№ 151
гр. Шумен, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630200789 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата /ЗП/ №**********/10.09.2021 год., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“,
с който на „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД, с ЕИК202294271, със седалище и адрес на
управление: ************** представлявано от В.С.С. е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/ на
основание чл.102, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, във вр. с чл.187а, ал.3 от
ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, както и такса на основание чл.10б, ал.5 от Закона за
пътищата /ЗП/ в размер на 71 лева /седемдесет и един лева/. Дружеството-жалбоподател
обжалва електронния фиш, като счита същия за неправилен, незаконосъобразен и
необоснован и моли да бъде отменен. В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща
представител. От името на упълномощен представител е депозирана писмена молба, в
която излага становище по съществото на спора.
Процесуалният представител на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София -
административно-наказващ орган, издал електронния фиш, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява лично. От
негово име е депозирана писмена молба, в която моли електронния фиш да бъде потвърден
изцяло, като излага конкретни правни съображения в подкрепа на искането си.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима в частта, с която е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за
нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП. В частта, с която е определена такса на основание чл.10б
ал.5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 71 лева, жалбата е недопустима, тъй като
определената такса не съставлява административно наказание по смисъла на ЗАНН и не
може да бъде предмет на проверка от съда по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. В тази част
съдебното производството следва да бъде прекратено.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.09.2021 год. около 03.23 часа ППС товарен автомобил Волво ФХ, с рег.
№СВ9984МВ с технически допустима максимална маса 26500, брой оси 3, екологична
категория ЕВРО 6С, без ремарке, се движел по път А-2 км 340+293 в посока нарастващ
километър. Посоченото превозно средство било заснето от електронна система с устройство
№10061, при което било установено, че за посоченото ППС частично не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като за посоченото ППС е имало валидна
маршрутна карта, но платената категория била по-малка от измерената.
След установяване собствеността на пътното превозно средство на дружеството-
жалбоподател в качеството му на собственик бил съставен електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ №**********/10.09.2021 год., издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД, с
ЕИК202294271, със седалище и адрес на управление: ************** представлявано от
В.С.С. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2500
лева /две хиляди и петстотин лева/ на основание чл.102, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.187а, ал.2,
т.3 от ЗДвП, във вр. с чл.187а, ал.3 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, както и такса на
основание чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 71 лева /седемдесет и един
лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото и присъединени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
описано в наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП Собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за
2
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗП /в сила от 16.08.2019 год./ предвижда, че за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние, като съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от същия законов текст такса за
изминато разстояние - тол такса се дължи за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3, като
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че пътното превозно
средство, собственост на жалбоподателя се е движило по първокласен път А-2 км 340+293 в
посока нарастващ километър, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
същото е представлявало ППС товарен автомобил Волво ФХ, с рег.№СВ9984МВ с
технически допустима максимална маса 26500, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 6С,
без ремарке. В конкретния случай се касае за частично незаплатена тол такса. Видно от
материалите по делото за посоченото ППС за посочения пътен участък е била пусната
маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената.
С оглед на изложеното съдът намира, че правилно, съобразявайки нормата на
чл.187а, ал.2 от ЗДвП е била е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, в
качеството му на собственик, който е допуснал движението на посоченото превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащането на
съответната тол такса.
В същото време обаче съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е нарушило правото
на защита на дружеството-жалбоподател и което не може да бъде санирано в настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се
издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за
процесното нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП, в приложимата към датата на
нарушението редакция /към 10.09.2021 год./, урежда възможността при нарушение по
3
чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
В тази норма обаче не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за
процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда
тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение, а в последствие да бъде издадено наказателно постановление,
а не да се съставя електронен фиш.
В тази връзка съдът не споделя довода на въззиваемата страна, изложен в писмените
бележки по делото, че електронният фиш може да бъде издаден въз основа на нормата на
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по
чл.179, ал.3-3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл.187а от ЗДвП. Това тълкуване
противоречи на константната съдебна практика, забраняваща разширително тълкуване на
правните норми, поради което съдът намира за недопустимо съставянето на електронен фиш
при ангажиране на административно наказателната отговорност на посоченото дружество в
конкретния случай.
Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща
възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като
е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Едва след
изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 год.
законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на
глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система
нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. До изменението на закона няма изрична законова
разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение по
чл.179, ал.3б от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на такъв за този вид
административни нарушения. Посоченото процесуално нарушение е съществено и е
основание за отмяна на издадения на дружеството-жалбоподател електронен фиш, без да
бъдат обсъждани останалите доводи от страната, наведени в жалбата. В подкрепа на
изложеното е и практиката на ШАС и по-конкретно Решение №1321 от 14.10.2024 год. по
к.а.н.д. №371/2024 год. по описа на АдмС-Шумен, Решение №876 от 26.06.2024 год. на
АдмС-Шумен по к.а.н.д. №201/2024 год., Решение №287 от 28.02.2024 год. на АдмС-Шумен
по к.а.н.д №18/2024 год. и др., които са постановени по идентични казуси.
При преценка размера на наложената санкция и законосъобразността на
наказателното постановление съдът съобрази и константната съдебна практика и по-
конкретно разпоредбите на чл.49, т.3 от Хартата на основните права на ЕС и чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 год. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/EС на Европейския парламент и на Съвета
от 27 септември 2011 год., която трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
4
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В този смисъл е и Решение на
СЕС /шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23, постановено по
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд
Хасково (България). По силата на чл.633 от ГПК, решението на Съда на Европейските
общности, произнесени по отправено преюдициално запитване, е задължително за всички
съдилища и учреждения в Република България.
Спрямо фактите по конкретния случай (размерът на частично неплатената пътна
такса за посочения сигмент/, налагането на имуществена санкция в размер на 2500 лева,
създава санкции на търговеца, които се несъразмерни на поставената цел – обезпечаване
събирането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури. Санкцията се явява допълнителна тежест, която, преценена с оглед
тежестта на нарушението, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл.102, ал.2 от
ЗДвП и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност.
От всичко изложено по-горе се доказва по безспорен начин, че обжалваният
електронен фиш се явява незаконосъобразен, неоснователен и неправилен и като такъв
следва да бъде отменен с изключение на частта, в която на дружеството –жалбоподател е
определена такса на основание чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 71 лева.
Определената такса по реда на чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на ППС, не
съставлява административно наказание – глоба или имуществена санкция по смисъла на
ЗАНН, поради което не може да бъде предмет на съдебна проверка от съда по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН. С оглед на изложеното жалбата в тази част се явява недопустима, поради
което съдебното производство в тази част следва да бъде прекратено.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на дружеството-
жалбоподател е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази
посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство
жалбоподателят е направил разходи за адвокатско възнаграждение намира, че искането за
присъждане на разноски се явява основателно и доказано. В тази връзка при преценка на
направеното от страна на процесуалният представител на въззиваемата страна възражение
5
за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира
същото за неоснователно. При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството,
че видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с
депозираната жалба за процесуално представителство е било заплатено възнаграждение за
един адвокат в размер на 550 лева. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в
случай, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от същата наредба, настоящият състав намира, че възнаграждението е
определено в размер на предвидения минимален размер, посочен в разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.2 от същата наредба /в сила към датата на сключване на договора за правна помощ и
защита/. С оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 550 лева, включващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата /ЗП/ №**********/10.09.2021 год., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“,
с който на „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД, с ЕИК202294271, със седалище и адрес на
управление: ************** представлявано от В.С.С. е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/ на
основание чл.102, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, във вр. с чл.187а, ал.3 от
ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП,
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на „ТРАНСПРЕС
ГРИЙН“ ЕООД, с ЕИК202294271, със седалище и адрес на управление: **************
представлявано от В.С.С. сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която се обжалва електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/
№**********/10.09.2021 год., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
„ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД, с ЕИК202294271, със седалище и адрес на управление:
************** представлявано от В.С.С. е определена такса на основание чл.10б ал.5 от
6
ЗП в размер на 71 лева /седемдесет и един лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7