РЕШЕНИЕ
Номер 84705.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивV състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Радостина А. Стефанова
Силвия Л. Алексова
Секретар:Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексова Въззивно гражданско
дело № 20205300501999 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, във вр. с чл.
150 от Семейния кодекс.
Производството е образувано по въззивна жалба от адв. Р.И. – назначена
за особен представител на Р. А. Я. , против Решение № 193/28.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 49/2020 г., по описа на Районен съд – гр. Карлово, III-
ти гр. състав. Във въззивната жалба е посочено, че Решението се обжалва в
частта, с която е изменена на основание чл. 150 от СК, постановената с
Решение № 233/12.07.2017 г. по гр.д. № 627/2017 г. на Районен съд – гр.
Карлово издръжка, която Р. А. Я. следва да заплаща на детето А. Р. Я. , като
издръжката е увеличена от 150 лв. на 220 лв., считано от датата на подаване
на исковата молба – 17.01.2018 г., до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа й до окончателното й изплащане, както и в
частта, с която е изменена на основание чл. 150 от СК, постановената с
Решение № 233/12.07.2017 г. по гр.д. № 627/2017 г. на Районен съд – гр.
Карлово издръжка, която Р. А. Я. , следва да заплаща на детето Д. Р. Я. , като
издръжката е увеличена от 170 лв. на 270 лв., считано от датата на подаване
на исковата молба – 17.01.2018 г., до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа й до окончателното й изплащане. Твърди се, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, като се
иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да
се намали размерът на присъдената издръжка за А.Я. до законоустановения в
Семейния кодекс минимум, а за Д.Я. – искът да бъде отхвърлен. Излага
1
подробни съображения.
Въззиваемите страни – А. Р. Я. , с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
своята майка и законен представител – П. Д. Я. , с ЕГН **********, с адрес:
*** и Д. Р. Я. , с ЕГН **********, с адрес: ***, със съгласието на своята
майка - П. Д. Я. , депозират писмен отговор, с който заявяват, че оспорват
изцяло въззивната жалба като неоснователна и считат обжалваното Решение
в атакуваните му части за правилно и обосновано, като излагат подробни
съображения за това. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, V-ти въззивен граждански състав, след
преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и като
взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:
Производството пред Районен съд – гр. Карлово, е образувано по искова
молба с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс, предявена от А. Р. Я. ,
с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител – П. Д. Я. , с
ЕГН ********** и от Д. Р. Я. , с ЕГН **********, със съгласието на неговата
майка - П. Д. Я. , против Р. А. Я. , с ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че с Решение № 233/12.07.2017 г.,
постановено по гр.д. № 627/2017 г., по описа на Карловския районен съд – III-
ти гр. състав, ответникът – Р.Я., е осъден да заплаща месечна издръжка, както
следва: на А.Я. – 150 лв. и на Д.Я. – 170 лв., считано от 09.05.2017 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до
окончателното плащане. Твърди се, че от момента на определяне на
издръжката са изминали две години и шест месеца, като през този период
нуждите и на двамата ищци са нараснали значително. Акцентира се върху
обстоятелствата, че А.Я. е ученичка в седми клас, като необходимите разходи
за подготовка за учебната година възлизат в размер на 300 лв. Посочено е, че
Д.Я. е ученик в девети клас и за него също са били необходими разходи за
започване на учебната година в размер на 360 лв. Описано е също, че през
лятото на 2019 г. се е наложило да бъде поставена метална пластина в лявата
ръка на Д.Я., поради счупване на предлакътна кост, като пластината била на
стойност 1900 лв. Изложено е, че ответникът живее в Германия, където и
работи като международен шофьор и получава високо възнаграждение. Иска
се изменение на размера на първоначално определената издръжка, като Р.Я.
да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 300 лв. за Д.Я. и 250 лв. за
А.Я..
От особения представител на ответника постъпва писмен отговор на
исковата молба, с който предявеният от Д.Я. иск, се оспорва като
неоснователен по подробно изложени съображения, а за предявения от А.Я.
иск, се твърди, че е частично основателен – до законоустановения минимален
размер на издръжка в страната.
2
По делото е изготвен социален доклад за двете деца от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Карлово, като същият е приет в съдебно
заседание на 14.07.2020 г. Приети са също представените с исковата молба
писмени доказателства, както и Удостоверение за декларирани данни на
лицето Р.Я.. Разпитана е свидетелката Н.М. – баба по майчина линия на
ищците.
За да постанови Решението си, Районен съд – гр. Карлово, на първо
място, приема за установено, че конкретният размер на дължимата издръжка
следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в член 142, ал. 1 от
СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите.
Излага доводи, че нуждите на двете деца са нараснали, във връзка с
обичайния растеж през последните близо три години. Поддържа, че растежът
винаги предопределя и повече средства за издръжка за обичайните нужди,
като фактът, че нуждите са се увеличили, се установява от показанията на
свидетелката М.. Акцентира се върху обстоятелството, че в производството
не са доказани промени, във връзка с доходите на майката през изминалите
три години, както и че нейните доходи към момента са установени в размер
на минималната работна заплата. Прието е, че в хода на процеса е настъпила
нормативна промяна в размера на минималната работна заплата за страната и
понастоящем, минималният възможен размер на издръжката възлиза на
152.50 лева. Установено е още, че бащата трайно живее и работи в чужбина,
притежава недвижими имоти и леки автомобили, без да има конкретни данни
за доходите му.
Пловдивският окръжен съд, V-ти граждански състав, въззивна
инстанция, на основание чл. 269 от ГПК, се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първото основно възражение на жалбоподателя се отнася до това, че
размерът на присъдената издръжка не е съобразен с възрастта и нуждите на
децата, както и че многократно надвишава определения в Семейния кодекс
минимален размер на издръжката. На следващо място, се поддържа, че
ищците не са доказали, че ответникът има добри финансови възможности,
които да му позволяват да заплаща такъв висок размер на присъдените
издръжки. Навежда се твърдението, че първоинстанционният съд
необосновано е приел, че ответникът е в състояние да заплаща издръжка в
размер на 220 лв. за А.Я. и 270 лв. за Д.Я..
Настоящият състав намира възраженията за неоснователни.
Относно възражението за прекомерност на размера на присъдените
издръжки: В действителност, определеният от районния съд размер на
издръжките надвишава минимално установения такъв в Семейния кодекс.
Въззивната инстанция, обаче, счита, че по делото безспорно е доказано, че
3
нуждите на двете деца за период от две години и шест месеца, са значително
нараснали, като необходимите средства за тяхната издръжка също са се
увеличили. От показанията на свидетелката М., както и от безспорните по
делото факти, а именно, че и двете деца са ученици, Д.Я. – в десети клас, а
А.Я. – в осми клас, се установи, че е налице изменение в размера на
разходите, необходими за отглеждане на децата. Съгласно чл. 150 от СК, при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея
може да бъде изменена или прекратена. Както е посочено в т. 19 от
Постановление № 5 от 16. XI. 1970 г. на Пленума на Върховния съд, за да се
уважи искът по чл. 86 от СК /отм./, е необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. В случая, безспорно е
налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържаните лица.
Необходимите средства се завишават, тъй като и на двете деца са необходими
помагала и учебници за училище, които се заплащат. Освен това, макар че
първоинстанционният съд е приел, че по отношение на здравословното
състояние на децата не са налице специални нужди, разходите, които П.Я. е
направила във връзка с поставянето на метална пластина в лявата ръка на
Д.Я., поради счупване на предлакътна кост, са значително големи, отчитайки
и факта, че доходите на Я. са установени в размер на минималната работна
заплата. Предвид изложеното, съдът намира възражението за неоснователно.
Относно възражението за липса на доказателства, касаещи
финансовите възможности на ответника: По делото са налице данни
/Удостоверение за декларирани данни на лицето Р. А. Я. /, че жалбоподателят
притежава недвижимо имущество и три броя леки автомобили. Установено е
също, че Я. трайно живее и работи в чужбина, като същият е международен
шофьор. Предвид тези данни, следва да се има предвид, че е ноторно
известно, че както размерът на минималната работна заплата, така и
стандартът на живот в Западна Европа, са значително по-високи от тези в
България. Следователно, доходите, които получава там жалбоподателят,
който се намира в трудоспособна възраст, са в значително по-големи размери
от доходите на майката. Не се установи по делото да е налице промяна в
семейния статус на бащата и той да има алиментни задължения към други
лица. При така ангажираните данни, се налага изводът, че Я. има възможност
да изплаща определения размер на издръжките.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното
решение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Видно от представените към отговора на въззивната жалба Договор за
правна защита и съдействие № 44948/12.08.2020 г. и Пълномощно от дата
12.08.2020 г., сумата, платена за адвокатско възнаграждение на адв. П.-К., е в
размер на 100.00 лв. Съобразно правния резултат, ответникът ще бъде осъден
да заплати на П. Д. Я. тази сума за направените разноски за адвокатско
4
възнаграждение във въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 193/28.07.2020 г. на Районен съд
– гр. Карлово, III-ти граждански състав, постановено по гр.д. № 49/2020 г.
ОСЪЖДА Р. А. Я. , с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на П. Д.
Я. , с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 100.00 лв. за направени
разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр.д. № 1999/2020 г. по
описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, V-ти граждански състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5