Решение по адм. дело №1590/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

К. С. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], представляван от адвокат В. В.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-1884255 от 06.07.2025г., издадена от мл. автоконтрольор в Районно управление (РУ), гр. Девин в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Смолян, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП- “временно отнемане на СУМПС (свидетелството за управление на моторно превозно средство) на водач, който управлява МПС (моторно превозно средство) след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност, като се твърди и липса на компетентност, представляващо индиция за заявено искане за обявяване нищожността на заповедта. В писмени бележки (листи 81-83) адвокат В. излага подробни съображения, подкрепящи заявеното в жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък за разноски (лист 39) и доказателства, че разноските са действително направени (лист 5, 40).

Ответникът- С. С. А.- мл. автоконтрольор в РУ – Девин в ОД на МВР – Смолян, в съдебно заседание заявява, че не може да прецени основателността на жалбата. На 17.09.2025г. по делото постъпва молба с Вх.№14917 (лист 80) от С. А., с която заявява искане да му бъдат присъдени дневни и пътни разходи във връзка с явяването му в съдебно заседание. Прилага фискален бон от 16.09.2025г., 13:06:42ч. (лист 79), издаден от “ПЕТРОЛ КОМЕРС“ ООД, [ЕИК], удостоверяващ заплащането на 24,030 литра евродизел, с обща цена от 60,08 лв. На 25.07.2025г. по делото постъпва писмо с Вх.№12405 (лист 2) от началник на РУ – Девин в ОД на МВР – Смолян, в което е формулирано възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, ако такова е реално заплатено в размер, над предвидения в чл.24 /от 100 лв. до 240 лв./ от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), на основание чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), в частност на т.т.47 и 51 от Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 година по съединени дела C-427/16 и C-428/16. Евентуално приложение на Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба №1/09.07.2004г.) би поставило в неравностойно положение страните в съдебния процес, които се представляват от юрисконсулти, тъй като предвидените в Наредба №1/09.07.2004г. възнаграждения за адвокати са многократно по-високи от тези за юрисконсулти, предвиден в НЗПП.

Идентично по съдържание е постъпилото по делото писмо с Вх.№15638 от 29.09.2025г. (лист 50) от началник на РУ – Девин в ОД на МВР – Смолян.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Владимир Вълев, дава заключение за неоснователност на жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 15, 19, 63) е получен от жалбоподателя А. на 06.07.2025г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 3-4) е подадена чрез РУ – Девин в ОД на МВР – Смолян на 18.07.2025г. или в рамките на законоустановения срок, като искането за обявяване нищожността на административен акт не е ограничено със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК.

Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2025г. ответникът С. С. А. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GА, АКТ №4140302 от 06.07.2025г. (лист 6, 51) против жалбоподателя А..

Според посочения АУАН, на 06.07.2022г. около 14:30ч. в гр. Доспат, на ул. “Катя Ванчева“ до КПП (контролно-пропускателен пункт) Нитекс е прието за установено, че А. управлява личния си лек автомобил марка и модел “Ауди А6“, с регистрационен номер [рег. номер], в посока към гр. Гоце Делчев. При подаден сигнал за спиране от служители на ГПУ (гранично полицейско управление) Доспат, същият не се подчинява и продължава движението си в посока гр. Гоце Делчев. След преследване от служителите на ГПУ - Доспат същият продължава движението си по републикански път III-197, след което се отклонява вдясно по общински път SML 3086 в посока почивна база СОМАТ и излизайки извън пътя в местността Хаджи османско е установен от служителите на ГПУ -Доспат в управлявания автомобил, след което е предприета проверка на водача. След поискано съдействие е извършена проверка на водача с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като след извършената проверка е установено следното нарушение: 1. Водачът А. управлява горепосоченото МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Дръг Тест 5000 с Фабричен номер ARPK 0019, с поставена касета Ref 8323634, LOT ARTK 0361, валидна до 01.2026г., който отчита по скалата на самия уред положителна проба за бензодиазепини. Пробата е взета от слюнката на водача и е извършена в местността Хаджи османско в 19:22ч. на 06.07.2025г. Резултатът е показан на водача, като същият заявява, че не е употребявал наркотични вещества, но приема хапчета Ривотрил. Издаден е талон за изследване номер 102084 от 06.07.2025г.

С посоченото А. виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП- УПРАВЛЯВА СЛЕД УПОТРЕБА НА НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА ИЛИ ТЕХНИ АНАЛОЗИ.

Пак според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя А. са иззети: СУМПС с №***; два броя табели с Рег.№[рег. номер]; както и СРМПС (свидетелство за регистрация на моторно превозно средство), вероятно Част втора (малък талон) с №***.

И отново според процесния АУАН, същият е подписан от жалбоподателя А. без вписано възражение.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Талон за изследване с №***(лист 9, 52), представляващ Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.).

Според отразеното в талона за изследване, А. е уведомен, че следва да се яви за медицинско и химическо изследване във ФСМП (филиал на спешна медицинска помощ) гр. Доспат, в срок до 120 минути от връчване на талона. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателя на 06.07.2025г. в 20:15ч.

Видно от процесния талон за изследване, от жалбоподателя е вписано “Отказвам, защото пих хапче преди пробата което ми е изписано от лекар“.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (листи 7-8, 53-54), съгласно Приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г., попълнен на 06.07.2025г., в 21:39ч. от д-р С. Ш. Ч. от ФСМП - Доспат, видно от който протокол К. С. А. отказва кръвни проби за наркотични вещества и техните аналози. Протоколът е подписан от А..

За направената проверка на А., в 19:22ч., с техническото средство, представляващо дрегер “Drug Test 5000”, с фабричен №ARРK-0019, е изведен нарочен протокол (лист 10, 56).

Тук е мястото да се напише, че като доказателство по делото е прието заверено копие на Протокол №*********-10000 за сервизна проверка на “Drugtest 5000“, с идент. номер ARPK-0019, който протокол е съставен на 19.03.2025г. (лист 57); резултатът от проверката е “Годен“; срокът на валидността на проверката е 12М (месеца). За направената проба е използвана тестова касета с LOT ARТК-0361 и REF 8323634, валидна до 01.2026г.

Според Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), бензодиазепинът е включен в Списък І- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина; бензодиазепинът е включен и в Приложение №2 към чл.3, т.2 от НРКРВН - Списък ІІ- Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина; както и в Приложение №3 към чл.3, т.3 от НРКРВН - Списък ІІІ- Рискови вещества.

По делото няма ангажирани доказателства, нито пък дори се твърди жалбоподателят А. да е изпълнил даденото му предписание за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози от негова страна.

Отново на 06.07.2025г. е издадена и оспорената по делото заповед.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното от жалбоподателя възражение в този смисъл.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 13-14, 60-61) на министър на вътрешните работи, с която се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (неприложена по делото), считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта).

Прието е заверено копие на Заповед №345з-624 от 08.05.2025г. (лист 12, 59) на директор на ОД на МВР – Смолян, с която заповед младшите полицейски инспектори в сектори/групи “Охранителна полиция“, “Териториална полиция“ и “Охрана на обществения ред“ в РУ при ОД на МВР – Смолян, са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а”, т.6 и т.7 от ЗДвП (точка 1.11. от заповедта), за нарушения по ЗДвП, извършени на територията на обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Смолян.

Прието е заверено копие на Заповед №345з-327 от 15.04.2016г. (лист 7348) на директор на ОД на МВР – Смолян, с която заповед младши инспектор С. С. А., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжност “МЛАДШИ АВТОКОНТРОЛЬОР I степен в група “Охранителна полиция“ към Районно управление – Девин при Областна дирекция на МВР Смолян“, считано от датата на встъпване в длъжност.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Акт за встъпване в длъжност (лист 62), според който акт на 27.04.2016г. ответникът А. е встъпил в посочената по-горе длъжност.

Според информация, достъпна в интернет, на страницата на ОД на МВР – Смолян, РУ – Девин обслужва територията на община Девин, община Доспат и община Борино.

Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министър на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от материално, териториално и по степен компетентен орган, противно на твърдението на жалбоподателя.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 (по реда на Наредба №1/19.07.2017г.) установените стойности са определящи.

Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.

В случая, обстоятелствата, че на жалбоподателя А. е направена проверка за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози на 06.07.2025г., в 19:22ч., с тест дрегер “Drug Test 5000”, с фабричен №ARРK-0019, за която проверка е използвана тестова касета с LOT ARТК-0361 и REF 8323634, валидна до 01.2026г., и при направената проверка е отчетен положителен резултат за употреба на бензодиазепини, за което е изведен нарочен протокол (лист 10, 56); че А. не изпълнява предписанието за медицинско и химическо изследване за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози, за което е издаден Талон за изследване с №102084 от 06.07.2025г. (лист 9, 52) и е попълнен на 06.07.2025г., в 21:39ч. Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (листи 7-8, 53-54) от д-р С. Ш. Ч.; че А. притежава качеството на “водач“ по смисъла на легалното определение, дадено в нормата на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, противно на направеното възражение в тази насока; както и че управляваният на 06.07.2025г. от А. лек автомобил “АУДИ А6“, с Рег.№[рег. номер], представлява “МПС“ по смисъла на легалното определение, дадено в нормата на §6, т.11 от ДР на ЗДвП, се явяват установени по делото.

Съответно, налице е фактическо основание за издаване на оспорената по делото заповед, а именно управление на МПС от водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест “Drug Test 5000”, с фабричен №ARРK-0019, за която проверка е използвана тестова касета с LOT ARТК-0361 и REF 8323634, валидна до 01.2026г.

При положение, че оспорената по делото заповед е издадена при наличието на фактическо основание за целта, настоящият състав на съда приема за установено, че заповедта е издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗДвП, противно на твърденията на жалбоподателя в тази насока.

Разбира се, според приетото по делото копие на Амбулаторен лист №25189006D6F4 от 01.07.2025г. (лист 21), попълнен от д-р Н. И., собственик на ЕТ “Д-Р Н. И.-67 - АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“, [ЕИК], с код на лечебното заведение 16011111060, на жалбоподателя А. е предписана терапия: RIVOTRIL 2MG-2X1 TABL и е издадена рецепта от 01.07.2025г. (лист 20, 37) за това.

Но пък според оригинала на Амбулаторен лист №25189006D6F4 от 01.07.2025г. (лист 32), попълнен от д-р Н. И., собственик на ЕТ “Д-Р Н. И.-67 - АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“, [ЕИК], с код на лечебното заведение 16011111060, на жалбоподателя А. няма предписана терапия.

Според оригинала на Амбулаторен лист №25216С0А68А2 от 04.08.2025г. (лист 33), попълнен от д-р Н. И., собственик на ЕТ “Д-Р Н. И.-67 - АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“, [ЕИК], с код на лечебното заведение 16011111060, на жалбоподателя А. е предписана терапия: RIVOTRIL 2MG 2X1 TABL, за което вероятно е издадена и рецепта от 16.08.2025г. (лист 38).

А според приетото по делото заверено копие на Протокол с резултати от изследвания (листи 34-35), издаден от СМДЛ (самостоятелна медико диагностична лаборатория) Рамус ООД, резултатите от изследваните проби от кръв и урина, взети от жалбоподателя А. на 12.07.2025г., са отрицателни за бензодиазепини.

Съответно, установената употреба от А. на бензодиазепини е много вероятно да е резултат от приема на предписан му от лекар медикамент, но пък А. не се е подложил на химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, въз основа на което да бъде определена концентрацията на бензодиазепини в кръвта и урината му и на тази основа да бъде извършена преценка дали концентрацията на бензодиазепини в кръвта и урината на А. е в рамките на терапевтичните стойности.

Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с изискванията за форма на този вид административни актове, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, а именно заповедта да е мотивирана, както и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в заповедта на фактическите и правните основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване.

Разглежданата ПАМ е приложена за законоустановения срок, а именно- до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя, но за не повече от 18 месеца и в този смисъл оспорената заповед се явява издадена при спазване на принципа за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, които установяват следното: (1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Разбира се, като доказателство по делото е прието заверено копие на Мотивирана резолюция №25-0252-М000033 от 07.07.2025г. (листи 17-18, 64-65) на Р. Т. Х.- началник на група в РУ – Девин в ОД на МВР – Смолян, с която резолюция, на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН, се прекратява административнонаказателното производство по АУАН, Серия GА, АКТ №4140302 от 06.07.2025г. Респективно, действието на разглежданата ПАМ се преклудира, но пък съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, според чл.142, ал.1 от АПК, а това в случая е 06.07.2025г.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, противно на твърдението на жалбоподателя, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.

Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на административния акт, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия си изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Искането на ответника С. А. да му бъдат присъдени разноски, платени дневни и пътни разходи, във връзка с явяването му в проведеното на 17.09.2025г. съдебно заседание, е също неоснователно, тъй като не са ангажирани доказателства за неговото командироване на 17.09.2025г. до гр. Пловдив, съобразно установеното от нормите на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. С. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1884255 от 06.07.2025г., издадена от мл. автоконтрольор в Районно управление - Девин в Областна дирекция на МВР - Смолян, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП- “временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Решението не подлежи на обжалване.