№ 4237
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110153684 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване а установено в отношенията между страните, че АС. В. БЛ. и Д. М. АНД. дължат
при условията на разделна отговорност всеки по ½ от сумата 4679.19 лева, включваща
сумата 4133.01 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен
№158791, сумата 456.14 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2021 г., сумата 76.10
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2018 г. - м.
04.2020 г. и сумата 13.94 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
12.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №22700/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните
фактури, който е в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира
процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да
се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите
условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира
процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ,
извършващо дяловото разпределение. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, депозиран и
от двамата ответника, в който предявените искове се оспорват по основание с твърдения, че
между страните не съществува облигационна връзка. Сочи се, че независимо от
притежанието на собствеността или на вещно право на ползване, подадената Молба –
декларация, обвързва третото лице, което следва да заплати сумата за доставена енергия.
Позовават се на ЗЗП като се твърди, че не са налице доказателства за поръчването на
предоставената услуга. Счита се, че Общите условия на ищеца не ги обвързват, както и че
клаузите им са неравноправни, което ги прави нищожни. Посочват, че сумите за топлинна
енергия, които са начислени служебно трябва да се обявят за недължими, а за реално
измерване на количеството енергия няма доказателства. Поддържат, че не са давали
съгласие за прибавяне или приспадане на суми от изравнителните сметки към други
фактури, което може да става само с изричното съгласие на потребителя. Оспорва се
наличието на валиден договор между ищцовото дружество и дружеството за дялово
разпределение през процесния период. Оспорват дължимостта на претендираните
обезщетения за забава. Позовават се на изтекла в тяхна полза давност по отношение на
всички вземания. Претендират присъждането на разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД изразява становище, че
предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да им достави
топлинна енергия, а ответниците са поели задължение да я получат и да заплатят цената й,
както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
Предвид възраженията на ответниците в тежест на ищеца е да докаже и годността на
измервателните уреди и че клаузите на ОУ отговарят на изискванията за добросъвестност и
не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителите и
търговеца. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че
е са погасили претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения като по възражението за изтекла погасителна давност
ответниците следва да докажат изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ
погасяването им по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и
прекъсване на давността.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.
Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на
закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са
2
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
В случая по делото е приет като доказателство Нотариален акт дарение на недвижим
имот №197, том I, рег. №2590, дело №166/2016 г. от 28.12.2016 г. на нотариус Н.В. с рег.
№014 на НК и район на действие СРС видно от който, Д. М. АНД. дарява на малолетния си
син Д.Д. А. действащ чрез своята майка и законен представител АС. В. БЛ. собствения си
недвижим имот, представляващ апартамент №28, находящ се в АДРЕС заедно с избено
помещение №6 и 2.567% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж. Съгласно вписаното в нотариални акт дарителят Д. М. АНД. и
АС. В. БЛ. си запазват правото на безвъзмездно и пожизнено ползване върху дарения
недвижим имот заедно и поотделно.
Не са ангажирани доказателства, че за процесния период м. 05.2018 г. до м.04.2020 г.
правото на ползване, учредено върху процесния недвижим имот в полза на Д. М. АНД. и
АС. В. БЛ., е погасено. При тези доказателства съдът счита, че се установява ответниците да
са носители на вещно право на ползване върху имота през процесния период, което
обстоятелство не е опровергано по никакъв начин в настоящото производство.
Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Т.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството му на потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката, противно на възраженията на ответната страна за липса на облигационна
обвързаност. Този извод на съда не се разколебава от приобщената по делото молба –
декларация за откриване на партида от 19.02.2003 г. на името на ответника Д. М. АНД.,
която предхожда безвъзмездното прехвърляне на правото на собственост върху процесния
имот. По делото е установено, че през процесния период партидата вече е била на името на
ответника Д. М. АНД., но това облигационно отношение между него и ищеца предхожда
прехвърлянето на собствеността и запазване на вещното право на ползване върху имота в
полза на двамата ответника. При съобразяване на обстоятелството, че възникването на ново
облигационно правоотношение между ищеца и ответниците като вещни ползватели води до
прекратяване на договора с предишния потребител, то следва да бъде ангажирана
отговорността за заплащане на топлинна енергия по отношение и на двамата ответника при
заявените от ищеца квоти, противно на възраженията на ответната страна за липса на
облигационна обвързаност.
Съдържанието на облигационното правоотношение между страните е уредено от
Общите условия на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016
г.от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период.
Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество.
Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на
потребителите. Клаузите на действащите през процесния период общи условия не попадат в
нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите, каквито твърдения
са наведени от ответниците. Съдът намира, че те отговарят на изискването за
добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, поради което не могат да се квалифицират като
неравноправни. Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че нямат задължение да плащат
3
топлинната енергия, тъй като не са я поръчвали. По делото не са представени доказателства
удостоверяващи нежеланието на ответника за преустановяване на доставяната от ищеца
услуга по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ, което съдът счита, че съставлява „искане” на услугата по
смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП.
За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Констатирано е, че в процесния имот е потребявана топлинна енергия за отопление, както и
такава за битовото горещо водоснабдяване (БГВ) и за сградна инсталация. Доставената
топлинна енергия за отопление на имота е била определяна въз основа на реален отчет на
показания на 6 броя ИРРО, монтирани на 6 броя радиатори в имота, един от които е
затапен. Сумите за топла вода за целия исков период са определяни на база „реален отчет“
на показанията на 2 броя технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода.
Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие
с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния
отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост,
действащи през процесния период. От заключението на съдебно–техническата експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността
на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. -30.04.2020 г. г. до 30.04.2019 г. е
в размер на 1918.63 лева. ищецът претендира сума в по-малък размер, поради което искът се
явява основателен.
Неоснователни са възраженията на ответника, че липсват доказателства за реално
измерване на топлинната енергия, тъй като вещото лице е констатирало, че сумите за
топлинна енергия за БГВ са отчитани по показанията на ИРРО и технически изправни и
сертифицирани водомери за топла вода след извършен реален отчет. Отделно от това е
съобразил, че на намиращите се в имота радиатори са монтирани измервателни уреди, по
чиито показания е определяна доставената топлинна енергия за отопление на имота.
Посочено е и че отчетите са направени редовно през всички отоплителни сезони, включени
в процесния период.
Ответниците не твърдят да са заплатени суми за процесния период, предвид това
исковете за сумите, представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2018г. – м.04.2020 г. претендирана от всеки от ответниците се явяват основателни.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
4
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни. При това положение, за да се приеме, че
задълженията на ответника са погасени по давност следва тяхната изискуемост да е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 21.04.2021 г., с който момент законът свързва
настъпването на последиците на подаване на исковата молба, което в случая не се
установява, поради което и възражението на ответниците е неоснователно. Предвид това на
ищеца следва да се присъди сумата 4086.87 лева за доставена топлинна енергия, чиито
размер се установява от заключението на съдебно – техническата експертиза като за
разликата до пълния претендиран размер от 4133.01 лева искът подлежи на отхвърляне.
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата
76.10 лева, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2018 г. - м.04.2020 г. в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на
пълно доказване, че ответникът е поел задължение да заплаща възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, размера на договореното възнаграждение, че в
рамките на процесния период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинната
енергия, за което ответникът дължи именно претендираната сума. Установява се от
представените писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-
техническата експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се
извършва възмездно. Съгласно сключения между „Т.С.“ ЕАД като възложител и „Т.С.“
ЕООД като изпълнител, договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга се извършва от
възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на тази цена от
крайните клиенти, каквито са отвтениците. Законовата уредба установява задължение за
купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и топлинния
счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е платило
предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено
обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от
приобщените писмени доказателства.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответниците са изпаднали в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съдът формира извод за наличие
на главен дълг, поради което са налице основанията да бъде уважена и тази искова
претенция като съдът на основание чл. 162 ГПК с помощта на calculator.bg определя нейния
размер на 448.76 лева предвид установения за дължим по – малък размер на главницата за
доставка на топлинна енергия.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 13.94 лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
само ищецът е претендирал присъждането на такива. В съответствие със задължителните
5
тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. Предвид това в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
разноски съобразно размера на уважените претенции в общ размер на 578.69 лева, от които
437.18 лева - за платена държавна такса, депозити за вещо лице и за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП
в настоящото производство и сумата 141.51 лева за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че АС. В. БЛ. ЕГН ********** и Д. М. АНД. ЕГН
********** и двамата с адрес: АДРЕС дължат разделно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със
седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 4086.87 лева - главница,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м.
04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №158791, сумата 448.76 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2021 г., сумата 76.10 лева - главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г. ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
21.04.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №22700/2021 г., по описа на СРС, 168 състав като сумите се претендират при
следните квоти: от АС. В. БЛ. – ½ от и Д. М. АНД. – ½ като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над 4086.87 лева до предявения
размер от 4133.01 лева и иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат сумата 13.94 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 12.04.2021 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА АС. В. БЛ. ЕГН ********** и Д. М. АНД. ЕГН ********** и двамата с
адрес: АДРЕС да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 437.18 лева – разноски в настоящото
производство и сумата 141.51 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6