№ 1695
гр. София, 18.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в закрито заседание на осемнадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Лилия Н. Г.
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100603116 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба с вх. № 1061652/30.09.2019 г., подадена от М. Г. Г.
чрез адв. Ангел Стамболийски, срещу Разпореждане от 24.09.2019 г.,
постановено по НОХД № 2697 по описа за 1999 г. на СРС, НО, IV-ти състав.
В жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен, като съдът не бил приложил правилната правна норма.
Твърди се, че актът на съда е недопустим поради допуснато съществено
процесуално нарушение, като съдът бил игнорирал представените от
жалбоподателя документи, не ги бил обсъдил поотделно и в съвкупност,
както и не бил взел предвид депозираните от жалбоподателката уточнения по
първоначално депозираната молба. Твърди се, че жалбоподателката е
наследник на Г.П.Ф., починал на 19.03.2015 г., който бил осъден с присъда по
ВНОХД № 2421/2003 г. по описа на СГС, НК, I въззивен състав, и потвърдена
с Решение № 177/05.07.2005 г. по н.д. № 617/2004 г. по описа на ВКС, НК, II
н.о., на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години. С Указ на
Президента на Република България № 48 от 18.05.2017 г. лицето било
помилвано изцяло. Посочено е, че за обезпечаване изпълнението на
наказанието по делото, както и на предявения граждански иск за вреди, по
делото били наложени възбрани върху недвижим имот на Г.П.Ф. –
апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. ****. Посочват се 2 наложени
възбрани – от 19.10.1994 г. и от 21.11.1994 г. Твърди се, че с Решение на СГС
от 30.07.2006 г. по НОХД № 3028 по описа за 2005 г. съдът бил отхвърлил
предявения граждански иск от „Банка ДСК“ АД като погасен по давност, а
посоченото решение било влязло в сила, считано от 04.11.2006 г. Посочва се,
че жалбоподателката била в преговори с купувачи за продажба на посочения
недвижим имот, за което имало сключен предварителен договор. Направено е
искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който
да бъдат заличени вписваните възбрани.
Преписи от жалбата са били изпратени за становище на СРП и „Банка
ДСК“ АД, от които не е постъпило такова.
Софийски градски съд, като обсъди изложените в жалба доводи и се
запозна с материалите по делото, намери за установено следното:
1
Районният съд е бил сезиран с молба с вх. № 48520/10.04.2020 г. от
жалбоподателката. В молбата са били изложени съображения, сходни с тези в
настоящата жалба, и е било направено искане за заличаване на вписани
възбрани върху имущество на Г.П.Ф. - апартамент, находящ се в гр. София,
ж.к. ****, както следва: 1. Възбрана от 19.10.1994 г., вписана в книгите за
вписване в том 2, № 63, вх. рег. № 29257 по описа на I нотариус при
Нотариата на град София; 2. Възбрана от 21.11.1994 г., вписана в книгите за
вписване в том 2, № 108, вх. рег. № 32661 по описа на I нотариус при
Нотариата на град София.
В обжалвания акт от 24.09.2019 г., който по същността си отговаря на
характеристиките на разпореждане, районният съд е посочил, че доколкото не
констатира в кориците на делото наличен акт за допуснато обезпечение за
целите на образуваното и водено наказателно производство, съдът не би
могъл да се произнесе по молбата, обективираща искане за отмяна на
обезпечение, съответно за заличаване на вписани възбрани.
Въззивният съд счита, че с така постановения съдебен акт районният
съд не се е произнесъл по направеното искане, за да може да бъде извършен
инстанционен съдебен контрол върху законосъобразността и правилността
му. Видно от постановеното, съдът е обективирал само констатациите си, без
да постанови като крайна воля какво е произнасянето му по молбата, с която е
бил сезиран. С оглед на това, настоящият съдебен състав счита, че не може да
осъществи инстанционен съдебен контрол, а следва да прекрати съдебното
производство, което е било образувано пред него, и да върне делото на
районния съд за произнасяне с изричен акт по молбата, с която е бил сезиран.
Едва след това, ако някоя от страните в производството не е съгласна с
произнасянето на съда, би могла да инициира инстанционен съдебен контрол.
Следва да се отбележи, че видно от проведените от съда процесуални
действия, същият е изискал от архив материалите по следствено дело № 121-
93/98, като по делото е била представена преписка с общо 4 тома, при
последователна номерция на същите 1, 3, 4 и 5. С оглед предстоящото
произнасяне на съда по молбата същият би следвало да установи, при
преценка за необходимост от това, дали е изискал и дали са му били
представени всички налични материали по наказателното производство.
Отделно от това, съдът разполага и с възможността за изискване на
информация от държави и общински органи и служби, а и от регистри (в този
смисъл Агенция по вписванията и Имотен регистър).
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНЧД № 3116 по описа за
2022 г. на СГС, НО, XIII-ти въззивен състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС, НО, IV-ти състав, за произнасяне съгласно
мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3