Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.09.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на тридесети ноември през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ М.
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 14122 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение № 20236131 от 27.10.2020
г. СРС, 125 с-в, по гр.д.№ 26816/2020 г. е
отхвърлил
предявените от М.Т.М. и В.В.М. искове срещу „Т.С.“
ЕАД за за осъждане на „Т.С.“ ЕАД да заплати солидарно
на М.Т.М. и В.В.М. сумата от 5 323,40 лв.,
събрана принудително от тях по изп.д.№
20188580400771-вземане по изпълнителен лист, издаден на 15.06.2015 г. по гр.д.№
12819/2015 г. от СРС, 33 с-в; осъдил е „Т.С.“ ЕАД да върне на М.Т.М. сумата от
2 225,68 лв.-събрана принудително от ищцата по изп.д.№
20188580400771-вземане по изпълнителен лист, издаден на 15.06.2015 г. по гр.д.№
12819/2015 г. от СРС, 33 с-в и да й заплати сумата от 256,72 лв.-платени от нея
такси по изпълнението заедно със законната лихва върху двете суми от 24.06.2020
г. до плащането, както и сторените по делото разноски, като е отхвърлил
исковете за горницата над уважения размер от 2 225,68 лв. до сумата от
2 337,78 лв. и за горницата над уважения размер от 256,72 лв. до сумата от
323,92 лв.; осъдил е „Т.С.“ ЕАД да върне на В.В.М.
сумата от 1,38 лв.-събрана принудително от ищеца по изп.д.№
20188580400771-вземане по изпълнителен лист, издаден на 15.06.2015 г. по гр.д.№
12819/2015 г. от СРС, 33 с-в със законната лихва върху сумата от 24.06.2020 г.
до плащането, като е отхвърлил иска над уважения размер от 1,38 лв. до сумата
от 2 337,78 лв. и иска за връщане на сумата от 323,92 лв.-събрани такси и
разходи по изпълнението.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от ищците в частта, с която е отхвърлен
предявения от В.В.М. иск за сумата над 1,38 лв. до
2 167,10 лв. и в частта, с която е отхвърлен иска на М.Т.М. за сумата над 2 482,40
лв. до 3 154,92 лв., които са събрани от нея принудително, така и за
сумата от 40 лв., която съдът е категоризирал като доброволно платени от нея с
превод от 21.12.2018 г.Въззивниците излагат
оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е определил плащанията като
доброволни.Твърдят, че сумите са удържани директно от трудовото възнаграждение
на ищцата, не са постъпвали в нейния патримониум и
като наредител в платежните документи фигурира работодателя на
ищцата-„Уникредит Булбанк“ АД, а сумите, събрани от В.М., са в изпълнение на
наложен запор на негова лична банкова сметка *** посочено, че плащането е
извършено по наложен запор, т.е. принудително.Излагат доводи, че ответникът
също признава, че сумите са събрани правомерно на валидно правно основание.Поддържат,
че фактът, че сумата от 672,52 лв., събрана от ищцата чрез запор върху
трудовото й възнаграждение и удържана за разноски по изпълнителното дело от
съдебния изпълнител не е достигнала до ответното дружество, не следва да се
приравнява на непостъпването им в неговия патримониум,
тъй като плащанията са извършени в негова полза.Молят съда да отмени решението
в обжалваната част и да уважи предявените искове в посочената част.Претендират
разноски.
Ответникът по въззивната жалба- „Т.С.“ ЕАД
оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран със субективно
съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.Ищците- М.Т.М.
и В.В.М. твърдят, че срещу тях е издаден изпълнителен
лист от 15.06.2015 г. на СРС, 33 с-в, по гр.д.№ 12819/2015 г. въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение, с която са осъдени да заплатят на „Т.С.“
ЕАД сумите от 2 715,20 лв.-главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. за обект, находящ
се в гр.София, жк ********; сумата от 408,22 лв.
-обезщетение за забавено плащане на дължимата сума за периода от 30.06.2014 г.
до 25.02.2015 г.; законната лихва върху главницата от 12.03.2015 г. и 401,79
лв.-разноски по делото.На 09.07.2018 г. въз основа на изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № 20188580400771
по описа на ЧСИ У.Д..Твърдят, че са депозирали искова молба, въз основа на
която е образувано гр.д.№ 58413/2018 г. по описа на СРС, 39 с-в за признаване
за установено на основание чл.439, ал.1 ГПК, че сумите, предмет на
изпълнителния лист, са погасени по давност, като производството по делото е
прекратено поради обстоятелството, че сумите са събрани преди края на съдебното
дирене.Твърдят, че изпълнителното производство е прекратено на 05.04.2019 г. на
основание чл.433, ал.2 ГПК.Ищците излагат твърдения, че задължението за
заплащане на топлинна енергия, обективирано в изпълнителния лист, издаден по
гр.д.№ 12819/2015 на СРС, 33 с-в, е
погасено по давност към момента на образуване на изпълнителното дело поради
изтичане на 3-годишната погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД.Поддържат, че
плащането на сумите по изпълнителното дело не е извършено доброволно, и че
ответникът се е обогатил неоснователно с осъщественото плащане на погасено по
давност задължение.Твърдят, че ЧСИ У.Д. е наложила запор и е превела на
ответното дружество сумата от 4 476,55 лв., а сумата от 637,94 лв., удържана за
такси, дължими в изпълнителното производство, се дължи от взискателя съгласно т.33
и т.34 от ТТРЗЧСИ.Ищците излагат твърдения, че са сключили граждански брак и са
били солидарно отговорни за задълженията, предмет на изпълнителния лист и молят
съда да постанови решение, с което да осъди ответника-„Т.С.“ ЕАД да им заплати
сумата от 5 323,40 лв., от която 4 675,56 лв.-преведена на взискателя
и 647,84 лв.-удържана за такси,
които подлежат на връщане /съгласно изменение на иска, допуснато в съдебно
заседание на 01.10.2020 г./.
На 15.06.2015 г. СРС, 33 с-в, по гр.д.№
12819/2015 г. е издал изпълнителен лист на основание влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за осъждане на М.Т.М. и В.В.М.
да заплатят солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2 715,20 лв.-главница със
законната лихва от 12.03.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на
408,22 лв. за периода 30.06.2014 г.-25.02.2015 г. и 401,79 лв.-разноски по
делото.
На 09.07.2018 г. е образувано изпълнително
дело № 2018858040771 по описа на ЧСИ У.Д. по молба на „Т.С.“ ЕАД срещу М.Т.М. и
В.В.М. въз основа на изпълнителния лист от 15.06.2015
г. на СРС, 33 с-в.
Видно от удостоверение изх.№ 26584/29.09.2020
г. на ЧСИ У.Д. сумите, постъпили по изпълнителното дело за периода 17.08.2018
г.-04.04.2019 г., са в размер на 5 452,30 лв.Разпределени и преведини са 5 323,40 лв., от които-4 675,56
лв.-към „Т.С.“ ЕАД, в т.ч. на: 108,00 лв.-предплатени такси, 2 715,20
лв.-главница, 214,17 лв.-законна лихва, 906,73 лв.-неолихвяемо
вземане за законна лихва, 292,14 лв.-неолихвяемо
вземане за мораторна лихва, 339,32 лв.-разноски по
гражданско дело и 100,00 лв.-разноски по изпълнително дело.
С молба от 19.03.2018 г. В.В.М. е поискал от ЧСИ У.Д. да го уведоми за остатъка от
дълга.Върху молбата е отразена сумата от 2 582,74 лв.
С разпореждане от 26.03.2019 г. ЧСИ У.Д. е
прекратила изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2 ГПК поради
удовлетворяване на притезанието на взискателя.
С решение № 39191/12.02.2020 г., влязло в
сила на 22.02.2020 г., СРС, 39 с-в, по гр.д.№ 58413/2018 г. е прекратил като
недопустимо производството по искове с правно основание чл.439 ГПК, предявени
от М.Т.М. и В.В.М. срещу „Т.С.“ ЕАД за признаване за
установено, че ищците не дължат на ответното дружество солидарно следните
суми-2 715,20 лв.-главница за потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. за обект, находящ се в гр.София,
жк ********, както и законната лихва върху
главницата, считано от 12.03.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от
408,22 лв.-разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от
15.06.2015 г. по гр.д.№ 12819/2015 г. по описа на СРС, 33 с-в и са предмет на
принудително изпълнение по изп.д.№ 20188580400771 по
описа на ЧСИ У.Д..
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е дал правна квалификация на предявените искове чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД по
отношение на сумата, претендирана като платена на ответното дружество и чл.59 ЗЗД по отношение на сумите, удържани за такси от ЧСИ.Съдът е изложил мотиви, че
съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 ЗЗД платеното от солидарните длъжници се
понася от тях поравно и между ищците не е налице активна солидарност, поради
което е отхвърлил исковете за осъждане на ответника да им върне сумата
солидарно, като е разгледал искове за половината от исковата сума за всеки ищец
или за по 2 337,78 лв. по иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и по 318,97 лв. по иска
по чл.59 ЗЗД. За да уважи частично исковете първоинстанционният съд е приел, че
давностният срок относно процесните вземания е 3-годишен и е започнал да тече
от датата на издаване на изпълнителния лист, като към датата на образуване на
изпълнителното производство /09.07.2018 г./ същият е изтекъл и вземането по
изпълнителния лист не подлежи на принудително изпълнение.Съдът е приел, че
ищецът В.М. е платил доброволно с няколко преводни нареждания, а не чрез
налагане на запор, сумата от 2 296 лв. на ЧСИ за погасяване на
задължението по изпълнителното дело, а принудително /чрез запор/ е събрана само
сумата от 1,38 лв., за която сума искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е счел за основателен.По
отношение на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД съдът също е приел, че таксите са удържани
от платената доброволно от него сума.По
отношение на ищцата М.М. съдът е приел, че общо
принудително събраната сума от нея е 3 114,92 лв., от която на взискателя
е преведена сумата от 2 225,68 лв., за която сума е уважен иска по чл.55,
ал.1, т.3 ЗЗД.Искът й по чл.59 ЗЗД е уважен за сумата от 256,72 лв., която сума
ЧСИ е получил от принудително събраните суми чрез запора, тъй като сумите не са
подлежали на принудително изпълнение и съответно таксите следва да са в полза
на взискателя, а останалата сума е преведена от В.М..
Настоящият съдебен
състав споделя извода на първоинстанционния съд в частта, с която е приел, че в
случая не е налице активна солидарност.Обстоятелството, че ищците са съпрузи,
не обосновава възникване на активна солидарност между тях.По силата на закона солидарност
между съпрузите възниква само когато те са длъжници за задължения, поети от
единия от тях за задоволяване на нужди
на семейството /чл.32, ал.2 СК и чл.25, ал.2 СК /отм./, а не когато са
кредитори.В случая претендираното вземане произтича от извъндоговорно основание
и липсва разпоредба, която да предвижда активна солидарност на страната на
съпрузите-кредитори за задължението за връщане на получената на отпаднало
основание сума, съответно при общата хипотеза на неоснователно обогатяване.При
тази хипотеза съдът следва да отхвърли претенцията за солидарно осъждане и да
се произнесе с отделни диспозитиви по отделните субективно съединени претенции.Доколкото
законът презумира еднакъв принос на съпрузите следва
да се приеме, че всеки от ищците претендира половината от претендираните суми.
Съгласно
разпоредбата на чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД който е получил нещо на отпаднало
основание, е длъжен да го върне, а съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
Настоящият съдебен
състав споделя
практиката на ВКС, съгласно която разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД намира
приложение и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, тъй като тя установява с обвързваща страните сила, че определеното
по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за
подаване на възражението.Така както длъжникът не
може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение поради факт,
настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е
постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата
в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл.414, ал.2 ГПК.След изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК за длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по чл.424,
ал.1 ГПК.При всички хипотези на чл.416 ГПК /когато възражение не е подадено в
срок или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на
вземането/, настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира
окончателно и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудират.С влизането в сила на заповедта се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като е разрешен правният спор относно
съществуването на вземането /в този смисъл- решение № 3/04.02.2022 г., гр.д.№ 1722/2021 г., IV ГО, ВКС; решение № 118/07.07.2022 г., гр.д.№ 4063/2021
г., III ГО, ВКС; ; решение № 37/24.02.2021
г., гр.д.№ 1747/2020 г., IV ГО, ВКС; определение № 60818/15.12.2021 г., гр.д.№ 2482/2021 г., IV ГО, ВКС; определение № 60523/24.06.2021 г., гр.д.№ 3523/2020
г., IV ГО, ВКС; определение № 214/15.05.2018
г., ч.гр.д.№ 1528/2018 г., IV ГО, ВКС /.
Разпоредбите относно погасителната
давност са императивни и за приложението им съдът следи служебно /ТР №
1/09.12.2013 г., т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
В
случая заповедта е влязла в сила на 15.06.2015 г., а изпълнителното дело е
образувано на 09.07.2018 г. и 5-годишншят давностен
срок не е изтекъл нито към момента на образуване на изпълнителното дело, нито
към момента на извършване на плащанията на процесните
суми.При това положение сумите не са получени от ответника на отпаднало
основание /изтекла погасителна давност/, съответно ответникът не се е обогатил без
основание за сметка на ищците с платените такси по изпълнителното дело и
предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни само на това
основание, без да се разглеждат доводите дали е налице доброволно плащане.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се потвърди в обжалваната част, но по изложените от въззивния състав мотиви.
С оглед изхода на
спора на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивниците страна следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемата страна сумата от 100
лв. /по 50 лв. всеки от тях/-разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20236131 от 27.10.2020 г.
СРС, 125 с-в, по гр.д.№ 26816/2020 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА М.Т.М. с ЕГН ********** ***, пл. „********/чрез адв.Д.П./
да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление:***
сумата 50 лв. на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА В.В.М. с ЕГН ********** и със съдебен
адрес:***, пл. „********/чрез адв.Д.П./ да заплати на
„Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление:*** сумата 50 лв.
на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.