№ 4329
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:******
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20231110111083 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в правната сфера на „****“ ЕАД съществуват вземания от Ю. К. Е. за
следните суми: за сумата от 1938.51 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 19, находящ
се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 11, вх. А, ет. 5, за сумата от 193.06 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
16.07.2018г. до 01.03.2021г., за сумата от 44.39 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 02.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
7.56 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.03.2018г. до 01.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 10.03.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № ****/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника като собственик на гореописания недвижим имот въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна
енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение, чиято
дължимост в полза на топлофикационното дружество била предвидена в клаузата на чл. 22,
ал. 2 от приложимите общи условия на ищеца. Изяснява, че съгласно тези общи условия в
случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се
погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
1
заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е
потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените
срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че имотът е неотопляем, тъй като в
него няма отоплителни тела, както и че изчисленията на дружеството за дялово
разпределение били неправилни. Счита, че е технически и практически невъзможно до
имота да бъде доставено количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в
настоящия процес.
А в депозирано в първото по делото открито съдебно заседание на 13.12.2024г.
писмено становище от името на ответницата, наименовано „отговор на исковата молба“,
доводът за неправилно изчисление на топлинната енергия за имота, в частност на
припадащата се на същия топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, се обосновава
с отмяната от ВАС на правилата от действащата понастоящем и от действалата преди нея
наредба за топлоснабдяването, регламентиращи формулата за изчисляване на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация в сгради в режим на етажна собственост. Наред с
това, в този отговор е релевирано и възражение за погасяване на задълженията по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване през исковия период на облигационно (продажбено) отношение между ищеца
и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до
процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и
предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от приобщения като писмено доказателство Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 113, том 19, дело № 4651/1998г., че на 14.05.1998г.- преди исковия
период, ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот,
представляващ апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 11, вх. А, ет. 5,
2
като по делото няма данни впоследствие- преди или в хода на исковия период, да се е
разпоредила с придобитото по сила на възмездния договор право на собственост върху
жилището. С оглед на това и при липсата на други данни в тази насока следва да се приеме
за доказано, че през релевантния за спора период ответницата е била собственик на
процесния апартамент, с а с това съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ- и
потребител на доставяната във връзка с него топлинна енергия, материално легитимиран да
отговаря за заплащане на цената й.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- договор за извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която
се намира жилището, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази
сграда, документите, представени от третото лице- помагач на ищеца, за извършено по
отношение на процесния имот през исковия период дялово разпределение, както и от
неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на
чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни
и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът
претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която
през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление
и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лице-
помагач на страната на ищеца „****“ ООД.
Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави
топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се
установяват от представените от третото лице- помагач документи за главен отчет, съставени
в края на всеки от включените в исковия период отчетни периоди и носещи подписи за
потребител, което по правната си същност съставлява признание на неизгодни за страната
факти с правно значение- че имотът е топлоснабден и че в него е потребено соченото в
отчета количество топлинна енергия, което признание, преценено по реда на чл. 175 ГПК,
намира опора в изводите на неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението в процесния имот
през исковия период радиаторите са били демонтирани, като за имота е начислявана
топлинна енергия за отопление за преминаващата през същия тръба от втория кръг на
сградната инсталация в процесната жилищна сграда съобразно правилата на действалата
през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.)- като за
отоплително тяло (щранг- лира) без измервателен уред- по максимален специфичен разход
на сградата. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана въз основа
на показанията на два водомера в имота, установени при извършваните в края на всеки
отоплителен сезон отчети, документите за които, както бе установено, носят подписи за
клиент. На абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално
на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице,
обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово
разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с
действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.
Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на
3
ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът
е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал
периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата
му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно
средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на
потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 1938.55 лева, като е
съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.
За пълнота и прецизност, а и във връзка с изложените от името на ответницата в
проведеното на 13.12.2024г. открито съдебно заседание доводи за незаконосъобразно
начисляване на топлинната енергия за сградна инсталация за исковия период следва да се
изясни, че на настоящия съдебен състав са служебно известни решение № 4777/13.04.2018 г.
по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, както и решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. №
13721/2017 г. на ВАС, с които са отменени формулите от методиката за дялово
разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007 г. (отм.). Същевременно, обаче, първото
решение е обезсилено с окончателно решение № 2187/11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 г.
на 5-членен състав на ВАС, а второто е отменено в частта, с която за нищожни са прогласени
нормите на чл. 61, ал. 2 и 4, чл. 63, ал. 2, т. 1, ал. 3 и 4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и 3, чл. 67, чл.
68, ал. 2 и 3, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8, чл. 71, ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 72, ал. 2, 3 и 4,
чл. 73 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и
енергетиката, и т. 6.4.1 и 6.7 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия
в сгради – етажна собственост, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334 за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, като
вместо това същите са отменени като незаконосъобразни. С оглед на това и доколкото
решението за отмяната има действие от влизането му в сила- 26.06.2020г., съобразно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се след
влизане в сила на решението, какъвто настоящият случай не е, ирелевантна за
основателността на процесните претенции е отмяната на посочените разпоредби от Наредба
№ 16-334 за топлоснабдяването и от Методиката за дялово разпределение. По идентични
съображения това важи и за отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал.
1 от наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката и на § 2 и § 3 от
същата, доколкото тази отмяна е постановена с решение на тричленен състав на ВАС от
03.07.2023г., потвърдено от петчленен състав на ВАС с решение № 1037 от 10.02.2025 г. на
ВАС по адм. д. № 85/2024 г., респ. влязло в сила на 10.02.2025г.,т. е. след исковия период.
Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на
ответника, а и се установява от представените от третото лице- помагач писмени
доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и
при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на
предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено
възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в
периода от м. 02.2018г. до м. 04.2020г., именно в претендирания от ищеца размер от общо
44.39 лева.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че ищецът е материално легитимиран да
претендира и получи плащане на цената на услугата дялово разпределение, доколкото по
силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са обвързали ответника в качеството
му на клиент на топлинна енергия (доколкото не се установява да е подал в срок възражение
срещу приложимостта им), в частност по силата на чл. 22, ал. 2 от тези общи условия,
именно ищецът е носител на вземането за цената на извършената услуга дялово
разпределение. Задължението за заплащане на цената на тази услуга в полза на
топлофикационното дружество, дори и то да не е осъществявало дяловото разпределение, не
възниква по силата на договора между ищеца и фирмата за топлинно счетоводство, а от
4
общите условия на ищеца, които регламентират съдържанието на продажбеното
правоотношение, възникнало по силата на закона между главните страни в процеса.
Наведеното от името на ответницата в депозираното в първото по делото писмено
становище, наименовано „отговор на исковата молба“, възражение за погасяване на
процесните задължения по давност не следва да бъде разглеждано по същество, доколкото е
релевирано за първи път след изтичане на установения в процесуалния закон- нормата на чл.
133 ГПК, преклузивен срок за това- срока за отговор на исковата молба.
Ето защо, при съобразяване на така установеното от фактическа и от правна страна и
на действащото в българския граждански процес диспозитивно начало исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ следва да бъдат изцяло уважени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от м. 07.2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено количество топлинна
енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия, в 45- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява
единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок.
Следователно, съгласно коментираните общи условия дължимостта на обезщетението за
забава върху цената на потребената топлинна енергия е обвързано с изтичането на
определен срок след приключване на съответния отчетен период, след който потребителят
изпада в забава, поради което ирелевантно за настъпване на същата е съставянето на
месечна, респ. на обща фактура след приключване на отчетния период, респ. момента на
издаването й.
В случая ищецът претендира обезщетение за забава върху цената на топлинната
енергия за периода от 16.07.2018г. до 01.03.2021г., чийто начален момент следва във времето
настъпването съобразно цитираните правила от приложимите през исковия период общи
условия на ищеца на забавата на потребителя за заплащане на процесното задължение за
цената на топлинната енергия. С оглед на това, при съобразяване периода на забавата, както
и размера, до който претенцията на ищеца за цената на топлинната енергия подлежи на
уважаване в случая- изцяло, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, имащ за предмет
обезщетение за забава върху тази цена, следва да бъде уважен също в неговата цялост като
доказан по основание и размер.
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в приложимите за периода
общи условия на ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Поради това претенцията с предмет законната мораторна
лихва върху стойността на услугата дялово разпределение следва да бъде отхвърлена в
цялост.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
5
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 93.34 лева, представляваща част от извършените в хода на заповедното
производство разноски, както и сумата от 481.99 лева- част от сторените в хода на
настоящото производство разноски, включващи заплатени държавни такси, депозит за
възнаграждение на вещото лице, както и юрисконсултски възнаграждения, определени от
съда на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал.
1, респ. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед
липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, които части са съответни на
уважената част от претенциите.
В полза на ответницата в случая разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото
не е заявявана претенция такива да са реално извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в
правната сфера на „****“ ЕАД, ЕИК ****, съществуват следните вземания от Ю. К. Е., ЕГН
**********, за следните суми: за сумата от 1938.51 лева, представляваща цена на потребена
в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 11, вх. А, ет. 5, за сумата от 193.06
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия
за времето от 16.07.2018г. до 01.03.2021г., както и за сумата от 44.39 лева, представляваща
цена на предоставена в периода от м. 02.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение,
ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 10.03.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № ****/2021г. по
описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „****“ ЕАД, ЕИК ****,
съществува вземане от Ю. К. Е., ЕГН **********, за сумата от 7.56 лева, представляваща
законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от
31.03.2018г. до 01.03.2021г., за която сума по ч. гр. дело № ****/2021г. по описа на СРС, 54
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Ю. К. Е., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 93.34 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 481.99 лева- разноски за настоящото производство.
Решението е постановено с участието на трето лице- помагач на ищеца „****“ ООД,
ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6