Решение по дело №179/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 130
Дата: 8 април 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия: Ирена Колева
Дело: 20224100500179
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Велико Търново, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева

Любка Милкова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20224100500179 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:


Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от “Г.” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление град С., бул.”Ц.” № ., бл. ., ет. ., чрез пълномощник – юрисконсулт Д.З.,
срещу Постановление от 09.02.2022г. за разноските по изп.дело № 7/2022г. по описа на ЧСИ
Дияна Колева, рег. № 728, с район на действие Окръжен съд-Велико Търново. Излагат се
съображения, че липсват доказателства за реално заплащане на претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение, както и че същото е прекомерно по размер по
смисъла на чл.78 ал.5 ГПК, доколкото упълномощеният адвокат не е извършил никакви
действия в изпълнителното производство с цел удовлетворяване на паричните вземания и
му се дължи възнаграждение единствено по чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – за образуване на изпълнителното дело в размер
на 200 лв. релевира се оплакване, че начислената по т.26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ
такса е определена в нарушение на посочената разпоредба и надвишава определения в нея
размер. Прави се искане за отмяна на обжалваното постановление в частта му относно
претендираното от взискателя в изпълнителното производство адвокатското възнаграждение
поради липса на доказателства за реалното му заплащане, евентуално за отмяната му в
частта за сумата за адвокатско възнаграждение над 200 лв. поради неговата прекомерност,
както и за отмяната му по отношение на недължимия размер на пропорционалната такса по
т.26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ.
В срока по чл.436 ал.2 от ГПК взискателят СТ. ИВ. М. не е взела становище по
жалбата.
Съдебният изпълнител излага мотиви за недопустимост на подадената поради
преждевременното й подаване, респ. за нейната неоснователност.
1
Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя оплаквания в жалбата и
данните в изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е подадена от страна в изпълнителното производство и против подлежащ на
обжалване акт относно разноските по изпълнението, доколкото с подадена след връчване на
постановлението от 09.02.2022г. на съдебния изпълнител молба по делото длъжникът е
заявил, че поддържа подадената по-рано жалба и е поискал администрирането й до съда. По
същество се явява частично основателна по следните съображения:
Производството по изпълнителното дело е било образувано по молба на СТ. ИВ. М.
против “Г.” АД за събиране на парично вземане по изпълнителен лист от 20.01.2022г.,
издаден въз основа на въззивно решение по в.гр.дело № 445/2021г. по описа на Окръжен
съд-Велико Търново. Със същата е поискано налагането на запор на банкови сметки на
длъжника, поискано е извършване на пълно имуществено проучване и са посочени способи
за изпълнение. Към молбата е приложено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, видно от който за процесуално представителство на взискателя по изпълнително
производство е договорено и изцяло заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000
лв., като е поискано присъждането му. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, в
която е посочен размера на задълженията и са изпратени запорни съобщения. В срока за
доброволно изпълнение по делото е постъпила парична сума за погасяване на задълженията
и молба от длъжника с искане за спиране на принудителното изпълнение досежно
включената в изпълнителния лист сума за съдебни разноски, за неприсъждане на
претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение поради липсата на
доказателства за реалното му плащане, евентуално за намаляването му до сумата от 200 лв.,
съобразно чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, включително и поради прекомерност, както и за намаляване на
начислените такси по Тарифата за таксите по ЗЧСИ. С обжалваното постановление
съдебният изпълнител е оставил без уважение посочените искания.
Видно от съдържанието на молбата, с която е сезиран съдебният изпълнител и от
приложения към нея договор за правна защита и съдействие, взискателят е поискал
присъждане на сторени в изпълнителното производство разноски и договореното адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство е в
размер на 1 000 лв. Когато възнаграждението е заплатено в брой, както в настоящия случай,
този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява,
че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Ето защо,
оплакването на жалбоподателя, че липсват доказателства за реално заплащане на
договореното възнаграждение, се явява неоснователно.
Според разпоредбата на чл. 78 ал.5 от ГПК и задължителните указания, дадени в т.3 на
ТР по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, при прекомерност на адвокатското
възнаграждение, то може да бъде намалявано до минималните размери, установени
в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От
съдържанието на договора за правна защита и съдействие се установява, че вида на
адвокатската услуга е процесуално представителство в изпълнителното производство. В
чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. е посочено, че за водене на изпълнително дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, минималният размер за защита е ½
от възнагражденията по чл. 7 ал.2 от с.н. От приложения изпълнителен лист се установява
размера на паричното вземане. При този материален интерес минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл.10 т.2 вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №
1/2004г. възлиза на сумата от 691.70 лв., без в него да е включена присъдената и изтекла
законна лихва за забава, която също е предмет на изпълнителния лист. Следователно
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е близо до минимално установеното за
2
този вид адвокатска защита. Освен това то е уговорено за цялостна защита по
изпълнителното производство, а не за отделно изпълнително действие. Не е налице и пълно
погасяване на задължението, поради което изпълнителното производство не е приключило,
доколкото предстои извършването на действия по събиране на остатъка от вземането. С
оглед на изложеното, настоящият състав приема, че договореното възнаграждение не
натоварва прекомерно недоговарящата страна, поради което то не следва да бъде
намалявано.
По отношение на искането за намаляване на дължимата пропорционална такса по т.26
от ТТРЗЧСИ, съдът констатира, че съдебният изпълнител е определил същата в размер на
2 946.20 лв. въз основа на материалния интерес – стойността на присъденото по
изпълнителния лист вземане, като е включил в материалния интерес и размера на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. Доколкото при
изчисляване на дължимата пропорционална такса съдебният изпълнител е определил същата
в по-висок размер, включвайки незаконосъобразно в базата при изчисляването и
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство,
се налага извода, че жалбата в тази й част е основателна и следва да се уважи за разликата
над сумата от 2 874.20 лв. до определения от съдебния изпълнител размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на “Г.” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление град С., бул.”Ц.” № ., бл. ., ет. ., чрез пълномощник – юрисконсулт Д.З., срещу
Постановление от 09.02.2022г. по изп.дело № 7/2022г. по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег.
№ 728, с район на действие Окръжен съд-Велико Търново, в частта, в която е оставено без
уважение искането за неприсъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя, евентуално за неговото намаляване поради прекомерност, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТМЕНЯ Постановление от 09.02.2022г. по изп.дело № 7/2022г. по описа на ЧСИ
Дияна Колева, рег. № 728, с район на действие Окръжен съд-Велико Търново, в частта, в
която съдебният изпълнител е отказал да намали определената в размер на 2 946.20 лв. по
т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса, като НАМАЛЯВА същата до сумата от 2 874.20
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3