№ 20644
гр. София, 19.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.К.Г
като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20231110168256 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Б. Т. срещу „И.Ф“ АД, с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че страните не са обвързани от клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор
за предоставяне на кредит № ******/16.06.2023 г. поради нищожност на
уговорената неустойка в размер на 84 лева за неосигуряване на обезпечение в
размер, и за осъждане на същия да върне на ищцата 5 лева (частично от 84
лева) – платени от ищцата суми въз основа на нищожната клауза или на
договора за кредит, който бил изцяло нищожен, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 13.12.2023 г., до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за
предоставяне на кредит № ******/16.06.2023 г., с който на ищцата били
отпуснати от ответника 400 лева при годишен лихвен процент 40,15 % и
годишен процент на разходите (ГПР) – 48,30 %, като кредитът бил със срок на
изплащане 30 дена и общата дължима сума била 497,20 лева. В чл. 3, ал. 2 от
договора се предвиждало, ако ищцата не предостави обезпечение в 3-дневен
срок, същата да дължи на кредитора и неустойка в размер на 84 лева. Ищцата
твърди, че е изплатила изцяло задължението по договора, но той бил
нищожен и следвало да върне само получената главница, тъй като бил
изписан с шрифт с кегел по-малък от 12 пункта, в ГПР по договора не били
включени разходите за неустойка, а и посочването на по-висок ГПР било
основание да се приеме, че липсва реквизит на договора – точно посочване на
същия, поради което целият договор е нищожен. Освен това не било посочено
кои компоненти се включват в изчислението на годишния процент на
разходите, поради което и той бил неточно посочен, а това означавало, че
липсва и този реквизит на договора, а и освен това в годишния процент на
разходите не била включена неустойката. За неустойката се сочи, че била
уговорена в противоречие с добрите нрави, тъй като силно се отклонявала от
1
размера дори на вероятните вреди на кредитора от непредоставяне на
обезпечение. Претендират се и разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „И.Ф“ АД,
с който искът се оспорва като нередовен, недопустим и неоснователен.
Поддържа се, че не е уточнено какъв компонент на договора представляват
претендираните 5 лева и затова исковата молба е неясна. Искът бил
недопустим, защото бил заведен за пет лева и ищцата нямала интерес от
такъв иск, евентуално – злоупотребявала с малката сума на иска и
предявяването му като частичен, а искът за установяване на недействителност
на клаузата неустойка бил недопустим поради никога от ищцата не било
искано плащане на неустойка, а освен това искът следвало да се предяви
преди изтичане на срока на договора. По основателността на иска
претендира, че кредитът бил погасен и признава, че ищцата била платила
само 42 лева неустойка, като го направила доброволно, поради което искът
бил неоснователен. Поради това се иска отхвърляне на исковете. Твърди, че
не бил дал повод за водене на делото, като е изплатил по сметка на ищцата 42
лева, и претендира разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД;
чл. 143, ал. 1 ЗЗП, и чл. 146, ал. 1 ЗЗП . за установителния иск, и чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 22
ЗПКр; чл. 10, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр – по съединения
кумулативно осъдителен иск, като разпределя доказателствената тежест по
исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е
длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между тях е сключен Договор за предоставяне на
кредит № ******/16.06.2023 г., с който на ищцата били отпуснати от
ответника 400 лева, а в договора са вписани годишен лихвен процент 40,15 %
и годишен процент на разходите 48,30 %; че е уговорена неустойка в размер
на 84 лева за непредоставяне на обезпечение, а ищцата е платила от тях 42
лева.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба и отговора; счетоводната
експертиза, поискана от ищцата, като съдът следва да преформулира
въпросите по начин, по който не съдържат отговор в себе си; техническа
експертиза за установяване на кегела на шрифта в договора – служебно.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: задължаване на ответника да представи документи,
като е достатъчно да представи счетоводна информация за експертизата.
Направеното от ответника възражение за нередовност на исковата
молба е неоснователно – при твърдения за недължимост на дадена сума е
2
достатъчно ищецът да посочи на кой кредитор я е платил и евентуално –
каква е причината за това. Ответникът следва да докаже защо задържа
плащането, ако не признава иска (в последния случай, както е и по
настоящото дело, следва да се установи и дали е дал повод за осъдителния
иск – т.е. изпаднал ли е в забава преди получаване на препис от исковата
молба). Ищцата в случая сочи, че е платила повече от главницата по кредита и
твърди, че е не е дължала подобно плащане в повече, поради което искът е
ясен. Възраженията за недопустимост на исковете са неоснователни – няма
минимални прагове на цената на иска, ищцата заявява частичен иск, тъй като
е несигурна (това трудно може да се установи преди експертиза) колко точно
е била надплатила, като преди да бъде дадена възможност на база на
поисканата от самата нея счетоводна експертиза да увеличи иска си, подобно
възражение е най-малко ненавременно. Тъй като установителният иск е
предявен заедно с иск за връщане на суми, той няма как да е недопустим по
съображенията, изложени от Съда на Европейския съюз в т. 74 – 76 от
Решение от 23.11.2023 г. по дело C-321/22 Provident Polska, които настоящият
съд няма нужда да повтаря.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 68256 по описа за 2023 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 26
юни 2024 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са главни искове за прогласяване на нищожност на клауза в
договор за кредит поради противоречие със закона – уговаряне на неустойка в
непропорционален размер, както и за връщане на недължимо платеното по
договора за кредит, който се твърди, че е недействителен поради изписване с
по-малък шрифт от задължителния по закон, неправилно посочване на ГПР и
уговорени прекомерни разходи, с правна квалификация на главния иск – чл.
26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 143, ал. 1 ЗЗП, и
чл. 146, ал. 1 ЗЗП . за установителния иск, и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във връзка чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 22 ЗПКр; чл. 10, ал. 1
ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че между страните има
сключен договор и уговорка за неустойка, като уговорената неустойка не
изпълнява присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Евентуалният иск се уважава, ако съдът при преценка на ефекта на
неустоечната клауза и текста на договора установи, че същата не отговаря на
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, или
договорът е изписан с шрифт, по-дребен от предвидения в закона минимум,
3
или годишният процент на разходите е неправилно посочен, което съгласно
решение на СЕС от 21.03.2024 г. подело C-714/22 Профи кредит България се
приравнява на липса на посочен ГПР, и се установи, че ищцата е платила на
ответника в повече от отпуснатото ѝ по договора.
Съдът ще присъди разноски по осъдителния иск, ако установи, че
ответникът не е бил поставен в забава за връщане на платените от него 42
лева на ищцата, и че задължението му към последната не надхвърля тази
сума.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между тях е сключен Договор за предоставяне
на кредит № ******/16.06.2023 г., с който на ищцата били отпуснати от
ответника 400 лева, а в договора са вписани годишен лихвен процент 40,15 %
и годишен процент на разходите 48,30 %; че е уговорена неустойка в размер
на 84 лева за непредоставяне на обезпечение, а ищцата е платила от тях 42
лева.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: плащане на сума по договора в размер повече от 400 лева;
поставяне на ответника в забава за плащане на сума от 42 лева.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: кегела на шрифта, с който е изписан договорът.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца изслушване
на СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, при която вещото лице – счетоводител,
след запознаване с документите по делото и счетоводството на ответника, да
отговори на следните въпроси:
1. Какъв е размерът на платените от ищцата суми по процесния договор
за кредит и на кои дати са платени?
2. Да посочи как са разпределени платените суми в счетоводството на
ответника – за погасяване на кои задължения по договора за кредит.
3. Да посочи ГПР по договора за кредит, като използва методологията
4
на закона и да даде варианти на експертиза – при включена неустойка в ГПР
и без нея.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 400 лева, платими от ищцата в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Н.Г.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по служебно изслушване на
ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА по следните въпроси: Какъв е кегелът на
шрифта, с който е изписан договорът между страните, а в случай, че е
използван нестандартен шрифт – какъв би бил кегелът при използване на
някой от общоупотребимите такива?
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 200 лева, платими от ответника в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н.Н.Х.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ответника, че ако не заплати депозита за експертиза в срок,
разходите ще се поемат от съда и ответникът ще бъде осъден да ги плати.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК исканията
на ищцата за задължаване на ответника да представя документи.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – И. Б. Т., че ако
не изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да я осъди да заплати
разноски на ответника.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото една седмица след връчване на призовките
до страните за преценка платени ли са експертизите в срок!
Определението не може да се обжалва.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6