№ 11285
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110108852 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 52385/16.02.2024 г. на Н. С. Я., с
ЕГН: **********, доуточнена с молба с вх. № 71610/05.03.2024 г., подадена
чрез процесуалния й представител – адв. А. Т. срещу Апелативен съд София,
с код по БУЛСТАТ: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от общо 1296 лева, представляваща разликата
между трудовото възнаграждение, получено от ищцата през исковия период и
дължимото й трудово възнаграждение според диапазона на колони 5 и 6 от
Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, като
сумата е формирана, както следва:
1. За периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. разликата е в размер на 33
лева за всеки месец, от които 23,75 лева представляват 10% увеличение
на заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време -
9, 25 лева, като общата сума за цялата календарна година е в размер на
396 лева /12 х 33 лева/;
2. За периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. разликата е в размер на 36
лева за всеки месец, от които 25,50 лева представляват 10% увеличение
на заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време
— 10 лева, като общата сума за цялата календарна година е в размер на
432 лева /12 х 36 лева/;
3. За 2023 г. – общо 468 лева, както следва:
3.1. За периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. разликата е в размер на 36
лева за всеки месец, от които 25,50 лева представляват 10% увеличение на
1
заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време - 10
лева, като общата сума за м. 01.2023 г., м. 02.2023 г. и м. 03.2023 г. е в размер
на 108 лева /3 х 36 лева/;
3.2. За периода от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. разликата е в размер на 40
лева за всеки месец, от които 28,75 лева представляват 15% увеличение на
заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време - 11,25
лева, като общата сума за остатъка от календарната година е в размер на 360
лева /9 х 40 лева/,
ведно със законната лихва върху общата главница от 1296 лева от
датата на завеждането на исковата молба – 16.02.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
Доколкото в исковата молба исковете се заявени от общ размер от 1417
лева – то с допълнителната молба с вх. № 71610/05.03.2024 г. се прави
оттегляне на исковете за сумата от общо 121 лева – разликата между сумата
от 1417 лева и 1296 лева, която сума е формирана от 33 лева за календарната
2021 г. /и се отнася за т.нар. „бонус“ или 13-та заплата/; от 36 лева за
календарната 2022 г. /и се отнася за т.нар. „бонус“ или 13-та заплата/; от 4
лева месечно или общо 12 лева за първите три месеца от календарната 2023
г. и от сумата от 40 лева за календарната 2023 г. /и се отнася за т.нар.
„бонус“ или 13-та заплата/. Към допълнителната молба с вх. №
71610/05.03.2024 г. е приложено индивидуално пълномощно, с което адв. Т. е
упълномощен да прави оттегляне на иск.
Поради това с определение № 17594/23.04.2024 г. /влязло в сила/
производството по гр.д. № 8852/2024 г. на СРС е прекратено частично – за
сумата от общо 121 лева – разликата между сумата от 1417 лева и 1296 лева,
която сума е формирана от 33 лева за календарната 2021 г. /и се отнася за
т.нар. „бонус“ или 13-та заплата/; от 36 лева за календарната 2022 г. /и се
отнася за т.нар. „бонус“ или 13-та заплата/; от 4 лева месечно или общо 12
лева за първите три месеца от календарната 2023 г. и от сумата от 40 лева за
календарната 2023 г. /и се отнася за т.нар. „бонус“ или 13-та заплата/ - поради
направено с допълнителната молба с вх. № 71610/05.03.2024 г. оттегляне на
исковете от надлежно упълномощен процесуален представител на ищцата.
В исковата молба се твърди, че ищцата била служител във ВКС от 2001
г. по силата на трудов договор, като заемала длъжността „чистач“.
От 15.07.2020 г. обаче всички служители по трудови договори в отдел
„Стопанисване сграда на съдебна палата – гр. София“, при ВКС, били
прехвърлени към САС по силата на Решение на ПВСС по т. 1 от Протокол
№ 10/30.04.2020 г., което подробно описва. Навежда доводи, че във връзка с
решенията на ВСС председателят на САС издал заповед № А-1102/01.12.2020
г. и заповед № А-437/01.06.2021 г., като сочи, че нито тя, нито някои от
другите служители били сключвали нови трудови договори. Поради това
правата и задълженията по договорите, сключени с ВКС се запазвали, в това
число и правата, свързани със запазване и индексиране на трудовите
възнаграждения.
2
Излагат се подробни съображения, че тъй като ответникът бил неин
работодател, последният следвало да прилага закона еднакво спрямо всички.
Обръща внимание, че действително правилото на чл. 123 от КТ не изисквало
съгласие на служителя, но това не означавало, че работодателят може да
прилага закона по различен начин – като така да накърнява правата на
работника/служителя – в частност досежно трудовото възнаграждение и
неговото индексиране.
В тази връзка ищцата поддържа, че е лишена от правата, които е имала
преди това като служител във ВКС, но изменението в стопанисването на
сградата на съдебната плата било без значение по отношение на трудовите
правоотношения.
На следващо място сочи, че ВСС нямал правомощия да прекратява
трудовите правоотношения с действащия работодател и да я преназначава
при друг, което да водело до неблагоприятни за нея последици.
Ищцата твърди и че трима от колегите й с длъжност „експерт“ били
прехвърлени в САС, но възнагражденията им били индексирани по графи 5 и
6 от класификатора.
Поради това ищцата отправила покана до председателя на САС за
заплащане на разликите в трудовото възнаграждение, но искането било
счетено за неоснователно.
Разяснява, че в апелативните съдилища длъжността „чистач“ била по-
ниско заплатена, поради което се индексирала по т. 7 и 8 от класификатора.
От своя страна в отговора от САС било посочено, че председателят нямал
правомощие да индексира на самостоятелно основание възнагражденията на
съдебните служители. Освен това било посочено, че служителите не били
запазили статута си на служители на ВКС – с оглед приложимите точки от
класификатора. В становището от САС се застъпвало, че размерът на
възнаграждението не бил намален, а запазен, съобразно решение на СК на
ВСС.
От правна страна навежда доводи, че единствено е сключен трудов
договор с ВКС, като с последващи анекси трудовото възнаграждение било
изменяно, като същото с последния анекс от 05.10.2023 г. било определено за
сумата от 785,25 лева. Поддържа, че за периода от 2021 г. до 2023 г.
възнаграждението било актуализирано по т. 7 и 8 от класификатора, въпреки,
че трудовото правоотношение не било прекратено, а прехвърлянето станало
по силата на чл. 123 от КТ. Навежда доводи за приложимото материално
право, което счита за релевантно по случая. Излага подробно съображения за
това как е следвало да се индексира трудовото възнаграждение според
твърдени приложими правила на класификатора.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от САС е подаден отговор на искова
молба, като претенцията се оспорва. Твърди се, че от 15.07.2020 г. САС е
работодател на ищцата, което следвало от Решение на ПВСС и СК на ВСС
предвид и приложението на чл. 123 от КТ. Поддържа се, че съобразно
предвиденото в § 1 от ПЗР на Правилата за прилагането на класификатора на
3
длъжностите в администрацията на съдилищата, възнагражденията на
прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им
със сходни или същите длъжности за съответната група съгласно
класификатора. Разяснява се, че възнагражденията на служителите следвало
да се индексират след изравняването на заплатите им с тези длъжности, но за
съответното ниво.
На следващо място се излагат подробни съображения, че е индексирано
надлежно трудовото възнаграждение на ищеца, което обуславяло
неоснователност на претенцията. Твърди се, че съответно начислените
трудови възнаграждения били надлежно изплатени. Обратно ако се приеме
доказаност по основание на претенцията следва да се вземе предвид, че
класификаторът, приет с протокол от 17.08.2023 г. е в сила от 01.04.2023 г., а
не както се претендирало в исковата молба от 01.01.2023 г.
С отговора са представени писмени доказателства. Претендират се
разноски.
В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно
счетоводна експертиза с вх. № 163875/20.05.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 28.05.2024 г., процесуалният
представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да
бъде уважена. Претендира разноски. Представя писмени бележки.
Ответната страна излага доводи за неоснователност на претенциите
изцяло, поради което и иска да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените по делото
допълнителни споразумения се установява, че между ищцата Н. С. Я. и
Върховния касационен съд /ВКС/ е съществувало трудово правоотношение
по силата на трудов договор от 01.04.2001 г., по силата на който ищцата е
заемала длъжността „чистач“ с място на работа – Върховен касационен съд –
при ¾ работно време.
Видно от решение на Пленума на Висшия съдебен съвет /ВСС/ от
30.04.2020 г., което обстоятелство също не е спорно между страните, е отнето
стопанисването на недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н Триадица,
бул. Витоша № 2, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ – Триадица, кв. 253, заедно с
построената в него административна сграда – съдебна палата, от председателя
на ВКС. Със същото решение стопанисването на сградата е възложено на
председателя на Апелативен съд – София,считано от 15.07.2020 г.
Предвид това с последващо решение вече на съдийската колегия /СК/ на
ВСС от 09.06.2020 г. и на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 от Закона за съдебната
власт /ЗСВ/ са съкратени 31 щатни бройки във ВКС и са разкрити съответно
31 щатни бройки в Апелативен съд /АС/ – София, считано от 15.07.2020 г. –
за поредица от длъжности, между които и длъжността, заемана от ищцата.
Съгласно мотивите към това решение, увеличаването на щатната численост
4
на АС София, чрез намаляването на щатната численост на ВКС е в
изпълнение на решение на Пленума по протокол № 10/30.04.2020 г. относно
възлагане стопанисването на недвижимия имот, намиращ се в гр. София, р-н
Триадица, бул. Витоша № 2, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ - р-н „Триадица“ (ІV-67), кв.
253, заедно с построената в него административна сграда – Съдебна палата,
на административния ръководител на Апелативен съд – София. Видно от т.
16.3 със същото решение е изразено съгласие административните
ръководители на ВКС и АС-София да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2
от ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията за съответните
длъжности, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора
за длъжностите в администрацията на съдилищата.
В изпълнение на тези актове със заповед № А-1102/01.12.2020 г. на
председателя на САС, /във връзка с решение на СК на ВСС по протокол
№18/09.06.2020 г./ на основание чл. 19, ал. 1 от ПАС, е утвърдена от
административния ръководител структура на администрацията на Апелативен
съд – София – като Отдел „Стопанисване и управление на съдебно
имущество“ е с 38 щатни бройки, между които е и длъжността „чистачи“ /18
щатни бройки/.
На следващо място съгласно извлечение от протокол № 10/17.07.2020 г.
и протокол № 19 от 16.12.2020 г. от заседанието на Комисия „Съдебна
администрация“ към СК на ВСС е взето решение, с което е отхвърлено
предложението на председателя на АС-София, за изменение на чл. 11 от
Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията
на съдилищата /ППКДАС/, както и искането по отношение на длъжностите от
раздел I „Ръководни длъжности“ и от раздел III „Обща администрация“ - да
се прилагат колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата за служителите на Апелативен съд – София.
В мотивите към решението е прието, че съгласно § 1 от ПЗР на ППКДАС,
възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до
изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната
група,съгласно Класификатора. В тази връзка е указано на административния
ръководител, че може да организира структурата на администрацията,
съобразно нуждите на съда – съгласно чл. 12 от ППКДАС.
От своя страна с решение по Протокол № 3/04.02.2020 г. на СК на ВСС е
утвърден Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата –
в сила от 01.01.2020 г. Съгласно същия възнагражденията на служителите от
Раздел I, „Ръководител сектор във ВКС и ВАС“ се определят в диапазона от
колона 5 и 6, като са предвидени ранг I и ранг II, а за съдилищата от първа
група в диапазона от колона 7 до 8, с ранг I и ранг II.
С допълнително споразумение към трудов договор № 265/21.08.2023 г.
на основание решение на СК на ВСС по Протокол № 27/17.08.2023 г., т.1 за
актуализиране на класификатора на длъжностите в администрацията на
съдилищата на основание чл. 119 от КТ, в сила от 01.04.2023 г. на ищцата Н.
С. Я., считано от 01.04.2023 г. е определено ново основно месечно
възнаграждение за длъжността „чистач на ¾ работно време“ – именно брутно
трудово възнаграждение в размер на 785,25 лева. При включване на
5
допълнителното трудово възнаграждение за ранг от 258.75 лева и за стаж от
417.60 лева, то брутното месечно възнаграждение на ищцата е достигнало
1461.60 лева.
Съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза изплатеното възнаграждение на ищцата Н. С. Я. за
периода 2021 г. – 2023 г. е определено съгласно колони 7 и 8 от
Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата. Разликата
в трудовите възнаграждение на ищцата за исковия период, изчислени
съгласно колони 5 и 6 от класификатора на длъжностите в администрацията
на съдилищата и трудовото възнаграждение съгласно колони 7 и 8 от
класификатора е в размер на общо 1092,51 лева /332.64 лева + 320.12 лева +
439.44 лева/ – в чистата сума за получаване.
Вещото лице изрично е отбелязало в експертизата и съобразило при
изчисленията си, че ищцата е работила на ¾ работно време, а не на пълно
работно време.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото вещото
лице е отговорило компетентно и подробно на поставените задачи, като
експертизата не е оспорена от страните, които не са се възползвали от
правото си да поставят допълнителни въпроси.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание по чл. 128, ал. 2 от КТ – за
заплащане на дължима част от трудово възнаграждение в общ размер на 1296
лева – за общо четири под периода в рамките на периода от 01.01.2021 г. до
31.12.2023 г.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже 1/ наличието на трудово
правоотношение с ответника в процесния период; 2/ действително положен
труд; 3/ както и размера на дължимото му се трудово възнаграждение.
От своя страна ответникът следва да установи, че е заплатил процесните
суми.
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявените искове за допустими.
По основателността:
В настоящия случай по делото е налице един единствен основен спорен
въпрос: дали при годишните индексации на трудовото възнаграждение на
ищцата през процесния период е следвало да се приложат диапазоните по
колони 5 и 6 или тези по 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата – предвид обстоятелството, че ищцата е била
служител във ВКС, но през 2020 г. не по нейна воля, а по силата на решения
на кадровия орган същата заедно с щатната си бройка е прехвърлена в друг
орган на съдебната власт – а именно АС София /който в йерархията на
съдилищата е в по-ниска позиция спрямо ВКС, като това намира своето
отражение и в заплащането на заетите в същия лица/.
Съгласно правилото на чл. 343, ал. 1 от ЗСВ всички съдебни служители
6
се назначават в органите на съдебната власт след провеждане на конкурс.
Съдебният служител се счита за особена категория служител на трудово
правоотношение, чиито права и задължения се уреждат от ЗСВ – като
специален закон и съответните правилници, приети от Пленума на ВСС. От
своя страна Кодексът на труда /КТ/ като общ закон намира приложение
субсидиарно – предвид и препращащата разпоредба на чл. 359 от ЗСВ.
Трудовото правоотношение на съдебния служител с орган на съдебната
власт възниква след успешно проведен конкурс, вследствие на който се
издава заповед на административния ръководител и се подписва
споразумение. При възникнало трудово правоотношение на съдебния
служител разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от ЗСВ предвижда при назначаването
му на друга длъжност във ВСС, ИВСС, НИП или същия орган на съдебната
власт, както и при преместването му, конкурс да не се провежда. В тези
случаи се сключва нов трудов договор със съответния административен
ръководител, имащ характер на допълнително споразумение, с което се
отразяват промените в съдържанието на вече възникналото трудово
правоотношение, а именно изменение на конкретното място за полагане на
труд, конкретния работодател в органите на съдебна власт, като е възможно
да се измени и длъжността на съдебния служител. Същевременно обаче се
запазват придобитите към този момент ранг, трудов стаж и определени точки
от проведени атестации и др.
В настоящия случай по делото се установи съществуването на трудово
правоотношение между ВКС като работодател и ищцатта като служител на
длъжността „чистач“ /на непълно работно време/. Не е спорно между
страните и се установява, че считано от 15.07.2020 г. ищцата е преназначена
на същата длъжност, но в друг орган на съдебната власт – Апелативен съд
София, без провеждане на конкурс – на основание чл. 343, ал. 2 от ЗСВ. В
този случай се запазва възникналото трудово правоотношение в системата на
съдебната власт, като се изменя едната страна в лицето на работодателя.
Поради това и съставът приема, че в процесния случай е налице
съответно приложение на хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ, при която
трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при
промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на
дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на
материални активи. Преотстъпването или прехвърлянето на дейност на
работодателя от едно предприятие в друго се изразява в промени на
дейността му, съпроводена с предоставяне /преотстъпване или прехвърляне/
на дейност и на материални активи, с които тя се осъществява /сгради,
машини, суровини и др./.
В този случай е налице промяна на работодателя по смисъла на чл. 123
от КТ само когато съответните материални активи, които се предоставят от
едно предприятие на друго продължават да се използват производително и
поради това при тяхното използване са заети работници и служители, които
осъществяват дейността и преминават заедно с преотстъпените материални
активи. Посочената уредба касае запазване само на трудовото
правоотношение с работника или служителя /така напр. Решение № 425 от
7
1.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2920/2013 г., IV г. о., ГК/.
В тази връзка и настоящият съдебен състав намира, че трудовото
правоотношение на ищеца с ВКС не е прекратено, но считано от 15.07.2020 г.
в него е настъпила промяна, изразяваща се в промяна на работодателя,
респ. считано от посочената дата работодател на ищцата по трудовото
правоотношение, възникнало първоначално с ВКС, на основание чл. 123,
ал. 1, т. 7 от КТ е ответникът – Апелативен съд София. Независимо от
промяната, настъпила по отношение на работодателя, трудовото
правоотношение на ищцата действително се е запазило, такова каквото е било
при предходния работодател, включително и по отношение на трудовото
възнаграждение. Ищцата е запазила достигнатото си основно трудово
възнаграждение, ранг и допълнителните възнаграждения за придобит трудов
стаж и професионален опит, въпреки че съгласно утвърдения КДАС за
съдилищата от първа група, в която попада Апелативен съд София,
възнаграждението за заеманата от ищцата длъжност следва да се определи в
диапазона на колони 7 и 8, а не както е било до промяната на работодателя –
по колони 5 и 6, предвидени за служители на ВКС и ВАС. В този смисъл и
правата на ищцата, противно на твърденията й, не са накърнени от
настъпилата промяна в страната на работодателя по трудовото
правоотношение. Напротив същите са запазени в достигнатия им вид и обем –
към момента на промяната - 15.07.2020 г.
Съгласно чл. 341, ал. 1 от ЗСВ, колегиите на ВСС издават Класификатор
на длъжностите на съответните органи на съдебната власт, в който се
определят наименованията на длъжностите, минималната образователна
степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за
длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранга. Съгласно чл. 4 от
Правилата за прилагане на КДАС длъжностите в администрацията се
разпределят в групи, съобразно числеността им, като администрацията на
ВКС и ВАС е изведена в отделна група, следвана от първа група –
администрация на съдилищата, в която е и апелативен съд. Съгласно чл. 7 от
ППКДАС, основните месечни заплати в Класификатора се определят от
административния ръководител в диапазон „от -до“.
Следователно след като от 15.07.2020 г. ищцата е служител в
администрацията на Апелативен съд София, то трудовото й възнаграждение е
следвало да бъде индексирано – вече в бъдеще /т.е. считано от 15.07.2020 г./,
съобразно длъжността, която е заемала при ответника, съгласно КДАС, в
съдилищата от първа група в диапазон от колони 7 и 8, със съответния ранг.
Посоченото, както се отбеляза и по-горе, не означава, че трудовото
възнаграждение не се е запазило такова, каквото е било при първоначалния
работодателя към 15.07.2020 г. /датата на настъпване промяната в
работодателя/.
По делото се установи, че получаваното от ищцата възнаграждение към
момента на промяна на работодателя не е било намалявано на осн. пар.1 от
ПЗР на ППКДАС във връзка с процедура по чл. 343, ал.2 от ЗСВ.
Отделните органи на съдебната власт /и в частност и АС-София/ не са
8
първостепенен разпоредител с бюджетни средства, поради което са
задължени да се съобразяват с финансовите параметри, одобрени за
осъществяване на съответната дейност. Предвид изложеното за
възнагражденията на служителите, заети при ответника АС – София като
работодател, са приложими само колоните от Класификатора, предвидени за
групата съдилища, в която той попада / колони 7 и 8/, а не колони 5 и 6,
приложими за ВКС.
Поради това и договарянето на условията по трудови правоотношения
досежно размера на възнаграждението, получавано от работещите служители
в Апелативен съд-София, може да бъде извършвано само в рамките на
одобрените за съответните длъжности бюджетни средства и само в рамките
на предвидените за първа група съдилища минимални и максимални размери
на възнагражденията.
Установи се по делото, че изплатеното на ищцата възнаграждение за
периода 2021 г.- 2023 г. е определено съгласно колони 7 и 8 от класификатора
на длъжностите в администрацията на съдилищата. При горните мотиви,
съдът намира, че доколкото след 15.07.2020 г. ищцата е била служител на АС
София, недопустимо би било трудовото възнаграждение на същата да се
индексира в диапазона на колони 5 и 6 от КДАС, при положение, че тези
правила важат за служители на ВКС и ВАС.
Съобразно разпоредбата на чл. 341, ал. 1 от ЗСВ, единствено в
правомощията на ВСС, в качеството му на първостепенен разпоредител с
бюджетни средства е да определя диапазона на трудовото възнаграждение за
съответната длъжност в съответните групи съдилища. Предвид изложеното,
съдът намира, че след промяната на трудовото правоотношение при
условията на чл. 343, ал.2 от ЗСВ - с промяна на работодателя, трудовото
възнаграждение на ищцата не е подлежало на индексация в диапазона по
колони 5 и 6, предвидени за служители на ВКС и ВАС, съгласно
Класификатора, а е следвало да се определя по колони 7 и 8 от същия.
На последно място по делото се установи и че възнаграждението,
определено и начислено в полза на ищцата, е заплащано от ответника
ежемесечно, с което той в качеството си на работодател е изпълнил
добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение.
В тази връзка и за яснота, съдът следва да обобщи, че в настоящия
случай ищцата е запазила достигнатото трудово възнаграждение във ВКС
към 15.07.2020 г. и е продължила да продължава същото и след тази дата в
АС София. Настъпилите след тази дата индексации на възнагражденията при
стария работодател вече няма как да ползват ищцата, спрямо която се
прилагат съответните правила за индексиране на възнаграждението, подробно
описани по-горе, като служител в АС София.
Предвид гореизложеното и исковата претенция се явява недоказана по
своето основание, поради което и следва да бъде отхвърлена.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни като
предвид изхода на същото такива се дължат поначало само на ответната
9
страна:
Ответникът обаче се представлява от съдебен помощник, а не от
юрисконсулт, поради което възнаграждение за такъв не се дължи.
Направените от бюджета на съда разноски за съдебно счетоводна
експертиза, остават в негова тежест, доколкото ищецът е работник/служител,
а исковата претенция е отхвърлена.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Н. С. Я., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ************ против Апелативен съд София, с код по БУЛСТАТ:
********* и адрес: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 2, за осъждане на
ответника Апелативен съд София да заплати на ищцата Н. С. Я., сумата от
общо 1296 лева, представляваща разликата между трудовото
възнаграждение, получено от ищцата през исковия период и дължимото й
трудово възнаграждение според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора
на длъжностите в администрацията на съдилищата, като сумата е формирана,
както следва:
1. За периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. разликата е в размер на 33
лева за всеки месец, от които 23,75 лева представляват 10% увеличение
на заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време -
9, 25 лева, като общата сума за цялата календарна година е в размер на
396 лева /12 х 33 лева/;
2. За периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. разликата е в размер на 36
лева за всеки месец, от които 25,50 лева представляват 10% увеличение
на заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време
— 10 лева, като общата сума за цялата календарна година е в размер на
432 лева /12 х 36 лева/;
3. За 2023 г. – общо 468 лева, както следва:
3.1. За периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. разликата е в размер на 36
лева за всеки месец, от които 25,50 лева представляват 10% увеличение на
заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време - 10
лева, като общата сума за м. 01.2023 г., м. 02.2023 г. и м. 03.2023 г. е в размер
на 108 лева /3 х 36 лева/;
3.2. За периода от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. разликата е в размер на 40
лева за всеки месец, от които 28,75 лева представляват 15% увеличение на
заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време - 11,25
лева, като общата сума за остатъка от календарната година е в размер на 360
лева /9 х 40 лева/,
ведно със законната лихва върху общата главница от 1296 лева от
датата на завеждането на исковата молба – 16.02.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски
10
градски съд, в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му –
11.06.2024 г., надлежно съобщена на страните чрез процесуалните им
представител, в последното открито съдебно заседание.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11