Р Е Ш Е Н И Е
№ 2103
гр. Пловдив, 09 ноември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 2340 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба Г.Щ.Т., ЕГН ********** *** против
Решение №1056 от 12.07.2021 г., постановено по АНД № 2071/2021 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, XI наказателен състав, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 3851299,
издаден от ОДМВР- Пловдив, като за административно нарушение на чл.21 ал.1, от
Закона за движение по пътищата /съкратено ЗДвП/ на основание чл.189 ал.4, вр.
чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Касаторът
в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
материалния закон и при противоречие със съдопроизводствените правила. Твърди
се, че районният съд не е съобразил правилно събраните доказателства. Иска се
отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърдения с него административен
акт.
Ответникът
по касационната жалба – ОД МВР-Пловдив касационната
жалба за неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение.
Претендира разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт
да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е основателна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба, подадена от Г.Щ.Т. срещу процесният ЕФ с искане да бъде отменен поради това, че е подал декларация по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП пред ОД на МВР Пловдив и ангажиране отговорността на другия управител
на дружеството. Съгласно обстоятелствата, изложени в
обжалвания административен акт по установеното административно нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, те са се изразили в това, че на 15.07.2020 г. в
09:08 ч. в гр. Пловдив на бул. „****“ до № 1 в посока север при въведено
ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h МПС товарен автомобил „***“
с рег. № ***се е движил със скорост от 72 km/h, като е превишил максимално
допустимата с 22 km/h и това е установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743са.
Установява се АТСС ARH CAM S1 № 11743са да е одобрено средство за измерване от
07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Същото е минало последваща
техническа проверка на 30.09.2019 г., за което е съставен протокол от проверка
№ 57-С-ИСИС от Българския институт по метрология, като срокът на валидност е
една година.
Собствеността
на процесния товарен автомобил „***“ с рег. № ***е на „Мото-пфое лизинг“ ЕООД,
което е сключило с „Матрасимо“ ООД (предишната фирма на дружеството, чийто
управител е касатора) договор за отдаване на автомобили на финансово обвързан
лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 22.02.2019 г. По
повод на този договор в извършена поръчка № 2SOV_074393/22.02.2019 г., с която
е избран процесният автомобил, а с приемопредавателен протокол от същата дата
автомобилът е бил предаден във владение на дружеството. Поръчката и приемането
на автомобила било извършено от С. Ф. Р., в качеството му на управител на
дружеството. За да потвърди атакувания ЕФ, след
анализ на така събраните писмени доказателства, районният
съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е установено извършеното
административно нарушение и неговия автор, законосъобразно е определена и
наложена и съответната санкция, с което са изпълнени всички законови изисквания
по неговото издаване.
Решението на съда е неправилно.
Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП,
собственикът или лицето, на което е предоставено МПС, отговаря за извършеното с
него нарушение. Изрично законодателят е приел, че собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В случая обаче, не е установено, а и е
било спорно, че именно ответникът Г.Щ.Т. е собственик на МПС с рег. № СВ 01 46
НН, с което е извършено процесното нарушение. За да бъде безспорно това
обстоятелство административният орган е следвало да представи точно, ясно и
недвусмислено доказателство за собствеността на засеченото в нарушение МПС.
Отделно от това е налице и подадена от Т. декларация от 22.02.221 г., че
автомобилът е управляван от друго лице, както молба от 23.02.2021 г. до
директора на ОД на МВР – Пловдив за анулиране на електронния фиш. Липсват каквито и да било доказателства, от
страна на наказващия орган да се предприети действия относно установяването на
действителния ползвател на МПС-то, както самостоятелно, така и чрез изискване
на допълнителни доказателства от Т..
Като не е сторил това, а е издал
електронния фиш на лице, за което е отразил, че е собственик на процесното МПС,
без да са приложени каквито и да било доказателства относно собствеността на
последното, и не е изследвал въпроса за действителния ползвател на автомобила
към момента на издаване на фиша, органът е изразил по противоречив начин волята
си, кое лице приема за субект на административно наказателната отговорност следваща
се за извършеното нарушение.
По делото липсва каквато и да е
справка, от която да се достигне до обоснован извод, че посоченото в
електронния фиш МПС е собственост на посочения като нарушител в него Г.Щ.Т.,
законен представител на фирма „Органика форум груп“ ООД.
Според чл.189 ал.5 от ЗДвП
„електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188 ал.1 или ал.2 с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените
от Министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира“. Текстът на нормата е еднозначен - в посочения срок собственикът на
МПС разполага с възможност да предостави в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. В случая, в срока по чл.189 ал.5 изр.2 от ЗДвП лицето е
представило писмена декларация, в която сочи, че не то, а лицето С. Ф. Р. е
управлявал МПС, собственост на „Органика форум груп“ ООД на посочената дата и
час. По тези съображения и с оглед въведената в чл.189 ал.5 във връзка с чл.188
ал.1 от ЗДвП презумпция, не може да се
направи извод, че именно наказаното лице е собственик на управляваното с превишена
скорост МПС и се явява субект на процесното административно нарушение.
С голед изхода на
спора, разноски се дължат на касатора, но тъй като такива не се претендиран, не
следва да се присъждат.
Предвид на изложеното
и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ
Решение № 1056 от
12.07.2021 г., постановено по АНД № 2071/2021 година по опис на Районен съд –
Пловдив, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
ЕФ серия К № 3851299
на ОДМВР – Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: