РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Силистра, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20213400500202 по описа за 2021 година
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от Д. КР. СТ. с ЕГН
********** от с. А, общ. С, чрез адв. И Р от СсАК, против Решение № 203/17.05.2021г.,
постановено по гр.д.№ 20203420101025/2020г. по описа на Силистренския районен съд, с
което съдът Е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от него иск против „Ха и Ка
Строй” ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Симеон Велики“
№ 16, вх. Източен, ет. 1, ап. 1, представлявано от Хаятин Юсеин Гавазов, чрез който ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3908,46 лв., с която той
неоснователно се е обогатил за негова сметка поради неизвършване на всички СМР по
договор за строителство от 31.05.2019 г., за които ищецът му заплатил възнаграждение,
заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда -
01.09.2020 г., до окончателното й плащане. Жалбоподателят счита, че, постановеното
решение изцяло е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, поради което моли въззивната инстанция да го отмени и постанови
ново, с което да уважи изцяло исковата му претенция, като претендира и разноски по делото
за двете инстанции. В с.з. пред тази инстация се явява адв. Русчева, която поддържа
жалбата, моли да бъде уважена
Ответникът по жалбата и по предявените пред районния съд искове „Ха и Ка
Строй” ЕООД с ЕИК ********* , представлявано от Хаятин Юсеин Гавазов , чрез адв. Ст.Д
от АК Силистра , е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, , като счита, че
жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което моли да бъде
оставена без уважение със законните последици, претендира разноски. Пред тази инстанция
в с.з. се явява адв. Д, която поддържа заявеното с писмения отговор становище.
1
ОС, като съобрази доводите на страните, както и данните по делоот, пире за
установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК.
Пред районния съд е предявена искова претенция от настоящия въззивник Д. КР. СТ.
против „Ха и Ка Строй” ЕООД, с искане да бъде осъден ответникът да му заплати сумата
от 3908,46 лв., с която той неоснователно се е обогатил за негова сметка, заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.09.2020
г., до окончателното й плащане. Претендира направените по делото разноски.
Според изложените в исковата молба обстоятелства, страните сключили на 31.05.2019
г. договор, съгласно който ответникът в качеството си на изпълнител се задължава да
изгради в груб строеж постройка със застроена площ от 56 кв.м. в имот с идентификатор
00895.501.286 по кадастралната карта и регистри на Айдемир, за сумата от 15 000, която се
задължил да му изплати възложителя, настоящия ищец. В изпълнение на договора
въззивникът заплатил авансово сумата от 9000 лв.,срещу които ответникът, в лицето на
собственика и управител на дружеството - Хаятин Юсеин Гавазов /Хари/ извършил част от
строителните работи, които включвали армиране, кофраж и изливане на (само на
половината от площадката), армиране, кофраж и бетон на колони и трегери, като част от
разходите за труд били поети от ищеца, тъй като в строителните дейности участвал той,
неговите син и внук и още трима работници, на които той плащал надник. Впоследствие се
наложило да възложителят да ангажира с изграждането на покрива друг строител, на когото
в началото въпросният Хари помагал, като още преди завършване на обекта сам преценил,
че от него няма нужда и напуснал обекта. Въззивникът твърди, че поради неизпълнението на
задълженията на изпълнителя по договора за изработка развалил същия и предявява
настоящата искова претенция като моли съда да осъди ответника да му възстанови част от
заплатения аванс в размер на 3908,46 лв., съответен на неизпълнените от ответното
дружество СМР.
И пред двете инстанции въззиваемият „Ха и Ка Строй” ЕООД , чрез управителя и
адв. Д, твърди, че не е налице разваляне на договора от страна на въззивника, че обектът е
приет без възражения, за което представя протокол образец 19. Твърди, че за изграждането
на обекта дружеството вложило материали на обща стойност 7394,80 лв., а останалата част
от заплатения аванс от 9000 лв. не покривал дори разходите за вложения от работниците на
дружеството труд при изграждането на обекта. Заявява, че той е преустановил действието си
поради изпълнение на задълженията по него.
От представения пред районния съд договор за строителство от 31.05.2019 г. се
установява, че страните са се договорили ответното дружество в качеството си на
изпълнител да изгради в имота на настоящия въззивник, находящ се в с. А, ул. Л“ № ,
едноетажна постройка с площ около 56 кв.м., като е направено описание на обекта, който
следвало да бъде построен. Възложителят се задължавал да заплати на изпълнителя сумата
от 15 000 лв., без ДДС, като включвала скелетното изграждане на обекта / цената на
вложените материали, извършени работи и разходи за труд, механизация, енергия,
складиране и др. а също и печалба на строителя. Съгласно чл. 13, ал.1 размерът на
заложените разходи подлежи на окончателно уточняване, след като се завърши етап грубо
строителство (скелетната част) на сградата. В чл. 14, ал. 1 от договора е регламентирано,
ако количеството на действително вложените материали и/или действително извършените
работи се окаже по - голямо или по - малко от посоченото, то цената съответно се намалява
или увеличава, с уговорката по ал. 2 на същата клауза , че строителят няма да разполага с
право да иска увеличение на цената, когато увеличението на разходите е по негова вина,
като са изброени три хипотези в този смисъл. Съгласно чл.16 от договора въззивникът
предоставил на изпълнителя сумата от 9000 лв. като авансово плащане.
2
Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и изготвената СТЕ се
установява, че до етапа, в който ответникът е извършвал строителните дейности,
подпомогнат от ищеца и негови близки – т.е преди изграждане на покрива, са извършени
СМР на обща стойност 6157,13 лв. с ДДС. От тази сума стойността на вложения труд е
1216, 16 лв. с ДДС. Тъй като,според вещото лице, и според свидетелите, извършването на
СМР за периода , в който са били осъществени е възможно от минимум двама души, следва
да се приспадне половината от сумата за труд – 608,08 лв., за която ищецът твърди в
исковата молба, че е плащал отделно. Впоследствие ответникът, от авансово
предоставените му 9000 лв. заплатил на майстора, изградил покрива 300 лв. По този начин,
до етапа, в който е взел участие в строителството, ответникът е усвоил от предоставените му
9000 лв. 6 051, 74 лв. с ДДС, а останалите 2 948, 26 са недължимо платени.
Съдът не споделя становището на районния съд , че клаузата на чл. 14 от договора е
неприложима, тъй като никъде в договора или в негово приложение не се конкретизира
количеството строителни материали, които се очаква да бъдат вложени в обекта и спрямо
което ще се преценява по реда на чл. 14, ал. 1 необходимостта от увеличаване или
намаляване на възнаграждението, нито пък са детайлизирани строителните дейности,
необходими за осъществяване на целта на договора (изграждането на постройката), за да се
съобрази дали са извършени именно в този обем, съответно в увеличен или намален такъв.
Именно фактът, че е било непредвидимо да се прецени количеството, а пък и видовете
строителни материали, както и продължителността на работата, клаузата на чл. 14 има за
цел да коригира първоначално предвидените плащания с оглед окончателно вложените
материали и труд. В тази връзка, без да се игнорира разпоредбата на чл. 20а ЗЗД, според
който договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и свободата на
договаряне, визирана в чл. 9 от ЗЗД, настоящата претенция се опира именно да уговорената
клауза за коригиране на първоначално предвидените разходи при приключване на етапа на
грубо строителство. Фактът, че ответникът напуснал обекта преди да бъде завършен грубия
му строеж е препятствало както да се подложи на обсъждане клаузата на чл. 14, ал.1 ЗЗД,
така и да бъде развален договорът . Обратно на твърдението на ищеца такова действие не е
предприемано по време на изпълнение на обекта, а да се разваля след изграждането му е
безпредметно, тъй като възложената работа е вече изпълнена. На практика в хода на
строителството е било налице неизпълнение от страна на въззиваемия, което, обаче, се е
компенсирало с осигурения от въззивника майстор на покриви, на който за труда му е
заплатил ответника, а материалите, закупени от въззивника за изграждане на покрива,
съгласно приложените по делото разходооправдателни документи, заедно с разходите за
труд, според ставката от 50 лв. на ден, определена от вещото лице в първата инстанция, на
обща стойност 5555,06 лв. , са в рамките на остатъка от 6000 лв., който е следвало да бъде
предоставен за строежа на обекта от общата сума 15 000 лв.
Така както няма реално разваляне на договора, а компенсиране на неизпълнението на
длъжника с изпълнение от страна на кредитора, визирано като възможност в чл. 80 ЗЗД,
чрез осигуряване на материали и майстор, на който е заплащал ответника, така няма и
приемане от страна на въззивника на издадения от изпълнителя акт - образец 19, който
съдържал констатации за изграждане на стоманобетонна скелетна носеща конструкция до
долен ръб кота стреха, които дейности са остойностени на общата сума от 12600 лв., като е
отбелязано извършеното до този момент плащане от 9000 лв., тъй като не го е подписал,
независимо, че няма изложени възражения по него в писмен вид.
В случая съдът счита, че жалбата е основателна до сумата от 2948, 26, изчислена по
гореописания начин. След приложение на чл. 14, ал.1 от договора, се получава остатък,
който е недължимо платен на ответника, поради което същият дължи възстановяването му
по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка обжалваното решение следва да се отмени в
3
частта, с която исковата претенция е отхвърлена за сумата до 2948,26 лв., от общо
претендирана сума от 3908,46 лв., като вместо това съдът постанови въззиваемият да бъде
осъден да я заплати на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба в съда - 01.09.2020 г., до окончателното й плащане. В
останалата част решението следва да бъде потвърдено.
В тази връзка, следва да се пресметнат съразмерно на уважената и отхвърлената част
от исковата претенция и направените от страните разноски пред двете инстанции. От
направените 1234,50 лв. разноски по делото от страна на въззивника, въззиваемият следва да
му заплати 931,22 лв., а от направените 800 лв. разноски по делото от страна на ответника,
въззивникът следва да му заплати 196,54 лв.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 203/17.05.2021г., постановено по гр.д.№
20203420101025/2020г. по описа на Силистренския районен съд, В ЧАСТТА С КОЯТО
съдът Е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от Д. КР. СТ. с ЕГН ********** от с.
А, общ. С, чрез адв. И Р от СсАК иск против „Ха и Ка Строй” ЕООД с ЕИК ********* и
адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Симеон Велики“ № 16, вх. Източен, ет. 1, ап. 1,
представлявано от Хаятин Юсеин Гавазов, чрез който ищецът моли съда да осъди ответника
да му заплати сумата ДО 2948, 26 / две хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и 26
ст./, от общо 3908,46 лв., с която той неоснователно се е обогатил за негова сметка поради
неизвършване на всички СМР по договор за строителство от 31.05.2019 г., за които ищецът
му заплатил възнаграждение, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба в съда - 01.09.2020 г., до окончателното й плащане, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ха и Ка Строй” ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.
Силистра, ул. „Симеон Велики“ № 16, вх. Източен, ет. 1, ап. 1, представлявано от Хаятин
Юсеин Гавазов, да ЗАПЛАТИ НА Д. КР. СТ. с ЕГН ********** от с. А, общ. С да заплати
сумата от 2948, 26 / две хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и 26 ст./, от общо
3908,46 лв., с която дружеството неоснователно се е обогатило за негова сметка поради
неизвършване на всички СМР по договор за строителство от 31.05.2019 г., за които Д.С. му
заплатил възнаграждение, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба в съда - 01.09.2020 г., до окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 203/17.05.2021г., постановено по гр.д.№
20203420101025/2020г. по описа на Силистренския районен съд, В ЧАСТТА С КОЯТО
съдът Е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от Д. КР. СТ. с ЕГН ********** от с.
А, общ. С, чрез адв. И Р от СсАК иск против „Ха и Ка Строй” ЕООД с ЕИК ********* и
адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Симеон Велики“ № 16, вх. Източен, ет. 1, ап. 1,
представлявано от Хаятин Юсеин Гавазов, чрез който ищецът моли съда да осъди ответника
да му заплати сумата НАД 2948, 26 / две хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и 26
ст./, ДО общо 3908,46 лв., с която той неоснователно се е обогатил за негова сметка поради
неизвършване на всички СМР по договор за строителство от 31.05.2019 г., за които ищецът
му заплатил възнаграждение, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба в съда - 01.09.2020 г., до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Д. КР. СТ. с ЕГН ********** от с. А, общ. С, да заплати на „Ха и Ка
Строй” ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Симеон Велики“
№ 16, вх. Източен, ет. 1, ап. 1, представлявано от Хаятин Юсеин Гавазов, направените от
последния разноски по делото пред двете инстанции съобразно отхвърлената част от
4
исковата претенция в размер на 196, 54 / сто деветдесет и шест лева и петдесет и четири
стотинки/.
ОСЪЖДА „Ха и Ка Строй” ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.
Силистра, ул. „Симеон Велики“ № 16, вх. Източен, ет. 1, ап. 1, представлявано от Хаятин
Юсеин Гавазов, да заплати на Д. КР. СТ. с ЕГН ********** от с. А, общ. С, направените от
последния разноски по делото пред двете инстанции съобразно уважената част от исковата
претенция в размер на 931, 22 / деветстотин тридесет и един лева и 22 ст. /.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5