Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 12.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет
и трети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
при секретаря Славея Янчева,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 699 по описа за 2018г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по повод предявени от И.К.М. и Х.К.М. субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, изменени по реда на чл.214 от ГПК в
съдебно заседание на 12.10.2018г., за приемане за установено по отношение на
ответника Община Варна, че последният не е собственик на недвижим имот,
представляващ реална част с площ от 1711 кв.м. /съгласно уточнение в съдебно
заседание на 23.11.2018г./ от имот с ид. ид.10135.5403.3337 по Кадастралната
карта на гр.Варна, кв.„Галата”, местност „Боровец-юг“, целият с площ от 4360
кв.м. при граници на реалната част: ПИ с ид.10135.5403.9505, ПИ с
ид.10135.5403.9539 и останалата част от ПИ с ид.10135.5403.3337 по КК на гр.Варна и при граници на целия имот: ПИ №
10135.5403.1337, 10135.5403.9539, 10135.5403.9505, 10135.5403.3334, 10135.5403.1334 и
10135.5403.1335.
В исковата молба ищците излагат, че са
собственици на процесния имот – ПИ с ид.10135.5403.3337 по КК на гр.Варна, с
площ от 4360
кв.м. по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност в следствие на
осъществявана трайно явно и необезпокоявано фактическа власт в период от 1992г.
до датата на предявяване на иска, към което присъединяват владението на
наследодателите си К. М. Х. в периода от 1983г. до 1992г. и М.Т. Х.а в периода
от 1983г. до 2012г. Посочват, че ответникът Община Варна им оспорва
собствеността по отношение на имота с факта, че е актувала същия като общинска
собственост с АОС № 5214/2010г. Молят да бъде установено, че ответникът не е
собственик на процесния имот.
В предоставения срок за отговор по
чл.131 от ГПК ответникът – Община Варна, чрез процесуалния си представител е
депозирал писмен отговор, в който заявява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищците, че са
собственици на процесния имот въз основа на въведеното придобивно основание –
изтекла в техна полза придобивна давност в посочените периоди. Посочва, че през
1983г., с решение на МС в полза на К. М. Х. е било предоставено право на
ползване върху място с площ от 1 дка, находящо се в землището на гр.Варна,
местност „Боровец“ идентично на имот с пл.№ 1338 по КП на местност
„Боровец-юг“. Поради това, че К. Х. не е заплатил цената за предоставената за
ползване земя, същият не е трансфорМ.л правото си на ползване в право на
собственост по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и същото е прекратено. Новообразуван
имот с пл.№ 1338 попада в имот пл. №
1337 с площ от 4360 кв.м., който е вписан като собственост на Община Варна.
Посочва, че към 1983г. имотът е имал статут на държавна собственост – имот от
държавния поземлен фонд, по отношение на който е налице забрана по чл.24, ал.7
от ЗСПЗЗ да бъде придобивана по давност. Твърди, че въведеното от ищците
придобивно основание - изтекла в тяхна
полза придобивна давност не е породило правни последици предвид уредената в ЗДС
и ЗОС забрана за придобиване по давност на общински и държавни имоти. Твърди,
че Община Варна е собственик на процесния имот, за който е издаден АОС №
5214/2010г. на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, а именно на основание чл.25,
ал.1 от ЗСПЗЗ, според който земеделската земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата е общинска собственост. Посочва, че считано от
2000г. на процесния имот попада в урбанизирана територия – селищно образувание и е загубил земеделския си характер.
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат
присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищците - И.М. и Х.М.,
чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове и молят да бъдат
уважени. Уточняват, че наследодателят им е имал предоставено право на ползване
по отношение на имот № 1338 по КП от 1991г. с площ от 1000 кв.м., които е
владял трайно, явно и необпокоявано до смъртта си, а след него владението му е
продължено от ищците. Поддържат твърденията, че не е било налице основание за
актуване на имота като общинска собственост, тъй като до включването му в
границите на селищното образувание е имал характер на земеделска земя, която не
е била отнемана и включвана в ТКЗС или ДЗС, следователно не е станала държавна,
а в последствие и общинска собственост, поради което е било възможно
придобиването му по давност. Молят за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът - Община Варна в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излага, че наследодателят на ищците,
кумуто е било предоставено право на ползване не го е трансфорМ.л в право на
собственост поради това, че не е заплатил дължимата оценка, поради което и
наследниците му не са такива. По отношение на твърденията за придобиването му
по давност, посочва че е действащ мораториума за придобиване по давност на
общински имоти и същите не са могли да се легитиМ.т като собственици на това
основание. Претендира за присъждане на сторените от съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, наМ. за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от удостоверение №
334/06.12.1983г., изд. от ОбНС-Варна, в
изпълнение на постановление № 11/02.03.1982г. на МС, с решение № 40/682-5-2 от
22.11.1983г. на ИК, на К. М. Х. е било предоставено право на ползване върху
хавра с площ от 1 дка в землището на гр. Варна, м. „Боровец“, при граници: Ив.П.,
А В., път и път.
Видно от представените удостоверения
за наследници /л.5,6/ К. М. Х. е починал на 24.02.1992г. и негови наследници по
закон са съпругата му М.Т. Х.а /поч.17.10.2012г./ и ищците И.К.М. и Х.К.М. съответно
негови дъщеря и син.
Видно от представеното удостоверение
издадено от Община Варна на 09.04.2010г., процесният имот – ПИ № 3337 по плана
на местност „Боровец-юг“ е с площ от 4360,35 кв.м., а с решение на Общинския
съвет-гр.Варна от 29.05.2000г. е одобрен околовръстния полигон на селищно
образувание „Боровец-юг“ /територия по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ/. Посочва се
също, че за имота няма съставян АДС, няма извършвано отчуждаване и
възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ и ЗТСУ до 01.06.1996г., но е съставен Акт за
общинска собственост № 5214/2010г. Посочено е, че ПНИ за местността е одобрен
със заповеди на областния управител от 04.12.2002г. и от 11.03.2003г., а имот №
3337 е записан на неидентифициран собственик.
С АЧОС № 5214/12.03.2010г.
като частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС е актуван
ПИ с идентификатор 10135.5403.3337 с площ от 4360 кв.м., находящ се в гр.
Варна, м. „Галата“, местност „Боровец-юг“ по КК и КР, одобрени със заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК при граници: ПИ с идентификатори
10135.5403.1337, 10135.5403.9539, 10135.5403.9503, 10135.5403.3334 и
101325.5403.1334 и 10135.5403.1335.
По делото са представени квитанции
от 2010г., 2011г., 2012г., 2014г. и 2015 /л.115-127/ за заплатени данъци за
имот в местност „Боровец-юг“ от Х.К.М. и И.К.М..
От заключението на проведената по
делото Съдебно-техническа експертиза, поддържана в съдебно заседание от вещото
лице Б.В. – основно и допълнително се установява, че към 1983г. процесният имот
с ид.10135.5403.3337 по КК на гр.Варна е включвал няколко имота, сред които и
ПИ № 952 записан в регистъра на името на К. М. Х.. В плана от 1991г. този имот
вече с нов номер – 1338 и е записан на името на К. Х. и И. Н.. В кадстралния
регистър към ПНИ одобрен през 2002г. имотът е с номер 3337 и е записан на
неидентифициран собственик, а по действащата кадастрална карта одобрена през
2008г. имотът е с ид.10135.5403.3337 с площ от 4359 кв.м. Вещото лице посочва,
че преди 2000г., когато с решение на Общинския съвет в гр.Варна са одобрени
околовръстните полигони на селищните образувания, в това число на СО
„Боровец-юг“ територията, в която попада процесния имот е била зона за
земеделско ползване, а след решението от 2000г. стават урбанизирана територия.
Територията заета от процесния имот е била такава по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
и е предоставяна за ползване на ползватели, като част от тях са трансфорМ.ли
правото си на ползване в право на собственост, а други в това число К. М. Х. не
са провели производството по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. При оглед на място е
констатирано, че имотът е ограден и в границите на стар имот 1338 по плана от
1991г. предоставен за ползване на К. Х. идентична на процесната реална част е
налична паянтова постройка. В допълнителното заключение се посочва, че площта,
с която ПИ № 1338 по КП от 1991г. попада в имот № 3337 по КК на гр.Варна е 1711
кв.м.
В хода на производството са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.А.В. и М.Н.Т.. От показанията и на двете на
свидетелки се установява, че И. и Х., които били брат и сестра имали от своите
родители К. и М. имот с площ от 1600-1700 кв.м. в местността „Боровец“. Мястото
било предоставено от общината на К. през 1983г. и семейството го ползвало за
лозе, имало и овощни дървета, а последните години след като лозето било изкоренено
използвали земята за отглеждане на зеленчуци. Имотът бил ограден, имал вода и
ток, а в него имало разположена барака и една каравана. И. и Х. посещавали
имота непрекъснато /ежеседмично/, обработвали го и нямало периоди, в които да е
бил изоставян от тях или от родителите им.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз
основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявени при
условията на активно субективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ищците, че
ответникът Община Варна не е собственик на процесния имот, представляващ реална
част с площ от 1711 кв.м. от имот с ид. ид.10135.5403.3337 по Кадастралната карта на гр.Варна, кв.„Галата”,
местност „Боровец-юг“, целият с площ от 4359 кв.м. при граници на реалната
част: ПИ с ид.10135.5403.9505, ПИ с ид.10135.5403.9539 и останалата част от ПИ
с ид.10135.5403.3337 по КК на гр.Варна
Правният интерес за ищците произтича от твърденията
им за принадлежност на собствеността по отношение на имота в техния патримониум
придобита на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 1983г.
до датата на предявяване на иска в
следствие на осъществяванo трайно, явно и
необезпокоявано на фактическа власт с намерение за своене лично от ищците и чрез
присъединяване на владението на своите наследодатели М. Х.а и К. Х. считано от
1983г. до смъртта им, което се оспорва от ответника с издаването на акта за
частна общинска собственост № 5214/2010г.
Спецификата на предявените установителни искове
в качеството им на „отрицателни” такива обуславя разпределението на
доказателствената тежест между страните досежно установяване на елементите от
фактическия състав на спорното право. В тежест на ответника при наведени
твърдения за принадлежност на собствеността е да установи предпоставките за
възникване на правото му на собственост и едновременно с това да докаже
правоизключващото си възражение, а именно че по отношение на процесния имот
ответниците /наследодателите им/ не са трансфорМ.ли предоставеното право на
ползване в право на собственост, земята не е била собствена на друго физическо
или юридическо лице, нито пък на държавата, поради което е станала общинска
собственост, по отношение на която е налице мораториум за придобиване по
давност.
В случая ответникът – Община Варна се
позовава на съставеният в нейна полза на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС АЧОС №
5214/2010г. Цитираната законова разпоредба не установява конкретен придобивен
способ, а само сочи начините, в резултат на които общината може да придобие права
на собственост – сделка, давност или по друг начин определен със закон. В този
смисъл в отговора на исковата молба и в съдебно заседание ответникът е уточнил,
че се позовава на разпоредбите на чл.19 и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл.25,
ал.1 от ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите
или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се
включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но
не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са
изкупени от ползватели по реда и при условията на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Придобиването на право на собственост върху земите по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ от
общината става по силата на закона, поради което ответникът Община Варна следва
да установи, че процесният имот има земеделски характер, не е бил реституиран, не
е бил изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 ПЗР ЗСПЗЗ способи,
както и че не е държавен.
Между страните по делото не е налице
спор, че до включване в околовръстния полигон на СО.“Боровец-юг“ през 2000г.
имотът е имал земеделски характер. Такива са не само твърденията на самите
ищци, но и се установява от Удостоверението от 06.12.1983г. за предоставяне на
наследодателят на ищците К. М. Х. по реда на Постановление на МС №
11/02.03.1982г. на „хавра“, което означава имот предназначен за земеделско
ползване. Установява се от събраните по делото доказателства – удостоверението
издадено от Община Варна /л.4/ и заключението на СТЕ, че процесният имот попада
в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е земя стопанисвана
и обработвана от ТКЗС или ДЗС, което означава, че същата е била кооперирана.
Нещо повече, с актовете, изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /Постановление
на МС № 11/02.03.1982г. попада сред изброените/ на гражданите са предоставяни за ползване само земи, които са били
обобществени – земи на ТКЗС, ДЗС или на други образувани въз основа на тях
селскостопански организации, както и такива от ДГФ. Именно такъв имот е
предоставен на наследодателят на ищците за ползване без данни обаче същият да е
бил изкупен, за да е настъпил трансформационния ефект на собствеността.
Следователно към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е
имал характера на земеделска земя по смисъла на чл.2 от закона и е подлежал на
възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ. По делото не са събрани
доказателства установяващи, че ПИ № 1338
по КП от 1991г., който е идентичен с процесната реална част от ПИ с
ид.10135.5403.3337 с площ от 1771 кв.м. и е записан в регистъра към плана на името на К. Х. да е бил заявен за възстановяване по реда и в сроковете по
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и не е бил реституиран, поради което съдът приема, че имотът не
е принадлежал на физическо или юридическо лице. За същият до 01.06.1996г. не са
били съставяни актове за държавна собственост, респективно не е бил
предмет на отчуждаване и възстановяване по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПНМИ и други,
поради което не е бил и държавна собственост. С оглед на изложеното и предвид
на факта, че по отношение на имота не е била проведена и процедурата по
трансфорМ.не на предоставеното право на ползване в право на собственост по реда
на §4а и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът приема, че за Община Варна е била
налице хипотезата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ за придобиване по силата на тази
законова норма на правото на собственост по отношение на процесната реалната
част от имот с ид.10135.5403.3337 по КК на гр.Варна от Община Варна,
респективно за актуването и като частна общинска собственост към 2010г., когато
е издаден АЧОС. Горното налага да бъде разгледани въведените от ищците с
исковата молба конкуриращи права на тези на ответника, а именно за придобиване
на правото на собственост въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
По отношение на
процесния имот и съобразно установените факти по делото за статута му на земя
по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът наМ., че за извършване на преценка по въпроса за
началният момент, от който може да започне да тече придобивната давност, следва
да се вземе предвид трайно установената съдебна практика на ВКС - Решение №49/26.07.2016 по
дело №5168/2015 на ВКС, ГК, II г.о., Определение №146/27.03.2018 по дело
№1621/2017 на ВКС, ГК, I г.о. и други, според които за имоти в
територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, правото на собственост върху които не е било
придобито по реда на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ до 1997г., придобивната давност
започва да тече от момента на влизане в сила на ПНИ, чрез който обектът на
придобиване бива надлежно индивидуализиран, включително чрез отделянето на онези
части от предоставен за ползване имот, които подлежат на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ. В случая ПНИ за местността, в която се наМ. процесната реална част от
имот ид.10135.5403.3337 по Кадастралната карта на гр.Варна, кв.„Галата”,
местност „Боровец-юг“ е одобрен със заповед № РД-1-7706-467/04.12.2002г. на
областния управител на Област Варна, към който момент вече действа установената
от законодателя забрана за придобиване по давност на имоти частна общинска
собственост. Давността като оригинерен способ за придобиване на процесния имот
до датата на предявяване на исковата молба в съда – 29.03.2018г. не е породила
правният си ефект, поради това, че не е изтекъл изискуемият 10 годишен период
от време, тъй като на основание § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006г., в сила от
01.06.2006г.; изм. бр. 105/2006г.; изм. бр. 113/2007г., в сила от 31.12.2007г.;
изм. бр. 109/2008г., в сила от 31.12.2008г., изм. бр.105 от
2011г., в сила от 31.12.2011г., изм. бр.107/2014г., в сила от
31.12.2014г. и ДВ бр. 7 от 2018г., в сила от
31.12.2017г. е наложен мораториум и давността за придобиване на общински имоти
спира да тече до 31.12.2022г. Следователно независимо от това дали са
упражнявали трайно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на процесния
имот – обстоятелство, което се установява от ангажираните гласни доказателства,
ищците не са могли да го придобият по
давност. Не е оборена доказателствената сила на съставеният АЧОС, което налага
извод за неоснователност на предявените установителни искове за отричане правото
на собственост на ответника Община Варна по отношение на процесните 1711 кв.м.
– реална част от от имот ид.10135.5403.3337 по
Кадастралната карта на гр.Варна, кв.„Галата”, местност „Боровец-юг“.
И двете страни са направили искане за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като с оглед
изхода на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на
сумата от 200 лева за заплатен депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37
от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ приета с ПМС
4/2006г. На основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата на разноските следва да бъде
присъдена в тежест на ищците.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявени от И.К.М., ЕГН ********** с адрес: *** и Х.К.М., ЕГН ********** с адрес: ***
субективно кумулативно съединени искове за приемане за установено по отношение
на ответника Община Варна със
седалище: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ № 43, представлявана от кмета на
общината, че Община Варна не е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 1711
кв.м. от имот с ид. ид.10135.5403.3337 по
Кадастралната карта на гр.Варна, кв.„Галата”, местност „Боровец-юг“,
целият с площ от 4360 кв.м. при граници на реалната част: ПИ с
ид.10135.5403.9505, ПИ с ид.10135.5403.9539 и останалата част от ПИ с
ид.10135.5403.3337 по КК на гр.Варна и
при граници на целия имот: ПИ № 10135.5403.1337, 10135.5403.9539,
10135.5403.9505, 10135.5403.3334,
10135.5403.1334 и 10135.5403.1335, при твърдения за придобиване на
собствеността от ищците въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност
в периода от 1983г. до датата на предявяване на иска /29.03.2018г./, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
И.К.М., ЕГН **********
с адрес: *** и Х.К.М., ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Варна, представлявана от Кмета
Иван Портних, с адрес: гр.Варна, ул.“Осми Приморски полк“ № 43 сумата от 300 /триста/ лева съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: