О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...04.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на трети април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Чавдарова
въззивно частно търговско дело № 425 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от М.К.Д. ***, чрез особен представител адв.З.Л.,
против Определение № 937/21.01.2019г. по гр.д.№ 15753/2018г. на
ВРС, с което е прекратено производството по делото на осн.
чл.129, ал.3 ГПК.
В частната жалба се навеждат
твърдения за неправилност на определението за прекратяване на делото, като се
твърди, че съдът не е обосновал какво точно не е изпълнила ищцата. Счита се, че волята на ищцата е
явна и е насочена към установяване по отношение на ответника, че не му дължи
сумата от 15000лв, представляваща част от събраното от нея задължение от
16506,59лв. Излага, че претенцията съставлява такава по чл.439 ГПК, основана на
твърдения за извършени плащания след издаването на изп.основание.
Намира, че с оглед възражението на ищцата за погас.давност
се твърди и настъпила перемпция на изпълн.производство. Моли да
бъде отменено определението и да се върне делото
на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна
по следните съображения:
Производството
по гр.д.№ 15753/2018г. на ВРС е образувано по постъпила искова молба от М.К.Д.
против ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД. В молбата са наведени твърдения, че между
страните е сключено споразумение с оглед погасяване на дълга на ищеца, за който
е проведено заповедно производство, като се излага, че е налице заплащане на
суми след неговото сключване, както лично , така и чрез удръжки от
съд.изпълнител , поради което счита, че дължимата от нея сума възлиза на
1506,59лв и не е налице дължимост на търсената сума
от ответника от 15000лв.
С
разпореждане от 24.10.18г. съдът производството е оставено без движение, като е
указано на ищеца да уточни какво желае от съда и с молба от 26.10.18г.
последният е поискал установяване недължимостта на
сумата от 15000лв. С разпореждане от 29.10.18г. съдът е оставил отново
производството без движение като е указал на ищеца да посочи образувано ли е изп.дело и за какви суми; съответно да конкретизира на
какво основание ответника изисква сумата от 15000лв; извършвано ли е плащане по
изп.дело и какво задължение и в какъв размер е
погасено. В изпълнение е постъпила молба , с която са посочени както изп.дело, така и сумата , която се търси и която се твърди
да е платена, които именно са релевантните факти, необходими, за да се формира
извод за редовност на предявения иск. Останалите изисквани за уточняване от
съда обстоятелства са такива, които подлежат на доказване в хода на
състезателното производство.
С
разпореждане от 05.11.18г. производството по делото е оставено без движение
като са дадени указания да се конкретизира сумата, която е заплатена, с
посочване на съотв.вноски, сумата, която се твърди,
че не се дължи и посочване цена на иска. Макар и твърдения за тези факти да са
били вече наведени от ищеца с предходните уточняващи молби, с оглед
изпълнението на така дадените указания
са подадени нови две уточн.молби, с които се
поддържат вече наведените твърдения касателно
платената сума, сумата, която се счита за дължима и тази, която не се дължи.
С
разпореждане от 16.11.18г. е оставено без движение производството по делото с
оглед уточняване искането на ищеца и посочване в последователност на всички
обстоятелства, свързани със задължението. С уточн.молба
се поддържат вече наведените твърдения за недължимост
на сумата от 15000лв, поради извършени вече плащания. С разпореждане от
27.11.18г. е изискана справка от ЧСИ Л.Тасева и с разпореждане от 17.12.18г.
последната е връчена на ищеца с указания да посочи каква сума дължи на
ответника, каква сума е погасила от образуване на изп.производство
до момента като индивидуализира всяка вноска, да уточни как е погасявала, ако
сборът между погасената сума и дължимата бил различен от този по справката на
ЧСИ да вземе становище и да внесе съотв.д.т. Въпреки,
че в по-голямата си част ищецът е бил навел вече твърдения за тези факти в
предходните си молби, в срока е подал уточняваща такава, в която е налице
изпълнение на тези указания на съда, с искане да се посочи д.т., която се
дължи, както и са наведени твърдения за недължимост
поради извършено плащане в хода на изп.производство и
изтекла погас.давност.
С
разпореждане от 07.01.19г. отново е оставено без движение производството по
делото с указания за формулиране на ясен петитум и да
довнесе д.т. , равняваща се на 4% от цената на иска. В срока за изпълнение е
постъпила молба за освобождаване от д.т., както и молба, от която е видно, че
се иска установяване недължимост на сумата от
16758,24лв, която всъщност е и сумата, посочена в справката на ЧСИ като общо
задължение към датата на подаване на исковата молба. В допълнение се обективира и молба за връщане на надвнесени суми.
С
определение №937/21.01.19г. съдът е приел, че дадените от него указания са
останали неизпълнени, поради което е прекратил производството по делото.
Видно
от гореизложеното е, че макар и не достатъчно ясни и последователни в изказа,
твърденията на ищеца по делото, са насочени към отричане на дължимостта
на вземането, предмет на образуваното изпълн.производство.
От уточн.молби ясно явстват
основанията за тази претенция, а именно
извършени след сключено споразумение плащания и изтекла погас.давност.
Даваните от първоинст.съд указания в по-голямата си
част са припокриващи се, без ясна конкретика на
релевантните факти, които следва да се наведат с оглед търсената защита. От
друга страна твърдения относно размера на установ.претенция
са въведени както с исковата молба, така и впоследствие неколкократно
в представените уточн.молби.
Според изричните разпоредби на чл. 127, ал. 1 ГПК, за
да бъде редовна исковата молба тя трябва да съдържа индивидуализация на спорния
предмет чрез посочване на фактическото основание на иска, респ. фактите, от
които се твърди, че произтича претендираното право,
да са посочени страните по материалното правоотношение, както и петитум, адекватен на заявеното фактическо основание. В
настоящия случай от изложените твърдения съдът намира, че е налице в достатъчна
степен яснота относно вида на предприетата съдебна защита и фактите, на които
се основава правният интерес, при което формулираният от ищеца петитум на иска би могъл да бъде подложен на тълкуване от
съда по отношение на индивидуализацията на спорния предмет, съобразно
приложимите правни норми.
По така изложените съображения настоящият състав
намира, че обжалваното определение, с което е прекратено производството по
делото, като неправилно следва да бъде отменено, а делото да се върне на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим
от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 937/21.01.2019г., постановено по гр. д.
№ 15753/2018г. по описа на Варненски районен съд, Х състав.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: