Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ПЕТКОВА
при
секретаря Здравка Йорданова, като разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело № 3190 по описа на ДРС за 2019
г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Енерго Про Продажби” АД с вх. рег.
№17761/05.09.2019г., с която срещу С.К.К., с ЕГН ********** *** са предявени
искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за установяване дължимостта
на част от вземането по издадената заповед за изпълнение №817/08.05.2019г. по
ч.гр. д. №1521 по описа за 2019 г. на ДРС за следните суми: 1) 480,36 лева, представляваща дължимата сума
по договор за покупко-продажба на електрическа енергия за периода *** г. – ***
г. за обект с клиентски номер ***, намиращ се на адреса на длъжника, заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата
(02.05.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 10,10 лева, представляваща
мораторната лихва върху горната сума за периода от падежа на всяка фактура до ***
г.
Претендират се
разноските по заповедното и по установителното производство, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение.
Претендираните от ищеца
права произтичат от следните обстоятелства:
Ответникът е клиент на
„Енерго – Про Продажби” АД, за обект, находящ се на адрес гр. Д., абонатен № ***
и клиентски №***, във връзка с продажба на ел.енергия. Тези облигационни
отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД, които са приети на основание
чл. 98а от Закона за енергетиката от Управителния сьвет на Е.ОН България
Продажби АД и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране. Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД /ОУДПЕЕ/, приложими към
настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в
тези Общи условия”. Сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6
на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен,
че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо
дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението.
При това положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на
съотвената фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не
изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Енерго – Про
Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден”. Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка
с чл.107 от Закона за енергетиката на 02.05.2019г. е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на което е
образувано ч.г.д. №1521/2019 по описа на PC Д. Към момента на подаване на
заявлението ответникът в качеството му на потребител на електрическа енергия
има неизплатени задължения в общ размер на 490,46 лв., от която : 1) 480,36 лева, представляваща главница за неизплатена
електрическа енергия по 3 бр. фактури, описани подробно в табличен вид в
исковата молба, издадени за периода от ***г. до *** г. за обект с клиентски
номер ***, намиращ се на адрес гр. Д., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение от 20.08.2019г. до окончателното плащане; 2) 10,10 лева,
представляваща мораторната лихва върху горната сума за периода от падежа на
всяка фактура до *** г.
Съобразно указанията на
заповедния съд в срока по чл. 415 от ГПК е предявен настоящия иск. След
настъпване на изискуемостта на задължението до подаване на исковата молба
фактурите не са заплатени.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът, чрез назначения от съда особен представител, изразява становище за
допустимост и основателност на иска.
Добричкият районен съд,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 1521
по описа за 2019г. на ДРС. С разпореждане от 08.05.2019г. е издадена заповед № 817
от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено
длъжникът С.К.К., с ЕГН ********** *** като длъжник по договор за
покупко-продажба на електрическа енергия да заплати на кредитора „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ”АД, с ЕИК:***, седалище и адрес на управление гр. В., представлявано
от Я.М.Д. и Г.К. следните суми: 1) 499,36 лева (четиристотин деветдесет и девет
лева и тридесет и шест стотинки), представляваща дължимата сума по договор за
покупко-продажба на електрическа енергия за периода *** г. – *** г. за обект с
клиентски номер ***, намиращ се на адреса на длъжника, заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата (02.05.2019
г.) до окончателното плащане. 2) 10,10 лева (десет лева и десет стотинки),
представляваща мораторната лихва върху горната сума за периода от падежа на
всяка фактура до 18.04.2019 г. 3) 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща
направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело №1521/2019 г. по
описа на ДРС. След връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК с
разпореждане от 30.07.2019г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Съобщението е връчено на 08.08.2019г. Исковата молба е подадена
по пощата на дата 05.09.2019г., поради което като допустима подлежи на преценка
по основателност.
Поцесната заповед за
изпълнение подлежи на обезсилване частично – за незаявения размер от
главницата, т.е. горницата над заявената с исковата молба сума от 480,36 лева
до присъдения със заповедта размер от 499,36 лева.
Предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД. Предявени са
като установителни в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след връчване на заповедта
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща неплатени главници и лихви за забава, дължими
за потребена и неплатена ел.енергия.
Така очертан, предметът
на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи
пълно и главно, че ответникът има качество на потребител по договор за доставка
на електроенергия в посочения обект на потребление и за посочения период; че
ищецът в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото във
фактурите количество ел. енергия, което е отчетено при изправност на средството
за търговско измерване и че фактурираното количество ел. енергия, съответства
на доставеното и потребено; размер на тази цена и изискуемост на задължението
за плащането й, както и размер на мораторната лихва върху главниците.
Като писмени
доказателства по делото са приобщени Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД, приети и одобрени с
решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР; издадените от ищеца фактури през
периода от ***г. до *** г., установяващи незаплатени задължения, както следва:
по фактура № *** от ***г. на стойност 234.91 лв,; по фактура
№***от ***г. на стойност 234,44г.;
по фактура № *** от ***г. на стойност 1.21 лв. и по фактура №*** от ***г. на стойност 9.80
лв., на обща стойност на 480,36 лв., както и справка за потреблението и
извлечение от сметка към ***г.
От представените по
делото по реда на чл. 192 от ГПК писмени доказателства, се установява, че
процесният обект е общинско жилище, отдаден под наем на ответницата, считано от
27.06.2002г. Следователно С.К.К. има качеството „потребител“ по смисъла на § 1,
т. 42 ЗЕ и е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по предявените
искове. При всички случаи, качеството на потребител е свързано с реалното
потребяване на ел.енергия.
Липсва спор процесните
суми да не са начислени при реалното отчитане на показанията на електромера в
обекта на потребление на същия. Дължимата от потребителя цена се заплаща
съобразно количеството консумирана енергия, измерена със средство за техническо
измерване след отчитането му.
От съвкупния анализ от
ангажираните по делото доказателства се установява, че е налице извършена доставка
на ел. енергия по количество и стойност, начислени от ищеца, съобразно и което
е възникнало задължението на ответника за заплащане на дължимата сума - 480,36 лева за извършената доставка, на основание
чл.16,ал.1, т. 2 от ОУ на договорите за доставка на ел.енергия. Искът за
мораторните лихви се явява и основателен и доказан поради което следва да бъде
уважен в пълнота.
При този изход на спора,
съдът дължи произнасяне по отговорността за разноските.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се следват
разноски в общ размер от 705 лева, от които:100 лв.- юрисконсултско възнаграждение; 75 лв. – държавна такса; 300 лв. – депозит за
особен представител.
На ищеца са дължими и разноските в заповедното производство
разноските - 25 лв. държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран,
Добричкият районен съд:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК
в отношенията между ищеца „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.В. и ответника
С.К.К., с ЕГН ********** *** че
ответникът дължи на ищеца част от вземането, предмет на издадената по ч.гр.д. заповед
за изпълнение №817/08.05.2019г. по ч.гр. д. №1521 по описа за 2019 г. на ДРС за
следните суми: 1) 480,36 лева, представляваща дължимата сума по договор за
покупко-продажба на електрическа енергия за периода *** г. – *** г. за обект с
клиентски номер ***, намиращ се на адреса на длъжника, заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата (02.05.2019
г.) до окончателното плащане; 2) 10,10
лева, представляваща мораторната лихва върху горната сума за периода от
падежа на всяка фактура до *** г.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д. по ч.гр.д. заповед за
изпълнение №817/08.05.2019г. по ч.гр. д. №1521 по описа за 2019 г. на ДРС в
частта, касаеща присъдената главница за горницата над сумата от 480,36 лв. до
заявения в заповедното производство размер от 499, 36 лв.
ОСЪЖДА
С.К.К., с ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.В., сумата от 475
лева, от които:100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение ; 75 лв. – държавна такса и 300 лв. – депозит
за особен представител - съдебно - деловодни разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА С.К.К., с
ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.В., сумата от 75 лева, включващи държавна
такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева - разноски по ч.гр.
дело 1521/2019г. на ДРС.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в частта на частичното
обезсилване на заповедта по чл.410 от ГПК, имаща характер на определение, може
да с обжалва в едноседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: