О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 442 11.03.2019 год. гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд , гражданско отделение,
въззивен състав, на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана
Карастанчева
Членове:1.Пламена
Върбанова
2.мл.с.Марина
Мавродиева
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като
разгледа докладваното от съдията
Пламена Върбанова въззивно гражданско
дело № 277 по описа за 2019година на
Окръжен съд-Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивната жалба на
Диав С.С. с ЕГН **********, представляван от адв.Д.Д. от БАК, против
Решение № 2510/05.12.2018г., постановено по гр.д.№ 8436/2017г. по описа на
РС-Бургас, с което е отхвърлен предявения от въззивника-ищец С. *** отрицателен
установителен иск за приемане за установено, че ответната Община-Бургас не е
собственик на 115/231 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се в
гр.Бургас,ул.“Крали Марко“№5, целият имот с площ от 231 кв.м. и с идентификатор
07079.618.71 по КККР на гр.Бургас и при съседи, описани в съдебното решение.
Във въззивната жалба се
твърди,че обжалваният съдебен акт е постановен при допуснати нарушения на
процесуалния и материален закон, както и е необосновано. На първо място се
сочи, че при разпределение на доказателствената тежест по спорните въпроси,
изброени в четири пункта на лист втори от въззивната жалба ,първоинстанционният
съд не дал съответни указания с
посочване на страната, която следва да ги докаже, както и с очертаване на
фактите, които следва да се установят от съответната страна в процеса.На
следващо място, тъй като искът бил отрицателен установителен, то тежестта за
доказване падала изцяло за ответника, поради което в доклада на районния съд не следвало да има указания
към ищеца за провеждане на доказателствена дейност по установяване на
положителните му твърдения за собственост.В резултат на тези нарушения по делото останали неизяснени факти от
значение за приложимостта на императивни правни норми, като предпоставките за
одържавяване на безстопанствен имот
съгласно нормата на чл.6 от ЗС/отм./, действала към 1961 г.,за което
следвало да бъдат установени фактите, правно релевантни за действалата към този
момент норма.Неясно били и кои конкретни факти следвало да се установяват във връзка с оспорване за липса на осъществен
състав на придобивния способ по чл.2,ал.1,т.1 от ЗОбС във връзка с пар 42 от
ПЗР на ЗИДЗОС.По тези съображения моли въззивният съд, при констатиране на
процесуални нарушения във връзка с изготвяне и съдържанието на доклада на
районния съд, да постанови нарочно определение с разпределение на
доказателствената тежест между страните.Изложени са и подробни съображения
досежно твърдението за допуснати нарушения по допускането, събирането и
оценката на доказателствата във връзка с установяване местоположението на
процесния имот и най-вече- неговата
безстопанственост към датата на съставяне на АДС от 1961г., за което се
анализира заключението на вещото лице Гълъбова
пред БРС и се препраща към нарочно писмено становище на въззивника-ищец,
депозирано пред БРС преди провеждане на с.з. от 11.06.2018г. Изложен е довода:
че поради неотразяване на процесния имот, представлявал бивш парцел V в дворищно-регулационния план на
гр.Бургас за периода от 1909-1961г., се
налагал извода, че такъв имот никога не бил обособяван чрез надлежно проведена
процедура по прилагане на регулацията,като в подкрепа на това твърдение се
излагат подробни факти и обстоятелства, черпени от заключението на в.л. Мариета
Гълъбова и доказателствата по делото.Твърди се, че районният съд коментирал
изводите на вещите лица Мирчо Мавродиев и Мариета Гълъбова, но не изложил
мотиви защо не приема заключението на в.л. Мавродиев.Намира за неотносим
обсъдения от БРС констативен акт от 12.12.2002г.Твърдят се процесуални
нарушения и поради пълно игнориране показанията на свидетелите Ковачев и
Иванова ,както и поради нарушаване принципа на непосредственост- съдията, с
участието на който било проведено цялото съдебно дирене, не постановил
съдебното решение, което било постановено от друг съдия. Обсъдени са свидетелските
показания, събрани по делото , като се моли повторен разпит на същите поради
твърдението за нарушен принцип на
непосредственост в съдебното производство.Подробни съображения са изложени и с
оглед твърдението за погрешни фактически
констатации,които довели и до погрешни правни изводи в обжалваното решение, за
което на лист 9 и 10 от въззивната жалба са
изложени подробни съображения.Въззивникът твърди и излага
обстоятелствени съображения за нарушения
на материалния закон, като сочи неправилно тълкуване съдържанието и приложното
поле на разпоредбата на чл.6 ЗС/отм./,както и несъобразяване от районния съд
със задължителните постановки на ТР №3/15.07.1993г. на ОСГК на ВС по въпросите
за приложен дворищно-регулационне план. Въззивникът твърди нарушения и при
прилагане на материалния закон,уреждащ придобивната давност ,за което излага подробни фактически и правни доводи.
Моли въззивната инстанция в проекто-доклада да даде указания към страните чия е
доказателствената тежест досежно установяване спорни за делото факти, изброени
в 5 пункта на л.18 от въззивната жалба;формулирани са и доказателствени
искания, включващи искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза с
посочени в жалбата въпроси ;претендира се на основание чл.192 ГПК Областния управител на Област Бургас да бъде задължен да
представи преписката по съставяне на АДС от 1961 г., включително и съставени
протоколи при извършване на проверка относно наличието на предпоставките за
съставяне на АДС за безстопанствен имот; Община-Бургас да бъде задължена да
представи заверен препис от кадастралния план
от 1958г., ведно със съставения към него разписен лист, както и да бъдат
разпитани двама свидетели при режим на довеждане от страна на въззивника за
установяване владение на процесния имот от ищеца и неговите наследодатели от
преди 1930 година.
Постъпил е писмен отговор по
въззивната жалба от Община-Бургас, предявен чрез юрисконсулт Станимир Димитров,
в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба ,
съображения за което сочи, че се намират както в писмения отговор, така и в
допълнителен отговор по направените изменения и допълнения на иска.Твърди , че
одобрен и влязъл в сила кадастрален план от 1958 година нямало и тъй като в случая това бил отрицателен факт,
за оборване на това твърдение следвало да се представят валидни доказателства
от противната страна. Доказателствените искания, заявени от въззивника с
жалбата му, се считат за преклудирани и по тази причина се моли да не бъдат
допускани. Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският Окръжен съд намира, че
при извършване на доклад на делото от районния съд на страните е указана и е
разпределена доказателствената тежест по
спора ,като не са налице основания за извършване на нов проекто-доклад от
въззивната инстанция с разпределение на доказателствената тежест по спора по
пунктове и конкретика, заявена от въззивника в жалбата му. Нещо повече-видно от
отразяване в протокола от съдебно заседание на 19.03.2018г. процесуалния представител на ищеца се е съгласил и не е заявил никакви възражения по доклада,извършен по
делото от районния съд.Не са налице
основанията и никоя от хипотезите по чл.266,ал.2 и ал.3 ГПК за събиране на доказателства от въззивната инстанция, поради което
заявените от въззивника доказателствени искания в жалбата му следва да бъдат оставени без уважение.
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА производството по в.гр.д.№ 277/2019г. по
описа на Окръжен съд-Бургас,което внася в открито заседание на 03.04.2019г. от 10.00 часа, за която дата
и час да се призоват страните с изпращане на препис от настоящето определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
доказателствените искания, заявени от въззивника С. във въззивната жалба, по
която е образувано в.гр.д.№ 277/2019г. по описа на БОС.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.