Р Е Ш Е Н И Е № 260121
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 26.04.2021 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от втори април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №100 описа на
ПАС за 2021 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК, образувано по повод въззивна жалба от Е.К.2. ЕООД, ЕИК ********, представлявано дружество от управителя С. П. П., чрез
пълномощника си адвокат Е.Х., срещу постановеното решение №260103 от 29.10.2020
г. по т.д.№970/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
С посоченото решение дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на У.Т.И.Л. рег.№ ********,
седалище и адрес на управление Е., Ш., *** ***, О.К., ****, представлявано от И.К.,
сумата 50 000 евро, частично от 104 021 евро, наредена от У.Т.И.Л. на
11.03.2019 г. и получена без основание по сметка на Е.К.2. ЕООД на 12.03.2019
г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 11.11.2019 г. до
окончателното плащане, както и разноските по делото.
Жалбоподателят е останал недоволен
от постановеното решение, като го счита за неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Съображенията му са свързани с неправилно
възприемане на твърдените факти и обстоятелства, неточното им отнасяне спрямо
събраните по делото доказателства, необсъждане
на всички събрани доказателства, несъобразяване със съдебната практика.
Моли да се отмени решението, като се постанови
ново, с което се отхвърли предявения иск. Претендират се и направените разноски, вкл. жалбоподателят е
посочил, че при определяне на разноските в
обжалваното решение съдът не се е съобразил със своевременното
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
ищеца.
Срещу въззивната жалба не е постъпил отговор
от въззиваемата страна У.Т.И.Л. но в
съдебното заседание процесуалният и представител адвокат М.Т., е изразил
становище за неоснователност.
Моли да се потвърди обжалваното решение и претендира
направените разноски за въззивното производство.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както и
след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Решението е връчено на
жалбоподателя на 25.11.2020 г. Въззивната жалба срещу него е подадена по пощата на 26.11.2020 г. в срок от надлежна страна срещу подлежащ на
въззивно обжалване
валиден съдебен акт. Следва да се пристъпи към разглеждането и по същество в съответствие с
оплакванията.
Видно от материалите по делото, ищецът е предявил иск с правно основание чл.55, ал.1,
предложение първо ЗЗД за връщане на процесната сума - 50 000 евро, частично от
104 021 евро, която е получена от ответника при начална липса на основание,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът У.Т.И.Л. първоначално се е
позовал на договорно неизпълнение – в резултат на сключен договор за доставка на 50 тона необработен
памук с ответника от 25.02.2019 г. и издадена фактура от ответника със същата
дата, извършил авансово плащане на цялата дължима сума по договора в размер на
104 021 евро по посочената банкова сметка в ** с основание – за памук по договора от
25.02.2019 г., ответникът не изпълнил задълженията си за доставка съгласно
уговорения срок – 31.07.2019 г., платената по договора сума не е възстановена
доброволно от негова страна.
В допълнителната искова молба е изменил иска
си. Твърди, че на 11.03.2019 г. е превел по банкова сметка на ответника в ..
сума в размер 104 021 евро, като липсва изначално основание за получаване на
сумата от ответника – отсъства валидно правоотношение между страните към
момента на получаването на сумата, липсва основание за преминаване на блага от
едно лице към друго лице.
Ответникът Е.К.2. ЕООД е подал отговор, в който оспорва
иска, като възразява, че между страните е сключен соченият договор за
доставка на памук и, че е издал фактурата от 25.02.2019 г.
Посочва, че има установени трайни търговски
отношения по продажба на хранителни изделия с трето за спора лице - У.А. ЛТД
със седалище в Р.Л., доставял на това дружество с уговорка за авансово
заплащане на доставяните изделия. Авансовите плащания са постъпвали по сметка
на ответника, както от литовското дружество, така и от посочени от него трети
лица. Ищецът се явява посочено трето лице от купувача един единствен път. След
получаване на декларация от ищеца на 13.03.2019 г. за потвърждаване на
плащането и указваща как да бъде разнесено то, се пристъпило към изпълнение за доставките за литовското дружество, стоките били получени в
срок и без забележки. Посочва, че е
издал две фактури с получател У.А. ЛТД - фактура №000000****/22.03.2019 г.
на обща стойност 91 023,94 евро и фактура №000000****/27.03.2019 г. на
обща стойност 90 357 евро. Посочва, че тези отношения са известни на ищеца,
като се позовава на тристранно споразумение от 20.09.2019 г., изготвено в два
екземпляра – на български и на английски език.
В допълнителната искова молба,
освен изменението по чл.372,ал.2 от ГПК, ищецът възразява, че не е участвал в
преговори и не е подписвал твърдяното от ответника тристранно споразумение,
както и че не е подписана от И.К. представената
от ответника декларация от 12.03.2019 г. Оспорва авторството и достоверността
на датата на тези документи. Възразява, че не са подписани на всяка страница.
Възразява, че подписът на И.К. и печатът на ищцовото дружество са пренесени от
друг документ.
В допълнителния отговор ответникът
поддържа, че е налице основание за получаване на процесната сума, тъй като
търговският му партньор от Л. го е уведомил, че сумата ще бъде получена като
аванс за заявена стока, която е предадена на купувача. По повод оспорванията на
ищеца във връзка с представеното тристранно споразумение, изтъква, че същото е
изготвено в два варианта – на английски и на български език. Възразява, че в
ГПК няма изискване за подписване на документите на всяка страница. Поддържа, че
представените от него споразумения и декларация са истински и автентични
документи.
Страните
са ангажирали доказателства в съответствие с разпределената им доказателствена
тежест с доклада на окръжния съд. Въз
основа на тях се установява, че на 12.03.2019 г. по банковата сметка на
ответника в У.Б. АД е постъпила сумата 104 021 евро, която е наредена от
ищеца по делото на 11.03.2019 г. с основание за плащане – памук. За тази сума
не е постъпвала рекламация/искане за връщане на превода от наредителя или
обслужващата го банка.
Спори се
за основанието на наредената сума – дали е наредена при начална липса на
основание или с нея е погасено
задължение по договорно правоотношение между ищеца и трето лице –
дружеството У.А. ЛТД. В тази връзка
ответникът е представил декларация от 12.03.2019 г., изходяща от ищеца, в която
е посочено, че с наредената сума е направено авансово плащане по поръчка на
стока за фирма У.А. ЛТД, като в
платежното нареждане има допусната
техническа грешка в основанието за плащане-памук и грешен номер на цитираната фактура. Посочва се, че то се
отнася до фактура №000000****/22.03.2019 г. на обща стойност 91 023,94
евро, която се погасява изцяло, и фактура №000000****/27.03.2019 г., която се
погасява частично. Представил е и
тристранно споразумение - спогодба от 20.09.2019 г., изготвено в два варианта на
български и на английски език между посочените три лица, съгласно което
продавачът – българското дружество ответник и настоящ жалбоподател е продал на купувача У.А. ЛТД
стоки - захарни изделия на обща стойност 104 021 евро, която стойност е
заплатена от У.Т.И.Л. - ищецът по делото.
Ищецът
оспорва да е подписал посочените документи и тяхното съдържание. В тази връзка
е назначена съдебно графологическа
експертиза, от която се установява, че подписите за У.Т.И.Л. от И.К. не са изпълнени с химикална паста от
физическото лице и положените печати на дружеството не са с мокър печат. Те са
сканирани от друг документ и разпечатани посредством специално устройство – XZ плотер. Тези изводи, изготвени от специалист, следва да бъдат кредитирани от съда,
като компетентни. Няма оплаквания за процесуални нарушения при назначаване и
изготвяне на експертизата. Ето защо, следва да се приеме, че ищецът в
производството по чл.193 от ГПК е успял да установи направеното оспорване.
Посочените документи не съдържат подписа на И.К., лицето представляващо ищеца,
както и печати на ищеца. Не са изходящи от ищеца по делото и не могат да се
ползват като доказателства по делото.
Ответникът е ангажирал и други доказателства в подкрепа на тезата си, а
именно свидетелски показания и съдебно счетоводна експертиза. От показанията на
свидетеля Р. С. К., негов служител, се
установява механизма на работа с дружеството У.А. ЛТД.
Ответникът доставял на посоченото
дружество пакетирани захарни изделия
срещу заявки и плащания от самото дружество-купувач или от трети лица, посочени от купувача. Свидетелят посочва, че по заявка и
уточнение от купувача, че плащането ще се извърши от ищеца, получили плащането,
като установили грешно основание. То нямало връзка с извършваната търговска
дейност на дружеството. След разговори с купувача, той им изпратил договор и фактура с основание памук, но те отказали да подпишат
тези документи. Тогава купувачът ги помолил да приемат плащането, без да
подписват изпратените документи. Така изпълнили заявката и след получаването на
стоката получили декларация по имейл адрес, подписана от купувача и ищеца.
Седем месеца по късно, след получаване на нотариалната покана, получили в
оригинал оригиналната декларация и
споразумението в два екземпляра – на български и на английски език.
Изготвена
по делото е и съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
преводът от ищеца е отнесен за
погасяване по фактура №000000****/22.03.2019
г. на обща стойност 91 023,94 евро, която се погасява изцяло, и по фактура
№000000****/27.03.2019 г., която се погасява частично. През периода 01.01.2019
г. – 30.06.2019 г. не се установяват други получени преводи от ищеца.
Ответникът е отразил посочените фактури в счетоводството си – осчетоводени са
по дебита на сметка 411-Клиенти-продажби на стоки на едро с контрагент У.А. ЛТД и по кредита на сметка
702-Приходи от продажби на стоки на едро за м.03.2019 г. В същото време
фактурата, приложена от ищеца в исковата молба от 25.02.2019 г. не е включена в счетоводните регистри и няма
данни, съдържащи се в тях, да е издавана
посочената фактура. В устните си обяснения вещото лице е посочило, че
първичният документ за самото счетоводно отразяване е банковото бордеро. Ако то
е от трето лице, необходимо е да се знае защо е извършено плащането, като в
случая ответникът е дал указания на счетоводството какво да погаси.
Съдът
възприема така изложените изводи от вещото лице, като компетентни и
извършени въз основа на документална проверка. Показанията на разпитания
свидетел не се разминават с констатациите на експертизата.
Така събраните доказателства от ответника са
за механизма на работа в дружеството и за постъпилото плащане, за проведените
разговори в тази връзка, както и за отразяването му в счетоводните регистри. От
тях се установява как той е приел постъпилото плащане и как го е отнесъл в
счетоводната си документация – като погасяване на задължението на трето лице У.А.
ЛТД. Не се установява изявление на ищеца за погасяване на задължението на
посоченото трето лице съгласно проведеното успешно производство по чл.193 от ГПК по делото – декларацията от 12.03.2019 г. и споразумението от 20.09.2019 г.
не носят подписите и печатите на ищеца.
В чл.73 от ЗЗД е предвидена възможност за изпълнение на договорно задължение от трето лице. Съгласно
посочената разпоредба, задължението може да бъде изпълнено от трето лице, дори
против волята на кредитора, освен ако
той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Предвиденото изключение
се отнася до задължения, които са възникнали с оглед личността на длъжника. В
случая изключението не е налице, тъй като се касае до парично задължение. Всяко
трето лице има възможност да изпълни, като кредиторът не може да осуети
изпълнението. Третото лице е необходимо да отправи волеизявление за погасяване
на чуждото задължение, тъй като може да действа най-общо, както от свое име,
така и от името на длъжника.
При установената фактическа обстановка по делото се опровергава ищецът
да е действал за длъжника У.А. ЛТД, както и да е изпълнил от свое име чуждо задължение.
Този извод се подкрепя и от обясненията
на представляващия ответника в съдебно заседание, че не е контактувал с
представители на ищеца. Следователно не се установява възражението на ответника
за наличие на основание за постъпилото плащане. При положение, че липсват
договорни правоотношения между страните по делото и, че ищецът е превел на
ответника процесната сума, следва да се приеме, че това е станало без основание
и е налице хипотезата на чл.55,ал.1,предложение първо от ЗЗД, като се дължи
връщане на преведената сума.
До този извод е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което неговото решение следва да бъде
потвърдено. Въззивната жалба се явява неоснователна, тъй като изводите на
окръжния съд съответстват на материалния закон и събраните по делото
доказателства.
По разноските:
С оглед резултата на делото, на
ответника следва да се присъдят поисканите от него разноски, направени във
въззивното производство. Той е представил списък по чл.80 от ГПК, ведно с
доказателства към него, от които се установява, че са направени разходи за
адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. Тази сума следва да бъде
заплатена от жалбоподателя.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение
№260103 от 29.10.2020 г. по т.д.№970/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Осъжда Е.К.2. ЕООД
да заплати на У.Т.И.Л. направените
разноски за въззивното производство в размер на 4 000 лв.
Решението е неокончателно и
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: