МОТИВИ към
ПРИСЪДА по НЧХД № 140 / 2017г.
по описа на РС Бяла
Подсъдимият Д.Р.М. ***
е предаден на съд с обвинение по чл. 130, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че:
На 31.10.2017г. в с.Ц., обл.Р. е причинил на И.С.Й. от с.с. лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане
на лицето в ляво, оток и кръвонасядане на главата тилно, с което му е причинил
болка и страдание .
Частният тъжител Й.,
чрез повереника си – адв.Р.Т. *** поддържа тъжбата си. Заедно с нея е предевил
граждански иск като обезщетение за причинените и неимуществени вреди в размер
на 3000лв. Ангажираният повереник пледира доказаност на обвинението по безспорен
начин. Моли подсъдимия да бъде осъден и гражданския иск да бъде уважен.
Претендира с тъжбата, за присъждане на
законните лихви върху присъдената сума, както и за направените съдебни и
деловодни разноски. Представят писмени и гласни доказателства.
Подсъдимият не се
признава за виновен, не дава обяснения по случая. Явява се в с.з. лично и с
упълномощен защитник – адв. П.Х. ***, а в последно съдебно заседание с адвокат
С.К.от АК София. Представят гласни доказателства.
Съдът
след преценка на събраните доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка.
Подсъдимият Д.Р.М. е роден на ***г***,
бълг.националност, с основно образование, безработен, с постоянен и настоящ адрес *** , неженен,
неосъждан, ЕГН - **********.
Подсъдимият и тъжителят живеели в с.Ц.обл.Р.. Познавали се и въпреки, че имали общи приятели и се събирали в компания, двамата имали
противоречия помежду си. Подсъдимият тренирал бокс.
На 30 срещу
31.10.2016г. в с.Ц.,
след сбора на селото, в дома на местен младеж се събрали група от млади хора, сред които
били тъжителят Й. и подсъдимият М.. Празнували сбора на селото. Употребили
алкохол. Рано сутринта на 31.10.2016г., преди съмване, около 05,30ч. – 06,00ч.
подсъдимият и тъжителят се скарали. Подсъдимият, видимо употребил алкохол и афектиран от разговора, ударил
тъжителя два пъти с юмрук - в лицето и главата. След това го ударил още
веднъж със силен удар. От него тъжителят
паднал на земята и известно време останал да лежи там. Свидетелките Симеонова и
Николова – негови приятелки, отишли да му помогнат. През това време подсъдимият
имал пререкания с останалите младежи от компанията. След това излязъл за малко
от къщата и се върнал с една дървена пръчка с дължина около 70см и диаметър
4-5см. С нея отишъл до тъжителя, който вече се изправил седнал на земята. Подсъдимият клекнал до него и с
пръчката го ударил по главата. След възникналия между страните инцидент
присъстващите постепенно си тръгнали. Тъжителят също си тръгнал сам. След него
заедно си тръгнали и свидетелките Симеонова и Николова.
След като се прибрал в дома си тъжителят бил
посрещнат от баща си – св. С.Й.. Обяснил му, че бил нападнат, заедно с
приятелите си, от подсъдимия и ударен от
него с дърво. Чувствал се зле, оплаквал
се от главоболие, повръщал, поради което
св.Й. завел тъжителя на медицински преглед в гр.В.Търново. На 01.11.2016г.
тъжителят посетил кабинет на лекар –специалист по съдебна-медицина, където
бил освидетелстван . При прегледа били
установени следните телесни увреждания, отразени в издаденото съдебномедицинско
удостоверение № А-205 / 01.11.2016г. : кръвонасядане по лицето,
кръвонасядане по главата, мозъчно сътресение, протекло със
зашеметяване, липса на спомен, повръщане, главоболие, световъртеж, светобоязън.
По преценка на съдебния лекар на тъжителя било причинено временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
На 31.10.2016г. подсъдимият установил, че от
автомобила му, който бил паркиран пред къщата, в която се събрали, липсва СД-устройство. Двамата с баща си – св.
Р.М. имали съмнения, че тъжителят го е взел. Тогава подали жалба в полицията за
кражба на СД- устройство/ панел/. По случая била образувана полицейска
проверка, извършена от св.Б. – мл.полицейски инспектор от РУПолиция гр.Бяла.
Той провел разпити на страните, лично видял тъжителя и не забелязал по него наранявания.
След няколко дни панелът бил намерен в дома, където се случил инцидента между
страните и предаден от домакина на
къщата на св.Б.. Той съответно го върнал на подсъдимия.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се
доказа от събраните гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели
и събраните писмени доказателства – представеното съдебномедицинско
удостоверение № А-205 / 01.11.2016г. и заключението на в.л. по назначената
съдебномедицинска експертиза.
Съдът внимателно
обсъди събраните гласни доказателства, които
са обособени в две групи – показанията на свидетелите, водени от
частното обвинение – св.С.,
св.Н. и
св.Й. и показанията на свидетелите, водени от защитата – св.М. и св.Б.. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са непротиворечиви като цяло по
отношение на основните факти, възпроизведени в тях, взаимно се допълват, логически издържани са и се подкрепят от
другите събрани писмени доказателства. Съдът поставя в основата на постановената
присъда показанията на св.С. и
св.Н.,
който са свидетели-очевидци и в този смисъл техните показания са преки
доказателства. Същите са непредубедени и незаинтересовани от изхода на делото,
тъй като не се установи да са в някакви особено близки отношения със страните
по делото. Двете свидетелки са от гр.Русе, били са гости на сбора в с.Ценово,
поддържат приятелски отношения с тъжителя, познават от преди подсъдимия. Същите
последователно и логично обясняват това, което пряко и непосредствено са възприели,
намирайки се на процесното място – къщата на Д./различен от подсъдимия/
в с.Ц.. Свидетелите
ясно, от достатъчно близко разстояние са възприели действията на подсъдимия
спрямо тъжителя. Св.Н. е
очевидец на всеки детайл от агресивното поведение на подсъдимия. Тя
последователно описва действията му :“ Д. сигурно се афектира малко повече от
самия разговор и удари И.. Д. удари И. с юмруци в областта на главата. След
единия удар И. падна на земята, ударите бяха два или три. Последният удар може
би беше най-силен. И. падна на земята и
остана там няколко минути. Ние бяхме в другата стая на два метра от
тях.“/л.27-28/ …“Имаше удар с бухалка. Това по-скоро е някаква пръчка с дължина около 70см и дебелината беше
еднаква, около 7-8см диаметър.“/л.28/. Показанията на цитирания свидетел изцяло
се потвърждават от показанията на друг свидетел-очевидец – С.Симеонова, която
се е намирала в непосредствена близост до страните по делото, но в съседната
стая. Тя обяснява пред съда, че първите удари върху тъжителя не е видяла, но е
чула викове от съседната стая, където присъстващите са реагирали в началото на
побоя: „Първите два удара не ги видях, само чух скандала/разправията/.След като
отидох при тях, Д. удари И. с юмрук в областта на лицето. След удара И. падна
на земята и не се свисти няколко минути.“…“Изведнъж Д. излезе и се върна с бухалка. Беше клекнал
до И., а И. беше седнал на земята. Д. удари И. по главата с
бухалката.“/л.25-26/. Съдът изцяло кредитира показанията на двете разпитани
свидетелки, които взаимно се потвърждават и допълват от една страна, а от друга
страна изцяло потвърждават фактическата обстановка, описана в тъжбата.
Разпитаните
останали свидетели по делото не са очевидци. Те възпроизвеждат факти и
обстоятелства, които са последващи основния факт на доказване – причиняването
на телесната повреда. Съдът отчита близката родствена връзка на двамата
свидетели Й. и М. със страните по делото – Й. е баща на тъжителя, а М. е баща
на подсъдимия. Въпреки това изцяло кредитира показанията на двамата свидетели,
които са косвени доказателства за процесното събитие. Св.Й. подробно обяснява
за влошеното състояние на сина си след нанесения побой – обстоятелства, които
изцяло се потвърждават от описаното в представеното съдебномедицинско
удостоверение № А-205 / 01.11.2016г., издадено на следващия ден след
причиняване на телесната повреда. Св. М. косвено потвърждава, че между страните
е имало конфликт, във връзка с който се
е срещал с тъжителя и баща му, като подробно обяснява как е преминала срещата
им. Потвърждава установеното от разпитите на двете свидетелки-очевидки, че
отношенията между страните предварително са били обтегнати.
Съдът не разполага в доказателствената съвкупност
с обясненията на подсъдимия, които освен основно средство за защита са и способ
за събиране на доказателства по делото. Подсъдимият упражни правото си да откаже да дава обяснения и да отговаря на
въпросите, поради което този способ за събиране на доказателства в настоящия
процес остава нереализиран.
Събраните писмени доказателства – справка за
съдимост, СМУдостоверение и заключението на в.л. по назначената СМЕкспертиза изцяло потвърждават обвинителната теза. От
назначената и изготвена СМЕ, приета и неоспорена от страните, след обсъждане на представеното СМУ е прието,
че тъжителят е получил следните обективно установени увреждания – кръвонасядане
на лицето в ляво, оток и кръвонасядане на главата тилно. Посочените телесните
увреждания, които е получил пострадалият са му причинили болка и страдание.
Според в.л. при тези данни следва да се приеме, че посочените увреждания могат
да бъдат получени по общия механизъм на действие на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при удар с юмрук в
областта на лявата лицева област. В.л.
изказва становище, че установените оток и кръвонасядане на
тилната окосмена част по главата е възможно да бъдат получени от удар с описаната
дървена пръчка. Посоченото в заключението на СМУ „мозъчно сътресение, протекло
със зашеметяване“ е прието единствено на база на съобщението от пострадалия и
според в.л. няма данни да е обективно установено, поради което в.л. не го е
приело като безспорно установено и не го е включило в белезите на причинената
телесна повреда.
Съществуването на удари с юмруци по лицето и удар
с тояга по главата в обективната действителност се извежда от съвкупната и
цялостна преценка на събраните други доказателства,
от които се извежда единствено възможния извод за тяхното съществуване. Факт е,
че двете страни са били в непосредствена близост, един срещу друг. Твърденията
на пострадалия за нанесените удари безспорно се подкрепят от събраните
доказателства. Причинените телесни увреждания безспорно са резултат от тези
неправомерни действия на подсъдимия. Съдът следва да се съобрази с тяхното
съществуване и становището на съдебния лекар за тяхната етиология.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните
преки и косвени доказателства, обсъдени
в съвкупност с обективно съществуващите
травматични увреждания на пострадалия са в състояние да изключат
всякакъв друг възможен произход на причинената телесна повреда. В този ред на
мисли съдът намира обвинението за доказано. Очевидно твърденията на подсъдимия
за неговата невиновност се опровергават от показанията на свидетелите преки
очевидци и установеното от медицинските лица. Предвид приетата и установената
фактическа обстановка съдът намира, че деянието на подсъдимия осъществява
състава на престъплението по чл. 130,ал.2, вр.1 от НК, а именно причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето. По изложените съображения съдът
призна подсъдимия за виновен по този по-лек състав от НК, а не по основния състав на чл. 130,
ал.1 от НК, тъй като от доказателствата по делото, най-вече от заключението на
в.л. не се доказа наличие на разстройство на здравето на подсъдимия, така,
както е посочено в тъжбата.
Деянието е извършено от подсъдимия виновно, с пряк
умисъл. Когато се нанасят удари с ръка по
лицето и дървена пръчка по главата на човек деецът цели най-малко с действията
си именно това – причиняване на неприятни физически усещания, негативно
засягане здравето на човека, макар и в по-лека степен до неприятните
изживявания на болка, продължаваща в страдание. Установи се, че подсъдимият е
имал мотив за постъпката си – предишните конфликти и изострени отношения с
тъжителя. Съдът не отчита това като смекчаващо вината обстоятелство, защото
здравето на човека е сред основните ценности в нашето общество и неговото
накърняване не е оправдано по никакъв начин, поради което и засягането му в
по-лека степен, както в процесния случай, е инкриминирано от закона деяние.
Съдът призна подсъдимия за виновен по посочения
текст, като отчете, че са налице кумулативните предпоставки за освобождаването
му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, тъй
като: 1/ За извършеното от него престъпление е предвидено наказание до 6м. ЛОС
или пробация.или Глоба. 2/ 2а/Деецът не
е осъждан за престъпление от общ характер/реабилитиран по право/. 2б/Установено
по делото е, че деецът не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава VІІІ, раздел ІV от НК. 3/ Не са констатирани причинени от
престъплението материални щети, които следва да бъдат възстановени. Предвид
това съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба, в размер на 1000лв.
При определяне наказанието “глоба”, съдът съобрази
размера и възрастта и доходите на подсъдимия. Същият е младеж, който не работи
и не реализира постоянни доходи. Съдът прие, че минималния размер на глобата е
достатъчен за реализиране на наказателната превенция спрямо подсъдимия, като в
същото време ще въздейства възпиращо на него и останалите членове на обществото
срещу извършването на други противообществени прояви в бъдеще.
Съдът се произнесе
и по предявения граждански иск,
като прие, че същият е основателен и следва
да бъде уважен в размер на 500лв., предвид вида и характера на причинените
телесни увреждания. По категоричен и
безспорен начин, описан по-горе, в наказателния процес се доказа, че събитието,
от което произтичат неимуществените вреди за
пострадалия действително е
настъпило, че това събитие има характер на престъпление по смисъла на НК, че е
извършено виновно от подсъдимия, както, че настъпилата вреда се намира в пряка
и непосредствена връзка с деянието му.
Предвид това, че основание на гражданския иск в наказателния процес е деянието
на подсъдимия, предмет на обвинението
/т.1 от ППВС № 9 / 1961г., изм. с ППВС № 7/1987г./, съдът прие, че са
налице всички елементи за уважаването на предявената гражданска претенция до
размера на доказаното обвинение, като
следва да бъде присъдена законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на задължението. В останалата си част до 3000лв предявеният
граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските,
като осъди подсъдимия да възстанови на тъжителя направените съдебни и деловодни
разноски в размер на 662 лв. /шестстотин шестдесет и два лева/ за направените по делото разноски, в
т.ч. 400,00 лв. за адвокатски хонорар, 12 лв. д.т. за образуване и водене на
делото, 50лв за издаване на СМУ и 200,00
лв. за вещо лице по приета СМЕ., както и и 4% върху уважения размер на гр. иск
– минимална такса в размер на 50лв по бюджета на съдебната власт , по сметката
на РС - Бяла.
Водим от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ
: /п/