случая наказателното постановление се
отменя като жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева, което е платено съгласно договор л. 54. Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което следва да се определи съобразно чл. 18, вр. чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за адвокатските възнаграждения като е уговорено
писмено, платено е и съответства на фактическата и правна сложност на делото и това, че са
проведени две съдебни заседания.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0769-002167/05.08.2024г., издадено от
Началник на Група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на Н. П. Ж., ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на Н. П. Ж., ЕГН **********, сумата в размер
на 400 (четиристотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4