Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 45/14.02.2022 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен съдия: Соня
Камарашка
при секретаря Александрина Александрова с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 49 по описа за 2022г. по описа на Административен съд - Монтана, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 111
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба подадена от С.Н.Б. ЕГН * изтърпяващ наложено
му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Б*** ” към Затвора гр.Враца, с която
оспорва издадена Заповед №Л-316 от 02.02.2022год. от Началник сектор
гл.инспектор Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ Б*** С*** П*** към
Затвора гр.Враца, с която за извършено дисциплинарно нарушение по чл.97, т.3 от ЗИНЗС, му е наложено дисциплинарно наказание на основание чл.100,ал.1 във вр.
чл.100, ал.2,т.5 във вр. чл.101, т.7 от ЗИНЗС – изолиране в наказателна килия
за срок от 5 /пет/ денонощия. В жалбата се твърди, че при отваряне на спалното
помещение – килия №7 за сутрешна проверка на 01.02.2022г. незаконосъобразно
мл.инспектор В*** Н*** е извършил претърсване и обиск на килията, като е открил
под неговото легло мобилен телефон, ведно със зарядно с кабел и без кабел, 1бр.
слушалки, 1бр. сим-карта на А1 с №89359032300152875968 и самоделно направена
нощна лампа. Твърди се, че мобилния телефон с принадлежностите му не е негов а
на друг лишен от свобода – М*** М*** , намиращ се в същата килия. Сочи, че
неправилно е посочена марката на мобилния телефон и принадлежността към
мобилния оператор на сим картата. Сочи, че преди време при друг лишен от
свобода е намерен телефон, но на същия не е наложено такова по вид дисциплинарно
наказание, както и, че обяснението дадено от лишения от свобода В*** Г*** е
написано от мл.инспектор В*** . В нарочна декларация Б. потвърждава
депозираната жалба, като се отказва от нея по отношение на действията на мл.
инспектор Н*** , но не сочи отказ от обжалване на оспорената в първоначалната
жалба заповед, чиято отмяна претендира.
В съдебно заседание жалбоподателя С.Н.Б. в собственоръчно депозирана писмена
декларация заявява, че не желае да се яви на насроченото по негова жалба
административно производство.
Ответникът по жалбата – Началник сектор
гл.инспектор Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ Б*** С*** П*** към
Затвора гр.Враца издал оспорената заповед, не се явява, не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Представителя на Окръжна прокуратура -
Монтана дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита оспорената
заповед за правилен и законосъобразен акт. Подробни доводи излага в писмено
заключение по делото.
Административен съд - Монтана, като взе
предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно отбелязаната дата за връчване на оспорената Заповед №Л-316 от 02.02.2022год. за
налагане на дисциплинарно наказание на 03.02.2022г.,
връчена при отказ удостоверен с подписа на двама свидетели, а жалбата е
подадена чрез Началник ЗОЗТ Б*** с рег. №696 от 04.02.2022г. Изхожда от
надлежна страна – адресат на заповедта, който има правен интерес от оспорването
по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК,
срещу индивидуален административен акт засягащ негови права и интереси. Жалбата
след депозираната декларация до съда, може да се приеме, че съдържа
необходимите реквизити и форма, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От фактическа страна, не се спори по факта,
че жалбоподателят изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ в
Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ Б*** към Затвора гр.Враца.
Оспорената заповед е издадена от Началник сектор гл.инспектор
Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ Б*** С*** П*** към Затвора
гр.Враца, за това, че на 01.02.2022г. в 06,00часа при
отваряне на спално помещение №7 за сутрешна проверка, мл. инсп. Венцислав Н***
В*** – служител от НОС на ЗОЗТ „Б*** “ към Затвора – Враца е забелязал стърчащи
кабели от леглото на л.св.С.Н.Б.. При разпореденото махане на завивките от
мл.инсп. е установено, че лишения от свобода държи в ръцете си мобилен телефон
– марка „А*** “, бял на цвят с нарушена цялост и видимо неработещ. При
извършеното претърсване и обиск на лишения от свобода С.Б. са открити и иззети мобилният
телефон, ведно със зарядно с кабел и без кабел, 1бр. слушалки, 1бр. сим-карта
на А1 с №89359032300152875968 и самоделно направена нощна лампа.
Приложени са писмени обяснения от лишените
от свобода В*** Р*** Г*** и М*** Д*** М*** ползвали същото спално помещение, от
което са установени и иззети забранените вещи. От обясненията им се установява,
че действително е иззет мобилен телефон с принадлежности към него, като се твърди,
че е бил в контакта със зарядното. В обясненията си М*** твърди, че мобилния
телефон е негов, а от обясненията на Г*** , че мобилния телефон е на
жалбоподателя.
От приложената справка от ИСИН по делото
по отношение на л.св.С.Н.Б. се установява, че същият преди налагане на
настоящето дисциплинарно наказание е наказван още четири пъти по влезли в
законна сила Заповед №185/20.01.2022г.; Заповед №98/10.01.2022г.; Заповед №2505/04.10.2021г.
и Заповед №2082/23.08.2021г., като едно от наказанията му отново касае открити
и иззети неразрешени вещи – мобилен телефон, сим и микро карти.
Приложени са по делото докладна записка от
надзирателя мл.инсп. В*** В*** за установеното,
както и изготвено предложение от ИСДВР В*** В*** подкрепено от становището на
инсп.Л*** И*** съдържащо предложение л.св.С.Н.Б. да
бъде наказан на осн. чл.101,т.7 от ЗИНЗ с „Изолиране в наказателна килия за
срок от пет денонощия, тъй като е нарушил разпоредбата на чл.97, т.3 във вр. чл. 100, ал. 1 във
вр. чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС.
Представен е протокол за претърсване и
обиск на лишен от свобода от 01.02.2022 г. с които от С.Н.Б. са иззети мобилен
телефон – марка „А*** “, бял на цвят, 1бр. зарядно с кабел и 1бр. зарядно без кабел, 1бр.
слушалки, 1бр. сим-карта на А1 с №89359032300152875968 и самоделно направена
нощна лампа.
На 02.02.2022 г. лишеният от свобода бил
изслушан от началника сектор ЗОЗТ към Затвора гр.Враца, чрез снемане на писмено
обяснение във връзка с извършеното от него дисциплинарно нарушение. В писменото
обяснение жалбоподателя собственоръчно е отразил, че „..при проверката
старшината влезе да ни брой и видя до мен телефон и го взе“.
На същата дата – 02.02.2022 г. е издадена
обжалваната заповед на Началник
сектор гл.инспектор Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ Б*** към
Затвора гр.Враца, с която на С.Н.Б. е наложено
дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия за срок от 5 (пет)
денонощия" на основание чл. 104, ал.2 във вр. чл.101, т. 7, от ЗИНЗС, за
извършено дисциплинарно нарушение на чл.97, т.3, във
вр. чл. 100, ал. 1 във
вр. чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС.
При цялостната проверка на
законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146
и чл. 168 от АПК,
съдът намира същият за законосъобразен.
Видно от Заповеди № 10-04-450/01.08.2018г.
и Заповед №ЧР-05 251/17.09.2018г. на Министъра на правосъдието приложени
на л.35 и л.45 по делото издателят на оспорената в настоящото производство Заповед №Л-316 от 02.02.2022год. -
Началник сектор гл.инспектор Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ Б*** към
Затвора гр.Враца - е компетентно лице по смисъла на чл. 104, ал. 2 от ЗИНЗС. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно спазването на установената форма,
съдът намира, че заповедта отговаря на реквизитите на чл. 59, ал. 2,
във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК, като изложените в заповедта правни и фактически основания са
достатъчно ясни и непротиворечиви, като съответстват и на фактическите
основания, съдържащи се в дисциплинарната преписка. В допълнение съгласно
константната практика на административните съдилища мотивите на заповедта могат
да се съдържат и в административната преписка, поради което съдът намира, че
фактически основания за издаването на настоящата заповед се съдържат и в
представена административна преписка. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
От съвкупната преценка на доказателствата
по делото се установява, че при провеждане на дисциплинарното производство и
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на дисциплинарно-наказващия орган, които да са довели
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Още повече, че преди
налагане на дисциплинарното наказание задължително е изслушан чрез прилагане на
писмени обяснения от жалбоподателя. Следва да се отбележи, че не всички
нарушения на административно производствените правила, а само съществените
такива водят до отмяна на административния акт.
По приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие,
извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред,
уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно
отношение към служители или лишени от свобода.
Според чл. 100, ал. 2, т.
5 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на
задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон. Според
чл. 102, ал. 2 от закона, дисциплинарно наказание изолиране в наказателна
килия, може да се наложи при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 5, което
в случая е спазено предвид многобройните извършени нарушения и наложени
наказания на л.св.С.Н.Б., което се установява от приложената справка от ИСИН по
делото в това число и такова по отношение на установен мобилен телефон при
предходна проверка.
Съдът намира, че приетата от
административния орган фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка,
като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.
По същество на спора, съдът намира фактът
на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани от
неоспорените официални писмени доказателства, които имат обвързваща за съда материална
доказателствена сила.
Съгласно чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях
правила и да изпълняват точно разпорежданията и заповедите на съответните
длъжностни лица. Съгласно чл.97, т. 3 от ЗИНЗС
лишените от свобода не могат да притежават, ползват или държат при себе си
неразрешени предмети, в случая мобилен телефон или части от него, което е
установено у жалбоподателя. Видно от отразеното в протокола за претърсване и
обиск, самият Б. е заявил, че „няма възражения, бележки и искания“. Дори
твърдението на жалбоподателя, че мобилния телефон не е негов да е вярно/аналогично
на твърденията на друг лишен от свобода/, то собствеността върху тази забранена
вещ не е част от фактическия състав на извършеното нарушение, тъй като в
правната норма законодателя е предвидил три форми на изпълнително деяние – да
притежава, ползва или държи при себе си, а в случая е установено, че С.Б.,
безспорно не само държи, но и ползва тези забранени вещи, с което е осъществил от
обективната и субективна страна вмененото му дисциплинарно нарушение. Изолирано
и нелогично е твърдението на Б., че „..телефона се е зареждал под леглото
му..“, след като при обиска с телефона са установени и иззети слушалки, които
не са необходим атрибут от „зареждането“. По отношение твърдението на Б., че
преди време е установен телефон при друг лишен от свобода, на когото не е
наложено наказание, следва да се отбележи, че дисциплинарната отговорност е
лична и в конкретния случая тя е определена от наличието на законноустановени
предпоставки, една от които е на системни нарушения по арг. чл.102, ал.2 от
ЗИНЗ, като в същото време е в оперативната самостоятелност на дисциплинарно
наказващия орган, да прецени за всеки конкретен случай фактите съобразно които
да предприеме и действията по образуване и водено на дисциплинарно
производство.
Настоящият съдебен състав намира, че в
издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е налице съответствие
между описаната фактическа обстановка и посочените за нарушени правни норми.
Видът и размерът на наложеното
дисциплинарно наказание съответстват на характера и тежестта на извършеното
нарушение и е постановено съобразно срока по чл.104, ал.2 от ЗИНЗС.
С оглед изложеното съдът счита, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на
административно-производствените правила и в съответствие с материалните
разпоредби и целта на ЗИНЗС, поради което същата е законосъобразна и следва да
бъде потвърдена. Жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати дължимата за производството държавна такса по сметка на Административен
съд - Монтана в размер на 10.00лева (десет).
Ответникът по оспорването не претендира
разноски и съдът не дължи присъждането им.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 111, ал. 5
и ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Административен съд
Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед №Л-316 от 02.02.2022год. издадена
от Началник сектор гл.инспектор Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ Б***
С*** П*** към Затвора гр.Враца, с която на жалбоподателя С.Н.Б. ЕГН * изтърпяващ
наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Б*** ” към Затвора
гр.Враца, за извършено дисциплинарно нарушение по чл.97, т.3 от ЗИНЗС, му е
наложено дисциплинарно наказание на основание чл.100,ал.1 във вр. чл.100,
ал.2,т.5 във вр. чл.101, т.7 от ЗИНЗС – изолиране в наказателна килия за срок
от 5 /пет/ денонощия.
ОСЪЖДА л. св. С.Н.Б. ЕГН *
да заплати на Административен съд – Монтана сумата от
10.00лева (десет) държавна такса за настоящото производство, както и 5,00лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
Административен съд - Монтана.
Решението подлежи на касационно
оспорване в 14 дневен срок от днес пред тричленен състав на Административен съд - Монтана,
по арг. чл.111, ал.7 от ЗИНЗС
Препис от решението да се изпрати незабавно
на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: