Р Е Ш Е Н И Е № 260187
01.03.2022г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XI – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Соня Букова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6585 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 390, ал.2 КЗ.
Ищец „Ганг България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Пантелей Генов № 3 с ****** С. Д. чрез адв. П.Т. твърди, че с договор за покупко-продажба № *****/24.06.2016г. е закупен от ************ лек автомобил модел „Партнер ************” с рег. № ******* като съгласно застрахователна полица № *******/28.06.2018г. ищецът сключил с ответник „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД застраховка „Каско“ със срок на покритие от 28.06.2018г. до 27.06.2017г. със застрахователна оценка в размер на 19 000 лева и размер на годишна застрахователна премия от 712,22 лева, която сума била изплатена в цялост в деня на сключване на застрахователния договор.
На 30.04.2017г. ******* на ищеца претърпял с автомобила ПТП за което бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 30.04.2017г. от Н. Д. – дежурен ПТП при РУ – **** при ОДМВР-*******. Била предявена претенция пред застрахователя, който извършил оглед на автомобила и изготвил опис-заключение съгласно което автомобила следвало да се бракува, тъй като бил тотално погинал.
На 20.12.2017г. ответника заплатил на ищеца сумата от 11 671,68 лева по щета № ************* като според ищеца това не била действителната остатъчна стойност на автомобил с което „Ганг България“ ЕООД било ощетено в размер на сумата от 5 600 лева, която представлява разлика между реалната стойност на автомобила към момента на застрахователното събитие и сумата, която е била изплатена.
Предвид на гореизложеното се иска от съда да бъде осъден ответник „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати сумата от 5 600 лева, която представлява разликата между реалната застрахователност стойност на автомобил „Партнер ************” с рег. № ******* към момента на застрахователното събитие – 30.04.2017г. и сумата, която е изплатена до момента в размер на 11 671,68 лева ведно със законната лихва върху 5 600 лева от датата на ПТП – 30.04.2017г. до окончателното й изплащане.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД чрез юрк. В.Г. оспорва предявения иск като заявява, че изплатеното обезщетение е достатъчно да покрие претърпените от ищеца вреди. Заявява се и че от действителната пазарна стойност на погиналото МПС е приспадната стойността на запазените части, тъй като е била налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал.2 КЗ. Според ответника общата стойност на запазените части възлиза на 30 % от действителната стойност на МПС към датата на настъпването на събитието. Поддържа се, че съгласно 30.04.2017г. задължението на застрахователя не е изискуемо съгласно чл. 108, ал.1 КЗ. Заявява се искане за привличане на трето лице-помагач ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********.
С Определение от 28.09.2020г. по делото е конституирано трето лице помагач ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, който в срока за отговор по чл. 131 ГПК взема становище за оспорване механизма на ПТП, както и претенцията по основание и размер. Иска се отхвърлянето й като неоснователна и недоказана.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено следното на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК.
С договор за продажба от 24.06.2016г. ищецът е закупил лек автомобил модел „Партнер ************” с рег. № ******* като съгласно застрахователна полица № *******/28.06.2018г. ищецът сключил с ответник „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД застраховка „Каско“ със срок на покритие от 28.06.2018г. до 27.06.2017г. със застрахователна оценка в размер на 19 000 лева и размер на годишна застрахователна премия от 712,22 лева, която сума била изплатена в цялост в деня на сключване на застрахователния договор. На 30.04.2017г. процесният автомобила претърпял ПТП за което бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от Н. Д. – дежурен ПТП при РУ – **** при ОДМВР-*******. Била предявена претенция пред застрахователя *************, който изплатил сумата от 11 371,68 лева и не оспорил че е била налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал.2 КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт на МПС надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Застрахователят извършил експертна оценка, която определила действителна стойност на МПС и от която били приспаднати 30% за стойността на запазените части.
От показанията на св.С.К. се установява, че същият е участвал в процесното ПТП като поради разсеяност не спрял на пътен знак „СТОП“ в резултат на което автомобил модел „Партнер ************” с рег. № ******* се ударил челно и попадна в тревната площ за което били съставени АУАН № *****/30.04.2017г. и било издадено Наказателно постановление № **********/03.05.2017г. с което било наложено наказание на свидетеля за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП затова, че не е съобразил поведението си с пътен знак Б2;
По делото е приета САТЕ с вещо лице В.С. съгласно, което действителната пазарна стойност на погиналото МПС е в размер на 18 094 лева като причината за възникване на ПТП е обстоятелството, че св. С.К. не е спрял на пътен знак „СТОП“ с което е отнел предимството на автомобил модел „Партнер ************” като неговото действие или бездействие се явява причина за възникване на ПТП.
Според вещото лице средно пазарната стойност на запазените части на застрахованото МПС възлизат на сумата от 8 359,43 лева, но възможността за продажбата им е с много малка вероятност – клоняща към невъзможна като най-често останките на автомобила се продават в комплект за автоморга или за скрап при което стойността на причинените за ищеца щети при предаването на автомобила за скрап възлизат на 17 643, а при предаването на автоморга на 17 494 лева.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като приема, че изплатеното застрахователно обезщетение от 11 671,68 лева по образуваната щета № ************* не покрива в пълен размер вредата на ищеца, тъй като първо неправилно е определена стойността на запазените части на автомобила в размер на 30% от действителната пазарна оценка на МПС, респ. сумата, която вещото лице С. е установило - 8 359,43 лева е реално непостижима за ищеца, тъй като тази стойност обективно не би могла да бъде получена чрез продажба на тези запазени части, поради обстоятелството, че при наличие на тотална щета най-често останките на автомобила се продават в комплект на автоморга или за скрап. Следователно, и реално сумата, която ищецът е получил възлиза на 451 лева или 600 лева в зависимост от това дали колата е предадена за скрап или е предадена в автоморга /разликата между действителната оценка на погиналото МПС - 18 094 лева и стойността от 17 643 лева, която според вещото лице е щетата за ищеца след предаване автомобила за скрап или разликата между 18 094 лева и 17 494 лева след предаване на автомобила в автоморга/. По делото няма данни затова дали автомобила е предаден за скрап или в автоморга поради което и съдът приема по-високата стойност от 600 лева, която ищецът е получил и която сума следва да се приспадне от общо дължимото застрахователно обезщетение. Последното възлиза на сумата от 19 000 лева тъй като застрахователната полица е сключена за застрахователна оценка на МПС до размера на която сума застрахователя отговаря имуществено. С отговора на исковата молба, респ. в хода на съдебното дирене не се представят общи условия към полица „автомобилна застраховка Каско +“ от 28.06.2016г. поради което и за съда е неясно поради каква причина застрахователят определя обезщетение на база действителна пазарна оценка на МПС след като е поел риск и е застраховал МПС за сумата от 19 000 лева като за срока на договора тази сума обвързва ответника освен ако не бъде сключен анекс за друга по-ниска сума или изрично не бъде предвидено, че при тотална щета обезщетението се изчислява не съгласно застрахователната сума, а съгласно пазарната оценка на МПС към момента на това погиване.
Ето и защо сумата от 18 094 лева, която според вещото лице е действителната пазарна стойност на МПС към момента на погиването му не е сумата до размера на която застрахователя отговаря имуществено по сключената застраховка Каско+ освено ако в ОУ към застраховката е предвидена такава клауза, която да намалява застрахователната сума до размера на действителната пазарна стойност на МПС. В тази връзка, от една страна, абсолютно неясно и произволно застрахователя в своя експертиза определя овехтяване в размер на 10,86% от застрахователната сума, а от друга страна, категорично е недоказано какво е юридическото основание на начисляването на това овехтяване и по какъв начин е залегнало в клаузите на застрахователната полица, респ. към ОУ начина на формиране и механизма на остойностяване на това приложено овехтяване. Ищецът не се установи да е бил наясно с този механизъм, нито пък да е изразил съгласие за приемането му, респ. не е бил и наясно към момента на получаването на застрахователното си обезщетение до колкото няма данни тази експертиза да е била обсъдена с увреденото дружество и същото да заяви дали я приема в контекста на липсата на изрична уговорка между страните за процент овехтяване. Буди недоумение и как са определени 30% стойност на запазени части като дори не е дадена калкулация стойността на тези запазени части по вид и по пера, като за ищеца не може да се очаква, че на база информацията за детайлите, които следва да се подменят, може да се очаква, че увреденото дружество ще е наясно кой са запазените му части. Още по-малко пък застрахователя е взел предвид и масовата ноторно известна практика, че автомобилите, които са напълно погинали при тотална щета – какъвто е настоящия случай могат да получат реална стойност ако бъдат предадени на единствено за скрап или на автоморга в цялост, а не като процентно изражение от пазарната оценка, изчислена по неясен критерии за овехтяване.
Следователно, предвид на гореизложеното ищецът е получил обезщетение от 11 671,68 лева към което следва да се добави и сумата от 600 лева или 12 271,68 лева като до пълния размер от 19 000 лева каквато е застрахователната стойност на полицата, т.е за разликата от 6 728,32 лева му се дължи обезщетение. Предявеният иск е за сумата от 5 600 лева поради което и се уважава в пълен размер, ведно със законната лихва за забава считано от изтичане срока за произнасяне по претенцията /6 месечен от уведомяването съгласно чл.108, ал.3 КЗ/ като датата на уведомяване на застрахователя е 04.05.2017г., респ. считано от 05.11.2017г. застрахователят е в забава поради което и законната лихва за забава следва да бъде признат от тази дата до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на държавната такса от 224 лева и сумата за възнаграждение на вещото лице от 200 лева като не се представят доказателства за размер на заплатен адвокатски хонорар.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г.Бенковски № 3 с представляващи К. Ч. и Б. В. ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Ганг България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Пантелей Генов № 3 с ****** С. Д. сумата от 5 600 лева – главница, която представлява разликата между реалната застрахователност стойност на автомобил „Партнер ************” с рег. № ******* към момента на застрахователното събитие – 30.04.2017г. и сумата, която е изплатена до момента в размер на 11 671,68 лева ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от 05.11.2017г. до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г.Бенковски № 3 с представляващи К. Ч. и Б. В. ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Ганг България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Пантелей Генов № 3 с ****** С. Д. сумата от 424 лева разноски за настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач ЗАД „Бул Инс“ с ЕИК *********
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
Вярно с оригинала!
ММ