№ 176
гр. Севлиево, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230101448 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от
Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Евентуално съединени са и осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж с рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, с ЕИК *********,
гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 срещу А. А. М., с ЕГН **********,
от с. Б******************************
Ищеца твърди, че въз основа на договор за потребителски револвиращ кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16853033, сключен между страните на
04.03.2019 г., ответника като кредитополучател, му дължи суми в общ размер на 3 548,84
лева, от които 3037,99 лева - главница по договора за кредит, 345,63 лева - възнаградителна
лихва, начислена върху главницата за периода от 01.07.2020 г. до 07.12.2020 г., 165,22 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 03.12.2020 г. до 16.06.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането. Договорът предоставял възможност на картодържателите да заемат многократно
средства от определения им кредитен лимит посредством предоставената им карта, като
изплатените суми по усвоения кредит били отново на разположение след погасяването им.
Картодържателят разполагал с възможността да погасява усвоения кредитен лимит
посредством минимална месечна вноска, а не изцяло. Кредитният лимит представлявал
одобрената от издателя сума, с която се захранва картата и до която клиентът има достъп.
Максималният лимит за всеки клиент се определял индивидуално съобразно предварително
1
зададени рискови правила, като в случая максималният кредитен лимит бил в размер на
3000 лева. Съгласно договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят
дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му. Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то
число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпвал периодът, в който
картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита, като при кредитните карти от
револвиращ тип имало две възможности за изпълнение на задължението: посредством
пълно погасяване на усвоения кредит и частично погасяване на задълженията - при внасяне
на сума в размер на минималната месечна вноска. Извлечението се изпращало на адреса на
електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на
електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на
извлечението не било основание за неплащане на погасителна вноска. Месечни погасителни
вноски се правели до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението.
Ответникът се възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и било
извършено усвояване за закупуването на стоки и услуги на изплащане. Падежът по кредита
бил на всяко 1-во число от месеца и тогава се дължала фиксираната месечна вноска,
определена по него. Ответника преустановил редовното обслужване на револвиращия
потребителски кредит на 01.07.2020 г., към която дата било последното плащане по заема.
При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата. При просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, предвид което на
07.12.2020 г. на длъжникът била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която
кредитът бил обявен за изискуем. Ищеца подал заявление за издаване на заповед за парично
задължение по чл. 410 ГПК, като такава била издадена, но със съобщение Районен съд -
Севлиево го уведомил за възможността да предяви установителен иск с правно основание
чл. 422 ГПК за установяване на вземането си. Предвид изложеното, моли за установяване, че
е налице вземане в полза на ищеца срещу ответника за гореописаните суми, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата
сума, евентуално за осъждане ответника да му плати същата сума, ведно със същата законна
лихва. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор, чрез назначеният му особен представител. Излага, че от
приложените към исковата молба писмени доказателства не можело да се направи един
обоснован извод, че ответникът дължи сумата, съставляваща исковата претенция. Исковете
за лихви били напълно неоснователни и следвало изцяло да бъдат отхвърлени. От
представените писмени доказателства се установявало, че ответникът е закупил с кредитната
карта телевизор "Финлукс" от магазин "Зора" в гр. Севлиево на стойност 444 лв.. Сключил
договор с ищеца, по силата на който му била предоставена карта с лимит от 3 000 лв..
Липсвали данни за други извършени плащания или тегления по картата. Неясно било защо
се търси главница в размер на 3 037,99 лв., след като максималният кредит е 3 000 лв., тоест
2
не могат да бъдат изтеглени повече. Договорената лихва от 25,87 % била нищожна, като
прекомерно завишена и противоречаща на добрите нрави, тъй като била два пъти и
половина над законната лихва за страната.
В съдебно заседание ищеца не се представлява.
В съдебно заседание ответника, чрез своя особен представител, поддържа отговора.
Сочи, че от приетата експертиза, се е установило, че в главницата има включени разходи за
застраховка и други начислени такси по отношение, на които иска следва да бъде
отхвърлен.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 813/2021 г. на РС – Севлиево се установява, че ищеца е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч.
гр. д. и е издадена срещу длъжника – ответник по делото, заповед № 454/29.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 3037,99 лв. – главница; 345,63
лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 07.12.2020 г.; сумата 165,22 лв. –
мораторна лихва за периода от 03.12.2020 г. до 16.06.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 28.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата 70,98 лв. – разноски за заплатена държавна такса и сумата 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за
револвиращ потребителски кредит № CARD-16853033, сключен на 04.03.2019 г.. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени
съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал исковата молба
инициирала настоящото производство.
Установява се от договор за потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № CARD-16853033 от 04.03.2019 г., стандартен европейски формуляр,
последна покана до ответника от 07.12.2020 г. и останалите представени от ищеца
документи, съвкупно преценени със заключението на вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза, че на 04.03.2019 г. ищецът по делото е сключил посочения по –
горе договор за кредит с ответника по делото. Ищеца се е задължил да предостави на
ответника кредит, а ответника се е задължил да заплати на кредитора главницата заедно с
лихви и такси при уговорен годишен процент на разходите 44,90 % и лихвен процент 35,00
%. В чл. 12 – чл. 17 от договора, било уговорено, че падежът по кредита е на всяко 1-во
число от месеца и тогава се дължи месечна вноска, а при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. На 04 март 2019 година е
извършено усвояване - покупка на изплащане по револвиращ кредит. Общата стойност на
плащанията е в размер на сумата 565,20 лв., платими на 12 бр. равни месечни вноски на
първо число на месеца от 01.05.2019 година до 01.04.2020 година по 47,10 лв., месечно. На
21.05.2020 година е извършен превод по банкова сметка BG59FINV9150110BGNOZSY на
3
сумата 3000,00 лв.. За погасяване задължението по кредита са постъпили следните суми: на
25 април 2019 г. 50,00 лв., на 20 юни 2019 г. 100,00 лв., на 09 октомври 100,00 лв., на 20
декември 103,00 лв., на 21 януари 2021 година 100,00 лв., на 22 април 2020 година 100,00
лв., на 24 април 2020 година 40,00 лв., на 12 май 2020 година 25,58 лв. и на 02 октомври
2020 година 310,00 лв. или общо сумата 928,58 лв.. Размерът на претендираните задължения
за възнаградителна лихва и главница са: възнаградителна лихва 337,63 лв.; главница 2999,26
лв.. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК дължимите суми са следните:
главница 2999,26 лв.; възнаградителна лихва 337,63 лв.; застраховка кредит 38,73 лв.; такса
8,00 лв.; мораторна лихва 165,22 лв. или всичко: 3548,84 лв.. Счетоводството на ищеца е
заведено съгласно изискванията на Закона за счетоводството.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието,
размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на описаният в
исковата молба валиден договор между посочените в исковата молба лица с посочения
предмет, чиито клаузи съдържат задължение за ответника да заплати на ищеца процесните
суми; изпълнението на задълженията на ищеца по този договор; размера на задължението
на ответника за главница и лихви, начислени до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда; настъпване на предпоставките за изискуемост на
претендираната сума. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които
основава възраженията си.
Установи се от договор за потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-16853033 от 04.03.2019 г., стандартен европейски формуляр,
последна покана до ответника от 07.12.2020 г. и останалите представени от ищеца
документи, съвкупно преценени със заключението на вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза, че на 04.03.2019 г. ищецът по делото е сключил посочения по –
горе договор за кредит с ответника по делото. Ищеца се е задължил да предостави на
ответника кредит, а ответника се е задължил да заплати на кредитора главницата заедно с
лихви и такси при уговорен годишен процент на разходите 44,90 % и лихвен процент 35,00
%. В чл. 12 – чл. 17 от договора, било уговорено, че падежът по кредита е на всяко 1-во
число от месеца и тогава се дължи месечна вноска, а при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. На 04 март 2019 година е
извършено усвояване - покупка на изплащане по револвиращ кредит. Общата стойност на
плащанията е в размер на сумата 565,20 лв., платими на 12 бр. равни месечни вноски на
първо число на месеца от 01.05.2019 година до 01.04.2020 година по 47,10 лв., месечно. На
21.05.2020 година е извършен превод по банкова сметка BG59FINV9150110BGNOZSY на
4
сумата 3000,00 лв.. За погасяване задължението по кредита са постъпили следните суми: на
25 април 2019 г. 50,00 лв., на 20 юни 2019 г. 100,00 лв., на 09 октомври 100,00 лв., на 20
декември 103,00 лв., на 21 януари 2021 година 100,00 лв., на 22 април 2020 година 100,00
лв., на 24 април 2020 година 40,00 лв., на 12 май 2020 година 25,58 лв. и на 02 октомври
2020 година 310,00 лв. или общо сумата 928,58 лв.. Размерът на претендираните задължения
за възнаградителна лихва и главница са: възнаградителна лихва 337,63 лв.; главница 2999,26
лв.. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК дължимите суми са следните:
главница 2999,26 лв.; възнаградителна лихва 337,63 лв.; застраховка кредит 38,73 лв.; такса
8,00 лв.; мораторна лихва 165,22 лв. или всичко: 3548,84 лв.. Счетоводството на ищеца е
заведено съгласно изискванията на Закона за счетоводството.
Ищеца установи основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания.
Установи се съществуването на описаният в исковата молба валиден договор между
посочените в исковата молба лица с посочения предмет, чиито клаузи съдържат задължение
за ответника да заплати на ищеца парични суми представляващи главница и лихва по
процесния договор за кредит. Установи се от заключението на вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза и от представените от ищеца документи, преценени по реда на чл.
182 ГПК, с оглед на другите обстоятелства по делото и предвид липсата на изрично
оспорване на вписванията в счетоводните книги на ищеца, на които се основават
представените от същия документи и размера на задължението на ответника за главница,
настъпването на предпоставките за изискуемост на претендираните суми - връчване на
исковата молба и приложенията към същата на процесуалния представител на ответника, с
което волеизявлението на ищеца, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до
длъжника – кредитополучател, в хода на настоящото дело /решение № 198/18.01.2019 г. по
т. д. № 193 по описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо отделение/, което е
направило неплатеният остатък по кредита предсрочно изискуем.
Основателно е възражението за недължимост на главница за разликата над
установената от заключението сума 2999,26 лева до сумата 3037,99 лева, предвид, че
дължимост на такава главница не се установява нито от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза нито от договора за кредит, а в останалата част за
главница от 2999,26 лева, възражението е неоснователно, а иска за тази сума е основателен,
с оглед установяване на дължимостта й от посочените доказателства. Предвид установената
от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза дължимост на
посочените в същото суми и редовното водене счетоводството на ищеца, следва да се
уважат като основателни и исковете за сумата 337,63 лева - възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 01.07.2020 г. до 07.12.2020 г. и 165,22 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 03.12.2020 г. до 16.06.2021 г..
Основателно е възражението за недължимост на възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 01.07.2020 г. до 07.12.2020 г. за разликата над установената от
заключението сума 337,63 лева до сумата 345,63 лева, предвид, че дължимост на такава
главница не се установява нито от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната
5
експертиза нито от договора за кредит, като в тази част иска за възнаградителна лихва,
следва да се отхвърли, като неоснователен. Не следва на ищеца да се признава съществуване
на вземания за застраховка кредит в размер на сумата 38,73 лв. и такса 8,00 лв., посочени в
заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, доколкото
обстоятелства обосноваващи дължимост на такива вземания не са изложени в исковата
молба.
Не се установи по делото при процесния договор за кредит, преценявайки съвкупно
всички клаузи в договора, предвид преди всичко размерите на уговорените годишен лихвен
процент (35,00 %) и годишен процент на разходите(44,90 %), при съобразяване и на срока,
на договора и липсата на допълнително обезпечение за вземането на кредитодателя, да е
налице явна нееквивалентност между престациите на страните по договора, като данните по
делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на договора като
сключен при накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, при нарушаване
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, и като водещ до несправедливо облагодетелстване на някоя от страните,
за сметка на другата. С оглед изложеното при съобразяване и на нормативноустановения
максимум на годишния процент на разходите – надвишаващ процесния, неоснователно е
възражението на ответника за нищожност поради накърняване на добрите нрави, в какъвто
смисъл следва да се разбират възраженията, предвид твърденията с които се обосновават.
От изложеното следва, че заявените от ищеца в заповедното производство вземания
са доказани до горепосочения размер, за който установителните искове трябва да бъдат
уважени. По аргумент от чл. 416 ГПК издадената заповед за изпълнение следва да влезе в
сила в частта за посочените по – горе суми, като се издаде изпълнителен лист за същите.
Тъй като установителните искове не са отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост, каквото условие е поставил ищеца за разглеждане на предявените евентуални
осъдителни искове, последните искове не следва да се разглеждат.
Относно разноските, предвид частичното уважаване на исковете, съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото разноски, в
общ размер на сумата от 750,53 лева, за заплатена държавна такса, за заплатено
възнаграждение за особения представител на ответника, за заплатено възнаграждение за
вещо лице и за адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт. С
оглед частичното уважаване на исковете, за предявените суми по реда на заповедното
производство, съдът намери, че следва, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да се присъдят
разноски за: платена държавна такса и адвокатско възнаграждение за представителство от
юрисконсулт, в общ размер на 119,39 лева по ч. гр. д. № 813/2021 г. по описа на РС –
Севлиево.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж с рег.№
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, с ЕИК *********,
гр. София, Жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, съществуват парични вземания за
сумите: 2999,26 лева – главница; 337,63 лева - възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 01.07.2020 г. до 07.12.2020 г. и 165,22 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 03.12.2020 г. до 16.06.2021 г.; дължими по
договор за потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-16853033 от 04.03.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.06.2021 г. до окончателното погасяване на вземанията, към длъжника А. А. М., с ЕГН
**********, от с. Б****************************** за които вземания е издадена заповед
№ 454/29.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
813/2021 г. по описа на Районен съд - Севлиево, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
исковете, предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж с рег.№ *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, с ЕИК *********, гр. София
срещу А. А. М., с ЕГН **********, в частта за разликата над сумата 2999,26 лева – главница
до сумата 3037,99 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази част от главницата,
считано от 28.06.2021 г. до окончателното погасяване на вземането и за възнаградителна
лихва за разликата над сумата 337,63 лева до сумата 345,63 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, А. А. М., с ЕГН **********, от с.
Б******************************да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.",
Париж с рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, с
ЕИК *********, гр. София, Жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, направените по гр.
д. № 1448/2021 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от
750,53 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, А. А. М., с ЕГН **********, от с.
Б******************************да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.",
Париж с рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, с
ЕИК *********, гр. София, Жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, направени по ч. гр.
д. № 813/2021 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт, в размер на 119,39 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7