Р Е Ш Е Н И Е
№ 1368
гр. Пловдив, 13 юли 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на 22, 06, 2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от
председателя к. а. н. дело № 1190 по
описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство
на правосъдието, чрез старши юрисконсулт - Т.Ч., се оспорва горното Решение №
164 от 02,02,2022г., постановено по адм. д. №1335 по описа за 2021 г. на
Административен съд – Пловдив, 7 – ми състав , в частта с която ГД „ИН“ – София
е осъдена да заплати обезщетение на С.Г.Х.
в размер на общо 5 500 /пет хиляди и петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора
– Пловдив в периодите от 26.04.2017г. до 30.11.2018г. и от 19.09.2020г. до
18.05.2021г.
Касаторът счита , че
административният съд не е съобразил действителната фактическа обстановка,
съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени вреди и
причинната връзка между поведението на администрацията и настъпването на
неимуществени вреди за ищеца. Оспорва се и преценката на съда за конкретния
размер дължимото за вредите обезщетение. Иска се съдебният акт да бъде отменено в осъдителната му част и да
бъде постановено решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен, респ.
решението да бъде отменено за присъденото обезщетение в размер над 500
лева.
Образувано е и по касационна жалба на
С.Г.Х., чрез адв. М. против горното
Решение № 164 от 02,02,2022г., постановено по адм. д. №1335 по описа за 2021 г.
на Административен съд – Пловдив, 7 – ми състав , в частта с която е ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция до пълния им
размер от общо 22 000 лева, за условията в затвора, както и претенцията в
размер на 3 000 лева за понесени от Х. неимуществени вреди от бездействията на
затворническата администрация в Арест – Пловдив за периода от 19.02.2020г. до
19.06.2020г.
Касаторът счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, като твърди , че пред административният
съд е доказал твърденията си и е
следвало искът да бъде уважен в пълен размер.
Ответникът по първата касационна
жалба, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Ответникът по втората касационна жалба,
не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбите
са неоснователни.
По допустимостта на касационните жалби, съдът счита че и двете са подадени в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явяват
ДОПУСТИМИ.
От фактическа страна съдът
установи, че Административен съд
- Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК във връзка с чл. 285,
ал. 1 от ЗИНЗС искова претенция за
присъждане на сумата от общо 25 000 лева,
както следва:
- 15 000 лева за периода от
01.01.2016г. до 30.12.2018г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора –
Пловдив;
- 3 000 лева за периода от
19.02.2020г. до 19.06.2020г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест
– Пловдив;
- 7 000 лева за периода от
19.06.2020г. до 18.05.2021г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора –
Пловдив.
Твърденията на ищеца са за нарушени
права по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/.
По отношение на престоя в Затвора – Пловдив се твърди, че са липсвали
елементарни битови и хигиенни условия, а именно: липса на достатъчно жилищна
площ/не е надвишавала 3 кв.м./; липса на вентилация, довело до задух и кашлица
у ищеца; лошо състояние на тоалетните/с неработещи казанчета, липса на
прегради, довело до лишаване от уединение, липса на работещи чешми или
умивалници/; лошо състояние на банята/на л.св. се налага да се къпят по 30-40
заедно и при работещи 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена
вода с лошо качество, която не става за пиене, което от своя страна е довело до
вирусни инфекции и заболявания у ищеца/, а и банята не се е дезинфекцирала след
всяко къпане на затворниците; липса на достатъчно осветление и проветряване,
поради наличието само на един прозорец в килията, който е залостен и покрит с
решетки, което препятствало и влизането на достатъчно свеж въздух, довело до
дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания у
ищеца; липса на външна изолация, водеща до ниски температури през зимата;
непредоставяне на дебели завивки; спалното бельо се сменяло много рядко,
предпоставящо развъждане на дървеници и бълхи, вследствие на което ищецът
постоянно имал обриви по тялото и крайниците; наличие на мухъл и плесен в
килиите/следствие от застоялия въздух, липсата на светлина и прокапали тръби,
преминаващи през килията/; липса на водена индивидуална и корекционна работа,
както и неосигуряване на възможност да участва в програми за въздействие за
индивидуална и групова работа, довело до поведенческа и личностна криза; отказ
от предоставяне на медицинска и психологическа и психиатрична помощ. По отношение
на пребиваването на ищеца в Арест – Пловдив липсват конкретни оплаквания.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона
за адвокатурата.
В хода на съдебното дирене по адм. дело № 1335/2021г. съдът е събрал множество доказателства от
страна на ГД “Изпълнение на наказанията“, касаещи престоя на ищеца, конкретните
периоди и условията на пребиваване , като са разпитани и посочени от ищеца
свидетели за условията в затвора в Пловдив.
При така установената фактическа
обстановка, административният съд намерил, че искът е процесуално допустим и
частично основателен, а конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди съдът определил при съблюдаване изискването на
чл.52 от ЗЗД.
Съдебния състав е обсъдил нормата на
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, че всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица,
както и нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС , касаеща изискването за минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.
Обсъдено е и според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Посочено е
и че минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за
прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
По отношение на първия исков период, касаещ пребиваването на ищеца в Затвора – Пловдив от
26.04.2017г. до 30.11.2018г. е прието , че са налице данни, че за период от общо 532 дни той
е пребивавал в пренаселени килии, като за такива съдът приема периода от
26.04.2017г. до 31.12.2017г., доколкото от страна на ответника не е представена
конкретна информация, на 31.01.2018г., когато е бил настанен в спално помещение
№27 с площ от 39,02 кв.м. заедно с още 9 л.св., от 09.02.2018г. до 21.02.2018г.
вкл., когато в същото спално помещение е пребивавал с още 9 л.св., на
26.02.2018г., когато е пребивавал с още 9 л.св. и от 08.03.2018г. до
29.11.2018г., когато е пребивавал с още 9 до 12 л.св. в същото това спално
помещение №27.
По отношение на третия исков период е
установено, че за период от общо 227
дни, ищецът е пребивавал в пренаселени килии, като за такива съдът приема
периода от 23.06.2020г. до 17.08.2020г. вкл., когато е бил настанен в спално
помещение №52 с площ от 27,92 кв.м., заедно с още 6 л.св., от 18.08.2020г. до
25.01.2021г. вкл., когато е бил настанен в спално помещение №27 с площ от 39,02
кв.м. заедно с още 9 до 13 л.св. и от 05.03.2021г. до 14.03.2021г. вкл., когато
е бил настанен в спално помещение №39 с площ от 47,80 кв.м. заедно с още 11
л.св.
Съдът е приел, че не е налице погасяване по давност на исковата претенция ,
съобразно предвидения в чл.110 ЗЗД
петгодишен давностен срок.
Админ. съд е изложил мотиви, че за период от общо 532
дни през първия исков период и 227 дни през третия исков период, жизненото
пространство на ищеца не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от
Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.,
както и че не са установени данни да има дървеници и бълхи, както и че недоказани
са останали и твърдения, че канализационната мрежа минава през килията, в която
пребивава ищецът, в т.ч. и че от нея капе и се образува мухъл.
Няма нарушение и на чл.20 ал.3
ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – Пловдив е осигурен
достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал
Х. /стая №27 и стая №39 в Трета група, стая №58 и стая №52 в Пета група, както
и стая №6 и стая №15 в Шеста група/ са разполагали със санитарен възел и постоянно
течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, от
приложеното от ответника становище се установява, че в Затвора – Пловдив на
л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето
на лишените от свобода от съответната група, освен това, същият като работещ е
имал достъп до баня всеки работен ден, като в подкрепа на тези твърдения са и
показанията на разпитания по делото свидетел. В този смисъл като недоказани
следва да се приемат и твърденията за неработещи казанчета, липса на прегради и
липса на работещи чешми и умивалници. Отделно от това, разпитаният по делото
свидетел не посочва на л.св. да е било ограничено правото на уединение. Що се
отнася до хигиената в Затвора – Пловдив, от приетите по делото справки и
становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от
лицата, настанени в тях, което се потвърждава и от показанията на разпитания
свидетел и от които се установява, че макар в ограничени количества, на л.св.
са били раздавани препарати за целта, в т.ч. същите са разполагали с
възможността да закупят такива и от лавката на затвора, както и да поискат да
им бъдат предоставени от техните близки.
Независимо от гореизложеното, като
доказани следва да се приемат твърденията в исковата молба за работещи само 5-6
душа, както и за лошото състояние на банята, тъй като от страна на ответника не
са представени доказателства за обратното, впрочем, няма и твърдения в тази
насока. Обратното, свидетелят Ламбов заявява, че работят само 8 душа, като
едновременно пускат по 15-20 л.св., което прави невъзможно къпането на всички
л.св.
Не се доказаха обаче твърденията за
лошо качество на питейната вода, а по отношение на твърдените заболявания,
липсват каквито и да било данни, това да е било факт, т.е. ищецът да се е
разболял вследствие пиенето на вода от чешмите. Нещо повече, прави впечатление,
че това си оплакване ищецът е изложил в частта, в която се оплаква от лошото
състояние на банята, непосредствено след като заявява, че душовете са само 5-6,
като от тях тече или гореща или ледено студена вода, съответно, че водата е с
изключително лошо качество и не става за пиене, който факт навежда на мисълта,
че ищецът пие от водата от душовете, която вода, дори и да е ставала за пиене,
след като мине през отоплителния уред – бойлер или друго подобно съоръжение /котел/,
е напълно естествено да промени своите качества.
На следващо място, по делото не се
събраха достатъчно доказателства и да е било прекалено студено през зимата в
Затвора – Пловдив. Нещо повече, от представеното от Затвора – Пловдив становище
се установява, че отоплението се осъществява чрез централно локално парно
отопление и няма данни конкретно в стая №27 да не е работило, в каквато насока
са твърденията на свидетеля Ламбов.
От представените по делото данни от
Затвора – Пловдив се установява и че всички помещения, в които е бил настанен
ищецът, са с по два отваряеми прозореца, а не както се твърди , че има само
един прозорец. Отделно от това, проветряването и наличието на свеж въздух в
килиите зависи изцяло от самите лишени от свобода, които избират кога и колко
време да проветряват помещението. Това, че прозорците имат решетки по никакъв
начин не се отразява на количеството въздух, което може да влезе в помещението,
а в минимална степен се отразява на количеството светлина в помещението, но от
друга страна решетките са поставени поради спецификата на сградата, която е за
изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“. Недоказани останаха
твърденията на ищеца, че поради липса на свеж въздух, имал дихателни проблеми,
кашлица и е бил предразположен към респираторни заболявания. По делото няма
данни, а и самият ищец не твърди да е уведомил администрацията на затвора за
такива здравословни проблеми. До извод в обратната насока не водят и показанията
на разпитания по делото свидетел, доколкото същият твърди, че всички пушачи
кашлят, а и Х. не се е оплаквал от такъв проблем, в т.ч. доколкото на свидетеля
е известно, ищецът не е имал здравословни проблеми.
Съдът е приел за недоказани и твърденията
досежно липсата на индивидуална и корекционна работа с ищеца, както и за неосигуряване на медицинска, психиатрична и
психологична помощ.
В крайна сметка съдът е приел ,
че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото,
относно пренаселеността на помещенията в
затвора гр.Пловдив за сочения период-общо
532 дни през първия исков период и 227 дни през третия исков период.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване
изискванията на чл.52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно
която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. Съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл.3, ал.2 съдът
взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Понятието "справедливост" е морално -
етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Справедливостта е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието.
Съдът е отчел и обстоятелствата,
съставляващи проявления на незаконосъобразната административна дейност и
периода на исковата претенция - времето, през което ищецът е пребивавал в
затвора гр.Пловдив в пренаселени помещения и съобразно с горното и на осн. чл. 284,
ал. 2 от ЗИНЗС, е счел, че справедливото обезщетение, което следва да се
присъди на ищеца, за неимуществените вреди настъпили от пренаселеността на
помещенията в затвора Пловдив възлиза на 5500 лева за двата периода.
От правна страна.
По отношение на въведените в обстоятелствената
част на касационните жалби и възражения,
съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по
делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, съдът е направил
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по
ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Правилен е извода на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в два от периодите , предмет
на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и
конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа
на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод,
че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които
обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е
издирил информация, от значение за правилното установяване на фактите по
делото, като съобразно съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.
Според Доклада за стандарти на
Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание, относно жилищната площ на задържан в
затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на
санитарния възел. В тая връзка обоснован се явява изводът на админ. съд, че на
лишеният от свобода през релевантния период се дължи справедливо обезщетение,
за неимуществените вреди настъпили от пренаселеността на помещението в затвора
в размер на 5500лева.
Законосъобразно, съобразно с
характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици
от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване
на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – гр.Пловдив, според първоинстанц.
състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в
размер на 3 500 лева за първия престой на лицето в Затвора – Пловдив и 2 000
лева за втория престой, или общо в размер на 5 500 лева за двата периода, при
съобразяване на съдебната практика по идентични дела, в т.ч. и актуалната
практика на ЕСПЧ, съгласно която размерът на присъжданото от националните
съдилища обезщетение е важен критерий за преценката дали вътрешноправното
средство за защита на задържаните лица е ефективно, като не следва да пада под 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни
обстоятелства.
Неоснователни са възраженията на ГД
"Изпълнение на наказанията", че по делото не са били доказани реално
претърпените вреди, които да са били в резултат на бездействията на
администрацията в затвора, поради което по делото не следва да се счита
установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не
е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни
последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да
се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което
автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба на Х. за неправилност
на обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът на дължимото
обезщетение. При преценката си съдът е преценил естеството и характерът на
причинената вреда не само от гледна точка на увредения, но и съобразно
конкретните факти, от които е произтекла вредата и общите принципи за
справедливост. В случая правилно са преценени конкретните, обективно
съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират
вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че в обжалваната част решението на първоинстанционния съд като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя страна
обосновава извод за неоснователност и на двете касационни жалби.
Водим от горното Административен съд
Пловдив, ХІХ състав ,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 164 от 02,02,2022г., постановено по
адм. д. №1335 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив, 7 – ми
състав , в частта с която ГД „ИН“ – София е осъдена да заплати обезщетение на С.Г.Х. в размер на общо 5 500 /пет хиляди
и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
по време на престоя му в Затвора – Пловдив в периодите от 26.04.2017г. до
30.11.2018г. и от 19.09.2020г. до 18.05.2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :