№ 146
гр. Ловеч, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20244300500162 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постановено е съдебно решение № 19/22.01.2024 г. по гр.д.№ 675/23 по описа на РС
– Т. с което са отхвърлени предявените от „АПС Бета Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище: гр.
София, бул. „Б.“ № 81 В, чрез пълномощника си юрк. Б.Т., срещу У. М. У., ЕГН: **********,
с адрес: гр. Т. ж. к. „****“, ****, обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 138, вр. чл.
99 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата в размер на 2,607.15 лева –
главница по договор за потребителски кредит № 772991 от 05.12.2016 г., сключен с
„Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета Б.“ ЕООД с Договор
за прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., сумата в размер на 1,040.65 лева – договорна
лихва за периода 05.12.2016 г. – 31.03.2017 г., сумата в размер на 1,221.20 лева –
обезщетение за забава за периода 05.12.2016 г. – 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
10.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №
190 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.07.2023 г. по ч. гр. д. №
348/2023 г. по описа на Районен съд – Т.. Със същото решение е осъдено „АПС Бета Б.“
ЕООД, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на У. М. У., сумата в размер на 500
/петстотин/ лева, представляващи разноски в първоинстанционното производство.
Подадена е въззивна жалба с вх.№ 918/13.02.24 г. от „АПС Бета Б.“ ЕООД, ЕИК ****
1
срещу съдебно решение № 19/22.01.2024 г. по гр.д.№ 675/23 по описа на РС – Т. с която
обжалва изцяло постановеното решение.
Счита, че съдът неправилно е отхвърлил предявените от „АПС Бета Б.“ ЕООД искове
като неоснователни, като е приел, че не са представени доказателства кредитодателят да е
изпълнил задължението си към кредитополучателя за предоставяне на заемната сума в
размер на 2,607.15 лв. Излага, че първоинстанционният съд не е обсъдил представените
пред него писмени доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, вследствие на
което е стигнал до необоснованите правни изводи за недоказаност на получената сума, като
по този начин е извършил съществено процесуално нарушение, в това число и на някои от
основните принципи на граждански процес - чл. 10 и чл. 12 ГПК
Моли съда да отмени Решение № 19/22.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 675/2023 г.,
по описа на PC Т. като неправилно и незаконосъобразно и да постанови Решение, с което да
уважи предявените искове срещу длъжника У. М. У., ЕГН ********** за вземането,
произтичащо от неизпълнение по Договор за потребителски кредит № 772991. Претендира
сторените разноски за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от У. М. У., ЕГН: ********** чрез адв.
С. Х., АК-Ловеч, в който застъпва становище, че първоинстанционният съд е обсъдил цялата
съвкупност от събрания доказателствен материал, както поотделно, така и в неговата
логическа цялост и поради това е достигнал до правилни, законосъобразни и обосновани
изводи. Счита оплакването във въззивната жалба, че е представена счетоводна справка от
счетоводния масив на кредитодателя, която доказва фактическото получаване на процесната
сума за несъстоятелно, доколкото такава справка изобщо не фигурира между кориците на
делото. Изтъква, че дори да фигурира такава справка, то тя би представлявала документ
изготвен нарочно от и изцяло за целите на счетоводството на кредитодателя и такъв
документ не може да бъде ценен като доказателство за изпълнено към въззиваемия
задължение по предаване на сумата.
Твърди, че съдът е обсъдил дори хипотетичната действителност на договора, като е
приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Прави извод, че обжалваното решение се явява допустимо, правилно, обосновано и
законосъобразно.
Моли съда да постанови Решение, с което да отхвърли предявената въззивна жалба на
„АПС Бета Б.“ ЕООД като неоснователна и недоказана, респективно да потвърди в цялост
Решение № 19/22.01.2024 г. на Районен съд –Т..
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се представлява, а
въззиваемият се представлява от адв. С. Х. от ЛАК. Тя застъпва становище, че решението на
РС-Т. е правилно и следва да бъде потвърдено, като претендира и присъждане на съдебно-
деловодни разноски по представен списък на разноските..
От представените по гр.д.№675/23 г. по описа на ТРС доказателства, от заключението
на съдебно-техническата експертиза изготева от вещо лице инж.С. Б., от обясненията на
2
страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за
установени следните фактически обстоятелства:
„АПС БЕТА Б.“ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК на 10.05.2023 г. пред РС-Т. против У. М. У. с адрес гр.Т. ул.“*****“ №97 за
сумата 2 607,15 лв. главница, дължима договорна лихва 1040,65 лв. от 5.12.2016 г. до
31.07.2018 г., 1806,45 лв. законна лихва за забава, считано от 5.12.2016 г. до 5.05.2023 г. и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,
като е посочено, че вземането е на основание сключен договор за потребителски кредит от
5.12.2016 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ АД-София и У. У. за сумата в размер на
2607,15 лв., които вземания са цедирани от „КРЕДИСИМО“ АД-София на „АПС БЕТА
Б.“ЕООД по договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 2.03.2021 г. Изрично
е посочено, че съгласно ЗМДВИПОРНС/13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците,
законна лихва върху главницата не е начислявана за периода от 13.903.20 г. до 14.07.20 г.
Изтъква, че договорът е сключен при спазване на ЗПК, Закона за електроння документ и
електронните удостоверителни услуги и Закона за предоставяне на финансови услуги от
разС.ие и приложимото законодателство. Претендира и 109,09 лв. ДТ и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
ТРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение №190/3.07.2023 г. по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№348/23 г. с което е разпоредено У. М. У. с адрес гр.Т. ул.“*****“
№97 да заплати на „АПС БЕТА Б.“ЕООД сумата 2 607,15 лв. главница, ведно със законната
лхва за Период от 10.05.23 г. до изплащане на вземането, дължима договорна лихва 1040,65
лв. от 5.12.2016 г. до 31.07.2018 г., 1806,45 лв. законна лихва за забава, считано от 5.12.2016 г.
до 5.05.2023 г. и, както и 109,09 лв. ДТ и 50 лв. юриконсултско възнаграждение.
Тази заповед е връчена на длъжника У. на 5.07.23 г., като той е подал възражение вх.
№3394/11.07.23 г.260762/6.10.20 г., в което възразява, че не дълажи горепосочените суми,
тъй като са погасени по давност.
Постановено е разпореждане №1383/11.07.23 г. по ч.гр.д.№348/23 г., с което ТРС е
указал на кредитора, че следва да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението. Това съобщение е получено на 7.08.23 г,
като настоящият иск е предявен на 5.09.23 г., т.е. в законоустановения срок, поради което и
производството по чл.422 от ГПК е допустимо и съдът следва да се произнесе по същество.
ТВърденията на ищеца в исковата молба са, че между ответника и „КРЕДИСИМО“
АД-София е бил сключен договор за потребителски кредит по електронен път по сибата на
ЗПФУР на 5.12.2016 г., по силата на който е получил сумата 2607,15 лв., като е следвало да
върне сумата на 20 бр. месечни вноски по 182,39 лв в срок до 31.07.2018 г. с уговорен ГЛП
41,24% и ГПР 50%. Твърди се, че ищецът е придобил конкретното вземане от
„КРЕДИСИМО“ АД-София по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 2.03.21 г. за сумата 4 869 лв. съгласно извадка от приложение №1 и длъжникът е
бил уведомен за цесията на посочената в договора електронна поща с имейл от 1.04.21 г.
Представя към исковата молла договора за потребителски кредит от 5.12.2016 г. ведно с
3
приложимите ОУ, договор за цесия от 2.03.21 г., уведомление за цесия, пълномощно и
документ за внесена ДТ.
След получаване на отговора на исковата молба ТРС е указал на ищеца, е следва да
проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба факти и обстоятелства,
съществуването на твърдяното вземане в негова полза на основание имащо за предмет
вземане срещу ответника в размер на исковата сума, както и по размер и длъжник, факта и
момента на настъпилата изискуемост на вземаният. След доклада на съда ищецът представя
разписка на л.129 от делото, където е записано, че сумата 2607,15 лв. е предоставена за
погасяване на задължение по стар заем.
За правилно решаване на спора настоящата инстанция е допуснала назначаване на
съдебно-техническа експертиза по искане на възззивника след дадени му указания, че
следва да ангажира доказателства, че ответникът е поискал погасяване на страи задължения
по длуг кредит с отпуснатите му средства.
От изготвеното заключение от вещо лице инж.С. Б. съдът установява, че
„КРЕДИСИМО“ АД-София не е предоставило информация по договора за потребителски
кредит, а от предоставената от ищеца информация няма данни ответникът да е посочил, че
желае с отпуснатата главница да погаси задължение по предходно сключен между страните
договор. Подробно коментра начина на сключване на договор от разС.ие, като излага, че при
кандидатстване заявката може да се подаде от физическо лице чрез попълване на формуляр
за кредит в сайта на „КРЕДИСИМО“ АД или по телефона. Посочва, че „КРЕДИСИМО“ АД
има разгледана и одобрена заявка за кредит, по която е кандидатствал ответника за договора
за кредит от 5.12.2016 г., като кредиторът е предоставил на кандидата по електронен път
чрез линкове в сайта и чрез мейл на посочения от него ел.адрес ОУ, договора и СЕФ, като
получаването е потвърдено чрез маркирането на съответните чекбоксове в сайта в процеса
на кандидатстване за кредит.
В съдебно заседание на въпроси на съда вещото лице пояснява, че заявяване на
кредита може да се осъществи от всяко лице, което има данните на друго лице. Вещото лице
посочва, че конвентирането е извършено от лицето Е.Ц.. Изрично уточнява, че няма данни
по делото ответника да е посочил сметка, по която да е получил сумата и няма информация
как е получил процесната сума. Счита, че само в счетоводните документи на
„КРЕДИСИМО“ АД ми богло да се съдържа такава информация.
Настоящата инстанция намира, че е сезирана с установителен иск с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК. По своята същност производството по
чл.422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се
предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът
установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо към датата на
подаване на заявлението. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича
вземането му. Настоящият спор касае установяване на вземанията на ищеца представляващи
2 607,15 лв. главница, ведно със законната лхва за Период от 10.05.23 г. до изплащане на
вземането, дължима договорна лихва 1040,65 лв. от 5.12.2016 г. до 31.07.2018 г., 1806,45 лв.
4
законна лихва за забава, считано от 5.12.2016 г. до 5.05.2023 г. и, както и 109,09 лв. ДТ и 50
лв. юриконсултско възнаграждение. В случая се касае за сключен договор за кредит с лице,
което има качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР от ЗЗП. По делото от страна на
ответника в това му качество е направено възражение, че не дължи тази суми, тъй като са
погасени по давносст. С оглед обстоятелството, че този договор е сключен от разС.ие, то
намират приложение и разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разС.ие /ЗПФУРО/.
Настоящата инстанция приема, че ищецът на първо място не е доказал
материалноправната си легитимация в процеса. Твърдението му, че е придобил вземането по
сключен договор за цесия не се доказва, тъй като в представеният договор от 2.03.21 г.
липсва продробно описание на закупените от него вземания на обща стойност 1 217 129,93
лв. В §2 ал.1 от договора се посочва, че тези вземания са индивидуализирани в приложение
№1 към договора, но такова приложение липсва както в заповедното производство, така и в
исковото, въпреки дадените от първата инстанция указания в доклада. Следователно само на
това основание искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищецът не е доказал и твърденията си, че е предоставил на ответника сумата в
размер на 2 607,15 лв, по негово искане за рефинансиране на предишен кредит, въпреки
дадените в определение №216/28.03.24 г. указания. Съдът съобразява и констатациите на
вещо лице Б., че няма информация ответникът да е пожелал с отпуснатата главница да
погаси предходно сключен между страните договор за кредит, липсва и посочване на сметка,
по която е получена сумата. Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД за да се приеме, че има
сключен договор за заем, трябва сумата да е реално предадена от кредитора на
кредитополучателя, а такива данни липсват по делото.
След като не се доказва съществуване на главното вземане за главница от 2 607,15 лв,
недължими са и акцесорните вземания за заплащане на договорна лихва в размер на 1 040,65
лв. и заплащане на обезщетение за забава в размер на 1 221,20 лв.
В този смисъл се е произнесъл и ТРС в решение №19/22.01.24 г. постановено по гр.д.
№675/23 г. по описа на съда, поради което и неговото решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
При този изход от процеса въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна разноските за въззивна инстанция по представен списък на разноските
по чл.80 от ГПК на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на сумата750 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение №19/22.01.24 г. постановено по гр.д.
5
№675/23 г по описа на РС-Т..
ОСЪЖДА „АПС Бета Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище: гр. София, бул. „Б.“ № 81 В,
чрез пълномощника си юрк. Б.Т. да заплати на У. М. У., ЕГН: **********, с адрес: гр. Т. ж. к.
„****“, **** сумата 750 лв. разноски за въззивна инстанция.
Решението е окончателно впредвид разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6